Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

„ИЗБОРЪТ НА ПЪТ Е ОТ ОПРЕДЕЛЯЩО ЗНАЧЕНИЕ!“

Е-поща Печат PDF

Продължение от брой 14


След грубата и непохватна атака на Байдън срещу Путин, след недипломатичния и първосигнален стил на водене на преговори, демонстриран от държавния секретар на САЩ Блинкен и съветника по национална сигурност Съливан  в Анкоридж, Аляска, по време на  преговорите с високопредставителната китайска делегация, се случи това, което трезво и обективно мислещата част на човечеството отдавна чакаше и искаше да се случи –  оперативно бе поискана и приета среща в Пекин на министрите на външните работи на РФ и КНР за обсъждане и съгласуване преминаване към бързи  практически действия за обединяване на огромния потенциал на РФ и КНР за преодоляване и тотално игнориране   "господарския" и нагъл стил при воденето на международните дела от САЩ и НАТО, базиращ се на измислени от самите тях  правила, а не  на  нормите на международното право, с  координиращата роля на ООН.

След проведените преговори и при пълно съвпадение на позициите,  външните министър на РФ Сергей Лавров и на КНР Ван И подписаха Съвместно заявление по някои въпроси на глобалното управление в съвременните условия. Документът съдържа четири позиции, като първата е посветена на правата на човека и в нея се казва: "Необходим е пълен отказ от политизиране на темата за защита правата на човека и от практиката тя да бъде използвана като предлог за вмешателство във вътрешните работи на държавите и прилагането на двойни стандарти, а диалогът в дадената област да се води на основата на принципно равенство и взаимно уважение за благото на народите от всички страни".

Втората позиция от съвместното Заявление е основополагаща: "Необходимо е да се уважават законното право на суверенните държави самостоятелно да определят своя собствен път на развитие. Намесата във вътрешните работи на суверенните държави под предлог за "внедряване на демокрацията", е недопустимо”.

Третата позиция определя, че най-важното условие за развитието на човечеството е международното право: "Всички, без изключение, държави следва да полагат усилия за ненарушимостта на системата на международните отношения, централна роля в които играят Организацията на обединените нации и световен ред, формиран в съответствие с нормите на международното право".

Четвъртата позиция на Заявлението определя, че "основен инструмент при воденето на международните дела следва да бъде диалогът, насочен към сплотяване на всички страни, а не към тяхното разединяване, към сътрудничество, а не взаимно противопоставянето". Изтъква се необходимостта страните в международните си отношения да се ръководят от принципите на откритост, равноправие, свобода от идеологическа обусловеност и мотивация,  а така също съвместно да отстояват мира и стабилността, както и справедливото разпределение на резултатите от развитието на човечеството между всички негови участници и деидеологизация на  подкрепата за  развитието на международното сътрудничество.

В заключителната си пресконференция двамата първи дипломати огласиха  изключително важни  договорености, с отношение по  подготовката на среща на най-високо равнище между лидерите на РФ и КНР Владимир Путин и Си Дзинпин през юли т.г. във връзка с продължаването на Договора за  добросъседство, дружба и сътрудничество. Съгласуван е текст за съвместно Заявление на двамата лидери по този повод, в което се предлага да се внесе допълнение  към "големия Договор" по въпросите на безопасността и защитата на суверенитета на двете страни. Министърът на външните работи на КНР  Ван И, в ролята си на домакин, очерта кръга от проблеми и принципи на взаимодействие, които Лавров определи като "най-важен фактор в международните отношения". Тези принципи и подходи са четири: взаимна подкрепа и помощ; следепидемично възстановяване на икономиката, вкл. започване на обща  стандартизация  на процедурите и не само в медицинската област; партньорство в реализацията на стратегическите проекти; борба за постигане на справедливост в международните отношения. Китайският външен министър обяви списък от приоритетни сфери на взаимодействие между РФ и КНР, за които са изготвени графици за реализация на отделните проекти: въглеводороди и атомна енергетика; дигитални технологии  в т.ч. изкуствен интелект и големи данни;  космос  в т.ч. съвместен меморандум за строителство на станция на Луната; борба с епидемиите.

На съвместната пресконференция Сергей Лавров характеризира отношенията на РФ с КНР като "стратегическо партньорство и политическо единомислие". Обобщавайки резултатите от двудневните преговори, той заяви: "Подчертавам, с ЕС като организация ние нямаме отношения, а само с отделни европейски страни, които се съпротивляват на диктата и се опитват да запазят връзките си с Москва, защото това е в техен интерес. Цялата инфраструктура е унищожена от едностранните решения на Брюксел... И докато на западния фронт нещата са без промяна, то на изток дневният ни ред е твърде интензивен и с всяка изминала година той  става все по наситен".

