Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ИСТИНСКАТА СИЛА Е В СПРАВЕДЛИВОСТТА И ИСТИНАТА

Е-поща Печат PDF

Уважаеми граждани на Русия! Скъпи приятели!

 

Днес отново считам за необходимо да се върна към трагичните събития, случващи се в Донбас, и ключовите въпроси за осигуряване на сигурността на Русия.

Нека започна с това, което казах в обръщението си от 21 февруари тази година. Говорим за това, което предизвика у нас особено безпокойство и тревога, за онези фундаментални заплахи, които година след година, стъпка по стъпка, се създават грубо и безцеремонно от безотговорни политици на Запад спрямо нашата страна. Имам предвид разширяването на блока на НАТО на Изток, приближавайки военната му инфраструктура до руските граници.

Известно е, че в продължение на 30 години упорито и търпеливо се опитваме да постигнем споразумение с водещите страни от НАТО за принципите на равна и неделима сигурност в Европа. В отговор на нашите предложения, непрекъснато се сблъскваме или с цинична измама и лъжи, или с опити за натиск и изнудване, докато Северноатлантическият алианс междувременно, въпреки всичките ни протести и опасения, непрекъснато се разширява. Военната машина се движи и – повтарям, се приближава до нашите граници.

Защо се случва всичко това? Откъде идва този нахален маниер на говорене от позицията на собствената изключителност, непогрешимост и всепозволеност? Откъде идва пренебрежителното отношение към нашите интереси и абсолютно легитимни искания?

Отговорът е ясен, всичко е ясно и очевидно. Съветският съюз в края на 80-те години на миналия век отслабна, след което просто се разпадна. Целият ход на събитията тогава е добър урок и за нас днес, който убедително показа, че парализата на силата и волята е първата стъпка към пълна деградация и забрава. Щом загубихме доверие в себе си за известно време, балансът на силите в света се оказа нарушен.

Това доведе до факта, че предишните договори и споразумения вече не са в сила. Убеждаването и молбите не помагат. Всичко, което не подхожда на хегемона, на управляващите, се обявява за архаично, остаряло, ненужно. И обратното: всичко, което им се струва полезно, се представя като върховна истина, прокарвана на всяка цена, нагло, безапелационно. На несъгласните се „чупят коленете“.

Това, за което говоря сега, засяга не само Русия и не само нас. Това се отнася за цялата система на международните отношения, а понякога дори и за самите съюзници на САЩ. След разпадането на СССР всъщност започна преразпределението на света и ключовите норми на международното право, които се развиха по това време, бяха приети в края на Втората световна война и до голяма степен консолидираха нейните резултати - започнаха да пречат на онези, които се обявиха за победител в Студената война.

Разбира се, в ежедневието, в международните отношения, в правилата за тяхното регулиране беше необходимо да се вземат предвид промените в ситуацията в света и баланса на силите. Това обаче трябваше да стане професионално, постепенно, търпеливо, като се зачитат интересите на всички държави и, разбира се, собствената отговорност. Но се стигна до състояние на еуфория от абсолютното превъзходство, един вид съвременна форма на абсолютизъм, и дори на фона на ниско ниво на обща култура и арогантност на тези, които подготвяха, приемаха и прокарваха решения, които бяха полезни само за тях. Ситуацията започна да се развива по различен сценарий.

Не е нужно да търсим примери далеч в историята. Първо, без никаква санкция от Съвета за сигурност на ООН, те извършиха кървава военна операция срещу Белград, използвайки самолети и ракети в самия център на Европа. Няколко седмици непрекъснати бомбардировки на цивилни градове, върху жизненоважна инфраструктура. Припомняме тези факти, защото някои западни колеги не обичат да си спомнят тези събития и когато говорим за това, предпочитат да посочат не нормите на международното право, а обстоятелствата, които тълкуват както им е удобно.

След това дойде редът на Ирак, Либия, Сирия. Нелегитимното използване на военна сила срещу Либия, манипулирането на всички решения на Съвета за сигурност на ООН по либийския въпрос доведоха до пълно унищожаване на държавата, до появата на огромно огнище на международен тероризъм, до факта, че страната се потопи в хуманитарна катастрофа, която не е спирала, в дългогодишна гражданска война. Трагедията, която обрече стотици хиляди, милиони хора не само в Либия, но и в целия този регион, доведе до масово миграционно изселване от Северна Африка и Близкия изток към Европа.

Подобна съдба беше подготвена и за Сирия. Боевете на западната коалиция на територията на тази страна, без съгласието на сирийското правителство и санкцията на Съвета за сигурност на ООН, не е нищо друго освен агресия, намеса.

Специално място в тази поредица обаче заема, разбира се, инвазията в Ирак, също без правно основание. Като претекст те избраха „надеждна“ информация, за която се твърди, че е на разположение на Съединените щати, за присъствието в Ирак на оръжие за масово поражение.

Като доказателство за това публично, пред целия свят, държавният секретар на САЩ показа някаква епруветка с бял прах, уверявайки всички, че това е химическото оръжие, което се разработва в Ирак. По-късно се оказа, че всичко това е измама, блъф: в Ирак няма химическо оръжие. Невероятно, изненадващо, но факт. Имаше лъжи на най-високо държавно ниво и от високата трибуна на ООН. И в резултат – огромни жертви, разрушения, невероятен подем на тероризма.

Като цяло се създава впечатлението, че почти навсякъде, в много региони на света, където Съединените щати нахлуват, за да установят свой ред, има кървави, незарастващи рани, язви от международен тероризъм и екстремизъм. Всичко, което казах, е най-впечатляващият, но в никакъв случай единственият пример за незачитане на международното право.

В тази поредица са и обещанията към страната ни да не се разширява НАТО дори с един инч на изток. Повтарям - измамиха ни, но, казано на по-популярен език, просто ни „метнаха“. Да, често можете да чуете, че политиката е мръсна работа. Може би, но не чак до такава степен. В крайна сметка подобно измамно поведение противоречи не само на принципите на международните отношения, но преди всичко на общопризнатите норми на морала. Къде са справедливостта и истината тук? Само лъжи и лицемерие.

