В разказа на Николай Хайтов „Когато светът си събуваше потурите“ става въпрос за нещо подобно на днешното наше „европеизиране“. Тогавашното ликвидира поминъка на папукчиите, останали без мющерии, заради гумените цървули на „Бакиш“, а днешното ни „освобождава“ от икономика, население и национален суверенитет. Няма го обаче турчинът Али, който да каже пророчески, че въпросът не е в папуците, а в света. И че ако светът е започнал да си събува папуците - няма кой да го отбие, нито да го спре. Събува ли си потурите, той ще си събуе и папуците! Това „събуване“ превърнало разказвача от папукчия в продавач на ледена „офицерска“ бира. Алито, така да се каже, му отворил очите и му показал „къде е на прасето гъдела“.
Дали ще се намери днес такъв пророк, който да каже на нашите евроатлантици, че времето на еднополюсния, американски свят изтича? Или, че светът е тръгнал, метафорично казано „да си събува дънките“? Които, подобно на потурите, са продукт на чуждо влияние. Неотдавна чухме от устата на новия американски посланик Кенет Мертен, че България е стратегически партньор и съюзник на САЩ. Благодарим за доверието, но не спираме да си мислим, че нещата няма да свършат с това, а ще последва натиск да се включим отново в някоя „коалиция на желаещите“ срещу Русия. Последиците от предишните ни авантюри в Камбоджа, Ирак и Афганистан са известни. С тази разлика, че в Ирак ни изпратиха, за да заслужим членството си в НАТО, а в Афганистан се озовахме като членове на НАТО. В момента сме индиректен доставчик на оръжия и боеприпаси за Украйна, а утре може да изпратим там и пушечно месо. Затова е тази тупурдия непременно да се състави евроатлантическо правителство, подкрепяно от също такова парламентарно мнозинство. Резултатите от евроатлантизма на предишните управления днес срещаме под формата на нелегални мигранти и бежанци от Афганистан, Ирак, Сирия и Украйна.
Те всичките идват от места, където САЩ са „присъствали“ военно или продължават да присъстват. Но, докато бежанците от Украйна бяха настанени в хотелите по Черноморието и след месеци престой отказаха да бъдат преместени в бежански центрове или държавни почивни бази, мигрантите от Афганистан умират от задушаване в претъпкани минибуси, автобуси и дори линейки. Междувременно, войната в Украйна навлиза в 15-тия си месец, а според изтеклите в социалните платформи Discord и Telegram секретни документи на Пентагона, тя ще продължи поне още една година. Според публикувани от вестник „Вашингтон пост“ и цитирани от турския „Миллиет“ (23.04.2023) секретни документи на американското разузнаване, дори когато е подложена на невиждано тежки и с нарастваща тежест санкции, Русия може да намери ресурси за продължаване на войната. Американското разузнаване подчертава и ролята на Китай, негласният съюзник на Русия, който единствен от суперсилите не критикува нейната инвазия в Украйна. Китай, а не Русия е конкурентът на САЩ за световна хегемония. Доказва го подписаната преди седмица от президентите на САЩ и Южна Корея „Вашингтонска декларация“, която предвижда задълбочаване на двустранното партньорство срещу ядрената заплаха от Северна Корея. В резултат, САЩ се готвят да изпратят след 40 години към Южна Корея ядрена подводница с балистични ракети. При такава „загриженост“ за мира и демокрацията, сблъсъкът с Китай изглежда неминуем, както и ядрената война с Русия.
Какво тук значат Зеленски и Украйна,
за която САЩ и НАТО са готови да воюват до последния украинец?! Обаче наглостта на бившия комедиант, сега държавен глава на Украйна, няма граници. Повярвал на западната пропаганда и на опозиционните турски медии, че Ердоган си отива, покосен от инфаркт, Зеленски реши да закрие „Турски поток“, предлагайки руският газ да отива към Европа, заобикаляйки Турция. Няма добро ненаказано. А до неотдавна се твърдеше, че Украйна ще произвежда турските дронове „Байрактар“ ТВ2. Миналата седмица Зеленски успя да изпроси телефонен разговор с китайския президент Си Цзинпин и той се състоя. Според турския всекидневник вестник „Миллиет“ (27.04.2023) двамата са разгледали двустранните отношения и украинската криза. А според китайската държавна информационна агенция, Си е призовал Зеленски да преговаря с Русия, като обещал да изпрати в Украйна и „други страни“ бившия китайски посланик в Москва. Напомням, че при визитата си в Москва Си Цзинпин представи един мирен план от 12 точки, който не предвижда изтегляне на руските войски от анексираните територии на Донбас и Крим. Защото за Русия Украйна е като Тайван за Китай, или Северна Македония за България. Да не забравяме и отзвука от изявлението на китайския посланик в Париж, който пред една френска телевизия беше казал, че исторически Крим е част от Русия, а бившите съветски републики нямат международен правен статут, понеже за тях няма подписани международни договори.