71-годишният Сергей Лавров е изключителен представител на класическата съветска и руска дипломатическа школа. Работил е и в условията на Студена война, и в цъфтежа на руско-американската приятелство, което така и не даде плодове, и в епохата  на президента Путин. Владеещ  четири езика: синхалски - Шри Ланка, дивехи -Малдивите,  английски и френски, Лавров владее в детайли обстановката в Индийско-Тихоокеанския регион, а от 1994 г. е постоянен представител на РФ в ООН, където седем пъти е бил председател на Съвета за сигурност. От 2004 г. е министър на външните работи на РФ. И когато човек с такъв гигантски опит, знания и уникално чувство за ситуация казва, че страните от Запада, "практически, не са се научили да използват възможностите на класическата дипломация", защото  "дипломацията – това е отношения между хората, това е умението да чуваш партньора, взаимно да се изслушвате, да се търси и  намира баланс на интересите. Това са и ценностите, характеризиращи дипломатическите отношения  между РФ и КНР", безусловно трябва да му се вярва. Пророчески и програмни са думите на Лавров: "Животът ни принуждава, следвайки свой собствен модел в икономическото и социалното си развитие, така да работим, че да не зависим от "странностите", които ни демонстрират нашите западни партньори. Те налагат своите идеологически схеми, за да запазят доминирането си, пречейки  на другите страни да се развиват. Тази политика е в разрез с обективните тенденции и, както се казваше навремето, тя е заела "неправилната страна на историята". Историческият процес, въпреки всичко, ще вземе своето!"

Големият въпрос, който засяга съдбата на българския народ и неговата държава е: Ще намери ли България своето място на правилната страна на историческото развитие на човечеството? Светът е в епоха на най-дълбока трансформация, при която се създават и укрепват нови центрове на икономически растеж, на финансово могъщество и политическо влияние. Ако продължаваме като народ  да държим главите си дълбоко зарити в пясъка, чакайки бурята да отмине, ако продължаваме да робуваме на чужди внушения, на профанацията и низките първосигнални страсти, ако не се отърсим от удушаващият ни конформизъм, ако не се обединим и не тръгнем след новото, след жизнеутвърждаващото, следвайки зовът на православната си етика, морала на нашите възрожденци и традиционните си ценности, то тогава ще се окажем на бунището на историята, затънали в тресавището на егоцентризма, на фалшивите пари, фалшивия морал и фалшивата демокрация!

И с тежък грях към нашите деди, и с неизпълнен дълг пред нашите деца и внуци!

Време е за избор и действия!

Животът на белите е от значение! Животът и на черните  е от значение! Животът на всеки човек на планета е от значение! Но изборът на Път и за черните, и за белите, и за цялото човечество, винаги е и  ще бъде от определящо значение!


 

ОМУРТАГСКИЯТ КРАЙ В БОРБАТА ПРОТИВ ФАШИЗМА

Е-поща Печат PDF

В най-новата история на България има събития, които поколенията няма да забравят. Тези събития са отражение на борбата, която българският народ води против фашизма. За нея са написани много книги и стотици статии, пише се, ще се пише и говори и в бъдеще.

Изминаха почти осем десетилетия от времето, през което в борбата против фашистката тирания активно се включи и младежта от героичния Тузлук (Омуртагска околия, от тогавашната Варненска област). След Освобождението на България от османско робство, голяма част от населението на Тузлука, предимно турци, се изселва и тази част от околията се обезлюдява. Компактно турско население остава в източната половина на Омуртагския край (предимно в Делиормана). В западната част на околията, в течение на години, се заселват българи от Западните покрайнини. Процесът на заселване се ускорява особено след Сръбско-българската война от 1885 г.

Борческият дух на българите от Омуртагския край от годините на робството, се предава от поколение на поколение. Стотици са загиналите от този край в борбата за националната независимост на своята Родина. След победата на Октомврийската социалистическа революция, в редица села на околията възникват комунистически и младежки организации. Организиран характер придобива борбата против фашизма след Септемврийското въстание от 1923 г. Особена сила има и движението за изграждане на Единен фронт между комунисти и земеделци. Активна дейност в селата на околията развива единофронтовецът Лазар Станев.

