Новите слоеве на френското общество – бедни, средно бедни и обедняващи, влизат в бой със системата и спонтанно в рамките на огромен вакуум се образоват политически. Разгневените маси трябваше сами да излязат на улиците, защото го нямаше авангардът
Това не беше демонстрация на парижани. Гражданите на столицата бяха относително малко - единствено представители на средната обедняла класа. Емигрантските предградия на Париж също бяха много слабо представени - само от няколко групички младежи. Видях също жени със забрадки, които без проблем се смесваха с множеството. Цареше доброжелателна атмосфера, която прерасна в гняв, когато полицията започна да разпръсва брутално тълпата, използвайки газови заряди, внесени от Германия.
За първи път се сблъсках с такива методи през 1993 година в Мюнхен по време на манифестацията на левицата и антиимпериалистите. Такива брутални методи по улиците на Париж се прилагаха по времето на Саркози. Явно старите времена на Виши и маршал Петен са оцелели в буржоазните салони.
Манифестиращите бяха предимно от провинцията. Имаше много бедни пенсионери и дребен прекариат – хора, които са принудени да пътуват с коли до работните си места, поради закриване на ж.п. линии. Затова протестът им беше наречен
бунт срещу цените на горивата..
Тези хора не са “клиенти на автомобилната индустрия или консумацията”, както ги наричат левоцентристите, тоест – “екологичните” буржоа, които карат велосипеди, вместо коли, но горят тонове гориво по време на своите полети на “интелектуално-политически-излетни конференции” или го използват за внос на чилийски ягоди през зимата. Срещнах в тълпата и много работници от малки градове, дребни търговци на селскостопански продукти, млад разгневен прекариат. Вървяха по групи – колеги от трудови колективи, французи, мигранти от арабски страни или от Испания… Чух много конкретни разговори за това колко получават; за колко може да се живее и колко трябва да заработват допълнително; как отглеждат зеленчуци и плодове в градинките около дома си. Картинката май е позната? Някои от тези хора едва свързваха двата края, други помагаха на безработните си деца или внуци. Такава е действителността в “развитата” Франция, втора класа.
Слушах езика на френската провинция.
Един от младите манифестанти се обърна към мен с думите: „Извинете господине, можете ли да се отдръпнете мъничко, много моля, защото трябва да мина, тъй като по-нататъk строим барикада!“. Езикът на парижани не съдържа такава учтивост.
Селото, малките и средни градове дойдоха на среща с “голямата столица”, в която много от тях никога не са стъпвали. От тук възниква идеята да манифестират по “Шанз Елизе “ и край Елисейския дворец. Традиционно демонстрациите на парижката левица се организират на площадите – на Републиката, на Народа и на Бастилията, което по принцип не пречи на буржоата. „Жълтите жилетки“ не знаеха за това. Те влязоха на територията, където големите клечки се забавляват, а пък за протестиращите тези места са символът на Париж. Простият народ влезе с ботуши в салоните на “цивилизованите” буржоа и чуждестранните олигарси (американско-арабско-израелско-руски) и, както личеше от разговорите, разбра това, едва когато вече манифестираше из тези престижни булеварди и улици, украсени и осветени в чест на зимния празник на консумацията, незнайно защо наречен Рождество Христово.
Насилието дойде от страна на полицията.
Настроенията сред манифестиращите бяха съвсем мирни, бих казал – добродушни. Едва когато полицията употреби газ и навлязоха водните оръдия, демонстрантите започнаха спонтанно да строят барикади и да палят огнища, за да изразят по този начин гнева си. Важно е да се подчертае, че внимаваха огънят да не предизвика пожар на околните сгради.
На “Шанз Елизе” се намират луксозни хотели, банки, скъпи ресторанти.
Демонстрантите не докоснаха нито една от тези сгради.
Не посегнаха – въпреки целия си гняв, към богатите и безделниците от цял свят, които обикновено пребивават там. Това още веднъж трябва да се подчертае, макар сам да смятам че трябва да се окупират обекти на банкови измамници и на медиите, които им служат.