За нещастие на нашите „евроатлантици“ от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, в света отдавна текат дискусии
за замяната на еднополюсния американски свят с многополюсен,
който признава главни роли на Китай, Русия, Индия, Бразилия и други. Светът така да се каже се готви „да си събуе дънките“, докато ЕС продължава да слугува на САЩ и да слуша Байдън, въпреки няколкократните му изблици на старческа деменция и загуба на равновесие. В собствената му Демократическа партия са недоволни от решението на Байдън да се кандидатира отново за президент през 2024 г. на фона на невероятно ниския му и непрекъснато намаляващ обществен рейтинг. Остава само съпартийците му да го бламират на вътрешнопартийните избори, като предпочетат например внука на Кенеди. Но ако изборите спечели републиканският кандидат Тръмп, на Зеленски ще му отеснее светът, защото отказа да разследва фирмата „Буризма“, платила стотици хиляди долари на сина на Байдън Хънтър. Понеже като вицепрезидент на Обама, Джо Байдън заплаши тогавашния украински президент Порошенко, че ще спре американската военна помощ, ако той не уволни главния прокурор, позволил си да се поинтересува от тази корупционна афера. За това скандално покровителстване на корупцията Зеленски мълчи като гроб, но рано или късно ще му се наложи да отговаря. За съжаление, след като „успешно“ разори собствената си страна, а покрай нея е на път да разсипе и ЕС. Но има да отговаря и за разкритото в изтеклите секретни документи на Пентагона, че Киев е планирал чрез Сирийските демократични сили, сирийският клон на смятаната от Анкара за терористична организация РКК, нанасянето на удари, включително с дронове, по руските военни бази и части в Сирия. Срещу това терористите са поискали от Киев усъвършенствани оръжия, безпилотници и системи за ПВО, както и гаранции, че операциите им ще бъдат пазени в тайна. На 29 декември 2022 г. Зеленски е подписал заповед за прекратяване изпълнението на плана, поради логистични затруднения като недостатъчна наличност на подарени дронове и други.
Изтекли документи показват, че Украйна е планирала нападения срещу руските сили в Сирия. Това твърди вестник „Вашингтон пост“ (20.04.2023).
Нищо ново под слънцето.
Докато „умните”, т.е. нашите „преговарящи“ от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се наумуват, заблуждавайки избирателите, че имат сериозно намерение да ги ощастливят с край на политическата криза, земята, както пише Вапцаров, се отърсва от „отровната си плесен”. Постепенно избледнява очарованието от американската демокрация и тази на ЕС. Какво значение има с чий мандат ще се сформира евентуалното евроатлантическо правителство на България, щом самият евроатлантизъм отива в кошчето на историята и политиката? Когато и да се скалъпи едно такова правителство, то ще трае от ден до пладне и пак ще се редим пред урните.
Когато светът е тръгнал да си събува дънките, а ние избираме да ни управляват кирчовци, кокорчовчовци, ристьовци, атанасовци и борисовци, които се правят на прави евроатлантици - надежда всяка тука оставете!
Посвещава се на Деня на храбростта и празник на Българската армия 6 май 2023 г.
Шануването на войниците в родопското село Жребичко
Как се правеха войнишките изпращания в борческото село и защо оставиха незабравими следи в сърцата и умовете на хората?
