Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Турската игра с новите имперски карти

Борис Данков 2025 - Брой 9 (4 март 2025)
Е-поща Печат PDF

В началото на 2009 г. в САЩ известният  американски политолог  и анализатор Джордж Фридман издава своята книга „Следващите 100 години” ( “The Next 100 Years”), която за броени месеци става световен бестселър. Самият Фридман като създател на небезизвестната частна разузнавателна и аналитична компания „Стратфор” (1996 г.)  в своето нашумяло съчинение си поставя за цел да направи хипотетична прогноза за развитието на света през следващите 100 години. Чиста случайност е, че излизането на книгата съвпада с президентския мандат на Барак Обама. Не са  обаче никаква случайност усилията на чернокожия лидер „да спечели Турция” за стратегическите интереси на САЩ. Още повече след като нейното „непослушание”   и „завой към Русия” обхващат и неговия мандат. Обама предлага на Турция  ходатайството на САЩ за членство в ЕС. Не пропуска да поласкае турците, че са заели „своето място в Западния свят”...

ТЪЙ КАЗА ДЖОРДЖ ФРИДМАН

Едва ли е случаен и фактът, че в своя бестселър Джордж Фридман извежда   Турция като „новата сила” на 21 век, очертавайки „разпада на Русия”. В своите смели прогнози за нашата южна съседка Фридман предвещава, че тя „окончателно ще изтласка европейските сили от Балканите”, като навлезе навътре в тях и дори „ще  притесни не на шега” Италия.  В качеството си на „водеща мюсюлманска държава” ще стигне „отвъд Червено море”, а в съюз с Япония ще се утвърди като „космическа сила”. Вече в  средата на 21 век  Турция  „ще навлезе дълбоко в сърцето на Европа и Балканите”, където интересите й ще се сблъскат с другия голям регионален играч - Полша. Ще се превърне още в кошмар за Индия и Израел, дори са хегемона САЩ.  В подкрепа на своята „авангардна” прогноза американският геополитик футурист публикува политическа карта на предполагаемото  влияние  на  Турция през  50-те години на 21 век. В него попада изцяло  тюркската четворка:  Азербайджан, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан. Под  турско влияние се предвижда да бъдат Гърция, Грузия и Армения. Също така - Египет, Либия, Сирия, Ирак и едва ли не целият Арабски полуостров. Картата е ”отхапала” Южна Русия заедно с Крим. На нея като  по чудо е останала  България, може би като бъдеща сигурна апетитна хапка за новата империя.

ДЪРЖАВАТА ЗАПОЧВА ДА... РАСТЕ

Някъде в края на септември 2009 г. турски медии съобщават под сурдинка, че в някои училища на страната дирекции на образованието са раздали учебници по история със... „сгрешени” карти на Турция. Такава е била например дирекцията в Истанбул, където са били раздадени  учебни карти  на специални  компактдискове. И каква е била допуснатата „грешка” от  турското Министерство на образованието? Ами на въпросните помагала  цяла Югоизточна България - барбар с Бургас и Кърджали, а защо не и Пловдив - „грешно” е била „прибавена” към Турция. Като турска територия са  обозначени  още: цяла Армения, остров Кипър, грузинският град Батуми  и част от Северен Ирак.  Конкретно за случая (30.9.2009 г.) новинарският  портал „ Sol haber”  (https://haber.sol.org.tr/devlet-ve-siyaset/simdi-de-buyuk-turkiye-haritasi-haberi-18680) под заглавие  „Продължават да се очертават нови карти с различна информация за границите на Турция”, като  една от тях показва „голяма Турция”. Такава е именно картата, разпространявана в „рамките на проекта за родителско образование”, дадена  тогава  на училищата в Истанбул. „Според тази карта Турция се разраства” - съобщава  между другото изданието, като уточнява, че  не е известно откъде е дошла самата карта. И успокоява общественото мнение, че по случая „вече се води разследване”. Между другото - да припомним само, че по онова време външен министър на Турция е авторът на  бестселъра  „Стратегическа дълбочина” Ахмет Давутоглу, влюбен в „колоритността” на Османската империя, който пак тогава вече чертае  първите нови карти на бъдещата турска държава. У нас  този „комшийски прецедент” с учебните помагала е бил „забелязан” единствено от Българското национално радио с кратка дописка на неговия тогавашен кореспондент Нихал Йозерган.

Иначе в съседна Турция и до ден днешен продължава  „раздвоението” сред „патриотичната” мюсюлманска общественост дали „картата на Фридман” е дело на неговата компания „Стратфор”, или на някогашното ЦРУ. В края на краищата турските фактчекъри през 2022 г. вече  „доказват”, че „по-коректно” е тя да принадлежи на Фридман, отколкото на ЦРУ, което не променя кой знае колко нещата.

Няколко месеца преди това  (17.4.2009 г.) този път „неизвестен автор” е пуснал в обръщение  из  интернет „медиен проект” с карта на „голяма Турция”, към която  България е „прикачена” изцяло. Върху графичното творение  се мъдри ксенофобски надпис, който гласи: „Картата е начертана така в сърцето, чe  арменци и гърци да бъдат изтрити от нея”. Иначе за това „недоразумение” и досега не е известна някаква каквато и да е „реакция” от българска страна.

През октомври 2009 г. във Фейсбук се появява политическа карта с фалшив профил на тогавашния министър на националната  отбрана  Хулуси Акар, в  която е представена  „велика Турция”. В нея от България е отрязана югоизточната й част с Кърджали, а на север -  с Варна. От Гърция е „включена” североизточната й част със Солун; Северна Сирия и Ирак. Към мечтаната нова империя е  бил прикачен надпис: „Не  гледаме към  ничия чужда земя. Ще си върнем само това, което си е наше…“ Както се изяснява по-късно, въпросната карта е била дело на неизвестни турски националисти, но дори и така да е, този скандал не омаловажава царящата оттогава, че и до ден днешен  в Турция игра на имперски карти и неоосманистка психоза.

МАРИН РАЙКОВ  БИЛ ОМЕРЗЕН

Само четири години по-късно два от големите турски вестници „Миллиет” и „Хюриет” публикуват своя карта на „голяма Турция”, на която цяла Югоизточна България е „отрязана” на север с Варна, а на запад до Благоевград. На картата е „отцепена” северната част на Сирия и Ирак, а също така -  грузинският град Батуми. Тогава (24.4.2013 г.)  служебният ни премиер Марин Райков на пресконференция определя картата като „абсолютно скандална”. „Картата е толкова скандална, че изобщо не си заслужава коментара на един министър- председател, а единствено и само неговото презрение” - заключава самочувствено Райков, след което допълва, че няма да реагира на „публикации на турски медии” , а  ще остави случая да тежи върху съвестта на турските журналисти, „инспирирали подобна дребнава и унизителна провокация”. От своя страна тогава покойният проф. Божидар Димитров с истинско облекчение е отбелязал, че сме имали истински късмет, загдето Турция е пожелала... „само шест области от България”.   Ще приемем като утеха факта, че  нашият екс служебен премиер тогава поне  е „осъдил морално” въпросните медии. Докато иначе  нашенските  управници до такава степен са закоравели в своето безхаберие към случващото се в нашата южна съседка, че оттам дори да променят и южната ни граница, едва ли ще го забележат.