Между другото, самите американски политици, политолози и журналисти пишат и говорят за това, че в рамките на САЩ през последните години се създаде истинска „империя на лъжата“. Трудно е да не се съгласим с това – вярно е. Но не трябва да бъдем скромни: Съединените щати все още са велика страна, система, формираща сила. Всички нейни сателити не само примирено и послушно се съгласяват, пригласят й по всякакъв повод, но и копират поведението й, приемат с ентусиазъм правилата, които им се предлагат. Следователно с основателна причина можем уверено да кажем, че целият така наречен Западен блок, формиран от Съединените щати по свой образ и подобие, е самата „империя на лъжата“.

Що се отнася до нашата страна, след разпадането на СССР, при цялата безпрецедентна откритост на новата съвременна Русия, готовността да работим честно със САЩ и други западни партньори и в условия на почти едностранно разоръжаване, те веднага се опитаха да ни потиснат, довършат и унищожат напълно. Точно това се случи през 90-те, в началото на 2000-те, когато така нареченият Запад най-активно подкрепяше сепаратизма и наемническите банди в Южна Русия. Какви жертви, какви загуби ни костваше всичко това тогава, през какви изпитания трябваше да преминем, преди най-накрая да пречупим гръбнака на международния тероризъм в Кавказ. Ние помним това и никога няма да го забравим.

Да, всъщност доскоро опитите да ни използват в свои интереси, да разрушават нашите традиционни ценности и да ни налагат своите псевдоценности, които да разяждат нас, нашите хора отвътре, тези нагласи, които те вече агресивно насаждат в своите страни и които директно водят до деградация и израждане, защото противоречат на самата природа на човека. Няма да го бъде, никога и никой не е успял в това. Няма да стане и сега.

Въпреки всичко през декември 2021 г. все пак отново направихме опит да се споразумеем със САЩ и техните съюзници относно принципите за гарантиране на сигурността в Европа и за неразширяването на НАТО. Всичко е напразно. Позицията на САЩ не се променя. Те не смятат за необходимо да преговарят с Русия по този ключов за нас въпрос, преследвайки свои собствени цели, пренебрегват нашите интереси.

И разбира се, в тази ситуация за нас възниква въпросът: Какво да правим?

Какво да чакаме? През 40-те години и особено през 1941 г. Съветският съюз всячески се стремеше да избегне или поне да отложи началото на Втората световна война. Стараеше се буквално до последния момент да не провокира потенциална агресия. Не осъществи дори обичайните действия за подготовка преди очевидното нападение. И крачките, които в края на краищата бяха направени, катастрофално закъсняха. В резултат страната се оказа неподготвена с пълна сила да посрещне нашествието на нацистка Германия, която, без да обявява война, нападна нашата родина на 22 юни 1941 г.

Успяхме да я спрем и след това да я съкрушим. Но на колосална цена. Опитът да се успокои агресорът на прага на Великата отечествена война се оказа грешка, която струваше скъпо на нашия народ. В първите месеци на бойните действия ние загубихме огромни, стратегически важни територии и милиони хора. Втори път такава грешка няма да допуснем. Нямаме право.

Тези, които претендират за световно господство, публично, безнаказано и без всякакви основания обявяват нас, Русия, за свой враг, те наистина разполагат с големи финансови, научно-технологически и военни възможности. Ние знаем това. И обективно оценяваме постоянно звучащите по наш адрес заплахи в сферата на икономиката. Както знаем и нашите възможности да противостоим на този нагъл перманентен шантаж. Ще повторя, оценяваме тези заплахи без да си правим илюзии, крайно реалистично.

Що се отнася до военните сили – съвременна Русия, дори след разпада на Съветския съюз и загубата на значителен потенциал, е в момента една от най-мощните ядрени държави в света. И нещо повече – притежава определени предимства по отношение на редица най-нови видове въоръжения.  В тази връзка не бива да има съмнение у никого, че пряко нападение срещу нашата страна ще доведе до разгром и ужасни последствия за всеки потенциален агресор.

Същевременно технологиите, включително отбранителните, се променят бързо. Лидерството в тази област преминава и ще преминава от едни ръце в други, но военното присъединяване на територии близки до нашите граници, ако позволим това да се случи, ще остане за десетилетия напред, ако не и завинаги. И това за Русия ще бъде постоянно нарастваща, абсолютно неприемлива заплаха.

Сега, при разширяването на НАТО на Изток, заплахата за нашата страна става все по-голяма. През последните дни ръководството на НАТО директно заяви, че трябва да се ускори, да се форсира придвижването на инфраструктурата на алианса към границите на Русия. С други думи те вече втвърдиха своята позиция. Не можем да продължаваме просто да наблюдаваме случващото се. Това би било абсолютно безотговорно от наша страна.

По-нататъшното разширяване на инфраструктурата на НАТО и започващото военно усвояване на територията на Украйна за нас е неприемливо. За НАТО това е инструмент на външната политика на САЩ. На съседните с нас територии се създава враждебна към нас анти-Русия, която е поставена под пълен външен контрол, усилено се населява с въоръжени сили от натовските страни и се напомпва с най-съвременни оръжия. САЩ и техните съюзници наричат това „политика за сдържане на Русия“. Очевидни геополитически дивиденти.

А за нашата страна това е въпрос на живот и смърт. Въпрос за нашето историческо бъдеще като народ. И това не е преувеличение. Така стоят нещата. Реална заплаха не просто за нашите интереси. А за самото съществуване на нашата държава. Това е тази червена линия, за която нееднократно говорех. Те я преминаха.

За ситуацията в Донбас. Виждаме, че силите, които извършиха държавен преврат в Украйна през 2014 г., завзеха властта и я държат с помощта на декоративни изборни процедури, най-накрая се отказаха от мирното уреждане на конфликта. В продължение на осем години, безкрайно дълги осем години, ние направихме всичко възможно, за да разрешим ситуацията с мирни, политически средства. Всичко беше напразно.