На демонстрациите видях един-единствен представител на крайната десница, който носеше лозунг “Народният фронт ви подкрепя”, сякаш май не е знаел, че Фронтът промени названието си преди няколко месеца. Много повече бяха представителите на левицата, които по-скоро бяха благосклонно приети. Видях няколко червени знамена, портрети на Че Гевара и няколко палестински шалове. Но това бяха само отделни акценти. Голямата част от хората не демонстрираха каквато и да е политическа принадлежност. Лидерът на “Непокорна Франция” Жан-Люк Меланшон апелира в Туитър за подкрепа на манифестиращите, но забелязах само един от неговите депутати – Руфин, който спокойно разговаряше и спореше с демонстрантите. Нито един от тях не беше дошъл с лозунги и партийни знаци, на която и да било група.
Така наречените “комунисти” имаха в същия ден свой конгрес, което беше идеален претекст да не участват, а да се ограничат единствено до “подкрепа на манифестиращите” на думи. Новата антикапиталистическа партия (NPA) също не взе участие, но това не беше особена изненада. Тази група вече от няколко години предпочита да провежда събрания по салони и да произнася нравоучителни речи за морал, вместо да осъществява контакт с масите и да провежда политическа дейност сред най-ниските слоеве в обществото, сред хората от реалния живот. Във Франция съществуват много малки и големи “леви” групировки , но те също не се появиха на демонстрациите. Дори отделни лица от тях да са присъствали в тълпата, то те са се старали да се придържат към “привидната аполитичност”, съгласно възприетия (за жалост) днешен етикет.
@Контраст между историята и нейният медиен образ
Манифестантите бяха предимно от среди, които до този момент не са се занимавали с политика. Едва сега започват да се учат и докато не са били обхванати от гнева, са били пасивни. Толкова повече тези хора бяха шокирани от лицемерието на медиите и насилието от страна на полицията – тоест от неща, които са отдавна известни в Париж. Едва сега се сблъскаха с тези реалности, изпитаха на собствен гръб контраста между истината и нейния медиен израз.
Демонстрантите много дискутираха помежду си, всеки от тях в крачка се учеше на политическо мислене. И то благодарение на Макрон! Огромни благодарности към него за това!
Така в общи линии изглеждаше това, което се чуваше, забелязваше и се крещеше из шествията:
„Медиите лъжат! Макрон да си отива! Банкерите крадат! Да се убият банкерите-измамници! Дълговете са несправедливи! Да се атакуват данъчните райове! Да се контролира нарушаването на данъчния закон от богаташите! Да се контролира износът на капитали! Да се повиши стандартът на живот, отнемайки богатството от богаташите! Не можем да живеем с такива заплати! Не се борим за себе си, а за правото на живот на нашите деца! Да се сложи край на скъпоструващите войни в Африка и арабските страни! Вън оръжейните дилъри! Обвиняват ни във фашизъм, защото нямат аргументи!“
И още:
Всички ние живеем във Франция, трябва заедно да се борим! Искаме право на достойни доходи и работа! Надяваме се, че предградията (имигрантските) ще се присъединят към нас и едва тогава ще се борим истински! Политическите партии и синдикатите не се справят, а ние бяхме твърде послушни, затова днес трябва да сме сериозни и да се организираме! Досега имаше бунт, време е да преминем към революция! Да разрушим системата!
Да свалим Макрон, правителството и системата!
Нито дума за ЕС, нито за НАТО. Видях и такива лозунги: „Гражданското общество трябва да е в парламента!“. Чух да пеят „Марсилезата“, чийто куплет – ”.. да вървим, с нечистата им кръв, браздите да удавим!”, демонстрантите промениха на “кръвта на Макрон”.
Запечатала ми се е една сцена – ливански ТВ канал интервюира демонстрантите. Изведнъж един от тях, виждайки камери, изкрещява: “Медийни проститутки!”. В същото време някой от тълпата му отговоря: „Това са ливанци, остави ги да си вършат работата, благодарение на тях хората ще разберат какво наистина става тук. Френските медии лъжат!“. А друг от тълпата крещи: „Ливанците вече знаят какво значи подстрекаване, насъскване на един срещу друг в името на религия и раса, ние не искаме това у нас, трябва да бъдем заедно, за да се борим за достоен труд в нашата обща за всички Франция!“.