През октомври 2009 г. във фейсбук се появява политическа карта с фалшив профил на тогавашния министър на националната  отбрана  Хулуси Акар, в  която е представена „велика Турция”. В нея от България е отрязана югоизточната й част с Кърджали, а на север -  с Варна. От Гърция е „включена” североизточната й част със Солун; северна Сирия и Ирак. Към мечтаната нова империя  е  бил прикачен надпис: „Не  гледаме към  ничия чужда земя. Ще си върнем само това, което си е наше.” Както се изяснява по-късно, въпросната карта е била дело на турски националисти, но дори и така да е, този скандал не омаловажава царящата оттогава, че и до ден днешен в Турция игра на имперски карти и неоосманистка психоза.

ПРОКЛЯТИЕТО НА... КАРТОГРАФИЯТА

Голяма доза  просветление към  тази картографска  хистерия в нашата южна съседка хвърля публикацията на известния журналист и анализатор Ник Данфорт. В популярното списание „Форин полиси” (23.10.2016) със своята публикация  „Нови карти на Турция възраждат Османската империя” той разгадава „агресивния национализъм на Ердоган”, който се излива  върху границите на южната ни съседка. Според Данфорт националистическото „вдъхновение” на анкарския  лидер идва от Националния пакт на Турция, подписан през 1920 г. след поражението на Османската империя през Първата световна война. Именно  „вратичките” в този документ дават основание на Ердоган да го използва, за да ревизира границите на днешната турска държава. Като публикува една от „новите карти”  на Турция Ник Данфорт  отбелязва  как  покрай  спиралата на агресивната политика и действията  на  Ердоган „проправителствените медии” в страната  са  показали „нов интерес към поредицата  от неточни, дори грубо начертани карти на Турция,  с нови и подобрени граници”. Бихме добавили - не само  медиите, защото, както ще се окаже по-късно,  от това „занятие” (за преначертаване  границите на страната) са обсебени не само журналисти, но и депутати, образователни  чиновници, че  даже  и... екстрасенси.

СЛУЧАЯТ МЕТИН КЮЛЮНК

През 2020 г. у нас нашумя случаят с  приближения на Ердоган депутат от Партията на справедливостта и развитието Метин Кюлюнк. Негова милост тогава (26.8.2020 г.) публикува в Инстаграм и Туитър  карта на велика Турция, към  която бе прикачена кажи речи половина България, цяла Армения, част от северна Гърция, от Грузия и Ирак.  Тогава от нашето външно министерство заявиха, че са „започнали проверка по случая”, която може би продължава и до днес. Малко по-късно (1.9.2020 г.)  Кюлюнк в уточнение за нашенска медия  обяснява , че това е архивна турска карта „от преди 100 години”, като по този начин замазва скандала с внушението, че Турция „няма претенции към ничии територии”.

Разбира се, това „уточнение”  не е попречило на Метин Кюлюнк да публикува  отново въпросната архивна карта в Туитър (https://x.com/mkulunk/status/1369940826713972740, 11.3.2021 г.) с пояснение, че „тази територия е цялата ни родина”. Въпросната карта на „велика Турция”, пак в Туитър (22.10.2024 г.), Кюлюнк е качил - този път като сателитна снимка, с енигматичния текст, че „Оттук нататък нищо няма да е както преди 7 октомври 2023 г., нито пък каквото е било преди 21 октомври 2024  г. ” , вероятно имайки предвид някои събития от турската мартирология. На 7 октомври 1571 г. е била битката на Османската империя срещу кръстоносците, а на 7.10.2023 г. започват атентатите на Хамас срещу Израел. Разбира се, само Кюлюнк може да каже какво по-точно е имал предвид, но по-важно е че  „архивната карта” вече е запечатана  като сателитна снимка. Иначе надъханият турски „патриот” продължава да държи в своя офис  на видно място въпросната карта,  за да подхранва своите родолюбиви чувства към... „цялата родина”. Докато нашите управници продължават да не забелязват и омаловажават тези турски  „изкушения на сърцето”, идващи от южната ни съседка.

СБЪДНАТАТА МЕЧТА  -  ВЕЛИК  ТУРАН

Вече Кошкун Фаик Кавала не като „частно лице”, а като ръководител на Турския световен изследователски център към Турския институт-21 век  е публикувал  в сайта на въпросния институт  ( 28.9.2023 г. )  карта на мечтания от всички пантюркисти и неоосманисти  митичен  велик Туран (https://21yyte.org/tr/component/k2/artik-hayal-degi-l-turk-bi-rli-gi-ni-n-hedefleri-ve-onundeki-engeller). Младият (р.1986 г.) и вещ познавач на османското минало, на ислямската история, култура и изкуство, на западната, руската и китайската цивилизация е автор на проекта за създаване от Турция и средноазиатските тюркски държави на Турски съюз, който по-късно да прерасне в Турска конфедерация - ядро на бъдещата  мюсюлманска империя. Като избира за прототип на своя проект Европейския съюз, Кавала разиграва подробен сценарий, който предвижда Баку да стане  столица  на  бъдещата мегадържава с мощна икономическа, военна и културна структура, която да стигне и надмине... Османската империя.

Картата на Кавала включва всички тюркски мюсюлмански държави и Турция, чиято територия,  кой знае защо,  е „отхапала” ... Югоизточна България. Откъде идва тази  геополитическа „подробност” в картографическите  „познания” на Кавала, можем  да разберем, като се върнем малко по-назад във времето и проследим кой е „пошушнал” на младия  политически  стратег да разшири в своята карта  територията на лелеяния от него  велик Туран с част от нашето отечество.

ЕРДОГАН И БАХЧЕЛИ  ПОЗИРАТ ЗА СНИМКА

На 17 ноември  2021 г.  Реджеп Тайип Ердоган устройва в своята новопостроена  резиденция  в  анкарския квартал Бештепе специален прием на  съдружника си в управлението на държавата  и  лидер на Партията на националистическото движение Девлет Бахчели. Срещата на двамата  началници на Турция  става в личния офис на Ердоган, който по мнението на някои турски журналисти е...  реплика на овалния кабинет  в Белия дом. Самият „ купон” на големите  турски лидери е „затворен” за медиите. До  него  имат достъп само някои „избрани” фоторепортери, които трябва да запечатат „историческия момент” , по време на който Бахчели подарява на своя близък приятел карта на тъй наречения „турски свят”, изработена лично от съдружника за президента. Оказва се, че в тази карта-подарък  покрай Турция  са събрани   на едно място не само „независимите  тюркски държави”от Централна  Азия - Азербайджан, Туркменистан, Узбекистан, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, но са „прибавени” всички региони на Алтай и Якутия от Русия, както и уйгурският автономен  район Синдзян в Китай. Не е „забравен” и Балканският  полуостров, включително с нашето мило Отечество.

На тази „дискретна” новина  почти веднага реагира Русия. Според турските медии тя е предизвкала  смут  сред  „шовинистичните” руски  политици и медии.  Все пак случаят е коментиран  сравнително въздържано от говорителя на  руския президент Дмитрий Песков.  Докато старши изследователят  от  Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките Виктор Надеин-Раевски смята, че „Това не е нищо ново. То може да се види във всеки турски учебник. Децата се учат от училище, че това е свят, населен само с турци, което  може да се разглежда като претенция върху руската територия”. Своето възмущение  срещу „провокативната карта” на тъй наречения „турски свят” на Ердоган  не закъснява да изрази и Гърция. Само  нашата заспала дипломация не отронва и дума по този повод. А иначе единствено  информационният  сайт „ Informiran.net ” изригва с лаконичното заглавие: „Наглост! Ердоган показа карта на Тюркския свят с цяла България и половин Русия вътре”. Все пак и това е нещо - ще каже някоя от нашите   отдавна примирени  с „турското присъствие“ български души. Нещо, нали?...

