Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Крайната цел не е икономическа, а биологическа

Е-поща Печат PDF

Ще представя една по- различна, макар и спорна, визия относ­но целите на про­тивоборството между нации­те. Широко разпространено е мнението, че целите са основно икономически - завладяването и експлоатация на природните ресурси, борбата за пазари и т.н. В това разбира се има истина, но мисля, че всички тези задачи об­служват една друга стратегиче­ска идея.

Икономиката е само за средство, а не цел. В крайна сметка целта на междунацио­налната борба, вкл. и на про­тивоборството между сегаш­ните сили - САЩ и Запада срещу Русия и Китай не е тол­кова икономическа, колкото биологическа – унищожаване на хората. Няма да се спирам на избиванията между народи­те още от древността и Средно­вековието. Ако се обърнем към историята, там примерите са много - геноцида на коренното индианско население в Север­на Америка от белите англосак­сонски заселници през XVIII и XIX век, както и действията на западноевропейските коло­низатори от Великобритания, Франция, Холандия, Испа­ния, довели чрез глад и масо­ви убийства до смъртта на ми­лиони хора в Америка, Афри­ка, Индия и Китай. Не мога да не спомена най-яркият пример за геноцид – избиването на ев­реите през Втората световна война (ВСВ).

Икономическата доми­нация и финансовата изго­да само обслужват крайната идея – подчиняване, обезкър­вяване и накрая унищожение или асимилация на един на­род от друг чрез покоряване и разрушаване на неговата дър­жава. Това например, в насто­ящата ситуация, се потвърждава от факта, че самата война, както и санкциите срещу Русия нана­сят повече икономическа вреда на Запада, но те ги осъществя­ват, за да може биологически да се унищожава славянско­то население на Русия (както и това на Украйна). Също така, без оглед на „свещената и не­прикосновена частно собстве­ност” и законовите норми, се конфискува имущество на руски граждани, забраняват се някои търговски отношения с Русия (без оглед на собствените загуби), изземват се авоари от банкови сметки на руски фир­ми само с едничката цел – да продължи избиването на на­рода на Русия и Украйна.

Същата участ се готви и за Китай, Иран, Индия и т.н. Ярък пример в това отношение са войните на изтребление, водени от САЩ и Запада сре­щу Виетнам, Ирак и Афганис­тан. През ВСВ например, теро­ристичните бомбардировки на англо-американската авиа­ция над градовете в Германия, Италия и България (макар и безсмислени от военна гледна точка) имат за цел унищожа­ване на населението. Същата задача изпълняват и амери­канските бомбардировки над Япония (вкл. масовото убий­ство на цивилни в Хирошима и Нагасаки чрез атомни бомби през 1945 г.), както и дивашки­те бомбени килими над градо­вете във Виетнам по време на Виетнамската война през вто­рата половина на ХХ век.

Подобна беше и целта на организираните от ислям­ски терористи атентати в Ню Йорк на 11 септември 2011 г., атентатите в лондонското ме­тро и тези в Испания, целя­щи ликвидирането на повече представители от бялата раса. Такава е логиката на борбата за съществуване между народите.

Трябва да отбележа също, че унищожението на един на­род не се постига само с воен­ни средства. Използват се и по- перфидни методи, като иконо­мическо задушаване, при кое­то населението на една държава изоставя страната си в търсе­не на препитание, т.е народа се лишава от нормални усло­вия за живот, при което бива асимилиран от други народи. Този подход успешно се при­лага в България повече от 30 години – населението на моята страна от 9 млн. през 1989 г. сега вече е под 7 млн. души. За цел­та се използват продажни по­литици от съответната държа­ва, за да реализират планове­те на външните завоеватели. Подобна съдба сполетя и мно­го страни от Източна Европа. Когато не могат да се намерят корумпирани политици-подло­ги, тогава се използва директно военна сила за унищожение и задушаване на страната – как­то стана с бивша Югославия и Либия например.

В този смисъл може да се каже, че не войната е продъл­жение на политиката с други средства, а политиката е про­дължение на войната (борба­та за съществуване) с други средства. Икономиката, като част от политиката е само сред­ство за това.