Както казах в предишното си обръщение, човек не може да гледа какво се случва там без състрадание. Беше просто невъзможно да се търпи всичко това. Трябваше незабавно да се спре този кошмар – геноцида срещу милионите живеещи там хора, които разчитат само на Русия, надяват се само на нас.

Именно тези стремежи, чувства, болка на хората бяха за нас основният мотив да вземем решение за признаване на народните републики на Донбас.

Важно е да подчертая допълнително: водещите страни от НАТО, за да постигнат собствените си цели, подкрепят във всичко крайни националисти и неонацисти в Украйна, които, от своя страна, никога няма да простят на кримчаните и севастополците свободния им избор – обединението с Русия.

Те, разбира се, ще посегнат и на Крим, точно както посегнаха на Донбас. С война, за да убиват, както по времето на Великата отечествена война бяха убивани от наказателните отряди на украинските националисти, съучастниците на Хитлер, беззащитни хора. Те открито заявяват, че предявяват претенции и за редица други руски територии.

Целият ход на събитията и анализът на постъпващата информация показва, че сблъсъкът на Русия с тези сили е неизбежен. Въпрос на време е: те се готвят, изчакват подходящото време. Сега те също претендират да притежават ядрени оръжия. Няма да им позволим това.

След разпадането на СССР Русия прие новите геополитически реалности. Ние уважаваме и ще продължим да се отнасяме с уважение към всички новообразувани страни от постсъветското пространство. Ние уважаваме и ще продължим да уважаваме техния суверенитет и пример за това е помощта, която оказахме на Казахстан, изправен пред трагични събития, с предизвикателство за неговата държавност и цялост. Но Русия не може да се чувства в безопасност, да се развива, да съществува при постоянна заплаха, идваща от територията на съвременна Украйна.

Нека ви напомня, че през 2000-2005 г. ние дадохме военен отпор на терористите в Кавказ, защитихме целостта на нашата държава, спасихме Русия. През 2014 г. подкрепихме кримчани и севастополци. През 2015 г. въоръжените сили поставиха надеждна бариера пред проникването на терористи от Сирия в Русия. Нямахме друг начин да се защитим.

Същото нещо се случва и сега. На вас и на мен просто не ни е останала друга възможност да защитим Русия, нашия народ, освен тази, която ще бъдем принудени да използваме днес. Обстоятелствата изискват от нас да предприемем решителни и незабавни действия. Народните републики на Донбас се обърнаха към Русия с молба за помощ.

В тази връзка, в съответствие с член 51 от част 7 от Устава на ООН, със санкцията на Съвета на федерацията на Русия и в изпълнение на договорите за приятелство и взаимопомощ, ратифицирани от Федералното събрание на 22 февруари тази година с Донецката Народна република и Луганската народна република, взех решение да се проведе специална военна операция.

Целта е да се защитят хората, които бяха подложени на тормоз и геноцид от режима в Киев в продължение на осем години. И затова ще се стремим към демилитаризация и денацификация на Украйна, както и към съд за онези, които са извършили многобройни кървави престъпления срещу цивилни, включително граждани на Руската федерация.

В нашите планове не влиза окупация на украински територии. Няма да налагаме нищо на никого със сила. В същото време чуваме, че напоследък на Запад звучат все по-често твърдения, че подписаните от съветския тоталитарен режим документи, които консолидират резултатите от Втората световна война, вече не трябва да се изпълняват. Е, какъв е отговорът на това?

Резултатите от Втората световна война, както и жертвите на нашия народ, принесени на олтара на победата над нацизма, са свещени. Но това не противоречи на високите ценности на човешките права и свободи, базирани на реалностите, които се развиват днес през всички следвоенни десетилетия. Той също така не отменя правото на нациите на самоопределение, залегнало в член 1 от Устава на ООН.

Напомням, че нито по време на създаването на СССР, нито след Втората световна война, никой никога не е питал хората на територията на съвременна Украйна как самите те искат да уредят живота си. Нашата политика се основава на свободата, свободата на избор всеки сам да определя своето бъдеще и бъдещето на своите деца. И ние считаме това право за важно – правото на избор – да бъде използвано от всички народи, живеещи на територията на днешна Украйна, от всеки, който го желае.

Обръщам се към гражданите на Украйна. През 2014 г. Русия беше длъжна да защити жителите на Крим и Севастопол от онези, които вие самите наричате „нацисти“. Кримчани и севастополци направиха своя избор да бъдат с историческата си родина, с Русия, и ние подкрепихме това. Повтарям – просто не бихме могли да направим друго.

Днешните събития не са свързани с желанието за накърняване на интересите на Украйна и украинския народ. Те са свързани със защитата на самата Русия от онези, които взеха Украйна за заложник и се опитват да я използват срещу страната ни и нейния народ.

Ще повторя, нашите действия са акт на самозащита от създалите се за нас заплахи и нещастието, още по-голямо от случващото се днес. Колкото и да е тежко, моля това да бъде разбрано. Призовавам към взаимодействие, за да можем час по-скоро да затворим тази трагична страница и заедно да вървим напред, да не позволяваме на никого да се намесва в нашите отношения, а да ги градим самостоятелно – по начин, който да създава необходимите условия за преодоляване на всички проблеми и въпреки държавните граници, да ни укрепва вътрешно като единно цяло. Вярвам, че ни предстои именно такова бъдеще.

Длъжен съм да се обърна и към военнослужещите от въоръжените сили на Украйна.

 

Скъпи другари!

Вашите бащи, дядовци, прадядовци са се борили с нацистите, защитавайки общата ни Родина. И не са го правили, за да завземат властта в Украйна днешните неонацисти. Дадохте клетва за вярност на украинския народ, а не на антинародната хунта, която ограбва Украйна и се подиграва със същите тези хора.

Не изпълнявайте престъпните й  заповеди. Призовавам ви незабавно да оставите оръжията си и да се приберете вкъщи. Нека обясня: всички военнослужещи от украинската армия, които изпълнят това изискване, ще могат свободно да напуснат зоната на бойните действия и да се върнат при семействата си.