През лятото на 1941 г., независимо че в България все още няма условия за събаряне на властта на фашиските сили и за установяване на демократично управление, ръководството на Комунистическата партия дава указание борците против фашизма да пристъпят към въоръжена борба. Партийните и ремсови организации и в Омуртагския край организират бойни групи. Терорът на фашистката власт над задържаните в арестите антифашисти не сломява техния борчески дух. През пролетта на 1942 г., при опити от страна на полицейските органи да бъдат задържани, 35 антифашисти от Омуртагския край преминават в нелегалност – комунисти, ремсисти, леви земеделци, безпартийни, сред които са Петър Кабдалията, Арсо Овчаров, Димитър Миланов, Антон Кръстев, Тасийка Асенова и други, които се включват активно в изграждането на структурите на партизанското движение в Тузлука.

За организиране на съпротивата в България от голямо значение е решението на Политбюро на БРП /к/ за сформиране на 12-те оперативни въстанически зони. През пролетта и лятото на 1943 г. е извършено и приключено формирането на въстаническите оперативни зони /ВОЗ/. Формулирани са принципите за изграждането на единна военна организация. В агитационно разяснителната работа особено място заема дейността на задграничното бюро на комунистическата партия с предаванията от Москва на радиостанция „Христо Ботев” и „Народен глас”, в които вземат участие Георги Димитров, Васил Коларов, Станке Димитров-Марек, Вълко Червенков и други членове на Задграничното бюро на ЦК на БРП /к/. Победите на Червената армия под Москва, при Сталинград и на Курската дъга, активизират и антифашистите в България за въоръжена борба против фашисткото управление в страната.

По решение на Окръжния комитет на БРП /к/ в Шумен, IX ВОЗ е разпределена на оперативни райони. Първи район, с център Попово обхваща селата от Поповска околия и част от селата на Беленска околия. Втори район, с центрове Омуртаг и Поляне (Антоново), обхваща цяла Омуртагска околия, част от селата, включени в община Тича, Котленска околия, село Стеврек, Еленска околия, някои села от Горнооряховека околия. Трети район, с център Търговище, обхваща Търговищка околия и селата от югоизточната част на Разградска околия. Четвърти район, с центрове Преслав и село Смядово, обхваща Преславска околия и селата около община Ганчево на Провадийска околия. Пети район е с центрове Шумен и Нови пазар.

По решение на щаба на IX ВОЗ и по решение на Околийския комитет на БРП /к/, с цел активизиране дейността на партийните организации, Омуртагска околия е разделена на райони, на които са определени и отговорници: Първи район – Омуртаг и Герлово, със задача да установи връзки с турското население и антифашистите в Котленска околия, чрез село Тича.

Отговорник за района е секретарят на Околийския комитет на Партията в Омуртаг Димитър Камбуров; Втори район – селата Камбурово, Извор, Ястребино, Кьосевци, с отговорник Николай Иванов Коев; Трети район – селата Илийно, Таймище и Змейно, с отговорник Никола Станчев Куруиванов; Четвърти район – селата около Поляне, с отговорник Станчо Василев – Калеята.

През лятото и есентта на 1943 г. е извършена активна организационна дейност за изграждане на яташка мрежа и на бъдещите партизански отряди. На 12 септември 1943 г., в Тузлука, в гората между селата Орач и Халваджийско, е обявено създаването на Омуртагския партизански отряд. Същият ден, вечерта, е проведена и първата партизанска акция в IX ВОЗ, която оказва благоприятно отражение за разгръщане на партизанското движение в Омуртагския край. Числеността на партизаните от 22, при сформирането на партизанския отряд, нарасва за кратко време, на 65. Щабът на отряда решава той да се раздели на две чети – Тузлушка и Балканска чета. Това разделяне на отряда дава възможност за много по-добра маневреност при провеждането на партизанските акции. Извършва се усилена подготовка и активна разузнавателна дейност за изучаване на обстановката в района на предстоящите партизански акции. Вниманието на Щаба на отряда е насочено към укрепване на яташката мрежа и подготовката за настъпващата зима. Партизаните се запознават и обучават с оръжието, с което разполагат. Изнасят се информации за обстановката на Източния фронт. Пишат се позиви, в които се отправят призиви към жителите на околията да оказват съпротива на фашистката власт. Отправят се предупреждения към кметове и кметски наместници, активни дейци на фашистката диктатура.

От началото на октомври до края на ноември 1943 г. отрядът провежда шест наказателни акции.

Първата е на 5 октомври в село Любичево. За ефекта от акцията говори разпространеният слух сред жителите на околните села: „Много шумкари, повече от 500, с червени ботуши, с шмайзери, убиха кмета и изгориха общинската архива”.

На 9 октомври е проведена акция в село Дръжка поляна. Изпълнена е смъртната присъда, издадена от партизанския съд, на секретар-бирника за неговите безчинства над селяни от общината. Изгорен е общинският архив, иззети са 14 пушки, много патрони и пишещата машина на общината.