 

ПАРИЖ, ГНЕВЪТ НА ЖЪЛТИТЕ ЖИЛЕТКИ. ЗАПИСКИ НА ОЧЕВИДЕЦА

Е-поща Печат PDF

Новите слоеве на френското общество – бедни, средно бедни и обедняващи, влизат в бой със системата и спонтанно в рамките на огромен вакуум се образоват политически. Разгневените маси трябваше сами да излязат на улиците, защото го нямаше авангардът

Това не беше демонстрация на парижани. Гражданите на столицата бяха относително малко - единствено представители на средната обедняла класа. Емигрантските предградия на Париж също бяха много слабо представени - само от няколко групички младежи. Видях също жени със забрадки, които без проблем се смесваха с множеството. Цареше доброжелателна атмосфера, която прерасна в гняв, когато полицията започна да разпръсва брутално тълпата, използвайки газови заряди, внесени от Германия.

За първи път се сблъсках с такива методи през 1993 година в Мюнхен по време на манифестацията на левицата и антиимпериалистите. Такива брутални методи по улиците на Париж се прилагаха по времето на Саркози. Явно старите времена на Виши и маршал Петен са оцелели в буржоазните салони.

 

 

Манифестиращите бяха предимно от провинцията. Имаше много бедни пенсионери и дребен прекариат – хора, които са принудени да пътуват с коли до работните си места, поради закриване на ж.п. линии. Затова протестът им беше наречен

бунт срещу цените на горивата..

Тези хора не са “клиенти на автомобилната индустрия или консумацията”, както ги наричат левоцентристите, тоест – “екологичните” буржоа,  които карат велосипеди, вместо коли, но горят тонове гориво по време на своите полети на “интелектуално-политически-излетни конференции” или го използват за внос на чилийски ягоди през зимата. Срещнах в тълпата и много работници от малки градове, дребни търговци на селскостопански продукти, млад разгневен прекариат. Вървяха по групи – колеги от трудови колективи, французи, мигранти от арабски страни или от Испания… Чух много конкретни разговори за това колко получават; за колко може да се живее и колко трябва да заработват допълнително; как отглеждат зеленчуци и плодове в градинките около дома си. Картинката май е позната? Някои от тези хора едва свързваха двата края, други помагаха на безработните си деца или внуци. Такава е действителността в “развитата” Франция, втора класа.

Слушах езика на френската провинция.

Един от младите манифестанти се обърна към мен с думите: „Извинете господине, можете ли да се отдръпнете мъничко, много моля, защото трябва да мина, тъй като по-нататъk строим барикада!“. Езикът на парижани не съдържа такава учтивост.

Селото, малките и средни градове дойдоха на среща с “голямата столица”, в която много от тях никога не са стъпвали. От тук възниква идеята да манифестират по “Шанз Елизе “ и край Елисейския дворец. Традиционно демонстрациите на парижката левица се организират на площадите – на Републиката, на Народа и на Бастилията, което по принцип не пречи на буржоата. „Жълтите жилетки“ не знаеха за това. Те влязоха на територията, където големите клечки се забавляват, а пък за протестиращите тези места са символът на Париж. Простият народ влезе с ботуши в салоните на “цивилизованите” буржоа и чуждестранните олигарси (американско-арабско-израелско-руски) и,  както личеше от разговорите, разбра това, едва когато вече манифестираше из тези престижни булеварди и улици, украсени и осветени в чест на зимния празник на консумацията, незнайно защо наречен Рождество Христово.

Насилието дойде от страна на полицията.

Настроенията сред манифестиращите бяха съвсем мирни, бих казал – добродушни. Едва когато полицията употреби газ и навлязоха водните оръдия, демонстрантите започнаха спонтанно да строят барикади и да палят огнища, за да изразят по този начин гнева си. Важно е да се подчертае, че внимаваха огънят да не предизвика пожар на околните сгради.

На “Шанз Елизе” се намират луксозни хотели, банки, скъпи ресторанти.

Демонстрантите не докоснаха нито една от тези сгради.

Не посегнаха – въпреки целия си гняв, към богатите и безделниците от цял свят, които обикновено пребивават там. Това още веднъж трябва да се подчертае, макар сам да смятам че трябва да се окупират обекти на банкови измамници и на медиите, които им служат.

На демонстрациите видях един-единствен представител на крайната десница, който носеше лозунг  “Народният фронт ви подкрепя”, сякаш май не е знаел, че Фронтът промени названието си преди няколко месеца. Много повече бяха представителите на левицата, които по-скоро бяха благосклонно приети. Видях няколко червени знамена, портрети на Че Гевара и няколко палестински шалове. Но това бяха само отделни акценти. Голямата част от хората не демонстрираха каквато и да е политическа принадлежност. Лидерът на “Непокорна Франция” Жан-Люк Меланшон апелира в Туитър за подкрепа на манифестиращите, но забелязах само един от неговите депутати – Руфин, който спокойно разговаряше и спореше с демонстрантите. Нито един от тях не беше дошъл с лозунги и партийни знаци, на която и да било група.