Ливанците бяха радостни, усмихнати…, а френските журналисти бяха много малко. Личеше, че се бояха от реакцията на хората. Когато камерите на правителствената BFM TV се приближаваха до тях, демонстрантите крещяха: “Ще задавате въпроси, а след това така ще орежете всичко, за да ни изкарате фашисти или провокатори. Умеете само да извъртате казаното и да лъжете! Не ви ли е срам?”. Телевизионният екип избяга, а тези уж леви журналисти от “Le Quotidien”, когато се опитваха да разговарят с демонстрантите, питаха: “Но добре, знаете, че Макрон не може да си отиде, защото такива са принципите на демокрацията. Кажете всъщност какво конкретно искате той да направи?”.
Около 80 процента от французите подкрепят “жълтите жилетки”. Това са резултати от официалните сондажи, които действително се потвърждават дори при разговор с полицаите. Те също в своите мисли често са на страната на протестиращите. Това означава, че сред манифестиращите има много такива, които са гласували за Макрон и за Льо Пен.
@Никой не говори открито с езика на десницата.
В нито един разговор не чух расистки изказвания или такива в духа на Льо Пен… Не твърдя, че липсват такива. Но тези, които биха ги изразили, добре разбират, че това не е мястото, където да демонстрират подобни възгледи. Чух дори разговор на група млади хора, които казваха: “Разберете, че не трябва да гласувате за тази к…а Льо Пен, която се представя за опозиция. Точно това иска Макрон!”. Що се отнася до самата Льо Пен – тя, от една страна, искаше да поеме това движение, но от друга, се боеше от него.
Новите слоеве на обществото – бедни, средни и обедняващи, влизат в бой със системата и спонтанно се образоват политически в рамките на огромен вакуум.
@Какво прави в това време левицата?
Споменатият конгрес на Френската комунистическа партия установи ново лого, без сърп и чук, а с картата на Франция под формата на петолъчка, в короната на която е поставен екологичен символ – дръвче… ”Непокорна Франция” почти окончателно се раздели между радикалите от една страна, които искат да се включат в конкретна класова борба и да градят стабилни фундаменти, и от друга страна – тези, които се стремят по институционален начин да погълнат останките от Социалистическата партия и са готови на “компромиси” в името на т.нар. “реализъм”…
Генералната конфедерация на труда подготвя свой конгрес – там също се наблюдава остър спор между лявата база, която иска класов синдикат и връщане в рамките на Световната синдикална федерация, и десницата, която пък от своя страна подкрепя линията на Европейската конфедерация на профсъюзите и Международната синдикална конфедерация. Други “умерени” синдикати – особено CFDT, са против манифестантите. Само федерацията Force Ouvriere ги подкрепи. Сериозните някога групировки на троцкисти, анархисти, маоисти, еколози се превърнаха днес, до голяма степен, в дискусионни клубове на политически пенсионери.
В същото време време младите хора градят своя нова визия, създавайки сдружения, които започват да се делят на по-леви и по-десни, от роялисти до ултра-маоисти или “аполитични”. Все по-голямо е разделението между “моралната левица” – онази, салонната, лозунгарската, интелектуално-буржоазната, институционалната, “общонационалната“, и класовата – местна, народна левица, която е склонна да поеме риска на последствията от своите решения.
@Крайнодесните също се реконструират.
Конфронтацията изглежда е неизбежна, но не с Националния съюз на Марин льо Пен, а с твърдоглавите представители, проповядващи “идентичност” – бяла или ислямска. Тези десни засега са в изолация от масите, които твърдо вървят по земята и калкулират на базата на материалните си интереси, независимо от това дали вярват в Бога, дали са мюсюлмани, католици или други. Процесът се развива, а “жълтите жилетки” ускоряват периода на съзряване. Разгневените маси трябваше сами да излязат на улиците, защото го нямаше авангардът…
Историята на Франция ни учи, че народът най-напред обсъжда по кафенетата и на улицата, а когато излиза на протест, става самостоятелен, след което започва да клони наляво. Разбира се, че хората са си хора, че хората на труда са си такива, независимо какво точно работят, че няма расови, националистически, религиозни разграничения. Вчера се оказа, че с най-задълбочено комплексно мислене се срещнах сред работници от един завод във френската провинция. Този факт потвърждава максимата, която левицата знае отпреди 150 години – съзнанието се базира на производствените отношения.
Протестите продължават.