На 16 октомври е проведена акция в Тузлушките села Шишковица и Орач. Наказани със смърт са доносници за селяни, оказвали помощ на партизаните.  Следват партизанските акции в Пчелно, Змейно, Моравка.

„Партизанското движение в нашата въстаническа оперативна зона се прояви и наложи като авторитетна и сериозна сила и заплаха за фашистката власт” – пише в своите спомени командирът на IX ВОЗ Груди Атанасов. Проведените партизански акции вдъхват увереност в жителите на околията, че партизаните са негови защитници. „Населението в по-голямата си част е комунизирано и дава широка подкрепа на нелегалните групи. Подкрепата, която то ни дава в борбата с нелегалните, е нищожна”, отбелязва в доклада си до своите началници командирът на жандармерийския отряд в Омуртаг.

Фашистката власт предприема мерки за смазване на партизанското движение. Полицейските сили са разпределени на групи от по 20 души в по-големите села на околията. Към тях са формирани и групи от секретни сътрудници на полицията. Въведен е и полицейски час от 20 часа вечерта до 6 часа сутринта. Въведена е и система на „откритите листи”, които полицейските представители издават за движение от едно населено място към друго. Полицията започва масови арести на селяни, обвинени, че помагат на партизаните. Сградата на гимназията в Омуртаг е превърната в полицейски арест, където са извършвани жестоки побои над арестуваните. Много училища в селата на околията са превърнати в полицейски участъци.

Разрастването на въоръжената съпротива в зоната стряска управляващите. За разгрома на партизанските отряди в зоната се включват и войскови поделения от дивизионната област. Участие срещу партизаните вземат полицейски и армейски сили с обща численост над 10 000 добре въоръжени и екипирани полицаи и войници. На 15 декември 1943 г. IV Преславска дивизия е вдигната по тревога и във взаимодействие с жандармерията и полицията започва блокада на районите, в които действат партизанските отряди и чети. Командването на блокадата подлага на жестоки мъчения арестуваните антифашисти, за да разкрие партизаните, ятаците и помагачите.

Партизанското разузнаване следи действията на войската и полицията, а щабът на ВОЗ дава указания партизаните да не влизат в открит бой с войската и жандармерията.

На 18 декември 1943 г. вечерта започва блокадата на Омуртагска околия. Управниците на Омуртаг настояват за „Вартоломеева нощ за шумкарите и техните помощници”. Благодарение на умението на командването на отряда, партизаните не попадат в обръча на блокадата. Първият етап на блокадата завършва с неуспех, но след извършеното предателство от партизанина Райко Веселинов, започва вторият етап на блокадата. По време на нея Тузлушката чета е разделена на няколко групи. Предателството дава възможност на блокиращите да разкрият местата на пребиваването им.

Рано сутринта, на 19 декември 1943 г., Омуртагска околия е обкръжена от всички страни. Започва масово претърсване на селата и техните землища. Сутринта на същия ден, от ареста в Омуртагската гимназия са изведени 23-ма арестуван, които са разстреляни по пътя от Омуртаг за Поляне. Опожарени са къщите на партизаните от Омуртагския отряд. Фашистките палачи с животинска злоба се нахвърлят срещу близките на партизаните. В с. Ястребино, Омуртагско, са разстреляни 18 жители на селото, сред които и 6 деца.

През целия януари 1944 г. партизаните от Омуртагския партизански отряд водят сражения срещу полицията и жандармерията. Битката е неравна и от нея само петима партизани остават живи и посрещат свободата на 9 септември 1944 г. Загиват 104 партизани, ятаци и помагачи. Изгорени са 86 къщи на антифашисти в околията. Избитите партизани са били излагани по площадите в големите села и в Омуртаг и след това изгаряни на две клади, едната в с. Поряне, а другата – в местността Олавджика – между землищата на селата Царевци и Змейно.

Имената на загиналите срещу фашизма са записани на издигнатите паметници, увековечаващи техния подвиг. Тези паметници ще напомнят на поколенията за мрачното минало на фашизма.


 

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК Е СВЕЩЕН И БОГОНОСЕН

Е-поща Печат PDF

Декларация на Съюза на българските писатели

 

Съюзът на българските писатели през своята столетна история е защитавал и защитава българския език, писменост и словесност в нейната сияйна чистота. Такава, каквато ни е завещана от Светите Седмочисленици. Българската кирилица, призната за официална държавна и църковна азбука още през 893 г. от Преславския събор на Първото българско царство, вече е призната за една от трите основни азбуки на Европейския съюз. Защото българският език е свещен и богоносен, ние, българските писатели, категорично се противопоставяме на всякакви опити за кражба и подмяна на родната ни словесност. Ще продължаваме да отстояваме ненакърнимостта на Отечественото слово и на Отечествената ни история от посегателствата, които определени кръгове в Република Северна Македония правят в продължение на десетилетия.