Така наречените “комунисти” имаха в същия ден свой конгрес, което беше идеален претекст да не участват, а да се ограничат единствено до “подкрепа на манифестиращите” на думи. Новата антикапиталистическа партия (NPA) също не взе участие, но това не беше особена изненада. Тази група вече от няколко години предпочита да провежда събрания по салони и да произнася нравоучителни речи за морал, вместо да осъществява контакт с масите и да провежда политическа дейност сред най-ниските слоеве в обществото, сред хората от реалния живот. Във Франция съществуват много малки и големи “леви” групировки , но те също не се появиха на демонстрациите. Дори отделни лица от тях да са присъствали в тълпата, то те са се старали да се придържат към “привидната аполитичност”, съгласно възприетия (за жалост) днешен етикет.

@Контраст между историята и нейният медиен образ

Манифестантите бяха предимно от среди, които до този момент не са се занимавали с политика. Едва сега започват да се учат и докато не са били обхванати от гнева, са били пасивни. Толкова повече тези хора бяха шокирани от лицемерието на медиите и насилието от страна на полицията – тоест от неща, които са отдавна известни в Париж. Едва сега се сблъскаха с тези реалности, изпитаха на собствен гръб контраста между истината и нейния медиен израз.

Демонстрантите много дискутираха помежду си, всеки от тях в крачка се учеше на политическо мислене. И то благодарение на Макрон! Огромни благодарности към него за това!

Така  в общи линии изглеждаше това, което се чуваше, забелязваше и се крещеше из шествията:

„Медиите лъжат! Макрон да си отива! Банкерите крадат! Да се убият банкерите-измамници! Дълговете са несправедливи! Да се атакуват данъчните райове! Да се контролира нарушаването на данъчния закон от богаташите! Да се контролира износът на капитали! Да се повиши стандартът на живот, отнемайки богатството от богаташите! Не можем да живеем с такива заплати! Не се борим за себе си, а за правото на живот на нашите деца! Да се сложи край на скъпоструващите войни в Африка и арабските страни! Вън оръжейните дилъри! Обвиняват ни във фашизъм, защото нямат аргументи!“

И още:

Всички ние живеем във Франция, трябва заедно да се борим! Искаме право на достойни доходи и работа! Надяваме се, че предградията (имигрантските) ще се присъединят към нас и едва тогава ще се борим истински! Политическите партии и синдикатите не се справят, а ние бяхме твърде послушни, затова днес трябва да сме сериозни и да се организираме! Досега имаше бунт, време е да преминем към революция! Да разрушим системата!

Да свалим Макрон, правителството и системата!

Нито дума за ЕС, нито за НАТО. Видях и такива лозунги: „Гражданското общество трябва да е в парламента!“. Чух да пеят „Марсилезата“, чийто куплет – ”.. да вървим, с нечистата им кръв, браздите да удавим!”, демонстрантите промениха на “кръвта на Макрон”.

Запечатала ми се е една сцена – ливански ТВ канал интервюира демонстрантите. Изведнъж един от тях, виждайки камери, изкрещява: “Медийни проститутки!”. В същото време някой от тълпата му отговоря: „Това са ливанци, остави ги да си вършат работата, благодарение на тях хората ще разберат какво наистина става тук. Френските медии лъжат!“. А друг от тълпата крещи: „Ливанците вече знаят какво значи подстрекаване, насъскване на един срещу друг в името на религия и раса, ние не искаме това у нас, трябва да бъдем заедно, за да се борим за достоен труд в нашата обща за всички Франция!“.

Ливанците бяха радостни, усмихнати…, а френските журналисти бяха много малко. Личеше, че се бояха от реакцията на хората. Когато камерите на правителствената BFM TV се приближаваха до тях, демонстрантите крещяха: “Ще задавате въпроси, а след това така ще орежете всичко, за да ни изкарате фашисти или провокатори. Умеете само да извъртате казаното и да лъжете! Не ви ли е срам?”. Телевизионният екип избяга, а тези уж леви журналисти от “Le Quotidien”, когато се опитваха да разговарят с демонстрантите, питаха: “Но добре, знаете, че Макрон не може да си отиде, защото такива са принципите на демокрацията. Кажете всъщност какво конкретно искате той да направи?”.

Около 80 процента от французите подкрепят “жълтите жилетки”. Това са резултати от официалните сондажи, които действително се потвърждават дори при разговор с полицаите. Те също в своите мисли често са на страната на протестиращите. Това означава, че сред манифестиращите има много такива, които са гласували за Макрон и за Льо Пен.