Още веднъж настоятелно подчертавам: цялата отговорност за евентуално кръвопролитие ще бъде изцяло на съвестта на режима, управляващ на територията на Украйна.

Сега няколко важни, много важни думи за тези, които може да се изкушат да се намесят в текущите събития.

Който се опитва да ни пречи и още повече да създава заплахи за страната ни, за нашия народ, трябва да знае, че отговорът на Русия ще бъде незабавен и ще ви доведе до такива последици, каквито никога не сте изпитвали в историята си. Готови сме за всяко развитие на събитията. Всички необходими решения в тази насока са взети. Надявам се, че ще бъда чут.

 

Уважаеми граждани на Русия!

Благосъстоянието, самото съществуване на цели държави и народи, техният успех и жизнеспособност винаги произлизат от мощната коренова система на тяхната култура и ценности, опит и традиции на техните предци и, разбира се, пряко зависят от способността за бързо адаптиране към постоянно променящия се живот, върху сплотеността на обществото, неговата готовност да се консолидира, да събере всички сили, за да продължи напред.

Силите са необходими винаги – винаги, но силата може да бъде с различно качество. Политиката на „империята на лъжата“, за която говорих в началото на речта си, се основава предимно на груба, директна сила. В такива случаи казваме: „Сила има ли, не му е нужен ум“.

И ние с вас знаем, че истинската сила е в справедливостта и истината, която е на наша страна. И ако това е така, тогава е трудно да не се съгласим с факта, че силата и готовността за борба са в основата на независимостта и суверенитета, необходимата основа, върху която единствено можете надеждно да изградите бъдещето си, да изградите своя дом, своето семейство, своята родина.

 

Скъпи сънародници!

Уверен съм, че войниците и офицерите на руските въоръжени сили, отдадени на своята страна, ще изпълнят професионално и с мъжество своя дълг. Не се съмнявам, че всички нива на управление, специалисти, отговорни за стабилността на нашата икономика, финансовата система, социалната сфера, ръководителите на нашите компании и целият руски бизнес ще действат координирано и ефективно. Разчитам на консолидирана, патриотична позиция на всички парламентарни партии и обществени сили.

В крайна сметка, както винаги е било в историята, съдбата на Русия е в надеждните ръце на нашия многонационален народ. А това означава, че взетите решения ще бъдат изпълнени, поставените цели ще бъдат постигнати, сигурността на нашата Родина ще бъде надеждно гарантирана.

Вярвам във вашата подкрепа, в онази непобедима сила, която ни дава любовта към Отечеството.

 

Превод: Надя Попова


 

 

КАКВОТО ПОВИКАЛО, ТАКОВА СЕ ОБАДИЛО

Е-поща Печат PDF

Във връзка с това, което става в Украйна


Бисмарк е казал по повод на Русия: „Аз знам 100 начина да изкарам мечката от бърлогата, но не знам нито един да я върна обратно“. Е, изкараха мечката, защо се оплакват тогава тези, които направиха това? Но защо тя излезе от „бърлогата“?

Да припомним нещо от историята, преди да отговорим:

През 1941 г., Хитлер успява да измами Сталин, въпреки „Съветско-германския пакт за ненападение“, който е подписан на 22 август 1939 г. През юли 1940 г. Хитлер дава заповед за изготвянето на план „Барбароса“. Това е планът за войната срещу Съветския съюз. На 18 декември с.г. той подписва „Инструкция № 21“ за започване на практическата подготовка за война. В същото време обаче нарежда да се проведе мащабна дезинформационна игра за заблуждаване на съветското ръководство и лично на Сталин, че няма намерение да води война на два фронта и, че не се готви да нападне съветската страна. Тази дезинформация се води в политическо направление, на икономическия и разузнавателния фронт. Нейният връх са изпратените през декември 1940 г., на 14 май и на 13 юни 1941 г., писма на Хитлер до Сталин. В тях Хитлер уведомява своя „приятел“, че Вермахтът се готви за десант в Англия и около 15-20 юни ще прехвърли струпаните край съветската граница германски дивизии на Запад. Дори в последното си писмо Хитлер предлага на Сталин да се срещнат в края на месеца. Колко Сталин му е повярвал, е друг въпрос, резултатът е, че Съветският съюз се оказа неподготвен да отблъсне внезапното нападение на Германи на 22 юни 1941 г. В крайна сметка това костваше живота на  26 милиона жертви от страна на съветския народ.

През 1990 г. САЩ и западните страни успяха да измамят съветското ръководство и лично Михаил Горбачов, че заради съгласието им Германия да се обедини, НАТО никога няма да се разширява на изток, към границите на съществуващия тогава Съветски съюз. В последно време излязоха и разсекретени документи, доказващи това обещание на САЩ, Англия, Франция и Германия. Резултатът е известен. Използвайки разпускането на Варшавския договор и най-вече на разпада на Съветския съюз, НАТО, под диктовката на САЩ, достигна на изток до границите на Русия. Когато тогавашният външен министър на Съветския съюз Едуард Шеварнандзе, участвал в тези преговори, попитал Збигнев Бжежински: „Защо не спазихте обещанието си?“ той му отговорил: „Излъгахме ви!“. В резултат, сега около Русия се разполагат множество военни бази на НАТО. Нещо повече, САЩ подготвиха и осъществиха преврата в Украйна през 2014 г. и поставиха начело на тази бивша съветска република правителство, което води открита антируска политика, като заяви и желанието си да стане член на  НАТО. Така военният съюз, важен инструмент в политиката на САЩ, се оказа пред „бърлогата на мечката”. И какво й оставаше на нея? Да стои вътре и да чака да я довършат? И тя избра да излезе от нея и да не допусне това. Да не повтори грешките на Сталин и на Горбачов. Ако иска да съществува. Така че никой не бива да се учудва на реакцията на Русия и на нейния президент. Те бяха изправени до стената и единственото, което трябваше да направят, поучени от историята, бе да действат, за да не бъде унищожена хилядолетната им страна.