Съюзът на българските писатели категорично защитава аксиомата, че т.нар. „македонски език“ е вторична норма на книжовния български език и винаги е бил неразделна и неразривна част от родното ни духовно наследство. Ние изпитваме братски чувства на доверие и обич към братята и сестрите ни от Северна Македония, защото историята ни е обща – българска, както и езикът ни. Свещеният език на нашите деди!

Ние не приемаме едностранните български компромиси в предложената към момента преговорна рамка за Република Северна Македония и сме солидарни със становището на БАН по тези въпроси.

 

Управителен съвет на Съюза на българските писатели

Председател: Боян Ангелов


 

 

ПОБЕДЕНИТЕ ПОБЕДИТЕЛИ

Е-поща Печат PDF

„След едно изгубено сражение няма нищо по-тъжно от едно спечелено сражение.“

(Херцог Уелингтън след разгрома на Наполеон във Ватерлоо)


Знаменитата реплика на британския главнокомандващ, породена от тъжната картина в собствения лагер след историческата победа над френския император Наполеон Бонапарт, отговаряше чудесно на тъжната изповед на Бойко Борисов в Банкя вечерта след края на изборите за 45-то Народно събрание.

Застанал под дъжда, на фона на някакъв дувар в Банкя, „организаторът и вдъхновителят на всички наши успехи и победи“ редеше миролюбиви думи за помирение, единение и експертно управление поне до декември 2021 г. Т.е., до момента, в който очаква да се обяви за победител на президентските избори срещу омразния му опонент Румен Радев. Така ще направи „голям шлем“: от главен секретар на МВР, през кмет на София, партиен строител и премиер три мандата, до президент на Република България. И каква експертиза ще предложи той на политическия пазар? Той самият – по разгъване на маркуч в пресечена местност  „доктор на науките“; счетоводителката Теменужка Петкова за министър на енергетиката; ПКП Цвета Караянчева за председател на НС; бившият водещ на радиоточката в Габрово Томислав Дончев за вицепремиер; патриотичната „калинка“ Мариана Николова за вицепремиер и министър на туризма, или другата „калинка“ Екатерина Захариева, за вицепремиер и министър на външните работи, а Георг Георгиев за неин пръв заместник? За злополучните кадрови рокади в сферата на здравеопазването да не говорим? „Мои сини опоненти!“ - така се обърна Борисов към бившите си „съдружници в престъплението“ от Реформаторския блок, сега Демократична България. И започна да ги кандърдисва за общи усилия за изваждане на България от икономическата криза и тази с коронавируса. Защото с бруталното си отношение към парламента и извънпарламентарната опозиция направи така, че ГЕРБ да остане със 75 депутати и без никакви съюзници, с които да състави правителство.

По отношение на кого ГЕРБ е победител на тези избори? На БСП, която се класира едва трета? Или на ДПС, които загубиха възможността да бъдат балансьор в 45-то НС, нареждайки се на четвърто или пето място, въпреки очакваните гласове от Турция? При толкова „червени линии“, самотата на „победителите“ е по-тъжна и от едно изгубено сражение! Ако останалите участници в новоизбрания парламент откажат да подкрепят кабинет на малцинството на ГЕРБ, но не успеят, или не пожелаят да съставят такъв с цената на неприемливи за техните избиратели компромиси, следва президентът Радев да назначи служебно правителство. Което не само да подготви и проведе новите парламентарни избори, но и да прегледа и ревизира делата Бойкови през трите му мандата. Понеже ръководената от Гешев прокуратура не пожела да направи това и непотребна стана, ще го направят служебният кабинет на Радев, МВР, Министерството на правосъдието, Сметната палата и НАП, ръководени от други началници. Достатъчно е на обществото да се разкрие истината за „най-успешното“ управление, за да запрати избирателят ГЕРБ и Борисов там, където им е истинското място: на политическото бунище. Надяваме се само Слави Трифонов с неговата партия „Има такъв народ“ (ИТН) да не се главозамае и да тръгне да управлява България като квартална кръчма. Сиреч, вместо хляб, да й предложи зрелища с концерти в празни стадиони и спортни зали. Тогава ще се окаже вярна констатацията-анекдот на руския вестник „Московский комсомолец“: „Не бива да се разчита прекалено на народната мъдрост, защото народът не винаги е трезвен“. Ако е въпрос да сменим „калинките“ с „балеринки“, по-добре направо да потегляме към нови парламентарни избори. Така или иначе милионите за поредния непредвиден вот, които оплаква Борисов, няма да отидат у гладните, безработните, болните и пенсионерите. Не и докато той ги хвърля директно през прозореца на МС или джипа на обръчи от приятелски фирми. Или го прави опосредствано чрез нагласените обществени поръчки, спечелвани редовно от приближени на властта олигарси и общинари от ГЕРБ.