Капитан I ранг о.р.,
проф., д-р на псих.н.,
инж. Илия ПЕЕВ
I. Произход и етимология на шануването
и защо жребичани с тази старинна магнетична дума десетилетия наред изразяват почитанието си към защитниците на Отечеството:
В навечерието на Деня на храбростта и празник на Българската армия 6 май 2023 г. ме осени отдавна носена в душата ми идея да разкажа на читателите как в героичното село Жребичко, перлата в короната на Брацигово, десетилетия наред се организираше тържествено изпращане на младежите-новобранци в родната казарма. Казано е: „Преживяното трябва да бъде споделено, за да остане!”
Вълнуващият и незабравим ритуал „шануване” често продължаваше десетина дни и оказваше толкова силно въздействие върху будните жребичани, че засягаше дълбоко умовете и сърцата на всички. И те го запомниха за цял живот.
Ние не знаем кой, кога, защо и как за първи път в Жребичко е кръстил тържественото изпращане на поредния набор в казармата с магическата кармична дума „шануване”, но изхождайки от науката етимология за произхода и развитието на думите, се убеждаваме, че мъдрият народен гений е измислил най-точната дума за този харизматичен ритуал.
В съвременния български език думата „шануване” не се употребява. Няма я и в българските речници. Освен в България, думата шануване” в миналото се е употребявала също във всички славянски езици, най-често в Русия и Украйна, затова потърсихме помощта на колеги.
Валентин Георгиевич Смирнов от Санкт-Петербург, доктор на историческите науки, направи справка и посочи, че в съвременния руски език такава дума също няма. В издадения през 1955 г. Тълковен речник на живия великоруски език, т. 1-4, с автор академик Владимир Иванович Дал (10.11.1801 – 22.9.1872) - руски учен, лекар, лексикограф, езиковед, поет, полемист, етнограф и писател, се посочва твърде широк спектър на приложението и значението на думата шануване: обичам, уважавам, почитам, тача, угаждам, черпя, угощавам.
За читателите ще е любопитно да узнаят, че Тълковният речник на живия великоруски език носи световна слава на академик Владимир Дал, над него той работи цели 53 години! Първото му издание е: 1863 (т. 1), 1865 (т. 2, 3), 1866 (т. 4), II издание - 1880-1882 г.
В справката си проф. Владимир Юрьевич Слабинский от Санкт-Петербург, психиатър, психотерапевт и културолог, постави акцент на уважението в съдържанието и значението на шануването.
Одеският професор Владимир Георгиевич Торский, експерт в морските науки и човешкия фактор в корабоплаването, ни писа, че в съвременния украински език думата шанування се употребява в значение на почитание. Както в българския език, така и в украинския език, думата шанування има такова богато значение, че в синонимния речник на украинския език се откриват 18 нейни значения. На английски език шанування означава worship и има толкова широкоспектърно значение, както и в българския език: прекланяне, поклонение, култ, почит, уважение, тачене, боготворене, обожаване, обожествяване, достойнство, чест, ценни качества, хора, които се ползват с голямо уважение, видни хора, др.
Ето такъв богат смисъл и съдържание влагат жребичани в ритуала шануване при изпращане на наборниците в казармата, изразявайки почитанията си към младежите, на които поверяват защитата на Отечеството и нашата Свобода!
Корените на шануването са далеч във времето, имат митологичен и религиозно-исторически характер. В Древния Рим и Древна Гърция неизменно се свързват с отдаване почит към боговете, честване на светиите и видни държавници, исторически личности и събития, изразяване на народните почитания към обичани владетели и др. Това тълкуване ще ни помогне да намерим вероятен отговор за войнишкия ритуал шануване в Жребичко.
Съгласно едно от доминиращите мнения, с. Жребичко е основано от търновчани, които при падане на столицата под турско робство през 1393 г., са бягали и търсели спасение. Голяма част от тях намерили убежище в Родопите. Тук, в красивата и спираща дъха величествена Родопа планина – Домът на Орфей, търновчани намерили новия си дом и основали село Жребичко, досущ приличащо на Търново, което нарекли на името на новороденото жребче, което сякаш им дало знак да се заселят на сигурно и безопасно място. В Жребичко търновчани пренасят огромното си уважение към род и родина, преклонение пред българската държавност, българското царство и българското войнство. Затова съвсем закономерно нарекли шануване почитанието си и честването на защитниците на Родината. Това не е изключение, защото в българската история са съхранени стотици примери на истински народни почитания, шануване, към любими владетели, интелектуалци, дейци на изкуството и културата, народни будители, видни възрожденци, патриарси и владици, военачалници, храбри защитници на Родината, герои от мирно и военно време. Затова и България се е утвърдила като държава на духа.