@Никой не говори открито с езика на десницата.

В нито един разговор не чух расистки изказвания или такива в духа на Льо Пен… Не твърдя, че липсват такива. Но тези, които биха ги изразили, добре разбират, че това не е мястото, където да демонстрират подобни възгледи. Чух дори разговор на група млади хора, които казваха: “Разберете, че не трябва да гласувате за тази к…а Льо Пен, която се представя за опозиция. Точно това иска Макрон!”. Що се отнася до самата Льо Пен – тя, от една страна, искаше да поеме това движение, но от друга, се боеше от него.

Новите слоеве на обществото – бедни, средни и обедняващи, влизат в бой със системата и спонтанно се образоват политически в рамките на огромен вакуум.

@Какво прави в това време левицата?

Споменатият конгрес на Френската комунистическа партия установи ново лого, без сърп и чук, а с картата на Франция под формата на петолъчка, в короната на която е поставен екологичен символ – дръвче… ”Непокорна Франция” почти окончателно се раздели между радикалите от една страна, които искат да се включат в конкретна класова борба и да градят стабилни фундаменти, и от друга страна – тези, които се стремят по институционален начин да погълнат останките от Социалистическата партия и са готови на “компромиси” в името на т.нар. “реализъм”…

Генералната конфедерация на труда подготвя свой конгрес – там също се наблюдава остър спор между лявата база, която иска класов синдикат и връщане в рамките на Световната синдикална федерация, и десницата, която пък от своя страна подкрепя линията на Европейската конфедерация на профсъюзите и Международната синдикална конфедерация. Други “умерени” синдикати – особено CFDT, са против манифестантите. Само федерацията Force Ouvriere ги подкрепи. Сериозните някога групировки на троцкисти, анархисти, маоисти, еколози се превърнаха днес, до голяма степен, в дискусионни клубове на политически пенсионери.

В същото време време младите хора градят своя нова визия, създавайки сдружения, които започват да се делят на по-леви и по-десни, от роялисти до ултра-маоисти или “аполитични”. Все по-голямо е разделението между “моралната левица” – онази, салонната, лозунгарската, интелектуално-буржоазната, институционалната, “общонационалната“, и класовата – местна, народна левица, която е склонна да  поеме риска на последствията от своите решения.

@Крайнодесните също се реконструират.

Конфронтацията изглежда е неизбежна, но не с Националния съюз на Марин льо Пен, а с твърдоглавите представители, проповядващи “идентичност” – бяла или ислямска. Тези десни засега са в изолация от масите, които твърдо вървят по земята и калкулират на базата на материалните си интереси, независимо от това дали вярват в Бога, дали са мюсюлмани, католици или други. Процесът се развива, а “жълтите жилетки” ускоряват периода на съзряване. Разгневените маси трябваше сами да излязат на улиците, защото го нямаше авангардът…

Историята на Франция ни учи, че народът най-напред обсъжда по кафенетата и на улицата, а когато излиза на протест, става самостоятелен, след което започва да клони наляво. Разбира се, че хората са си хора, че хората на труда са си такива, независимо какво точно работят, че няма расови, националистически, религиозни разграничения. Вчера се оказа, че с най-задълбочено комплексно мислене се срещнах сред работници от един завод във френската провинция. Този факт потвърждава максимата, която левицата знае отпреди 150 години –  съзнанието се базира на производствените отношения.

Протестите продължават.

 

Бруно ДръвескиИсторик и политолог, занимава се основно с геополитически изследвания. Преподавател в Националния институт по източни езици и култура в Париж (INACLO). Активист на леви и антивоенни движения, редактор на портала lapenseelibre.org

 

Превод: БИСТРА СТАЙКОВА


 

ИЗПРАВЕТЕ СЕ И ТЕ ЩЕ ПАДНАТ!

Е-поща Печат PDF

Прощално писмо на Фидел Кастро до всички хора по света


„Другарки и другари,

братя и сестри от целия свят!


Моето време изтича. През целия си живот съм се борил за справедливост и достоен живот за всички хора по света. Винаги съм желал Куба да бъде пример за това, че е възможно хората да живеят в разбирателство и да се развиват не за сметка един на друг, а заедно, с общи усилия. Много скоро вие ще застанете пред избора между това да се откажете от бъдещето на децата си за сметка на илюзорната сигурност в настоящето или да се борите за бъдещето на децата си, понасяйки лишенията на днешния ден. Куба направи избора да понесе лишенията, именно в името на бъдещето. Тази битка не се печели. Тя е вечна.