Най-хубавото на тези избори е, че в НС няма да ги има фалшивите „обединени“ патриоти и „родолюбци“, като Валери Симеонов и Веселин Марешки. Впрочем, горивно-аптекарският бос пак е на кяр – няма да му се наложи да връща по 5000 лв. за неизпълнено предизборно обещание на 200-те хиляди, с които е подписал едностранно задължаващ договор. Нито да строи бензиностанции по тяхно желание. Обаче, нито той, нито Борисов, ще разпределят и „усвояват“ европейски средства от Фонда за възстановяване. За тях няма по-голямо наказание от това да гледат как други разпределят милиарди евро, вместо да пълнят чекмеджета на нощни шкафчета. И ГЕРБ, и ПП „Воля“ са тоталитарни партии-фирми, които изчезват, щом бъдат избутани от държавната копаня. Без власт и келепир съществуването им става безпредметно. Не ние, а бившият депутат от ПГ на ГЕРБ Методи Андреев разчете абревиатурата й като „Грабителска Еднолична Разбойническа Банда“. Към това ние няма какво да добавим.

Всяка криза, както и всяка загуба, е една възможност. Това се отнася и за БСП, която след натирването на Георги Гергов трябва да повтори упражнението и с всички онези, които не спряха да сноват из телевизионните студия, за да се жалват от авторитарните методи на Корнелия Нинова. Сега, след като допринесоха с всички сили за загубата на избиратели, те стоварват и собствените си грехове на сегашното партийно ръководство. Но защо същите „авторитарни“ методи не попречиха на БСП да се представи успешно в Ямбол, а я препънаха във Видин, откъдето е бившият председател Михаил Миков? Ако има грешка в провеждането на предизборната кампания на социалистите, тя е, че се опитваха да убеждават с програма хора, които не четат, сякаш са завършили училище онлайн, както днешните учащи се. Никоя партия не успя да увеличи електората си с програмни аргументи, поради което чалгата на Слави го изстреля на върха. ИТН спечели и вота в чужбина с почти двойна преднина пред другите конкуренти. Затова опростачване на нацията голям принос има 11-годишното управление на Борисов. Не каза ли той „Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме“? Оказа се прав, само не предвиди, че Слави Трифонов ще използва собствената му рожба, простотията. И без да води никаква кампания, ще му минира пътя към властта. Дано само всичко не се окаже един пошъл театър и ИТН да не се полакоми за кокала, който ще й предложи Бойко Борисов. Няма невъзможни, а само неосъществени коалиции. Специално у нас и най-неморалните (от гледна точка на избирателите, б.а.) коалиции обикновено се оправдават с извънредни обстоятелства, в които трябва да се спасяват Отечеството и народът. Като корона пандемията, например. Показателен за „успешното управление“ на Борисов е фактът, че на втория ден след изборите (6-ти април), броят на новопотвърдените носители на COVID-19 беше 3860 при направени 19 210 теста. Броят на хоспитализираните достигна 10 402, на настанените в интензивните отделения на болниците - 734, а този на починалите от коронавируса стана 197 души. Какво плато, когато изкачването по черната скала изобщо не е завършило? Това е наследството, което Борисов ще остави на следващия кабинет, но най-нагло ще го обвинява за собствените си провали. Както прави с правителството на Пламен Орешарски или с това на Тройната коалиция. Всички са грешни, само той е целият в бяло!

В условията на една опоскана от герберските скакалци земя, са възможни всякакви следизборни комбинации, щом има общи интереси на политическите субекти, които често не съвпадат с очакванията на гражданите. Както гласи една мъдра сентенция: „Съюзът на кучето и котката е заговор срещу готвача“. Все пак отстраняването на Борисов завинаги от властта си струва компромисите, при които леви да подкрепят десни и обратно.

Що се отнася до БСП, която за първи път от началото на прехода слезе на трето място, изпреварена от шоуформацията на Слави Трифонов - ИТН, времето за подмладяването й е дошло и надскочило. Изгубено е само едно сражение, но колелото на историята продължава да се върти. Моделът Борисов си отива бавно, но безвъзвратно. Дано само не бъде заменен от още по-лош, по-лъжлив, по-корупционен и по-грабежоспособен.