 Историк и политолог, занимава се основно с геополитически изследвания. Преподавател в Националния институт по източни езици и култура в Париж (INACLO). Активист на леви и антивоенни движения, редактор на портала lapenseelibre.org
Превод: БИСТРА СТАЙКОВА
Прощално писмо на Фидел Кастро до всички хора по света
„Другарки и другари,
братя и сестри от целия свят!
Моето време изтича. През целия си живот съм се борил за справедливост и достоен живот за всички хора по света. Винаги съм желал Куба да бъде пример за това, че е възможно хората да живеят в разбирателство и да се развиват не за сметка един на друг, а заедно, с общи усилия. Много скоро вие ще застанете пред избора между това да се откажете от бъдещето на децата си за сметка на илюзорната сигурност в настоящето или да се борите за бъдещето на децата си, понасяйки лишенията на днешния ден. Куба направи избора да понесе лишенията, именно в името на бъдещето. Тази битка не се печели. Тя е вечна.
Ако искате да имате бъдеще, трябва да се изправите срещу тези, които искат да ви го купят срещу шепа евтини дрънкулки, както са направили с кореното население на Америка преди не чак толкова много години. Тези хора ще дойдат при вас и ще ви обяснят, че когато държавата се грижи за своите поданици, това е робство, а свободата е възможна само тогава, когато се надпреварвате един с друг. Те ще замъглят вашия ум, предлагайки на тялото ви хиляди удобства и ненужни, и извратени удоволствия, които обаче, за да ги получите, ще трябва да жертвате душата си и ценностите на дедите ви.
И всичко това те ще направят за печалба. Печалба, зад която се крие огромна кражба. Те ще дойдат и ще купят вашето бъдеще и това на децата ви с пари и вие, ако не сте внимателни, ще попаднете в техните изкусно заложени капани.
Тези хора са извратени чудовища. За тях работата не е обществено-полезен труд, а начин за трупане на богатства. Ако им се предадете, не след дълго ще намразите не само работата, но и живота си.
Аз ще ви кажа как да ги познаете. Те винаги ще ви говорят за печалба, за икономически растеж, за конкурентоспособност, за пазари, но никога няма да кажат и дума за достойно заплащане на труда, социални грижи, безплатно образование и здравеопазване. Те ще поискат вашия труд, но няма да искат да платят за него. Ако се съгласите да им работите, ще загубите бъдещето си. Вие трябва да се изправите срещу тях. Срещу малцината, държащи световното богатство. И трябва да го направите ЗАЕДНО. А за да сте заедно, трябва да си имате доверие. Нещо, което те ще се опитат да подкопаят по всевъзможни начини. Ако искате да спечелите, трябва да се откажете от парите им и дори да ви предложат баснословни суми, да не продавате труда си за техните пари.
Вашата победа ще дойде тогава, когато сте успели да се обедините всички. Когато благодарение на това обединение, сте изградили едно ново общество, чиято висша цел е общото благо, а не паричната печалба и жаждата за лична собственост.
Парите могат да съществуват и без да се използват за трупане на печалба, а печалбата може да не се измерва в пари. Нима има по-голяма печалба от това вие и децата ви да сте здрави, образовани и резултатите от труда, който полагате, да се усеща от всички и да допринася за благото на всички, а не на малцина алчни и хищни капиталисти?
За тях, вие не сте нищо повече от това, което произвеждат огромните им фабрики, а именно - стоки за еднократна употреба.
Братя и сестри от целия свят,
обединявайте се, включете се в борбата срещу хищната същност на налагания ви обществено-икономически модел. Помнете, че срещу всяко изкушение, което ви предлагат и вие вземете от тях, те получават част от вашето бъдеще.
Отхвърлете парите им, работата им и ценностите им, и ще бъдете свободни. Животът ви ще има смисъл.
Не се страхувайте да се изправите срещу тях, защото именно вие сте основата, върху която те градят своята власт и трупат своето богатство.
Изправете се и те ще паднат.“
Прощалното писмо на Фидел Кастро до всички хора по света бе разпространено от Кубинската национална телевизия.
Публикуваме пълния текст на писмото.
|
Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.
Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.
Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.
Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.
Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.
Може би съм грешна и коварна,
може би сред път ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.