Ако искате да имате бъдеще, трябва да се изправите срещу тези, които искат да ви го купят срещу шепа евтини дрънкулки, както са направили с кореното население на Америка преди не чак толкова много години. Тези хора ще дойдат при вас и ще ви обяснят, че когато държавата се грижи за своите поданици, това е робство, а свободата е възможна само тогава, когато се надпреварвате един с друг. Те ще замъглят вашия ум, предлагайки на тялото ви хиляди удобства и ненужни, и извратени удоволствия, които обаче, за да ги получите, ще трябва да жертвате душата си и ценностите на дедите ви.

И всичко това те ще направят за печалба. Печалба, зад която се крие огромна кражба. Те ще дойдат и ще купят вашето бъдеще и това на децата ви с пари и вие, ако не сте внимателни, ще попаднете в техните изкусно заложени капани.

Тези хора са извратени чудовища. За тях работата не е обществено-полезен труд, а начин за трупане на богатства. Ако им се предадете, не след дълго ще намразите не само работата, но и живота си.

Аз ще ви кажа как да ги познаете. Те винаги ще ви говорят за печалба, за икономически растеж, за конкурентоспособност, за пазари, но никога няма да кажат и дума за достойно заплащане на труда, социални грижи, безплатно образование и здравеопазване. Те ще поискат вашия труд, но няма да искат да платят за него. Ако се съгласите да им работите, ще загубите бъдещето си. Вие трябва да се изправите срещу тях. Срещу малцината, държащи световното богатство. И трябва да го направите ЗАЕДНО. А за да сте заедно, трябва да си имате доверие. Нещо, което те ще се опитат да подкопаят по всевъзможни начини. Ако искате да спечелите, трябва да се откажете от парите им и дори да ви предложат баснословни суми, да не продавате труда си за техните пари.

Вашата победа ще дойде тогава, когато сте успели да се обедините всички. Когато благодарение на това обединение, сте изградили едно ново общество, чиято висша цел е общото благо, а не паричната печалба и жаждата за лична собственост.

Парите могат да съществуват и без да се използват за трупане на печалба, а печалбата може да не се измерва в пари. Нима има по-голяма печалба от това вие и децата ви да сте здрави, образовани и резултатите от труда, който полагате, да се усеща от всички и да допринася за благото на всички, а не на малцина алчни и хищни капиталисти?

За тях, вие не сте нищо повече от това, което произвеждат огромните им фабрики, а именно - стоки за еднократна употреба.

Братя и сестри от целия свят,

обединявайте се, включете се в борбата срещу хищната същност на налагания ви обществено-икономически модел. Помнете, че срещу всяко изкушение, което ви предлагат и вие вземете от тях, те получават част от вашето бъдеще.

Отхвърлете парите им, работата им и ценностите им, и ще бъдете свободни. Животът ви ще има смисъл.

Не се страхувайте да се изправите срещу тях, защото именно вие сте основата, върху която те градят своята власт и трупат своето богатство.

Изправете се и те ще паднат.“


Прощалното писмо на Фидел Кастро до всички хора по света бе разпространено от Кубинската национална телевизия.

Публикуваме пълния текст на писмото.


 

ПОТОМКА

Е-поща Печат PDF

Няма прародителски портрети,

ни фамилна книга в моя род

и не знам аз техните завети,

техните лица, души, живот.

Но усещам, в мене бие древна,

скитническа, непокорна кръв.

Тя от сън ме буди нощем гневно,

тя ме води към греха ни пръв.

Може би прабаба тъмноока,

в свилени шалвари и тюрбан,

е избягала в среднощ дълбока

с някой чуждестранен, светъл хан.

Конски тропот може би кънтял е

из крайдунавските равнини

и спасил е двама от кинжала

вятърът, следите изравнил.

Затова аз може би обичам

необхватните с око поля,

конски бяг под плясъка на бича,

волен глас, по вятъра разлян.

Може би съм грешна и коварна,

може би сред път ще се сломя -

аз съм само щерка твоя вярна,

моя кръвна майчице-земя.

 

Записки по българските избори

Е-поща Печат PDF

„Гласувах за това хаос­ът от страната да не се пренесе в София“, рече кандидатът на ГЕРБ за столичен кмет Антон Хекимян преди да види резул­татите от първия тур на местни­те избори. Когато окончателно­то преброяване на бюлетините показа, че авторът на „най-ост­рите въпроси към Борисов“ не стига дори до балотажа в София, изпреварен от Ваня Григоро­ва, Хекимян обяви, че на бало­тажа ще се избира между Дър­жавна сигурност и държавна собственост. Два дни по-къс­но и Бойко Борисов обясни от­каза си да подкрепи кандидата на ПП-ДБ Васил Терзиев, каз­вайки: „По-добре държавна соб­ственост, отколкото Държав­на сигурност“.