Не е страшно, че през това лято, или наесен може пак да се редим пред урните. Страшно е, когато народът не вижда надежда, обзема го безразличие и се отдава на порока, чакайки Спасител отвън. Дали, вместо „Съединението прави силата“, пред входа на НС не трябва да се постави дълбокото философско прозрение на Апостола: „Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме!“?


 

МЪГЛА ЗАБУЛВАЩА СМЪРТТА НА БАНКЕРИТЕ РОТШИЛД

Е-поща Печат PDF

На 15 януари 2021 г. на 57 години, в замъка на рода Chateaude Pregny почина, от сърдечен удар банкерът барон Бенджамин дьо Ротшилд. Той беше син на банкера Едмонд дьо Ротшилд (1926-1997), една от най-важните фигури на клана Ротшилд, глава на швейцарския клон на клана, трети по важност след английския и френския клан.

След смъртта на бащата през 1997 г. 35-годишният Бенджамин зае неговото място на кормилото на холдинга Edmonddе Rothschild, който управлява активи на сума над 175 млрд. долара, френски и швейцарски банки, ресторанти, хотели, благотворителни фондове и др. Личното състояние  на Бенджамин  се оценяваше на 1.5 млрд. долара. На фона на най-богатите хора в света това число е скромно и в списъка на Форбс за 2019 г. Бенджамин де Ротшилд заемаше едва 1349-то място. Но него често го наричаха „най-влиятелната личност в световния финансов елит”. Просто Ротшилдите избягват да бъдат в светлината на прожекторите и значителна част от техните активи е покрита в сянка.

В поредицата от най-шумни истории свързани с името на Бенджамин, се помни обединяването на активите на френския и британския клон на семействата Ротшилд в 2007 г. Заслугата за това, както и  мътната история, свързана с банкрута на банката на Уолстрийт Lehman Brothersв 2008 г., приписват  на Бенджамин. Фалитът на тази банка натисна спусъка на световната финансова криза през 2008-2009 г.

Бенджамин се проявява и в политиката. Президентът на Франция Емануел Макрон е избраник на Ротшилдите. Смята се, че особена заслуга да заеме поста президент принадлежи на Бенджамин.

Трябва да обърна внимание на две семейни особености на клана Ротшилд: високато смъртност и мъглата, забулваща историята на тяхната смърт. Причините за това са две. Първо, убийства на водещи фигури от клана Ротшилд се извършват от страна на техни конкуренти и политически опоненти. И второ: грубото нееднократно нарушаване от членовете на клана на „вътрешния устав“ на рода, разработен от основателя на клана Майер Амшел Ротшилд (1744-1812), който дава на   „семейния съвет“  правото да приема решение за смъртно наказание на нарушителя.

Един от най-скандалните случаи на  смърт е преди четвърт век. Става дума за смъртта на  Амшел Ротшилд (1955-1996), син на известния барон Виктор Ротшилд (1910-1990). На 8 юли 1996 г. той беше намерен във ваната, на стаята си в парижкия хотел Bristol. Официалната версия е самоубийство, но резултатите от полицейското разследване не са огласени от водещи СМИ и до днес.

Смъртта на Бенджамин Ротшилд изглежда също така подозрителна. Баронът не се е оплаквал от заболявания и бе в разцвета на силите си. Смъртта му стана  повод за различни догадки. Повечето версии са, че се касае за убийство и го свързват със събитията в Съединените щати. Според едни Бенджамин, а и всички Ротшилди, са били привърженици на Тръмп. И той е бил убит от тези, които поддържат Байдън, представляващи  „дълбоката държава“. Другите обратно -  смятат, че Ротшилдите  са поддържали Джо Байдън, а самият Бенджамин бил един от главните помощници в сянка, на демократическия кандидат за президент. Помощта е била финансова.

В предпочитанията за президент на САЩ сред прочутото семейство  нямаше единодушие. Нямам достатъчно информация, за да се изказвам категорично. Но мога да предположа, че главната цел на Ротшилдите е била отслабването на Америка. А за тази цел тя е трябвало да бъде разклащана като се помага и  на демократите, и на републиканците, за да се стигне до техния челен сблъсък.

Почти всички Ротшилди крият своето отношение към Тръмп и Байдън, но има и изключения. Така Лин дьо Ротшилд (на нея приписват въвеждане на термина „инклузивен капитализъм“, б.пр.), в 2016 г. открито поддържаше кандидата на демократите Хилари Клинтън.