*  *  *

Тези дни (11.2.2025 г.)  прословутата нашенска  платформа за „достоверност” на фактите и събитията „Фактчекбеге” публикува  факсимиле от кадър на  частната турска  телевизия Beyaz TV, в който писателят езотерик Енгин Авджъ  преди три  години (17.9.2022 г.)  представя своята  карта на... „велика Турция”. Тя обхваща  не само днешната й територия, но и цяла Армения, част от Ирак, Северна Сирия и Кипър. Не на последно място - почти цяла Южна България  с Пловдив, Кърджали и Бургас. От Гърция  пък кажи речи е включена цяла Егейска Македония със Солун и източните  острови от територията на страната. Самият Авджъ твърди, че картата е „изтекла” от доклад на  RAND и в предаване на  въпросната телевизия  показва как ще изглежда Турция през... 2025 година. След като хвърля няколко свои геополитически “прогнози” и заключава, че „Северна Сирия и част от Ирак стават наши”, Енгин Авджъ  допълва,  че  също „Солун и Кърджали ще бъдат  наши”, като накрая тайнствено уверява зрителите, че...  има свой  „човек, който ще направи този важен ход”.

„Новината”  за картата с тази „прогноза” почти веднага   тогава  е публикувана в някои турски медии („Йени Акът” и „Ел-Азиз”), а в  гръцката преса е отбелязана с остри критични публикации. У нас  скандалната карта бе „подмината” с няколко реда,  колкото  да бъде запазен етикетът на  пословичния комшулук.

ПРОСЛЕДЕНО  И... ПРОВЕРЕНО?

Но защо с давност от толкова  години  „експертите” по дезинформация от „Фактчекбеге” са се захванали да „опровергават“ случая със скандалната  турска  карта? Ами защото в социалните мрежи се било разпространявало „неправилното“ твърдение, че тя очертава „предстояща експанзия на Турция през 2025 г.”

Авторката на „опровержението” Силвия Христова (https://factcheck.bg/tazi-karta-ne-pokazva-namereniya-na-turciya-za-teritorialna-ekspanziya-prez-2025-g/) след като проследява споменатите вече факти, стига до основния си извод, че картата  на Авджъ  е с „неясен произход”. Поради тази причина тя смята, че  „ не може да бъде разглеждана като илюстрация на действителни намерения за териториална експанзия на Турция”. Е, не може. Разбира се, че не може. Ние не знаем  обаче по каква карта аскерът на Ердоган е осъществил своите „действителни намерения” при последната война в Близкия изток, за да окупира  „Северна Сирия и част от Ирак”. Но факт ли е, че турският аскер вече е там . Факт, фактчек... Едно на нула за Авджъ.

НЕООСМАНИЗМ  И... ИНФАНТИЛИЗЪМ

И тука вече в „експертните” аргументи на авторката настава такъв  инфантилен  изблик, който може да смае дори самия  Енгин Авджъ. Териториалните амбиции на Турция  не били нови. Добър ден! И те се свързвали с „понятието неоосманизъм - политическа идеология” , която се свеждала до... „почит на османското минало на Турция”  и подкрепяща „политическата активност на страната (сиреч пак на Турция - бел. моя) в регионите, които някога са били част от Османската империя”.  Добре щеше да е, ако неоосманизмът се свеждаше само до измислената от инфантилната авторка „почит”.  Според нея този „наратив” (сиреч разказ - бел. моя) намирал „отражение и в международен план”. Оттам идвали  „притесненията” и на България от „хипотетичния  стремеж на днешна Турция към възстановяване границите на Османската империя”. Де този стремеж  да беше само хипотетичен!?...

Тези „притеснения” се засилвали  от „военната намеса” на Анкара  в Сирия и Либия.  И  тук вече се появява „железният“ аргумент на  фактчекърката  Христова  срещу споменатите „притеснения”. Турция била обяснявала действията си с „нуждата от гарантиране на националната сигурност и икономическите си  интереси, а не с амбиции за възстановяване на империята чрез военна експанзия”. Вярно било, че турските власти често използвали „препратки(!) към османското минало”, като то се възхвалявало и романтизирало, което „спомагало за формирането и укрепването на националното  самосъзнание” на турците.

Е, възможно било да се разпространяват всевъзможни прогнози, които обещават „възвръщане на някогашното величие на страната”. Но след като те „идват от частни  лица и медии” и не отразяват официалната държавна политика на Турция , всичко е ОК!

Накрая: проследено и проверено  от  Фактчек.беге  с „експертното” заключение на авторката: „Твърдението, че карта, показана в турско телевизионно предаване, свидетелства за намеренията на Турция да разшири границите си, е невярно и спекулативно.  Картата е показана от частно лице в развлекателно предаване и не отразява официалните намерения на Турция.”

БЪЛГАРИЯ: ДИБИДЮС    ЧАСТ ОТ  ВЕЛИКА ТУРЦИЯ

Ако трябва да бъдем по-конкретни,  скандалният клип с картата на Енгин Авджъ  се разпространява не само в социалните мрежи, но и в множество клипове  Тик-ток,  някои от които са допълнени  с  портрети  на  Ердоган. На един от тях(https://www.tiktok.com/@zeki.1071/video/7143322406822677761

към  картата на „велика Турция” е прикачено  и нашето мило Отечество дибидюс с неговата столица София. Към този клип само от края на миналата 2024 г. има стотици коментари, които са показателни за шовинистичната психоза сред  турските  интернет потребители. Ето и съдържанието на някои от „патриотичните” им  откровения: Рамис Саваш: Дай Боже границите ни да се разширят, велик е Аллах. 2024-11-17; Ser***Xan666:   Арменскатa територия принадлежи на Азербайджан 2024-11-18;  Исмаил Озкьой: Ще стане, ще стане, дай Боже, 2024-11-16; Назир Сентюрк: Всички тези земи са наши, 2024-11-29; Сахин Кадини: Ще си върнем загубените от османците земи, но не с издигане на паметници, а с бой. 2024-12-12...

Няма да е пресилено ако се каже, че „частното лице” Енгин Авджъ вече е придобило в Турция шеметна популярност със своите  „сондажи и прогнози”. В  Тик-ток профилa (https://www.tiktok.com/@enginavciofficiall) на писателя  „екстрасенс” могат да се видят и чуят какви ли не негови  предсказания - особено след  „сбъдването” на „пророчеството” му за завладяването от Турция  на Северна Сирия и част от Ирак. Той „врачува” за войната на Израел в Газа; за  битката в Украйна; за курса на долара и еврото; за преговорите в Риад ... В постерите на „медиума” до неговия  образ почти неизменно присъства образът  на „вожда” Ердоган и други турски политически  персони.

Е, да, може би  екстрасенсът Авджъ не изразява „официалната турска позиция”, но не е ли истина,  че със своите  „езотерични” сеанси  той подклажда  шовинистичната психоза в Турция.  Иначе  режимът на Ердоган с въпросните  хипотетични карти на  своята бъдеща   империя  вече десетилетия наред  води срещу България  една необявена психологическа война, която дотук не е получила  ясен отговор от наша страна. Вместо това  срещу тези  лустросани  по американски  азиатски   хитрини  и дервишки баяния на  новите  шамани  от  съседна Турция  ние излизаме  с васално хленчене и писане на инфантилни глупости. Докога?!?!