Но САЩ и западните им съюзници мислят в категории на древните римски господари: „Което е позволено за Юпитер, не е позволено на бика“. Това е продължаването на тяхната политика по отношение на латиноамериканските страни, което се опитват да наложат на Русия. Това го видяхме и по време Карибската криза през 1962 г., когато САЩ бяха готови да нападнат Куба заради разполагането там на руски ракети. Видяхме репетицията на разпада на Русия, на сцената в Югославия. Видяхме го в Афганистан, в Ирак, в Либия, в Сирия.

Но си мисля за нашите, българските управници. Те не само че не  осъдиха „аргументираното“ американското нашествие в Ирак, но и изпратиха български войници, които загинаха там „изпълнявайки патриотичния си дълг“. Не си спомням да са излизали с протестни декларации, когато САЩ и техните западни съюзници нападнаха Либия, убиха нейния ръководител Муамар Кадафи и окрадоха златните резерви на страната. Не помня да са се противопоставяли на опитите да бъде свалено законното правителство в Сирия. Но побързаха да обругаят Русия, да я осъдят като агресор и да поискат санкции срещу нея.

Да им напомня, че когато България обявява война на САЩ и Великобритания през 1941 г., депутатите възторжено скачаха на крака в Народното събрание и с ръкопляскания и радостни викове посрещнаха този акт. Последиците са известни:  жестоки бомбандировки на София и на различни населени места страната, хиляди избити невинни жертви, тежки репарации. И ако се разминахме с поредната национална катастрофа, това стана благодарение на Русия, която сега те хулят от името на България! И всичко това става преди 3-ти март! Благодарност към същата Русия, която сега  се опитва да се предпази от унищожение. И която някога бе проливала кръвта на своите синове за нашето Освобождение.

Така че мъртвите отварят очите на живите! Нека да надникнем в историята, за да обясним основанията на това, което сега се случва в Украйна. И да мислим за бъдещето на България. Защото трябва да си сляп, за да не видиш, че светът след тези събития ще бъде друг и ние трябва да търсим своето място в него, за да оцелее изстрадалият ни народ.


 

Блокирането на ЕС предстои…

Е-поща Печат PDF

Сега е подходящият момент за „отмяна“ (това е любимата им дума) на брюкселската бюрокрация и структурите на ЕС. Да се игнорират напълно и да бъдат хвърлени „в най-дълбокия кладенец“. Тук позициите на САЩ, Русия и Китай съвпадат напълно. Нека си припомним с какви „почести“ Китай прие Урсула, подлагайки я на проверки за сигурност на летището на общо основание и не показващи ни най-малко уважение като към висш политик. Китай има интерес да работи с немски или френски компании, но какво общо има тук Урсула? Коя е тя?

Тръмп също активно игнорира всички тези райхскомисари, той дори не ги забелязва. И ако изведнъж от Брюксел започнат да се чуват гласове за възможността за някакъв „диалог“ с Москва, ако изведнъж ги засърбят ръцете да се обадят в Кремъл, просто ще бъдат блокирани. Сега е идеалният момент да се изолира европейската бюрокрация от останалия свят.

Проблемът с ЕС е, че през последните двадесет години те изградиха идеалната бюрокрация от най-лошия съветски тип. Система, в която е фундаментално невъзможно да се вземат каквито и да било важни решения, които изискват нечия отговорност. Целта и същността на бюрокрацията е да удави всеки въпрос, дори и най-простият, в блатото на безкрайни консултации, обсъждания, съгласувания и одобрения. Разбиват всяко решение на хиляди малки решения, всяко от които ще бъде толкова незначително, че дори няма нужда да се изпълнява. И ако някой се заеме да го приложи, то ще бъде неефективно или неправилно. И няма кой да потърси отговорност от никой за това.

Проблемът на ЕС сега не е, че въобще не могат да изпратят войските си никъде. Проблемът е, че те не могат да вземат дори решение за това. Нито за въвеждането им, нито за невъвеждането им. Могат да провеждат куп срещи на високо равнище, конференции и консултации, могат да дадат дузини интервюта, могат и да снимат (много обичат да ги снимат като пубери). Но за вземането на решение – пълна парализа.

Вземането на всяко сериозно дългосрочно решение изисква лидерство и авторитарност от човек, който има силата и волята да поеме отговорност за него. В ЕС такива хора няма и приемането на такива решения е напълно изключено. Структурите на ЕС са подходящи само за изпълнение на външни инструкции и по своята същност не са в състояние да действат независимо. Макрон и Олаф са най-ярките примери за такава детска безпомощност.

Време е да се награди Макрон с някакъв руски медал, може би дори със „За заслуги към отечеството“... 3-та степен. Той направи много добро за Русия, в смисъл, че не можеше да направи нещо особено вредно. Каквото и да докоснеше, то се сриваше. Неотдавнашната „среща на върха на можещите и желаещите“ (да помогнат на любимата им Украйна) в Париж веднага се превърна в сборище на неспособните и съмняващите се.

Връщайки се към началото, ще повторим, че в света не останаха държави, които да искат да изградят каквито и да било отношения с това брюкселско блато или по-скоро лепкаво желе. Европейските комисари са обект на отвращение в Близкия изток, Далечния изток и отвъд океана. Така че сега е удобното време Тръмп просто да блокира всички брюкселски номера на телефона си и да включи бутона за пълното им игнориране. След шест месеца повечето европейски държавници просто ще забравят пътя към Брюксел, страхувайки се от опозоряване.

Европа има много проблеми, но няма да ги реши, докато не се отърве от раздутата бюрокрация, която оплита ръце и крака, която е откъсната от реалността и е заменила обслужването на страните от Европа с обслужването на световното задкулисие. Доналд Тръмп сега се опитва да премахне тези връзки и в този маршрут е спътник на Русия. Той има своите сметки за разчистване с европейските бюрократи, Русия има своите, и тук няма противоречие.

Трябва да се изчака целият този креслив птичи пазар да се промени. Игнорирането и изолацията ще доведат до много бърза смяна на лидерите в европейските страни и непременно ще дойдат хора, способни да направят поне нещо.