От зори до късна вечер - шануването на войниците в родното село Жребичко –
емоционални спомени с любов и поука
Много са компонентите на шануването на войниците, с които ритуалът завладява умовете и сърцата на хората, но няколко от тях са главни и привличат вниманието от пръв поглед:
1) песни на младежите, които отиват в казармата;
2) даровете на младежите и народните хора и веселия;
3) всенародното уважение и почитанието към празнуващите наборници – утрешните войници.
Първо, това са впечатляващите и незабравими песни на младежите, които отиват в казармата. Наборниците сами си наемат музикантите и сами определят репертоара от песните, които десетина дни огласят селото от зори до късна вечер. Използваме случая да изкажем нашата благодарност и признателност към Георги Пърчев – Весел Гого, бащата на кмета Тодор Пърчев, който с акордеона шануваше с всяка наборна група десетилетия наред.
Впечатляващо е, че младежите отиваха в казармата с песни и пееха така, сякаш Орфей беше с тях, слязъл от легендите и ги съпровождаше с Евредика, защото песните им бяха за любов и предстоящата раздяла.
Предстоят две (за пехотата и авиацията) или три (за военния флот) години раздяла и това предопределяше тъжния характер на песните, защото раздялата причинява болка както на самите войници, така и на техните родители, баби и дядовци, братя и сестри, любими момичета и приятели. Тази войнишка тъга в песните се съпреживява от всички жители на селото, но особено силна е тя за онези младежи, които са от следващите набори, които в близките години ще бъдат призовани в казармата.
Много песни се пеят от войниците от различните набори, но две от тях присъстват неизменно в репертоара на всеки набор. Тези две песни най-силно изразяват болката от предстоящата раздяла.
За да бъда още по-убедителен, ще посоча, че от моето изпращане през 1967 г. изминаха 56 години и целият ми живот премина в казармата като флотски офицер, но чуя ли и сега тези две песни, силно се вълнувам, сърцето ми прелива от болка, очите се пълнят със сълзи, връщам се във времето и отново с набора 1948 г. пея по улиците на Жребичко „Че имам служба да служа, девойко” и „Тежка беше нашата разделба”, сякаш утре ще отивам войник!
Народната песен „Девойко Мари Хубава” е получила най-голяма популярност в записите на народния певец Никола Славеев. Специално представяме на читателите младия талантлив изпълнител Петър Петров от вокално студио „Звездици“ в Нови Пазар, който е във възрастта на наборниците, отиващи в казармата и неговият глас е най-близък до гласа на шануващите с песните си новобранци:
Поместваме и електронният адрес за всички, които биха поискали да възпроизведат отново атмосферата на незабравимото шануване в с. Жребичко, както и текста на любимата народна песен.
https://drive.google.com/file/d/1upMaBguKc0OeE7EMpV086kklfTv5H2qu/view
(VIDEO, 03:11 min)
(23.04.2023, 10:10 h)
Петър Петров. „Девойко, мари, хубава”. Вокално студио „Звездици“, Нови Пазар.
.
https://youtu.be/N6r6QYSQnPc
(VIDEO, 03:11 min), Peter Petrov
(Apr 23, 2023)
Петър Петров. „Девойко, мари, хубава”
„Девойко, мари, хубава”
Народна песен
Девойко, мари, хубава, девойко,
сипни ми винце да пийна,
девойко, (x2)
да пия, да се напия, девойко.
балното да си кажиме, девойко,
чие е бално по множко,
девойко, (x2)
мойно или твойно, девойко.
Моесо бално по множко, юначе,
че имам руба да правя,
юначе, (x2)
и имам дари да стегам, юначе.
Моесо бално по множко,
девойко,
че имам служба да служа,
девойко. (x2)
и имам коща да градя, девойко.