„Гласувах за това хаосът от страната да не се пренесе в София“, рече кандидатът на ГЕРБ за столичен кмет Антон Хекимян преди да види резултатите от първия тур на местните избори. Когато окончателното преброяване на бюлетините показа, че авторът на „най-острите въпроси към Борисов“ не стига дори до балотажа в София, изпреварен от Ваня Григорова, Хекимян обяви, че на балотажа ще се избира между Държавна сигурност и държавна собственост. Два дни по-късно и Бойко Борисов обясни отказа си да подкрепи кандидата на ПП-ДБ Васил Терзиев, казвайки: „По-добре държавна собственост, отколкото Държавна сигурност“.
Да оставим настрана това, че отъждествяваният с ДС Васил Терзиев бе номиниран за столичен кмет от некоалиционните партньори на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, но твърдението на Хекимян за хаоса в страната плаче за психиатър. Първо, защото хаосът в страната тръгва от София, а не към София. Тук в 12 без 5 се приемат поправки в Изборния кодекс, които побъркват ЦИК, ОбИК, ОИК, РИК и СИК. Второ, защото един заместник-министър на електронното управление, Михаил Стойнов, без да има необходимост и право, си позволи да заснеме с личния си телефон част от хеш кода на определените за сертифициране 6 машини за гласуване. Нещо повече, потвърди с подписа си сертифицирането вместо министъра на електронното управление. И тъй като този театър се разигра в залата на МЕУ, той беше запечатан от камерите за видеонаблюдение на министерството, а не от някой папарак или служител на ДАНС. Така че ДАНС, която просто сигнализира за това нарушение, не трябваше да изпраща никакви агенти под прикритие. Авторите на горепосочения гаф сами й осигуриха материал за доклада, подписан от заместник-председателя на агенцията. Не ДАНС, а кабинетът Денков- Габриел, в лицето на заместник- министъра на електронното управление Михаил Стойнов, осигури на ЦИК мотиви за отмяната на машинното гласуване на първия тур. Съмненията в честността на вота не са ли достатъчно основание за решението на ЦИК? Още повече, че въпросният доклад или сигнал на ДАНС, макар и да не е засекретен, не беше публикуван на сайта на МС. Според премиера Денков, той не можел да публикува „един манипулативен документ”. Трябва ли, когато има съмнения за подготвяно убийство, или друго престъпление, да се чака неговото извършване? Или трябва заподозреният да бъде спрян навреме? Ако МОСАД бяха предупредили за подготвения от Хамас терористичен акт на 7 октомври, колко живота щяха да бъдат спасени и от двете страни? Съвсем отделен е въпросът, че на свикания от Росен Желязков председателски съвет, в отсъствието на представители на ПП-ДБ, Делян Пеевски е предложил ЦИК да отмени машинното гласуване. Т.е., председателският съвет, доминиран от привърженици на хартиената бюлетина, е действал като надзорник на кабинета и ЦИК. Впоследствие, всички вопли срещу решението на ЦИК се позовават на решението на ВАС за връщане на машините за балотажа, взето миналия понеделник. Обаче ВАС не казва, че решението на ЦИК е незаконно. Напротив, казва, че тя е действала законно за първият тур. Казва още, че заместник-министър Стойнов не е имал право на достъп до кодовете на машините и изобщо не е трябвало той да подписва документа за тяхното сертифициране. Оправданието на последния, че и по-рано все заместник-министри са удостоверявали с подписа си въпросното сертифициране на машините, е равностойно на оправдание на едно престъпление с предишно такова. Грешките от миналото не могат да бъдат извинение за тяхното повтаряне в настоящето. Обаче управляващите от ПП-ДБ правят точно това. Премиерът Николай Денков уверява дори като абсолютен дилетант, че машините за гласуване били просто принтери. Това е толкова вярно, колкото и казаното от Денков за алтернативата да следваме будителите, или Бай Ганьо и Андрешко. Къде е чел този експерт по шампоаните и сапуните, че Елин Пелин е смятал своя Андрешко за отрицателен герой, подобен на Бай Ганьо? Човек и академик да е, не може да е експерт във всички области, и когато се опитва да се прави на такъв, става за резил. Вярно е, че използването на машини за десетки милиони лева като обикновени принтери е прекалено скъпо удоволствие за страна като България. Те обаче не са принтери, а компютри с оперативна памет и операционна система. И като такива не само разпечатват листовки, а и съхраняват в паметта си информацията за резултатите от гласуването. Тази информация може да се проверява, анализира и оценява. Освен това, ако гласуващите с хартиена бюлетина сгрешат при попълването й, могат еднократно да поискат нова. Нещо, което при гласуването с машини е невъзможно. Поради това преди години една гласоподавателка, сгрешила при вота си с машина, избяга с разпечатката от машината и дори я глътна. Предимство на машинното гласуване е, че при него
не може да има невалидни бюлетини,
нито предварително попълнени бюлетини, с които избирателят да подмени дадените му от СИК. Обаче, съчетаването на двата начина на гласуване в една и съща изборна секция води до големи затруднения при попълването на изборните протоколи.