От ФБ чрез
Светослав Атаджанов

 

АЗ ПИТАМ

Е-поща Печат PDF

Размисли и отговори през рамо за трети март


Наближава 3-ти март, националният ни празник. Денят, в който е подписан Санстефанският мирен договор, който слага край на турското робство и българския народ, след близо пет века, отново има своя суверенна държава. Но празникът ни отново ще бъде помрачен от наемниците на колониалната администрация в България - историци, журналисти, политици и всякакви други словоблудстващи платени амбразури на русофобията. Те пак ще изопачават фактите и пак ще твърдят, че Русия е имала за цел преди всичко да излезе на „Проливите” и не освобождението на поробения български народ е била главната ѝ цел. Че Русия не ни е освободила, а ни е окупирала. Че сме платили на Русия с не знам си колко волски коли злато! Че едва ли не по-голяма била заслугата на германския канцлер Ото фон Бисмарк, защото бил дал „благословията си“ за тази война и обещал да не напада Русия, докато тя воюва с Турция. Ще се опитам да отговоря

на твърденията на българските русофоби.

Да започнем с това, че България е била не освободена, а окупирана от Русия. Добре, аз питам: когато руските войски бяха на румънския бряг на р. Дунав през месец април 1877 г., кой беше министър-председател на България? Защото, за да бъде България окупирана тя трябва да е имала своя държава и свое правителство. Имала ли е? Българският народ не е съществувал на картата на Европа със своя държава, г-да русофоби! На тази територия от Бяло море до Дунав на картата на Европа е отбелязана Османската империя. Българският народ получава своя държава след като Русия изгонва турските войски с цената на десетки хиляди жертви. На тези мои твърдения

русофобите веднага ще контрират.

Да, но след подписването на Санстефанския договор руснаците са останали с войските си тук и това вече е окупация. Русофобите много обичат този термин „окупация“ и винаги намират повод да го приспособят по някакъв начин към своите русофобски доводи. Т.е. според тях Русия трябваше да се изтегли с войските си веднага след подписването на мирния договор с Турция. А нямаше ли турските войски да се върнат обратно невъзпрепятствани от никого? А току-що освободеният български народ имаше ли подготвена въоръжена войска да се защити? Можеше ли току-що освободената България, без да има никакъв опит, да състави правителство, министерства, армия, полиция, правосъдни органи, кметства, пощи, съобщения и т.н., и т.н.? Не бяха ли именно нашите освободители, които помогнаха в създаването на всичко това? Или вие, г-да русофоби, смятате, че руснаците трябваше да си отидат и тук да дойдат Германия, Англия, Австро-Унгария и заедно с Турция да се разпореждат?

Но техният „съкрушаващ” аргумент е, че Русия имала интерес преди всичко да излезе на „Проливите”. Питам: дали Любен Каравелов, Захарий Стоянов и Стефан Стамболов не са се досещали за „тайната цел“ на Русия и защо не са изпратили делегация при Александър Втори с молба: „Ваше Величество, не ни освобождавайте защото ние си живеем добре с турците, а Вие имате съвсем друга цел!“? Такъв сценарий ли предлагате, господа русофоби? Но да допуснем, че излизането на „Проливите” е бил интересът на Русия. В такъв случай,

не съвпада ли интересът на Русия

с интереса на българския народ да има своя държава? Защо ви дразни интересът на Великата Руската империя, г-да русофоби? Защо една Белгия, с територия, колкото е една Руска губерния, може да има интереси на хиляди километри от границите си – чак в Африка (Белгийско Конго)? Защо една Холандия, също с територия колкото една руска губерния, може да има интереси на повече от 20 000 км от собствената си територия, в Индонезия? А една империя като Русия, да не може да има интереси само на пет или шестстотин км по-далече от границите си? Защо?

Но на тези въпроси русофобите няма как да отговорят. Вместо аргументи ще извадят лъжата, че сме били сме платили със злато за освобождението си! А повече от сто хиляди руски войници – убити, ранени, осакатени за цял живот, колко струват те? Не си ли задавате този въпрос? А колко е струвало на Русия въоръжението на армията, боеприпасите, оръдията, пушките, облеклото, изхранването на тази армия? Изчислявате ли всичко това или това не е важно за вас? И сега искам да ви запитам нещо, г-да русофоби. Ако между тези млади руски момчета дали живота си за нашето освобождение имаше един Цилоковски, един Ломоносов, един Чайковски, един Чехов и т.н., колко би струвал той? Отговорете ми! „Всеки българин, който и да е той, когато срещне русин трябва да му се поклони. Защото, ако не бяха руснаците, които дадоха 200 000 жертви за нашето освобождение, днеска ние щяхме да ходим с чалми и да се поздравяваме със „селям алейкум“! Това са думи на Атанас Буров, г-да русофоби. Замълчете поне пред него! Той е ваш кумир!

А защо те не дойдоха?

Вие твърдите, че именно Бисмарк има голяма заслуга за нашето освобождение, защото обещал на Русия да не я напада докато тя воюва с Турция. А защо Германия не дойде да ни освободи? Или Англия? Или пък Австро-Унгария? Нали и те бяха на Цариградската конференция и Абдул Хамит на тях обеща, че ще даде автономия на България? И след като не изпълни обещанието си, защо тези три Велики сили не дойдоха да ни освободят? Или поне една от тях. А знаете ли защо? Защото „вашият“ Бисмарк е наричал нас, българите „конекрадците от долния Дунав“. „За тях, казвал той, аз не давам костите и на един померански гренадир!“ И още нещо, точно тези три Велики сили само три месеца след подписването на Санстефанския мирен договор, свикаха т.нар. Берлински конгрес, на който разпокъсаха освободената от русите близо 200 000 кв км територия населена с българи, на три части – Княжество България, Източна Румелия и Македония, която оставиха под турско робство. Може би точно заради тези „заслуги“ в България няма нито един паметник на Бисмарк! Но на руските воини, дали живота си за нашето освобождение, има почти във всеки български град.