Моесо бално по множко,
девойко,
че нема да се зомиме,
девойко. (x2)
Откровено искам да споделя, че преди 2 седмици чух за пръв път този младежки глас да пее „Девойко, мари, хубава” и моментално се пренесох в Жребичко, където десетки години подред, десетки новобрански младежки гласове по няколко пъти на ден изпълняваха този своеобразен войнишки химн, една от емблематичните песни на Жребичко, преди те да постъпят в казармата. Вътрешен душевен трепет отключи отколешния мотив да пресъздам миналите преживявани в настоящата статия, която се роди като семейна статия, за което благодаря на цялото си обичано семейство.
Песен за раздяла с любима и милия роден край е другата песен от ритуала на незабравимите дни на шануване.
https://www.youtube.com/watch?v=7Ow2nofUWEQ
(VIDEO, 03:52 min)
(Jan 28, 2014)
Райна и Малин Домозетски. „Тежка беше нашата разделба”, 2010
„Празник в Приказките“ - фолклорна програма, 2010
Сбогом мила дойде време
яз от тебе да се разделам.
Яз пак беден роден съм
без късмет
се со мъка, тъга голема.(x2)
Тежка беше нашата разделба,
кога тръгна во непознат край.
Моите сълзи патот го топеа,
по патот во непознат край.(x2)
Дойдох тука како ябанджия,
далеко от своят роднй край.
Срце плаче нийде срека нема,
тежок гурбет в тъга тугина.(x2)
Ето такива бяха песните по време на шануването на войниците в Жребичко – тъжни, покъртителни, пречистващи, заредени с надежда, вяра и любов.
Вторият важен момент това са
даровете на младежите и народните хора и веселия
по време на шануването. Когато навремето за пръв път попаднете на ритуала по изпращане на войниците в казармата, със сигурност ще си помислите, че това е необичайна сватба. Всички наборници до един, са окичени с цветя и дарове по раменете като младоженци на сватба. Първата китка и първият дар е на майката на наборника и негови близки от семейството – сестра, баба, приятелка. По време на обиколката из селото жените специално посрещат пеещия набор и даряват всекиго с каквото може и каквото му е по сърце: ризи, тениски, потници, специално тъкани празнични кърпи, хавлии, чорапи, партенки, пижами и др. Неописуема уникална автентична красота, която може да се види на предложения албум със снимки от шануването предложени от автора, които за съжаление не можем да публикуваме в пълнота изпращането на набор 1949 през 1968 г.
Изпращането на моя брат Георги Пеев от 1954 набор, през 1973 г., който отби военната си служба като командир на танк от танковия батальон на 22-и мотострелкови полк в Харманли и надеждно защитаваше границите на нашето Отечество.
За съставянето на албума много ми помогнаха съученикът ми и наборът от Жребичко Иван Илчев, на когото Васил Зафиров предостави 6 снимки от семейния албум, кметът на Жребичко Тодор Пърчев и неговата съпруга София Пърчева, които ми предоставиха три снимки от семейния албум, художничката Сияна Струнчева, която обработи снимките. На всички тях изразявам моята дълбока благодарност и почитания, едно чистосърдечно шануване!
Веселбите при шануването
те нямаха край: народни хора се играеха по улиците на Жребичко, на мегдана, на Голямата чешма със жребчето – емблемата на селото, по къщите на наборниците.
Върховият момент на шануването бе изпращането от къщи преди заминаването в казармата. Къщата и двора се изпълват с хора, веселбата продължава цяла нощ. Сутринта пред Кметство Жребичко се играят последните народни хора и оттам се тръгва за казармата. Един изключително трогателен и мил епизод от последната сутрин на шануването, ми разказа моят вуйчо доктор Васил Антонов от 1926 набор. В една беседа с него за обичаите и традициите на Жребичко, той ме попита кой е водил моето последно войнишко хоро и сподели:
- Моето последно войнишко хоро го водеше Баба Стоилка и пееше песен, която не се забравя: „В казармата да идеш, на войниците Баша да станеш”! Щом баба Стоилка ти води хорото и ти пее тази песен, ставаш офицер!
Така и доктор Васил Антонов става офицер и служи като военен лекар до звание капитан.
С удивление, умиление и вълнение признах на капитан доктор Васил Антонов, че аз съм от 1948 набор и моето последно войнишко хоро го водеше също Баба Стоилка през август 1967 г. и ми е пяла същата песен. По време на този разговор бях курсант в Морско училище, а след това служих във ВМС и във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” до звание капитан I ранг.