 

МАЛКО ИЗВЕСТНИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЕДИН БЪЛГАРОЛЮБЕЦ

Калина КАНЕВА 2022 - Брой 9 (1 март 2022)
Е-поща Печат PDF

• 190 години от рождението на граф Николай Павлович Игнатиев

“Той искрено обичаше българския народ”


Руският дипломат е изпратен в Ориента, за да следва разпорежданията на своето правителство, но Игнатиев не е от слепите послушковци, нито търси лек живот. Той има глава на раменете и смелост да действа самостоятелно, съобразно реалната действителност, с която неизменно се съобразява. И се впуска – с воля, отговорност и постоянство, да я променя. Вниква в злочестата съдба на българите и с обич поема освободителното дело като своя житейска мисия. Негова сакрална цел е Русия “да върне своя дълг към родината на просветителите Кирил Методий”. На историята са известни разностранните му усилия в тази насока. Ръководен от дълбокия си хуманизъм, граф Игнатиев прави всичко възможно по мирен път да облекчи съдбата на балканските славяни, но войната се оказва неизбежна. Още с обявяването й той е призован в свитата на императора – да е на разположение за предстоящо сключване на мирен договор. Цел далечна. А дотогава?

Свикнал на интензивен полезен труд, животът в царската свита не го удовлетворява. Военните са забравили генерала – дипломат, който дълги години е извън пределите на Русия, и не се възползват от неговите знания. Но кой е по-добре информиран за състоянието на Балканите и противника от него?! Пропуските и несполуките при воденето на военните действия го съсипват, без да може нищо да поправи. Не е в неговия стил да се натрапва, затова в подробните си, почти ежедневни писма дневник до жена си, неговата дясна ръка във всичките му дела, очарователната правнучка на фелдмаршал Кутузов, Екатерина Леонидовна (по баща княгиня Голицина), пише, че помага на всеки, на когото може. Общува с журналистите, с чуждестранните представители. Дежури при императора, съпровожда го при посещенията му лазаретите. (Александър Втори пребивава в България половин година и казва, че участва във войната като “брат милосердия”).

Най-голяма радост доставя на Игнатиев храбростта и издръжливостта на обикновения руски войник и българите, които “се сражавали като лъвове”. Но всичко това е твърде малко за неговата дейна натура. Поболява се, особено след неуспешните атаки на Плевен, но все пак неговият час идва. За една нощ (в Киев) с помощта на жена си оформя последния вариант на мирния договор – той диктува, тя пише (имал болни очи). Проектът се обсъжда при императора в Петербург и той веднага тръгва за главната квартира. Отчитайки огромното значение на фактора време, възнамерява да стигне до Одрин по море. Но канцлерът Горчаков го отпраща по заобиколния път – през Букурещ, като го натоварва със задачи, които той самият е трябвало да свърши. Когато пратеникът стига в Букурещ, узнава, че е сключено Одринското примирие въпреки указанията на императора мирът да се подпише пред стените на Цариград. Голяма част от територията, населена с българи, остава непокрита от руската армия, нещо повече: дори руските войски е трябвало да се изтеглят от участъци, вече освободени, но останали извън демаркационната линия (за ужас на местното население).

Игнатиев бързал. Не се вслушал в предупрежденията на търновчани да не пътува нощем през заснежения Балкан. Не се задържал и в Габрово. Но изкачвайки се към връх Шипка по заледения, задръстен от войнишките ешелони път, каляската му се подхлъзнала и полетяла надолу. И този път Игнатиев запазил самообладание, хванал се за храст и увиснал над пропастта. Забелязали го войници, спуснали се с въжета и го измъкнали.


Подкрепян от войниците, продължил пеш до Казанлък. Предстоял път през опустошената и догаряща Розова долина, през Тракийската низина, превърната в гробница. “Картините, които се откриха пред погледа ми в това пътуване, служат като най-добър стимул за пълномощника, комуто са поверени преговорите за сключване на мир от най-миролюбивия цар, положил толкова усилия, за да избегне войната. Всичко, което видях по пътя... от друга страна, потвърждава и доказва необходимостта да се избави този богат край веднъж завинаги от непосредственото господство на турците и да се въведе нов ред, който може да осигури благоденствие на населението и да въдвори траен мирен живот”, пише Игнатиев в записките си.

Потресен от видяното, огорчен от прибързаното спиране на победоносното настъпление на армията, той заявява в лицето на главнокомандващия Николай Николаевич: “Ако вие не бяхте брат на царя и Велик княз, а обикновен главнокомандващ, то щяхте да понесете страшна отговорност пред историята и пред Негово величество”, и заключава за себе си: “В главната квартира имаше руски офицери, но в по-голямата част от тях нямаше руска кръв, нито руска душа”... А Великият княз оттук нататък все ще му подлага динена кора.

Новите обстоятелства се отразяват неизгодно за подписването на окончателния мир. Турците се опъват, напускат заседанията. От друга страна, Горчаков настоява мирът да се подпише не по-късно от 19 февруари (3 март) – деня на коронацията на царя и деня на премахването на крепостното право. И в същото време, за да успокои западните владетели, обявява, че мирът ще е предварителен и че Русия ще уважи тяхното съгласие.

След всички неуспешни усилия Игнатиев използва една изпитана рецепта – песен вместо куршуми. По време на мисията му в Хива и Бухара, той взема със себе си 50 казака – певци. Вместо с оръжие те си пробиват път през непознатите степи и неизвестните азиатски племена с песен. И сега той предлага същото. Елитни воински части тръгват към Цариград с музика и песни. Уплашени, турските пълномощници се връщат в Сан Стефано и възстановяват преговорите. Мирът е подписан! България възкръсва! С подписа на Игнатиев се възстановява българската държава с граници, обхващащи почти всички региони, населени с българи. И с излаз на море. Султанът ратифицира договора. Изпращат Игнатиев в Петербург за подписа и на императора. Графът, вече получил тази наследствена титла от току-що наградения му баща, се договаря с главнокомандващия, че на мястото на починалия княз Черказки за граждански комисар на Македония, в която още не е влязла руската армия, да бъде назначен дипломатът М.А. Хитрово, който да се заеме с изграждането на местно управление. Дивизията на генерал М. Скобелев трябвало да заеме цялата област. Но това не е изпълнено – главнокомандващият е болен и уморен, предпочита елитната войска на Скобелев да стои около него, пред стените на Цариград. Авторът на Санстефанския договор не е върнат обратно на дипломатическия пост и няма как да следи за изпълнението на договора. “Ако това се беше осъществило, то, разбира се, на Берлинския конгрес представителите на Англия и Австро-Унгария биха били затруднени в желанието си да разкъсат създадената от Русия България” – с огорчение констатира в спомените си граф Игнатиев.

Предстоят нови интриги и нови изпитания пред автора на Санстефанска България и пред самата нея. Царят го определя като втори член – и най-компетентен! – на руската делегация за участие в Берлинския конгрес. Надигат се външните и вътрешни врагове. Германският кайзер Вилхелм Първи пише на Бисмарк, че само при мисълта, Игнатиев да участва в конгреса, му става лошо. Англия, Австро-Унгария, пък и Турция не желаят неговото появяване на политическата сцена. Своите се страхуват от неотстъпчивостта му. Александър Втори се поддава – само и само да избегне нова война. Русия е потресена – победителката е победена, а България – разпокъсана. Граф Игнатиев завинаги е отстранен от дипломатическото поприще. Но българите не го изхвърлят от умовете и душите си. На първото неофициално заседание на Първото Велико народно събрание, когато се обсъжда въпросът за бъдещия български княз, Стефан Стамболов е категоричен: “Ген.Игнатиев е взел живо участие в нашата черковна борба, която той направлявал, вдъхновявал и защищавал; той не бил чужд и на нашите революционни движения; помня аз какво ни той говори, когато го посетих в Цариград в 1875 г. Той ме насърчи да водим борбата и пророчески ми каза, че скоро ще дойде денят на нашето Освобождение. Той в Цариградската европейска конференция защити силно българското национално дело. Царският ферман за Екзархията с границите на екзархата е негово дело; привилегированите автономни области в техните граници, с които се очерта целокупното българско отечество, е пак негово дело. Санстефанска България, господа, е пак негово дело. Той искрено обичаше българския народ и желаеше нелицемерно неговото величие и съединение. И има ли по-добър от него кандидат за българския престол?” Словото било посрещнато с бурни одобрения, но и тази идея остава само в сферата на неосъществените желания – Александър Втори решава български владетел да не бъде никой от рускоподаните князе и одобрява племенника на императрицата Александър Батенберг.

