„Въздушен Шенген“, или
раздвижване на въздуха?
Покойният Тодор Колев караше един от своите „иръпшъни“ да направи жега, след което посичаше уверението му, че въздухът се нагрява, с думите: „Въздух направи, жега не си, да знайш!“ Нещо подобно се случи с главното оправдание за създаването на „Сглобката“ от непримиримите дотогава противници ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС: приемането на България в Шенген до декември 2023 г. и в Еврозоната през 2025 г. Защото Австрия, една от двете страни - членки на ЕС и Шенген, които са против приемането на България и Румъния, оповести, че ще ги пусне само по въздух до обетованата зона, свободна от граничен и митнически контрол. Тоест българските превозвачи ще продължат да търпят загуби във време и пари, докато камионите им висят с дни по ГКПП с Румъния, Гърция, Република Северна Македония и Сърбия. Да не говорим за проверките, на които ще бъдат подложени по вътрешните граници на ЕС, след като редица страни възстановяват граничния контрол.
Въпреки оптимистичните и дори войнствени за вътрешна употреба изявления на премиера Денков, министъра на вътрешните работи Калин Стоянов, председателя на НС Росен Желязков или „говорещата глава“ Ивайло Мирчев Шенген си остава все тъй далеч, какъвто си беше през 2011 г., когато тогавашният премиер Бойко Борисов уверяваше, че остава само да се баданоса един дувар, и сме скочили в Шенген. „Дим издимил се отколе“, с този стих на Пенчо Славейков от „Опакий край“ може да се опише избледняването на шенгенския мираж на нашите „евроатлантици“ от некоалицията и подкрепящото я ДПС. Ако ПП-тата начело с Петков, Василев и Денков са вярвали, че точно в техния 9-месечен ротационен мандат България ще пробие съпротивата на Австрия и Нидерландия, значи са или политически наивници, или политически измамници. Защото нямат какво да предложат на двете страни в замяна на тяхното „да“ за българското присъствие в Шенген. Напротив, с глупавото намерение да вдигнат транзитните такси по газопровода „Турски поток“ на българска територия рискуваха и Унгария да ни наложи едно вето за Шенген.
Нашият „башбакан“ призна публично, че Орбан го е заплашил с вето на българското членство в Шенген, ако правителството му не се откаже от вдигане на въпросните транзитни такси по газопровода, който Борисов кръсти „Балкански поток“. Не си струвало, санким, да рискуваме влизането си в Шенген.
Декларациите на Денков, че България няма да приеме допълнителни условия и ще продължи да преговаря, както и изявлението на Росен Желязков, че Австрия нямала право да действа от името на останалите страни - членки на ЕС и Шенген, са просто раздвижване на въздуха. Или казано другояче - вятър. Защото правото на вето в ЕС все още не е отменено и всяка страна може да го използва по всеки въпрос. Австрия, Нидерландия или Унгария не се управляват от мекушави хора като нашите шарлатани, които дори по въпроса за преговорите на Република Северна Македония с ЕС се скриха зад предложението на Макрон, вместо твърдо да наложат вето на Скопие заради невключването на българите като държавотворен народ в Конституцията. Като резултат опозиционната ВМРО- ДПМНЕ осуети всякаква възможност за компромис. И като дойде на власт, спокойно може да се позове на визитата на Кирил Петков в Скопие по време на неговото управление, когато бе направена срамната отстъпка, мотивирана с френското предложение. Този „компромис“ с националния авторитет бе подкрепен от ГЕРБ и ДПС.
След унгарския шамар управляващите в София заизтъкваха „успеха“, който са постигнали с Нидерландия, чийто премиер Марк Рюте изведнъж се сети, че България и Румъния са изпълнили критериите за Шенген и трябва да бъдат допуснати там. Обаче Рюте представи решението на своето правителство за одобрение от парламента на Нидерландия, а там не се знае какви ветрове ще задухат. Що се отнася до Виена, тя се притеснява не само от нелегалните мигранти, които влизат на австрийска територия през България, а и от факта, че стотици хиляди български изселници в Турция имат български паспорти, с които ще могат да влизат на територията на Шенген, ако там бъде пусната България. Така че влизането ни в Шенген ще се позабави, независимо от препоръките на ЕК. Но ако гореспоменатите политически шарлатани не са вярвали в осъществимостта на шенгенския блян, а само са създавали привидност, че се опитват да го постигнат, значи просто са мамили българския народ и собствените си избиратели, отвличайки вниманието им от други, много по- сериозни проблеми и провали на „Сглобката“. Например от отказа си от борбата с корупцията, реформата на образованието и здравеопазването. И най-вече предизвиканата от самите тях финансова и политическата нестабилност и непрекъсната загуба на международен авторитет на България. Корупцията беше оневинена още със съставянето на кабинета Денков-Габриел, подкрепян от „изпрания“ Бойко Борисов и „размагнитизирания“ Делян Пеевски. И по ирония на съдбата съучастниците в тази далавера се самонарекоха „евроатлантическо мнозинство“. От вождовете на това мнозинство можем да очакваме всичко друго, освен отказ от старите корупционни практики. Все едно да вържете лисица да ви пази курника... Доказателство за това е отмяната на концесията на „Лукойл Нефтохим“ върху пристанището „Росенец“, отмяната от 1 март 2024 г. на дерогацията за вноса на руски петрол през Черно море, която изпроси от ЕК правителството на Кирил Петков със срок краят на 2024 г. Тази година към предсрочната и ненужна отмяна на дерогацията се добави политическият натиск върху бургаската рафинерия с цел тя да бъде продадена евтино на някоя офшорна, близка до съуправляващите ГЕРБ и ДПС. Не става въпрос за обикновена продажба или за одържавяване, а за прилапване на предприятие, което има стратегическо значение за националната икономика и сигурността на България.