Този „организиран хаос“ дължим не на ДАНС, или ЦИК, а на партиите, привърженици на хартиената бюлетина: както ГЕРБ и ДПС от управляващата „сглобка“, така и от опозицията в лицето на БСП, „Възраждане“ и ИТН.
Дали скандалът от МЕУ им помогна да спечелят повече гласове? Едва ли, след като ГЕРБ загуби София след 18-годишно безметежно управление, започнало с Борисов и завършило с Фандъкова. Що се отнася до избирателната активност, тя беше по-ниска и от тази на местните избори през 2019 г. Дори в София гласуваха 80 000 по-малко гласоподаватели от тези на предишните местни избори. За сметка на това, броят на недействителните бюлетини, без да се броят тези в София, достигна 17,4%. Което в абсолютно изражение се равнява на близо 413 000 гласа, при по-малък брой на участвалите, в сравнение с предходните местни избори. В някои селища невалидните бюлетини бяха над 30%. Изобщо „партиите“ „Невалидни бюлетини“ и „Не подкрепям никого“, отбелязаха голям напредък, като първата стана водеща политическа сила. Така за пореден път рухна мантрата, че ниската изборна активност се дължи на машините.
За изборния провал на ГЕРБ в София, обаче, допринесе най- много приумицата на Борисов да номинира за кмет, и то в последния момент, Антон Хекимян. Така Борисов повтори грешката с номинирането на Цецка Цачева и професор Анастас Герджиков за президент срещу Румен Радев, издигнат и подкрепен от БСП. Партийните организации на ГЕРБ просто бяха заставени да изпълняват ирадето на своя султан! В резултат, само 65,7% от привържениците на ГЕРБ припознаха Хекимян за свой и гласуваха за него. Те вероятно не са одобрявали и включването на ГЕРБ в „сглобката“, некоалирайки се с онези, които ги арестуваха и изчегъртваха от властта. А после „изпраха“ и Борисов, и Пеевски. Така или иначе, Борисов нанесе още един удар на партията си след този с отстъпването на мандата за съставяне на правителство на ПП-ДБ, въпреки победата на ГЕРБ на последните парламентарни избори. И ГЕРБ, макар и бавно, тръгна по пързалката. В други градове, където не се правеха такива експерименти, кандидатите на ГЕРБ спечелиха на първия тур: Бургас, Ямбол, Стара Загора, Враца, Монтана и Търговище. А в редица населени места ГЕРБ запази шансове за победа на балотажа.
За първи път в местната власт
се намеси сериозно коалицията ПП-ДБ, като в София „кандидатът на ДС“ Васил Терзиев взе към 31, 6 % срещу 21, 8 % на Ваня Григорова и 17% на Антон Хекимян. Класирането на Ваня Григорова, подкрепена от БСП и няколко други леви организации, е малко чудо, имайки предвид скромните резултати на БСП за Общински съвет в София. „Браво на Ваня! Хубава жена с умна глава и си носи кръст…“ “Подкрепа“, откъдето тя дойде, е основател на СДС, за разлика от ДСБ - убиецът на СДС!“ - написа бившият седесар Георги Марков във Фейсбук. („Поглед инфо“/31.10.2023).
И тези избори обаче бяха белязани с рекордни изборни нарушения, невалидни или невалидизирани от СИК бюлетини, както и със Саддам Хюсеиновски проценти на победителите в кметската надпревара. Които, главно в крепостите на ДПС, се състезаваха със… себе си.