Граф Игнатиев се оттегля в имението си в село Круподеринци, Виницка област (днешна Украйна). Здравето му е сломено. Изненадващо, вместо в България или Черна гора, където го очакват и желаят, през лятото на 1879 г. е назначен за две лета за генерал-губернатор на панаира в Нижни Новгород. Зажаднял за народополезна дейност, той се впуска в работа, която до ден-днешен оставя трайни следи и трайни спомени.

Неотдавна получих извадки от съвременни автори, които описват невероятната му душевност и организаторски талант. Бившият дипломат с изключителна енергия се заема с благоустройството, въвеждането на ред в най-големия в Русия панаир, където се стичали над 300 000 посетители от цялата страна. Вместо старите и мръсни дървени бараки и сергии той построява подобни на Парижката изложба павилиони от стомана и стъкло. Въвежда строги охранителни и противопожарни мерки. Заема се с благоустройството на града, на пристанището, със строителството на Сибирската жп линия и пр. Бил горещ привърженик на общественото самоуправление. Като човек, необикновено хуманен, никога не прилагал наказателни мерки, дори никого не е глобявал за нарушаване на създадените правила. С провинилите се разговарял, убеждавал ги, но не ги наказвал. И това довело до положение, когато всички съзнателно изпълнявали всички негови разпореждания. Сутрин ставал в 6 часа и с каляската си обикалял панаира, а много често и нощем – на кон. Разговарял с хората, вслушвал се в съветите, веднага реагирал на молбите.

Особено подпомагал бедните и бездомните временни работници, за които построил модерно общежитие. Бил изключително достъпен, доброжелателен и в същото време строг и последователен в изпълнението на разпорежданията дори и към висшестоящите. Ползвал се с такова обаяние сред всички слоеве на населението, че на никого и в главата не му минавало, че може да не изпълнява установения ред. Не забравял и любимата си България. Граф Игнатиев събирал помощи от търговци за укрепване на младите й институции. Обявяват го за почетен гражданин на панаира и на града. На негово име се учредява стипендия за учащи се.

Александър Трети за една година го назначава за министър на вътрешните работи. Като човек, лишен от чиновнически манталитет, граф Игнатиев се опитва да промени много неща в живота на горещо обичаната си родина, да сближи царя с народа, като подготвя свикване на Народно събрание. Царят обаче смята, че това ще застраши неговото самовластие. Игнатиев е отстранен и обречен 25 години на политическа смърт. Отдава се на обществена и благотворителна дейност. Пише спомени. Като председател на Санктпетербургския славянски комитет събира средства за обучението на български младежи и построяването на храм-паметника “Рождество Христово” в село Шипка – пантеон на загиналите за нашето освобождение руски воини и български опълченци.

През 2008 г. една българска роза, изрязана върху камък, беше поставена в църквата в с. Круподеринци, където е погребан големият българолюбец. От името на признателния български народ.


 

КЪМ КЛЕВЕТНИЦИТЕ НА РУСИЯ

А. С. ПУШКИН 2022 - Брой 9 (1 март 2022)
Е-поща Печат PDF

Защо шумите толкоз, праведни витии?

Защо с проклятие заплашвате Русия?

Какво ви разлюти? Че Литва се гневи?

Млъкнете: туй е спор между славяни-братя,

домашен, дълъг спор, претеглен от съдбата

и ред не е дошъл да го решите вий.


Отдавна в дялба помежду си

ние враждуваме без страх

И в боя падаха ту руси,

ту братя падаха пред тях.

Кой в този спор ще надделее –

поляк, руснак ли светлокос?

Дали славянските реки в Русия ще се влеят

или Русия в тях? – въпрос.


Млъкнете вие, неразбрали

опръсканите с кръв скрижали,

за вас семейната вражда

не е позор, не е беда;

За вас са нищо Прага, Кремъл;

безсмислено ви блазни вас

метежа, в който храбро мреме –

с омраза гледате към нас...


Защо? Кажете: затова ли,

че в съсипните на горящата Москва

не се склонихме пред нахала,

пред който свеждахте глава?

Затуй ли, че на смърт сразихме

възседналия царствата кумир

и на Европа с кръв платихме

и свобода, и чест, и мир?...


На думи страшни сте – опитайте на дело!

Или юнакът стар, прилегнал на постеля

не ще завинти своя измаилски щик

или е царят слаб, когато с вас говори?

Или пръв път с Европа спорим?

Или победния си вик

забрави руският войник?

Или сме малко днес? Или от Перма до Таврида,

от финските скали до жарката Колхида

от Кремъл вдигнатото знаме,

та до Китайската стена

стоманена четина няма

да вдигне руската страна?...

И тъй, пратете ни, витии,

надменните си синове:

ще им намери гроб Русия

сред братските им гробове.


1831

Превел: Г. Джагаров, 1956 г.


 

Световен ред, основан на правила – остатъчни мозаечни парчета

Александър Гочев 2025 - Брой 9 (4 март 2025)
Е-поща Печат PDF

ОБЩА КАРТИНА

Либералната хегемония някога наистина беше рационална стратегия, основана на три добре известни теории: икономическа взаимозависимост, демократичен мир и либерални институции, което е и технологична рецепта за установяване на хегемония чрез разпространяването на демокрацията по целия свят. Според мантрата, че ако всяка страна е демократична, то  не може да има както междудържавни военни конфликти, така и широкомащабни нарушения на човешките права по простата причина, че икономически проспериращи страни няма да жертват интересите си в една война. Според проф. Джон Миършаймър това е една рационална идеология.

През юни 1994 г., след сериозен дебат, Клинтън реши да подкрепи разширяването на НАТО на изток. По това време имаше много реалисти, например като Джордж Кенан, които вярваха, че това ще се превърне в истинска катастрофа, тъй като Русия няма да толерира подобни действия в дългосрочен план.

Разширяването на НАТО е силовата компонента на либералната хегемония с основна идея трансформирането на Източна Европа в огромна обща демократична зона чрез експорт на цветни революции. В крайна сметка неолибералната експанзия доведе до сегашната ситуация в Украйна, която несъмнено се очертава да бъде катастрофална и за НАТО, и за европейците, и за американците.

За Китай изграждането на собствена военна сила е критично, защото това е най-добрият начин за оцеляване в рамките на една международна система. Китай, преживял национално унижение в своята история, няма начин да допусне отново да изглежда слаб. Още, ако Китай успее да забогатее, ще може да трансформира икономическата си мощ във военна и ще стане доминиращата сила в Азия.

Въпреки че САЩ са от другата страна на Тихия океан, те не могат да допуснат Китай да доминира военно и икономически в Азия, което застрашава не само на позицията на САЩ като  главен световен военно-политически и икономически фактор, но и прави невъзможно справянето с опасността от колапс на американската икономика ако не се вземат спешни мерки.