За да се разбере отношението на Ротшилдите към Америка, най-добре е да се види какво казва Жак Атали, който е техният официален рупор и служител. В своята книга-прогноза „Кратка история на бъдещето“ (2006 г.) Атали подрежда предстоящите събития  за първата половина на 21 век на пет етапа. Първи етап- отслабване на Америка и загуба на статуса й на свръхдържава. Последен етап - учредяване на световно правителство, (в което, естествено, всички длъжности ще принадлежат на Ротшилдите).

Още в 1979 г. младият Атали предлагал за преход към нов световен ред да се използват „медицински аргументи“. През 2009 г., на страниците на „L’Express”, той приветства настъпването на вирусната  пандемия (т.нар. свински грип).

Вече се събраха доста косвени признаци, че Ротшилдите  са били причастни към подготовката на глобалната провокация с COVID-19. Нека си спомним корицата на новогодишния брой на сп. „The Economist”, част от империята на Ротшилдите. Тогава, според специалистите по разшифроване на езотеричните корици на това списание, на читателите е бил даден знак, че предстои вирусна пандемия. На корицата са изобразени четирите конника на Апокалипсиса. Конникът, който е приет да се отъждествява с „чумата“, е изобразен с корона (чети коронавирус), а конникът под название „война“ напомня Статуята на свободата, при това лицето му е покрито с медицинска маска.

Има сериозни основания да се предполага, че починалият (или убитият?!), е бил причастен към „операцията COVID-19“. На 18 януари опитният конспиролог Бенджамин Фулфорд помества на своя сайт статията „Временните граници на бъдещия свят ще бъдат определени тази седмица“. В статията е публикуван запис на патента за тест PCR, регистриран от един от членовете на клана Ричард Ротшилд. Патентът е бил регистриран три и половина години преди началото на истерията с коронавируса. Фулфорд твърди, че има агенти по цял свят, които го снабдяват с информация. В нея има и секретно писмо  на британското разузнаване МИ-6, разпратено до службите на съюзниците. В писмото (без дата) се съобщава, че в света се готви глобална спецоперация в сферата на общественото здравеопазване, крайната цел на която е непонятна за англичаните. И се цитира патента на Ричард Ротшилд като едно от доказателствата за готвената провокация.

Според Фулфорд COVID-19 се чете така: Certificate of Vaccation Identification 2019. Той смята, че  операция COVID-19 е трябвало да започне в 2019 г., но стартът се е забавил. Разшифроването на наименованието, смята Фулфорд, следва че операцията трябва да завърши с масово ваксиниране и поголовна цифрова идентификация на хората. По данни на Фулфорд във финансиране на операцията  COVID-19 участват МВФ, Световната банка и Банката за международни разплащания (БМР).

На това място експертите обръщат внимание на любопитната подробност, че между Изп. директор на МВФ Кристалина Георгиева и покойника,  (убития) Бенджамин Ротшилд, е съществувала невидима връзка. Георгиева е племенница на първата съпруга на починалия баща Едмонд Ротшилд, която по това време се е казвала Веселинка Георгиева. Впоследствие Веселинка и Едмонд се развеждат.

Що се касае до Световната банка, аз вече писах, че тази финансова организация е превела свои средства за реализиране на програма „Борба с пандемията COVID-19“. Първата фаза на програмата  ще трае пет години - до 2025 г.

Обобщавайки фактите конспирологът Бенджамин Фулфорд стига до следните изводи. Първо: Бенджамин де Ротшилд е участвал в подготовката на сегашната спецоперация COVID-19.

Второ: неговите опоненти, конкуренти и партньори, са имали вече достатъчно информация за участието на покойника в операцията.

И трето: на 15 януари не е имало убийство, била е инспирирана смърт от инфаркт. Трябва да се отбележи, че сведенията за смъртта на барона са откъслечни, постъпили са от роднините, а погребението е станало в много тесен кръг. Дали баронът се е изплашил, че операцията COVID-19 може да се провали и го очаква нов Нюрнбергски съд? Или е стигнал до заключението, че партньорите му са ненадеждни? Вероятно баронът не е убит и не е умрял. Той е предпочел да изчезне.

Историята на Бенджамин де Ротшилд, описана от Фулфорд, лично аз приемам като работна версия, защото ми се струва по-вероятна от другите.

В историята на династията Ротшилд отново изпъкват очевидните тенденции, а именно - постоянно да се подготвят революции, заговори, войни… В тази редица могат да бъдат поставени и операцията COVID-19 и „Великото презареждане“ на Клаус Шваб. Крайната цел на Ротшилдите е да станат владетели на света.


Превод: Румен ВОДЕНИЧАРОВ


 


Страница 3 от 403