Защото се оказаха единствените кандидати. Например кърджалийското село Яребица, където живеят 4 човека при 120 адресно регистрирани, единственият кандидат беше избран със 100% от гласовете: единият бе неговият, другият на сестра му - пенсионерка, а останалите - на други двама пенсионери. В село Крупник, община Симитлипък председателката на изборна секция беше снаха на единия кандидат, а заместник-председателката – дъщеря на другия. И при преброяването на бюлетините те без малко не се избиха. Видяхме и как на едно място бдителни кореняци роми не позволиха на „изборни туристи“, също от ромски произход, да гласуват. Дали, защото им завидяха на парите, които ще получат, или не искаха да делят парсата с тях, това остава загадка?
Като стана реч за пари,
кандидат за общински съветник от Симитли се оплака, че са го пребили, понеже не могъл да изпълни партийното поръчение да купи всички секции за 30 000 лв. Затова пък членове на изборната секция в село Малорад, община Борован, направо попълниха преференциите, за да осигурят избирането на кандидатите на „Възраждане“ и БСП. И го направиха, без да изключат камерите за наблюдение.
Обикновено като стане дума за купуване на гласове, погледите се насочват към ДПС, но според министъра на вътрешните работи, с такава търговия се занимават всички партии. Значи и „борците с корупцията“ от ПП-ДБ. Не може да се каже колко от невалидните бюлетини са били заплатени, но видеозаписите от изборните секции показаха, че монтираните телефони заснемат често тавана или пода на помещението. В една изборна секция членове на комисията се бяха скупчили около масата с изборни бюлетини, така че да не се вижда какво и как броят, а в друга показваха пред камерата всяка преброена бюлетина, нарушавайки тайната на вота. Въпреки това, анализаторите на изборите са единодушни в оценките си, че невалидният вот е първа политическа сила в страната, след тази на негласувалите.
Хартиените бюлетини не доведоха до по-висока изборна активност, а напротив, спадът продължава. Това е реакцията на избирателя срещу политическата шарлатания и глупавата и вяла предизборна кампания, в която кандидатите обещаваха всичко - от нови детски градини, асфалтирани улици, нови тротоари и край на „ремонта на ремонтите“.
За проблемите на трудовите хора,
на малкия човек от крайните квартали говореше само Ваня Григорова. Нейната победа на балотажа щеше да разбие лъжата, че София е предимно синя, дясна и антикомунистическа. Проблемът е, че в Общинския съвет на столицата ще доминират представителите на „сглобката“ от ПП-ДБ, „Спаси София“ и ГЕРБ-СДС. А кой ще спаси София от тези „спасители“, които не минава ден да не се ритнат по кокалчетата? Например Борисов обяви, че няма да подкрепи кандидата на ПП-ДБ Васил Терзиев. Защото било по-добре „държавна собственост отколкото Държавна сигурност”. ГЕРБ предпочитали да загубят София, за да я спечелят отново. А пък лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че се надява Ваня Григорова да се разграничи от обещаната подкрепа на Борисов. Че нали Ваня щеше да е кмет на всички граждани на столицата! Защо да отказва подкрепа извън коалицията около БСП, само и само да спечели кандидатът на ПП-ДБ Васил Терзиев? И Нинова ли предпочита ДС? Факт е, че при този състав на СОС един ляв кмет ще работи във враждебна среда, при която представителите на „сглобката“ ще спъват всеки опит за очовечаване на управлението на града. Но, както всичко друго у нас, така са фалшиви дясното, евроатлантизмът, народнячеството и либерализмът. Истински са само слугинажът към Запада, корупцията и националните предателства.
И така до следващите избори, до следващата говорилня, до следващото разочарование.
Дали след като 60% от имащите право на глас не си правят труда да се разходят до урните и машините за гласуване, не си заслужаваме съдбата? Нашата бедност не е природно, а социално наказание. Положението ни няма да се подобри и като попълваме квадратчето „Не подкрепям никого“. Защото „неподкрепата“ е като „некоалицията“ на ПП-ДБ с ГЕРБ и ДПС. Сиреч, подкрепа за големите шарлатани. Акакто пише Стефан Цвайг: „За всяка голяма шмекерия са нужни две неща: голям шмекер и голям глупак“.
Ако към момента на излизането на този брой Ваня е обявена за победител в кметската надпревара за София, има шанс да не се окажем големите глупаци. Ако не, ще си спомним Ботевото: „В гърди ни любов, ни капка вяра от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди. Свестните у нас считат за луди..“
|