Да оставим настрана това, че отъждествяваният с ДС Васил Терзиев бе номиниран за сто­личен кмет от некоалицион­ните партньори на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, но твърдението на Хе­кимян за хаоса в страната пла­че за психиатър. Първо, защо­то хаосът в страната тръгва от София, а не към София. Тук в 12 без 5 се приемат поправ­ки в Изборния кодекс, които побъркват ЦИК, ОбИК, ОИК, РИК и СИК. Второ, защото един заместник-министър на елек­тронното управление, Миха­ил Стойнов, без да има необ­ходимост и право, си позволи да заснеме с личния си теле­фон част от хеш кода на опре­делените за сертифициране 6 машини за гласуване. Нещо повече, потвърди с подписа си сертифицирането вместо ми­нистъра на електронното уп­равление. И тъй като този теа­тър се разигра в залата на МЕУ, той беше запечатан от камери­те за видеонаблюдение на ми­нистерството, а не от някой па­парак или служител на ДАНС. Така че ДАНС, която просто сиг­нализира за това нарушение, не трябваше да изпраща никак­ви агенти под прикритие. Ав­торите на горепосочения гаф сами й осигуриха материал за доклада, подписан от замест­ник-председателя на агенцията. Не ДАНС, а кабинетът Денков- Габриел, в лицето на заместник- министъра на електронното уп­равление Михаил Стойнов, осигури на ЦИК мотиви за от­мяната на машинното гласу­ване на първия тур. Съмнени­ята в честността на вота не са ли достатъчно основание за реше­нието на ЦИК? Още повече, че въпросният доклад или сиг­нал на ДАНС, макар и да не е за­секретен, не беше публикуван на сайта на МС. Според пре­миера Денков, той не можел да публикува „един манипулати­вен документ”. Трябва ли, ко­гато има съмнения за подгот­вяно убийство, или друго пре­стъпление, да се чака неговото извършване? Или трябва за­подозреният да бъде спрян на­време? Ако МОСАД бяха преду­предили за подготвения от Ха­мас терористичен акт на 7 ок­томври, колко живота щяха да бъдат спасени и от двете стра­ни? Съвсем отделен е въпросът, че на свикания от Росен Желяз­ков председателски съвет, в от­съствието на представители на ПП-ДБ, Делян Пеевски е пред­ложил ЦИК да отмени машин­ното гласуване. Т.е., предсе­дателският съвет, доминиран от привърженици на харти­ената бюлетина, е действал като надзорник на кабине­та и ЦИК. Впоследствие, всич­ки вопли срещу решението на ЦИК се позовават на решение­то на ВАС за връщане на маши­ните за балотажа, взето мина­лия понеделник. Обаче ВАС не казва, че решението на ЦИК е незаконно. Напротив, казва, че тя е действала законно за първият тур. Казва още, че за­местник-министър Стойнов не е имал право на достъп до ко­довете на машините и изобщо не е трябвало той да подпис­ва документа за тяхното сер­тифициране. Оправданието на последния, че и по-рано все за­местник-министри са удостове­рявали с подписа си въпросното сертифициране на машините, е равностойно на оправдание на едно престъпление с предиш­но такова. Грешките от мина­лото не могат да бъдат изви­нение за тяхното повтаряне в настоящето. Обаче управля­ващите от ПП-ДБ правят точно това. Премиерът Николай Ден­ков уверява дори като абсо­лютен дилетант, че машините за гласуване били просто прин­тери. Това е толкова вярно, кол­кото и казаното от Денков за алтернативата да следваме бу­дителите, или Бай Ганьо и Ан­дрешко. Къде е чел този експерт по шампоаните и сапуните, че Елин Пелин е смятал своя Ан­дрешко за отрицателен герой, подобен на Бай Ганьо? Човек и академик да е, не може да е експерт във всички области, и когато се опитва да се прави на такъв, става за резил. Вярно е, че използването на машини за десетки милиони лева като обикновени принтери е пре­калено скъпо удоволствие за страна като България. Те оба­че не са принтери, а компютри с оперативна памет и опера­ционна система. И като такива не само разпечатват листовки, а и съхраняват в паметта си ин­формацията за резултатите от гласуването. Тази информация може да се проверява, анали­зира и оценява. Освен това, ако гласуващите с хартиена бюле­тина сгрешат при попълването й, могат еднократно да поискат нова. Нещо, което при гласува­нето с машини е невъзможно. Поради това преди години една гласоподавателка, сгрешила при вота си с машина, избяга с разпечатката от машината и дори я глътна. Предимство на машинното гласуване е, че при него

не може да има невалидни бюлетини,

нито предварително по­пълнени бюлетини, с които избирателят да подмени даде­ните му от СИК. Обаче, съчета­ването на двата начина на гла­суване в една и съща изборна секция води до големи затруд­нения при попълването на из­борните протоколи.