В сравнение, Русия няма както човешки ресурси така и икономическа мощ за да бъде конкурент на САЩ. Днешна Русия не е това, което беше Съветският съюз, но това не пречи на Запада да се страхува от възраждането му в някаква друга форма. Путин е сравняван с Хитлер по необходимост, в унисон с пропагандната идея, че Русия има за цел да завладее първо Украйна, после страните от бившия Варшавски договор, след което идва ред на Западна Европа. Такава една реторика има изключително пропагандна цел, тъй като е пределно ясно на всички, че военен конфликт между големите веднага би прераснал в ядрен, в който не може да има победител.

Ето защо САЩ са в комплицираната ситуация да засилят силовата компонента на икономическата война с Китай (силово завладяване на китайските  пазари в Югоизточна Азия) като единствена възможност да възстановят икономиката си, но без да предизвикат ядрен конфликт.

Американското влияние в Близкия изток  е силно и отрицателно повлияно от практически безусловната подкрепа на Израел в продължение на десетилетия. Професор Джон Миършаймър и колегата му Стивън Уолт в книгата „Израелското лоби и външната политика на САЩ“ дават кратко и ясно обяснение:  Тел Авив е успял да инвестира най-успешно в създаването на лобистки структури във Вашингтон, съответно, на американските политици е пределно ясно, че даже само  говорят срещу Израел е много опасно от кариерна гледна точка.

I.1 Идеологически промени

Либералните НПО-та са в криза – следствие от замразяване финансирането на USAID от Тръмп

Целта на Тръмп е да реорганизира USAID така, че да отговаря на консервативния дневен ред на неговата администрация. Причината за това, по собствените му думи е, че агенцията “е управлявана от група радикални лунатици, които трябва да бъдат разкарани“, в унисон с Илон Мъск, който направо нарече USAID „престъпна организация“ с предложението, че „вече е време да изчезне“.

Едно друго изявление на Мъск относно “Гласът на Америка” и  “Радио Свобода” е, че поглъщат милиарди долари, а никой вече не ги слуша, тъй като са рупори на обезумели левичари-либерасти, т. е. крайно време е да им затворят устата, включително и на т. нар. “независими” европейски журналисти от периода преди Интернет.

През периода 2022-2024 USAID е изплатила близо 120 милиарда долара в световен мащаб. Най-големият бенефициент е била Украйна, която получава над 32 милиарда долара, финансирайки всичко - от правителствени операции до 90% от медиите в страната. Молдова беше друг голям получател, където USAID финансира проекти за енергийна независимост и медии, съгласувани с правителството.

Само през 2024 г. USAID финансира проекти свързани с гражданските общества в Грузия (40 милиона долара), в Армения (20 милиона долара) и  в Белорусия (11 милиона долара). Дори след официалното прекратяване на дейността си в Русия през 2012 г., USAID  даде 60 милиона долара за 11 програми през 2025-2026 г., финансирайки инициативите „Укрепване на местното управление в Северен Кавказ“ и „Нови медии“.

Днес медиите на неправителствени организации и правозащитни групи с либерален уклон са пълни с публикации за финансови проблеми. Някои пледират за публични дарения, други са принудени да правят бюджетни съкращения, включително уволнения.

I.2   Зелената катастрофа

Гигантите от Уолстрийт масово напускат зеления дневен ред.

Това е присъда за зелената климатична идея в сегашната й форма с хипертрофирани и неосъществими изисквания, противоречащи на здравия разум и до голяма степен на закона за запазване на енергията, като последното се маскира с удобни счетоводни гимнастики.

Според колумниста на Bloomberg Хавиер Блас най-големите банки в света напускат Net-Zero Banking Alliance – коалицията, която обединяваше финансови институции за подпомагане на зеления преход. Сред тях са Morgan Stanley, Citigroup Inc., Bank of America, Goldman Sachs Group и Wells Fargo, които обявиха своето оттегляне в края на 2023 и началото на 2024 г.

Тези проекти, често с нереалистични обещания, донесоха значителни загуби за банките и подкопаха дългосрочната им репутация. Вместо това, големите играчи на финансовия пазар отново насочват вниманието си към традиционния енергиен сектор, като акцентът остава върху подобряването на неговата екологична отговорност.

Спукването на неимоверно надутия „зелен балон“ разкрива необходимостта от по-реалистичен и прагматичен подход към екологичните проблеми. Вместо утопични обещания, акцентът се измества към практични решения, съчетаващи екологичност с икономическа ефективност.

САЩ

Въпреки мирното предаване на властта от страна на демократите вторият мандат на Тръмп ще остане изпълнен с напрежение. Рискът от покушения срещу живота му не може да се изключи. Външната политика на Тръмп, макар и по-малко идеологизирана от тази на Байдън, ще се фокусира върху прагматични цели. Той ще се опита да реализира следното:

- Запазване на НАТО при условието за по-големи финансови вноски от страна на европейските членове.

- Прехвърляне на голяма част от финансовата отговорност за Украйна върху ЕС.

- Засилване на икономическия натиск върху Китай с цел да се наложат неблагоприятни за него търговски сделки.

Тръмп ще укрепи още повече съюзническите връзки с Израел, подкрепяйки конфронтацията му с Иран. Техеран, вече отслабен, ще бъде изправен пред неизгодни условия за ядрена сделка, като евентуален отказ може да предизвика американски военни удари по ирански ядрени съоръжения.

Подготвяната среща на Тръмп с Путин и общите усилия за прекратяване на войната в Украйна тази година са сигнал за нова прагматична фаза в  отношенията между САЩ и Русия. Приоритетна стратегия на Тръмп ще бъде глобалното господство на Америка, прехвърляйки тежестта на американски ангажименти върху съюзници и партньори, често в тяхна вреда. Конфронтацията САЩ-Русия  ще остане дълбока и трайна.

II.1. САЩ – икономически проблеми

Американската част от световната икономика веднага след Втората  световна война (1944 г., Бретън-Уудското съглашение) е била 52%. По време на първия мандат на Тръмп тази част беше 20%, а през декември 2024, по данни на МВФ и Световната банка, е вече под 15. При положение че се допусне  спадане до 10%, то това ще доведе до колапс на американската икономика. Нещо трябва да се направи, а Тръмп няма формулирана програма. Има идея да се отнемат от Китай пазарите на Югоизточна Азия, за да се продават там относително доста по-скъпите и високотехнологични американски стоки (измествайки по-евтините китайски такива). От букварите по икономика се знае, че всякакво наливане на финанси в промишлеността без осигурени пазари за нейните стоки е рецепта за провал, както вече беше проверено наскоро в САЩ – парите за производство на снаряди за Украйна се отклоняваха от самите банкери към борсата на ценни книжа, където печалбата е над 20% в сравнение с 4-5% от промишлеността.

 

Неолибералната икономическа мантра е, че парите задължително отиват там, където печалбата е най-голяма и точка! Второто и по-обобщено правило е следното: ако искате да направите каквото и да е в икономиката, дайте парите на банкерите, те знаят най-добре как става това.

Не е тайна, че по време на ковид периода в САЩ бяха напечатани трилиони долари, повечето от които се вляха в американския фондов пазар (спекулации с ценни книжа) и в резултат само за 4 години (2020-2024) капитализацията на 500-те най-големи компании на американския фондов пазар се удвои. Трябва да се подчертае, че през този период икономиката на САЩ не се е удвоила, като основната задача на Тръмп днес е да предотврати пукването на този огромен фондов балон.