Дойде ми до гуша от вас, г-да русофоби,

да слушам измишльотините и клеветите ви против нашите освободители. При това не са малко онези от вас, които завършиха образованието си в Русия и благодарение на това направихте кариера тук, в България. Не чакахте дълго след Десети ноември 1989 г. и бързо се ориентирахте в новата обстановка. Забравихте Русия! Забравихте, че съвсем безплатно завършихте образованието си там! Че сте яли руски хляб!  При това не малко от вас са синове на бивши партийни функционери на БКП. Сега облагите идват от другаде. Както се казва „парите не миришат“, особено зелените.

През последните тридесет години се прави всичко възможно ние, българите,  да бъдем откъснати от славянство. И най-вече от Русия. Не малко български историци правят нови „открития“, че видите ли Аспарух дошъл не с десетина, а с повече от 40 000 прабългари. Едва ли не повече от отдавна живеещите тук славяни. Че тук е имало и не малко траки. Така че повече сме българи и траки, но не и славяни. Ако това е така защо българите не са наложили своя език? Защо и до днес ние, българите, можем да се разберем без преводач и със сърби, хървати, чехи, поляци и най-вече, с русите? Отворете един Българо-руски, или Руско-български речник и забележете, че повече от петдесет процента от думите са еднакви в българския и руския език. Защо Паисий не е написал „Българска история“ или „Българо-славянска история“, а е написал „Славянобългарска история“? Но за българския русофоб бялото винаги е черно!

Споделих веднъж тези мои разсъждения с мой приятел, а той ми отговори: „Бъди спокоен приятелю, един ден, когато русите стъпят пак на българския бряг, те, българските русофоби, пак ще бъдат първи с букетите в ръце!” И сигурно ще е прав. За съжаление изглежда хамелеонщината е наша българска черта. Казвам го с болка.

Защо толкова бързо забравяме неопровержимите факти, че колкото пъти България е била против Русия, толкова пъти България завършва с катастрофа. Така беше и през Първата световна, и през Втората световна война. През Първата световна загубихме 11 хиляди кв км от територията си и трябваше да плащаме 1,5 млрд.златни франка. През Втората световна война плащахме репарации и ако не загубихме територии, това пак беше благодарение на Русия, която ни защити на Парижката мирна конференция с аргумента, че в България е имало съпротивително движение и, че сме взели участие във войната против Хитлерова Германия.

А сега, защо обичам Русия?

Ще започна с времето, в което съм се родил и живял. Времето на Съветския Съюз и Народна Република България. Още не възстановената от войната с Хитлер съветска страна, разрушена до Москва и Сталинград, през 1948 г. у нас дойдоха специалисти от Съветския съюз и започнаха да строят заводите в Димитровград – химически и циментови. През 1951 г. те, руските специалисти, започнаха строителството на Варненския корабостроителен и кораборемонтен завод. И до ден днешен жилищата, в които са живели руските специалисти във Варна – кв. Аспарухово, са известни като „руските блокове“.

Дори и брокерите на недвижими имоти, едно съвсем младо поколение, ги наричат така – „руските блокове”. За две-три десетилетия руските ни братя построиха в България заводи, каквито никога не е имало – металургични, оловно-цинкови, медодобивни. Заводи за торове, за калцинирана сода, за сярна киселина и какви ли още не. Само циментовите заводи бяха шест на брой. Русите превърнаха България от изостанала аграрна страна - една от най-бедните страни в Европа – в развита индустриална страна, уважавана от развитите европейски страни. Нашите куратори по Черноморието, а също и планинските, бяха посещавани от немски, английски, шведски, холандски и всякакви други западни туристи. Възхищаваха се на модерните ни хотели и плажове, на вкусната ни храна. България беше между първите тридесет страни в света по икономическо развитие и по жизнен стандарт. Няма друга страна в света, в която 95% от жителите й да притежават собствени жилища! И всичко това през оня период, през който бяхме рамо до рамо с Русия. До изграждането на достатъчно електроцентрали, получавахме по електропровода „Мир“ (през Румъния) електроенергия по 1 (една) копейка за киловат. Получавахме нефт много повече от необходимите за страната ни количества, а излишъкът реализирахме като реекспорт, от което се реализираха допълнителни печалби за страната.

А известно ли ви е, г-да русофоби, че от всичко три завода за радари в света, единият беше построен пак от Русия тук, във Варна?

А какво направихте вие след 1989 г.?

Вие, поклонниците на Запада, разрушихте и разпродадохте на скрап българската икономика и превърнахте отново България в най-бедната европейска страна. Отново изправихте България срещу Русия и резултатът е налице. Ругаете Русия, а ругатните се връщат като бумеранг върху обеднелия български народ! Някога проф. Ал. Балабанов беше казал: „Неблагодарността е смъртен грях, който с нищо не може да се изкупи!“ Но на вас ви е все едно, защото вашият грях ще изкупува народа ни!

Но ще спра дотук и ще завърша така:

Долу русофобите!

Русофобите, вън!

Да живее трети март!

Да живее Русия!

Да живее приятелството между България и Русия!

Между българския и руския народ!


Емануил Славов, Варна


 

ПЪРВАТА ФАЗА СПЕЧЕЛИ ПУТИН

Е-поща Печат PDF

Събота, 19 февруари 2022 г.


Още когато кризата в Украйна бе в разгара си, турският журналист Мехмет Али Гюллер озаглави своя коментар така: „Путин спечели първия рунд“. (в. „Джумхуриет“ 19.02.2022). Преди него до подобно заключение бе достигнал и бившият шеф на британското разузнавателно управление „МИ-6“ Джон Сауърс. Цитиран от вестник „Миллиет“ (18.02.2022), той отбелязва: „Русия получи много големи придобивки. Първо, нейните искания за гаранции за сигурност са на дневен ред. В същото време се припомни колко зависими са европейските страни от Русия за своето снабдяване с природен газ“.