Този „организиран хаос“ дължим не на ДАНС, или ЦИК, а на партиите, привърженици на хартиената бюлетина: как­то ГЕРБ и ДПС от управляваща­та „сглобка“, така и от опозиция­та в лицето на БСП, „Възражда­не“ и ИТН.

Дали скандалът от МЕУ им помогна да спечелят пове­че гласове? Едва ли, след като ГЕРБ загуби София след 18-го­дишно безметежно управле­ние, започнало с Борисов и за­вършило с Фандъкова. Що се отнася до избирателната актив­ност, тя беше по-ниска и от тази на местните избори през 2019 г. Дори в София гласуваха 80 000 по-малко гласоподаватели от тези на предишните местни избори. За сметка на това, бро­ят на недействителните бюле­тини, без да се броят тези в Со­фия, достигна 17,4%. Което в абсолютно изражение се равня­ва на близо 413 000 гласа, при по-малък брой на участвали­те, в сравнение с предходните местни избори. В някои сели­ща невалидните бюлетини бяха над 30%. Изобщо „партиите“ „Невалидни бюлетини“ и „Не подкрепям никого“, отбелязаха голям напредък, като първа­та стана водеща политическа сила. Така за пореден път рухна мантрата, че ниската изборна активност се дължи на маши­ните.

За изборния провал на ГЕРБ в София, обаче, допринесе най- много приумицата на Бори­сов да номинира за кмет, и то в последния момент, Антон Хекимян. Така Борисов пов­тори грешката с номинира­нето на Цецка Цачева и про­фесор Анастас Герджиков за президент срещу Румен Ра­дев, издигнат и подкрепен от БСП. Партийните организации на ГЕРБ просто бяха заставени да изпълняват ирадето на своя султан! В резултат, само 65,7% от привържениците на ГЕРБ припознаха Хекимян за свой и гласуваха за него. Те вероят­но не са одобрявали и включва­нето на ГЕРБ в „сглобката“, не­коалирайки се с онези, които ги арестуваха и изчегъртваха от властта. А после „изпраха“ и Бо­рисов, и Пеевски. Така или ина­че, Борисов нанесе още един удар на партията си след този с отстъпването на мандата за съставяне на правителство на ПП-ДБ, въпреки победата на ГЕРБ на последните парламен­тарни избори. И ГЕРБ, макар и бавно, тръгна по пързалка­та. В други градове, където не се правеха такива експеримен­ти, кандидатите на ГЕРБ спе­челиха на първия тур: Бургас, Ямбол, Стара Загора, Враца, Монтана и Търговище. А в ре­дица населени места ГЕРБ запа­зи шансове за победа на бало­тажа.

За първи път в местната власт

се намеси сериозно коали­цията ПП-ДБ, като в София кандидатът на ДС“ Васил Тер­зиев взе към 31, 6 % срещу 21, 8 % на Ваня Григорова и 17% на Антон Хекимян. Класира­нето на Ваня Григорова, под­крепена от БСП и няколко дру­ги леви организации, е малко чудо, имайки предвид скром­ните резултати на БСП за Об­щински съвет в София. „Бра­во на Ваня! Хубава жена с умна глава и си носи кръст…“ “Под­крепа“, откъдето тя дойде, е ос­новател на СДС, за разлика от ДСБ - убиецът на СДС!“ - напи­са бившият седесар Георги Марков във Фейсбук. („Поглед инфо“/31.10.2023).

И тези избори обаче бяха бе­лязани с рекордни изборни на­рушения, невалидни или нева­лидизирани от СИК бюлетини, както и със Саддам Хюсеинов­ски проценти на победителите в кметската надпревара. Които, главно в крепостите на ДПС, се състезаваха със… себе си.