Подобна технология е оперативна и за неолиберално-контролираната икономика на Русия. Там банките не инвестират в промишлеността изобщо. В промишлеността на Русия се инвестира само чрез държавния бюджет, и то насила (благодарение на войната в Украйна) – никакво промишлено предприятие не може да си посволи да вземе заеми с лихви около 20%, при положение че печалбата в тази област е около 5-6%.

В резултат, ако през 1945 г. частта на финансовия сектор в цялата икономиката на САЩ е била 5%, то днес тя е вече 70%, като приходите в този сектор са по-големи от тези в реалния сектор. По тази причина всички предприятия от реалния сектор работят на загуба (освен тези на бюджетно финансиране, но там корупцията е много висока). Инвестиции в реалния сектор няма. Ето защо Тръмп повиши данъка върху вносни метали с цел американски метали да се използват в промишлеността, т. е. да се възстанови американската металодобивна индустрия.

Лошото е, че това е една нереализуема мечта поради гореспоменатата причина – ниска печалба от инвестиции в реалния сектор в сравнение с финансовия (борсата). Още, заводите на Ford и General Motors (GM), които работят с поскъпналите вносни метали, започват да протестират поради факта, че колите им по необходимост ще имат по-висока цена. А американците и без това имат вече проблеми с покупателната способност – например компанията «Макдоналдс» започва да затваря част от магазините си, защото сандвичите им се  харчат по-малко (повишени цени плюс пестене от храна в трудни времена; безработица).

Така, неизбежен и ключов проблем за възстановяване на американската икономика е необходимата замяна на неолибералния финансов модел с нов икономически модел, който да осигурява появата на добавена стойност – основа на основите на капиталистическата система (Маркс). Условието да се реализира тази добавена стойност е да има търсене на стоката. Замяната на печатания долар с някакви цифрови активи не може да спаси американската икономика от колапс (идея на екипа на Тръмп за ограничаване влиянието на частния Държавен резерв, който печата доларите). В рамките на западната икономическа наука (Economics) даже опит за контролен обзор на тази светая светих, Държавния резерв, е еквивалентен  на богохулство, да не говорим за сериозна ревизия на работата му.

Задачата със завоюването на китайските пазари може да се реши само силово, като САЩ имат военен капацитет за операция от такъв мащаб, но само за една операция. Т. е., ако военни сили от подобен мащаб се отклонят в други направления, то задачата не може да се реши. Тук влизат в играта коварните англичани, които забъркаха сериозни проблеми в Близкия изток с неизбежно американско участие (защитата на Израел е първостепенна задача за всеки американски политик, разчитащ на преизбиране - израелското лоби!!!).

Днес производството поевтинява поради печатането на долари (заеми за купувачите), което печатане пък повишава инфлацията (днес по-висока от 3%) и обезценява долара. По тези проблеми се пише вече повече от 25 години главно от руски експерти (по политикономия), необучени в рамките на  западната неолиберална Econоmics (на “власт” там повече от 50 години). Предсказанията на руските експерти неотклонно се потвърждават от практиката от 2003 година до днес (за справка виж Михаил Хазин – “Закат империи доллара и PAX Americana”).

В САЩ започва постепенно да си пробива път мисълта, че проблемът не е във финансите, а в икономическия модел, който не дава възможност да се получи т. нар. добавена стойност (например фабриката взема назаем 1000 долара и произвежда артикул, който има по-голяма стойност от суровините плюс вложения труд).

Така, независимо дали се харесва това или не на САЩ или на Русия, или на Китай, или на ЕС, световният неолиберален икономически модел ще се променя (това е обективната реалност), като има три основни операционни фактора: държавни инвестиции (не бюджетни, а такива, свързани с поддържането на държавата), криптовалута (фактор, коментиран от Тръмп) и изкуствен интелект (като инструмент за развитие на бизнеса). Ключов проблем си остава следният: в рамките на какъв икономически модел ще оперират тези три фактора, т. е. при неправилен модел никакви фактори няма да ви спасят. Пример от близкото минало: компютризация на производството – чрез него може да се намали броят на машинописките, но ефект върху самото производство имат други фактори.

Следва

 

ВЪЗХОДЪТ НА ГРАБЕЖИТЕ И БЕЗНАКАЗАНОСТТА

Минчо МИНЧЕВ 2020 - Брой 30 (28 юли 2020)
Е-поща Печат PDF

или Основанията за идемнитет*, закрепени в чл. 69 от Конституцията на Република България

 

Този брой вече бе изпратен в печатницата, когато в събота, 25 юли,  се състоя митингът, обявен от БСП, „Буздлуджа на жълтите павета“. Както разбирате, наложи се той да бъде преформатиран. Не само заради възторжените социалисти, заявили своето единство и решимост „да защитават децата си, семействата и родителите си от грабежа“, както обяви Корнелия Нинова, под нестихващите овации и скандирания на хилядите присъстващи, но и заради отговора, който получиха „платените глашатаи на едноличната власт и разединителите в БСП“: „Ние сме единни. Ние сме заедно. Ние сме силни и сме тук да ви кажем: „Оставка!“ (Поместваме пълният текст на словото на Корнелия Нинова, стоплило с надежда и увереност сърцата и душите на социалисти и симпатизанти, както и речта на проф. Румен Гечев).

В планировката на броя за изтеклата седмица на първо място, разбира се, бе поредното пламенно и мъдро слово на президента на Републиката Румен Радев, произнесено на среща с граждани, отстояващи държавността в България. В него държавният глава открои основната задача пред българското общество: „Да отворим път за конституционни реформи, които да укрепят гражданските права и контрола на управлението, да гарантират разделението на властите и да прекършат корупцията, която ражда престъпност и бедност.“ (Пълният текст на словото на президента Румен Радев).

С това, разбира се, не свършват усилията на „Нова Зора“ да бъдат събрани на едно място най-значимите политически изявления през изминалата седмица. В петък, 24 юли, министър-председателят Борисов, разбираемо глух за призивите „Оставка!“, представи на НС предложение за кадрови промени в Министерския съвет. Сменени бяха министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на икономиката Емил Караниколов, министърът на вътрешните работи Младен Маринов, министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, както и министърът на туризма Николина Ангелкова.

При обсъжданията в НС характерни и запомнящи се със своята категоричност и експертност бяха изказванията на председателя на парламентарната група на „БСП за България“ Корнелия Нинова и на изтъкнатия икономист и непримирим критик на икономическата политика и разобличител на „далаверите“ на правителството проф. Румен Гечев. (Изказването на Корнелия Нинова).

 

Дотук, е всичко онова в броя, което по наша преценка е важното документално наследство на последната политическа седмица. Иначе тя бе характерна и с пълна мобилизация на „платените глашатаи на едноличната власт“, както и на някои „шепиловци“, присъединили се към тях, заради щедри надници.

В своя бележник телеграфно съм отбелязал: Джамбазки – подозира; Чуков е смутен!; Любо Огнянов пита... Няма обаче да коментирам опусите им. Мислех да отделя все пак Боян Чуков и да му обърна приятелски вниманието как вече месеци стремглаво се снизява авторитетът на собствената му експертност, поради необективното му и предпоставено отношение към всяка изява на президента Румен Радев. Отказах се обаче, не само защото като автор е стоял достолепно със свои текстове на страниците на „Нова Зора“, но и защото ми е неудобно да призная, че в случая неговата „креативност“ съвсем е загърбила алтруистичното начало. Сиреч, беше време, когато безсребърните идеи и цели на „Нова Зора“ бяха съзвучни и с неговите идеи. Но „Нова Зора“ ли не знае какво е недоимък и безпаричие!...