Путин спечели първата фаза от борбата за глобално надмощие между САЩ и Русия, центрирана върху Украйна. Първата фаза започна със споделянето със световната общественост на 17 декември 2021 г. на проектоспоразумението от 9 точки, което Русия даде на САЩ и НАТО. След като известно време протакаха нещата, на 27 януари 2022 г. САЩ и НАТО бяха принудени да дадат писмен отговор. Но, за разлика от Русия, САЩ посочиха, че няма да споделят отговора си с обществеността. Отговаряйки на отговора на САЩ, на 17 февруари Русия дръпна завесата на първо действие от борбата за надмощие.

Отговорът на отговора от Русия

Посланията в отговора на Москва са следните:

• Неприемливо е това, че САЩ пренебрегнаха пакетния характер на предложенията на Русия. И като подбираха специално „подходящите теми“,  извъртаха и тях, така, че да си осигурят предимство;

• Исканията на Русия, които са в пакет, трябва да се изпълнят изцяло:

1) Трябва да се отхвърли по-нататъшното разширяване на НАТО;

2) „Букурещката формула“, която посочва, че Украйна и Грузия ще станат членове на НАТО, трябва да се оттегли;

3) Военните способности - инфраструктурата на НАТО трябва да се върнат към положението от 1997 г., когато бе подписан Учредителният документ Русия-НАТО, и да се отхвърли основаването на военни бази в териториите на страните, които по-рано бяха в състава на СССР и не са членки на НАТО;

• Ако Украйна стане член на НАТО има риск от конфликт Русия-НАТО. Протоколът от Минск трябва да се изпълнява и да се преустанови доставката на оръжие на Украйна;

• Ако САЩ не дадат обвързващи гаранции, Русия ще отговори подобаващо, включително с военнотехнически мерки.

Киев: Шансът ни за членство в НАТО намаля.

1) Както ще се види и от отговора, критичната тема е членството на Украйна в НАТО. На първия етап Путин вдигна на полицата натовското членство на Украйна. А на втория етап цели да получи писмени гаранции от САЩ/НАТО, че това няма да стане.

Впрочем президентът на Украйна Володимир Зеленски каза, че шансът на страната  му за членство в НАТО е намалял. (17.2.2022). Зеленски поясни, че за това има две причини. Първата е съпротивата на Русия срещу натовското членство на Украйна; втората е поведението на някои страни-членки вътре в НАТО…

Зеленски не посочва имена, но страните, които визира са ясни: някои страни в НАТО, от Хърватия до Унгария, начело с Германия и Франция… Изявлението на канцлера на Германия Олаф Шолц на съвместната пресконференция със Зеленски, че „Темата за членството на Украйна в НАТО в този момент не е на дневен ред“, ще да е довършило надеждата на Киев.

Сега Вашингтон, отхвърляйки като междинна формула да даде писмени гаранции, че Украйна няма да стане член на НАТО, казва, че „Украйна и без друго не е в състояние да изпълни изискванията за натовско членство“. И ще следва тактиката да държи въпроса на полицата, за да го свали в удобно време. Ето, това ще е втората фаза на борбата между Путин и Байдън.

Европа се раздели, в НАТО има сърдити

Посочихме че  критичната тема в борбата САЩ-Русия е членството на Украйна в НАТО, но разбира се има и други важни теми, по които Путин получи до голяма степен желаното от него;

2) Русия формира пукнатина вътре в НАТО: противопостави САЩ на двойката Германия-Франция, а това отслаби целта на Байдън „да реставрира трансатлантическата връзка“;

3) От друга страна Европа се раздели по осите Германия-Франция и Англия-Полша. Англия обяви, че с Полша и Украйна е основала „троен съюз“ вътре в Европа;

4) САЩ не успяха да спрат проекта „Северен поток-2“ между Русия и Германия. Германската капиталистическа класа си поставя за цел още да задълбочи отношенията с Русия и Китай, които развива от 20 години. И без друго съюзът AUKUS, който САЩ учредиха с Англия и Австралия, бе нанесъл удар върху френския капитал. Към това се добавят и проблемите, които французите имат с англичаните по море, в риболова и миграцията. Фратини:

Путин беше прав

Всъщност името, което най-ясно изрази резултата от първата фаза, беше председателят на Държавния съвет на Италия Франко Фратини: „Путин беше прав, когато в речта си, произнесена през 2007 г. на Мюнхенската конференция по сигурността, обяви, че е надхвърлена еднополюсността, т.е. схващането, довело до превръщането на САЩ в глобален полицай, който определя порядъка на всяко място“. (15.02.2022).

Да, Китай и Русия сложиха край на глобалната полицейщина на САЩ!

В заключение, ще цитирамe написаното от Александър Ставер в сайта km.ru, (19.02.2022).

„Войната в Украйна могат да я спрат само украинците. Колелото на войната е задвижено и едва ли може да се спре, но е напълно възможно това да се минимизира. Цялата тази история с нападението на Русия и останалите измислици, са съчинени съвсем не заради Украйна и украинците.“

Но тъй като бившият комедиант, днес президент на Украйна, Володимир Зеленски оправдава квалификацията „Кукла на Запада“, един пенсиониран турски бригаден генерал Неджат Еслен разказва специално за него следния поучителен анекдот. Осъдили на смърт Темел, завели го до бесилката и го попитали: „Какво е последното ти желание?“ А той отвърнал: „Нека това да ми е за урок!“. „Това да е за урок и на куклата на Запада Зеленски“, завършва генералът своя коментар. В началото на същия отбелязва: „Началото на напрежението в Украйна поставиха САЩ, провеждайки военни учения на НАТО в Балтийските страни, Полша и Румъния, и, използвайки Гърция като своя военна база“. А тиражният турски всекидневник вестник „Миллиет“ (23.02.2022) прогнозира, че „окупацията“ на Донбас от Русия може да продължи към Одеса и да подтикне Китай да анексира остров Тайван.

Що се отнася до санкциите, които налагат на Русия САЩ, Великобритания и ЕС, с тях руснаците са свикнали, както със земното притегляне. Дори лондонският „Телеграф“ публикува коментар, озаглавен „Има съмнения в ефекта на санкциите срещу Русия“.

На разбрания и толкова му стига!


Превод: Петко Петков


 


Страница 3 от 471