Защото се оказаха единстве­ните кандидати. Например кър­джалийското село Яребица, където живеят 4 човека при 120 адресно регистрирани, единственият кандидат беше избран със 100% от гласовете: единият бе неговият, другият на сестра му - пенсионерка, а оста­налите - на други двама пенсио­нери. В село Крупник, община Симитлипък председателката на изборна секция беше снаха на единия кандидат, а замест­ник-председателката – дъще­ря на другия. И при пребро­яването на бюлетините те без малко не се избиха. Видяхме и как на едно място бдителни ко­реняци роми не позволиха на изборни туристи“, също от ромски произход, да гласуват. Дали, защото им завидяха на па­рите, които ще получат, или не искаха да делят парсата с тях, това остава загадка?

Като стана реч за пари,

кандидат за общински съ­ветник от Симитли се опла­ка, че са го пребили, понеже не могъл да изпълни партий­ното поръчение да купи всич­ки секции за 30 000 лв. Затова пък членове на изборната сек­ция в село Малорад, община Борован, направо попълниха преференциите, за да осигу­рят избирането на кандидатите на „Възраждане“ и БСП. И го на­правиха, без да изключат ка­мерите за наблюдение.

Обикновено като стане дума за купуване на гласове, погле­дите се насочват към ДПС, но според министъра на вътрешни­те работи, с такава търговия се занимават всички партии. Зна­чи и „борците с корупцията“ от ПП-ДБ. Не може да се каже кол­ко от невалидните бюлетини са били заплатени, но видеоза­писите от изборните секции по­казаха, че монтираните телефо­ни заснемат често тавана или пода на помещението. В една изборна секция членове на ко­мисията се бяха скупчили око­ло масата с изборни бюлетини, така че да не се вижда какво и как броят, а в друга показваха пред камерата всяка пребро­ена бюлетина, нарушавайки тайната на вота. Въпреки това, анализаторите на изборите са единодушни в оценките си, че невалидният вот е първа поли­тическа сила в страната, след тази на негласувалите.

Хартиените бюлетини не доведоха до по-висока изборна активност, а напротив, спадът продължава. Това е реакцията на избирателя срещу политиче­ската шарлатания и глупава­та и вяла предизборна кампа­ния, в която кандидатите обе­щаваха всичко - от нови детски градини, асфалтирани улици, нови тротоари и край на „ремон­та на ремонтите“.

За проблемите на трудовите хора,

на малкия човек от край­ните квартали говореше само Ваня Григорова. Нейната побе­да на балотажа щеше да разбие лъжата, че София е предимно синя, дясна и антикомунистиче­ска. Проблемът е, че в Общин­ския съвет на столицата ще доминират представителите на „сглобката“ от ПП-ДБ, „Спа­си София“ и ГЕРБ-СДС. А кой ще спаси София от тези „спа­сители“, които не минава ден да не се ритнат по кокалчета­та? Например Борисов обяви, че няма да подкрепи кандида­та на ПП-ДБ Васил Терзиев. За­щото било по-добре „държавна собственост отколкото Дър­жавна сигурност”. ГЕРБ пред­почитали да загубят София, за да я спечелят отново. А пък лидерът на БСП Корнелия Ни­нова заяви, че се надява Ваня Григорова да се разграничи от обещаната подкрепа на Бо­рисов. Че нали Ваня щеше да е кмет на всички граждани на столицата! Защо да отказ­ва подкрепа извън коалици­ята около БСП, само и само да спечели кандидатът на ПП-ДБ Васил Терзиев? И Нинова ли предпочита ДС? Факт е, че при този състав на СОС един ляв кмет ще работи във враждеб­на среда, при която представи­телите на „сглобката“ ще спъ­ват всеки опит за очовечаване на управлението на града. Но, както всичко друго у нас, така са фалшиви дясното, евроат­лантизмът, народнячеството и либерализмът. Истински са само слугинажът към Запада, корупцията и националните предателства.

И така до следващите избо­ри, до следващата говорилня, до следващото разочарование.

Дали след като 60% от има­щите право на глас не си пра­вят труда да се разходят до ур­ните и машините за гласуване, не си заслужаваме съдбата? Нашата бедност не е природ­но, а социално наказание. По­ложението ни няма да се подо­бри и като попълваме квадрат­чето „Не подкрепям никого“. За­щото „неподкрепата“ е като „некоалицията“ на ПП-ДБ с ГЕРБ и ДПС. Сиреч, подкрепа за големите шарлатани. Акак­то пише Стефан Цвайг: „За всяка голяма шмекерия са нуж­ни две неща: голям шмекер и го­лям глупак“.

Ако към момента на из­лизането на този брой Ваня е обявена за победител в кмет­ската надпревара за София, има шанс да не се окажем го­лемите глупаци. Ако не, ще си спомним Ботевото: „В гърди ни любов, ни капка вяра от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди. Свестните у нас считат за луди..“

 


Страница 4 от 574