Към позициите обаче на две други имена Иван Гарелов и Огнян Минчев,  имам какво да кажа. И с двамата почти никога не съм гледал в една посока. С „Мистър Панорама“, още от времето когато той забрави за какво агитираше народонаселението по време на т.нар. „голяма екскурзия“.  А с Огнян Минчев, може би защото е най-убедителното доказателство, че характерът и ценностите са по-рядко срещано качество от таланта и неговите превъплъщения. В случая обаче и за двамата имам да кажа похвални слова.

За Иван Гарелов, заради седемте му позиции, затова кое е вярно и кое е невярно, относно протестите. Все по-друго си е, когато „стар вол“ изоре нивата. Вярна е тази мъдрост. И тезите му – ясно формулирани, и контратезите му – убедителни. И няма да е Гарелов, разбира се, ако не поднасяше на читателя и съответния извод. Човекът правилно е школуван и много добре знае, че особено важно е,  „бенефициентът“ да бъде подпомогнат, да бъде насочен. Няма значение че, и в случая не е минало и без „хлебарки в супата“. Но затова – по-нататък.

Огнян Минчев обаче разпространи позицията си „Разприятелявам“. Ще я цитирам дословно, което съвсем не значи, че се „сприятелявам“ с Огнян Минчев. В края на краищата той също е Минчев! И нему веднъж се полага да заяви позиция, с която и „краснокаричният“ Минчо Минчев, както неведнъж ме е наричал, може да се съгласи с него.

„Разприятелявам. Доста хора – и подкрепящи, и опониращи на протеста. Хора, които смятат че целта оправдава средствата.

Че „революцията“, отменя човещината. Че корупцията е извинима на фона на други придобивки. Че лумпени могат да се гаврят с жени, само защото са в политическа позиция и са отишли да я защитават в телевизионно предаване.

Разприятеляването не е обида или игнориране – то изразява моята позиция, че определени граници на публичната етика са арогантно погазени и аз не желая да се примиря с това.“

Това е текстът, написан по повод случая с Даниела Дариткова и Корнелия Нинова, които станаха обект на лумпенски планиран произвол, след участието им в „Панорама“, в петък вечерта (24 юли), което стана още един повод броят на „Нова Зора“ да бъде преформатиран и дописан.

Към позицията на Огнян Минчев относно това „демократично приключение“, нямам какво да добавя. Относно инсинуациите му обаче за „сметките“ на президента Радев ще кажа на това „старо магаре“ (изразът е негов, на Огнян Минчев), че се досещам къде му убива самара. И тъй като нататък материята не би търпяла дребни пощипвания, ще изпиша сега и възражението си към два от изводите на Иван Гарелов.

Относно това, че протестът няма платформа „Мистър Панорама“, съвсем панорамно обобщава: „Това е силата им. Останалото е работа на политиците!“ И по-нататък: „Не сочели алтернатива. Алтернатива винаги има. Ще се появи на свободните и честните избори.“

Да, ама не! И ето защо. Вярно е, че президентът Радев призовава за конституционни реформи и пр. Огнян Минчев обаче инсинуира, че нему нямало да му стигнат три месеца служебно правителство и, че едва ли не, Радев ще узурпира властта.

Определящ в случая е изразът „конституционни реформи“. И това, което плаши „старото магаре“ съвсем не са вездесъщите елементарни внушения за „президентска република“. Истинската заплаха е във  възможност едно ново Велико народно събрание да приеме основен закон, който да изключи въобще възможността за антисоциални, антидържавни и антинародни политики. Защото само това може да промени нещата, както и яслата, а и зобта за „магарето“. В сега действащата Конституция вече 30 години тези политики се осъществяваха под закрилата и привидната демократичност на чл. 69. Нека си припомним какво гласи той: „Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание“. Което означава, че народните представители са освободени предварително за наказателна отговорност за делата си в Народното събрание. И става така, че „обобщено казано“, нашата туземна колониална администрация, „избрана демократично и законно“ предлага чрез Министерския съвет или съответните лобистки канали законопроекти, които народните представители гласуват „безстрашно“, в съответствие с охраната, която им осигурява чл. 69. И защото, както казва Достоевски „Като няма Бог, значи всичко е позволено!“, се приемат закони с такива последствия за народа и държавата, които никакъв разум и логика не може да узакони. Така чрез ненаказуемата безотговорност стават възможни и всички ония политики, които доведоха до разгром на селското стопанство, на индустрията, на здравеопазването, на образованието, на службите за сигурност и армията, и пр., и пр. Стана възможен и прикритият зад „колективната воля“ процес на  приватизация, както и тези невиждани в историята на България разруха и грабеж, осъществени в условията на ненаказуема безотговорност. Ето затова „останалото“, за което говори Иван Гарелов, съвсем не е дело само на политиците. И ако „алтернативата“ все пак се появи, реката на живота ще продължи да си тече в старото корито на безнаказаността, а политиците, макар и подменени, ще продължават да вършат пак същото!

Примерите за възход и падение в грабежа и безнаказаността, са неизброими, но аз ще посоча само един от най-големите съсипители на София Стефан Софиянски. Днес той е „бял и пухкав“, защото е оправдан по всички съдебни дела за деянията му като кмет на София. Деяния, които буквално оглозгаха столицата до кокал.

Мъдростта на живота показва, че не се ли запише в Конституцията ясно и откровено, и не се ли повтори в законите тезисът, че за резултатите от управлението на държавата се носи наказателна отговорност, от тези които упражняват властта, нищо не би могло да се промени в живота на българското общество.

Ето това би трябвало да има предвид и президентът Радев, когато инициира съответните конституционни реформи. Тази тема е дискутирана твърде често на страниците на вестник „Нова Зора“. В бр. 47 от 15 декември 2015 г., анализаторът Иван Ценов обяви защо и по какви причини за българина думата „реформа“ е равнозначна на разруха.  Тогава за пореден път бе анализирано превратното действие на институтът, обозначен с термина „идемнитет“, закрепен с № 69 в Конституцията на Република България. Казвам превратно, защото в последните 30 години именно този институт, еманация на представата за демократичност, създаден, за да гарантира „освобождаването от страха за евентуална наказателна отговорност на народните представители“, гласували съобразно свободната си воля, доведе до там, че дори за геноцида, произтичащ от приеманите закони и осъществяваните от изпълнителната власт политики, да не може да се търси отговорност!

Материята е сложна и съвсем не подлежи на трактовка от хора, за които древните са казвали: „Обущарю, не по-високо от обувките!“ И ако аз все пак си позволих да се докосна до темата, нещо, което би ужасило покойния приятел на „Нова Зора“, проф. д-р Велко Вълканов, светла му памет, то е защото и след поредните светли надежди на младите хора за промяна и просперитет на Отечеството, виждам, как може да се окажем отново пак в същото блато, само че още по-неизбродно. И още по-безнадеждно.

На всички протестиращи, в името на България, на всички непримирими със злото, с които до сетен дъх ще е сърцето ми, ще си позволя да препоръчам знаменитата книга на монсеньор Джузепе Томазо ди Лампедуза – „Гепардът“. В нея, уви, е закодирана логиката на всеки бунт против статуквото, в който определящ не е моралът на правдата: „Трябва всичко да се промени, за да си остане същото!“

Звучи безнадеждно, но не и обезкуражаващо. Нали целта е нищо, а всичко е смисълът на движението към нея!


 
Още статии...


Страница 4 от 471