Още по-нелепи и прозрачни са уверенията на управляващите, че възнамеряват сериозно да подобрят действащата от 32 години Конституция и изградените въз основа на нея системи на правосъдието и прокуратурата. Написаните на коляно и обсъждани потайно поправки анти-Радев и анти- Гешев, които са критикувани от цялата юридическа общност, Венецианската комисия, Президентството и опозицията, страдат от един съществен недостатък. И той е, че съставителите им не са предвидили какъв хаос ще настъпи, ако и когато КС реши, че те противоречат на духа и логиката на основния закон. Защото отхвърлянето им от КС няма автоматично да възстанови старите текстове и поправената Конституция ще заприлича на стълба без половината си стъпала. Тоест некоалиционните партньори в некоалицията, наречена „Сглобка“, ще са сътворили една не-конституция, или фейк конституция. Некадърността им се доказа от факта, че до последния момент правеха ремонт на ремонта на изготвените от тях поправки, правейки ги все по-абсурдни. Според предпоследната редакция на „Сглобката“ в Конституцията ще има един ВСС на съдиите и един Съвет на прокурорите, като политическото влияние в последния направо ще боде очите. Докато в Съвета на съдиите ще преобладава професионалното присъствие. А с предложението си за премахване на институцията „служебно правителство“, или свеждането на ролята на президента до избора на служебен премиер измежду председателя на НС, председателя на КС и управителя на БНБ, се павира пътят към бъдещи дълбоки управленски кризи. По-късно самите автори на тези поправки решиха да разширят кръга от лицата, измежду които президентът ще трябва да избира служебен премиер. В списъка с потенциални служебни министър-председатели бяха добавени омбудсманът и неговият заместник, председателят на ВКС, подуправителите на БНБ, председателят на Сметната палата и неговите заместници. Какво ще стане, ако никой от горепосочените не приеме да седне на горещия стол за няколко месеца? И какво ще стане с оня, който се е съгласил да се жертва, когато изтече премиерският му мандат? Пред някое бюро по труда ли ще се нареди? Кой ще ръководи НС, КС, ВКС, Сметната палата или БНБ, докато техните шефове премиерстват служебно? На всичко отгоре промените в Конституцията предвиждат НС да не се разпуска до следващите предсрочни парламентарни избори въпреки неспособността си да излъчи редовно правителство! За да имало парламентарен контрол над служебното правителство. Ще търпи ли народът такова НС, което не е успяло да избере редовно правителство, затънало е в скандали и накрая е било прогонено с камъни? За поправките, свързани с мандата и функциите на главния прокурор и на прокуратурата като цяло, да не говорим. Дори при сегашните конституционни разпоредби прокуратурата се превръща в присъдружна структура на управляващите, а какво ли ще стане, ако „ремонтът на ремонта“ мине през НС?
Оставаше в „подобрената“ Конституция да се запише, както предлагаха Соломон Паси и Росен Плевнелиев, че България е член на НАТО и ЕС. За да не би някой „путинист“ като Ваня Григорова в качеството си на софийски кмет да промени геостратегическата ориентация на България. Понеже ако Путин вземел София, както каканижеше Росен Плевнелиев, щял да вземе и България. И това ще го накара да извади старата си партийна книжка и да развее червеното знаме на Орлов мост, както е развял синьото на 10 ноември 1989 г. Дребна подробност е, че никой тогава не го е видял и не е фотографирал закъснялата му храброст и свободолюбие. За щастие ГЕРБ се отказаха от глупавата идея на ПП-ДБ за вписването в Конституцията на 24 май като официален национален празник вместо 3 март. Но не се обявиха против преместването и по-точно разрушаването на Паметника на Съветската армия в Борисовата градина. Само Борисов намекна, че е можело да бъде запазен, за да разказва на внуците си как благодарение на съветската окупация е бил установен мракобесният режим на ДС и била унищожена „цялата аристокрация на България“. Този човек представа си няма какво е аристокрация! Да не би дядо му да е бил благородник? Или благородници са били хора с фамилии Тъпчилеща, Гешов, Денкоглу, Кудоглу, Чобанов, Домусчиев, Говедаров, Стамболов, Стамболийски, Филов, Багрянов, Муравиев и Буров?
Що се отнася до проекта за изменение на Конституцията, учудващо е, че никой не е поискал в нея да се запише, че България е член на Еврозоната и Шенген. Да не би авторите на поправките да са сметнали, че въпросното ни членство е нещо като „въздушния Шенген“? Тоест, едно раздвижване на въздуха, или просто вятър. И политиката на „Сглобката“ по този въпрос е като някакъв уиндсърфинг в Бургаския или Варненския залив.
Но има нещо, което нашите шмекери отричаха, а то се оказа самата истина: от Австрия поискаха България да прибере обратно преминалите през нейната Велика Българска ограда нелегални мигранти от Афганистан, Ирак и Сирия. Въпреки че те, ако са искали да останат у нас, щяха да са го направили. Струва ли си при това условие да се радваме на факта, че Австрия ни пуска в Шенген по въздух? Това напредък ли е, или регрес? Ако ще се превръщаме в мигрантско гето, благодарим ти, Европа! Ние не забравяме, че Слънцето изгрява от Изток, а залязва на Запад. Да не би след като толкова упорито ни европеизираха, атлантизираха, уестърнизираха и разкрепостяваха морално с Истанбулската конвенция и гей парадите по софийските сокаци, развращавайки ни с всички средства на ЛГБТ империята от САЩ, да залезем заедно с упадащия Запад? Нали, когато Рим е завладян от варварите, на Изток още хиляда години процъфтява православната християнска култура, за която и ние сме допринесли, давайки „на вси славяни книги да четат“!