Познавам още трима офицери от Жребичко – капитан от артилерията Илия Стефанов - 1946 набор, полковник от танковите войски Петър Стоев - 1947 набор, Георги Стоилов Кръстанов – офицер от Сухопътните войски. Не зная Баба Стоилка дали е играла и им е пяла тази песен на тяхното изпращане в казармата, но символиката е много силна.
Трето, това е
всенародното уважение и почитанието към празнуващите наборници
– утрешните войници.
Третият компонент на шануването е най-важният, защото той събира в себе си предишните два компонента и така ритуалът завладява умовете и сърцата на хората. Няма да сбъркаме, ако кажем, че именно третият компонент е първопричината жребичани да нарекат шануване изпращането на наборниците в казармата.
Шануването е почитане на мъжете, които отиват в казармата, затова в Жребичко десетилетия наред са организирани десетдневни чествания на наборниците, получили повиквателната си заповед за казармата през съответния есенен призив за изпълнение на своя свещен дълг за защита на Родината! В Конституцията на Република България е записано: Член 61 (1) Защитата на Отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки гражданин.
Шануването нагледно, честно и убедително показва, как се отнасят жребичани към този висш конституционен дълг, отдавайки всенародно уважение и почитание към защитниците на Отечеството, призовани в казармата.
Войнишките изпращания в борческото село оставиха незабравими следи в сърцата и умовете на хората! Убедени сме, че този патриотичен заряд и почитанията към войниците трябва да продължат и през XXI век, независимо от това, че армията е професионална, а не наборна. Наборната служба вече е история в миналото, но защитата на Отечеството не може да бъде история, защото тя гарантира настоящето и бъдещето на държавата, от нея зависи дали страната ще я има на картата на света.
|
Чл.61 /1/. Защитата на Отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки гражданин. /2/ Измяната и предателството към Отечеството са най-тежките престъпления към народа. Те се наказват с всичката строгост на закона.
Чл. 62. Военната служба е задължителна за всички граждани съгласно закона.
/Конституция на Народна Република България. Приета чрез всенародно гласуване - референдум – на 16 май 1971 г./обн. ДВ бр.39 / 18.05. 1971 г./.
Намираме се в навечерието на 6 май, Ден на храбростта и на Българската армия. Времето е особено. На около 200-300 километра от нашата северна граница бушува Специална военна операция, провеждана втора година от Русия, на територията на Украйна. Причините за нея се определят по различен начин от воюващите страни, но по своите мащаби и огромната военна помощ и логистика за Украйна от страна на САЩ, НАТО и ЕС, по същество се касае за война между Русия и посочените евроатлантически структури. България е член на НАТО и ЕС и с оказваната логистика фактически участва в конфликта. Всеки момент може да се стигне и до неговото разширяване, с непредвидими последици както за България, така и за света. И резонно се поставя въпроса защо се стигна до тук и можеше ли
да се предотврати конфликта?!
Този въпрос си задавам не само аз, а и хиляди български граждани и политици. Моят отговор е ДА, ако се спазваха международните договори, споразумения и договорки във военната област, между САЩ и НАТО от една страна и съществуващия в миналото „Варшавски договор“ обединяващ СССР и социалистическите страни, от друга, когато бе постигнат определен военен паритет между тях. Това е видно от ДЕКЛАРАЦИЯ на Комитета на министрите на отбраната на държавите – участнички във Варшавския договор:
„За съотношението на числеността и въоръжението на организацията на Варшавския договор и Северноатлантическия съюз в Европа и прилежащите акватории“, публикувана у нас във в-к „Работническо дело“ от 30 януари 1989 г. Наред с другото, в декларацията се посочва, „че интересите на европейската сигурност изискват приемането на неотложни мерки за отстраняване на съществуващите дисбаланси и симетрии, за значително съкращаване на най-опасните видове настъпателно въоръжение, изискват понижаване на равнищата на въоръжените сили, преустройство на военните структури на двата съюза, за да им се придаде отбранителен характер“.
Освен това се заявява, че са предприети реални стъпки от страните участнички във Варшавския договор, за едностранно съкращаване на въоръжените сили и въоръженията, а Съветския съюз е приел едностранно съкращаване на въоръжените сили в течение на две години, независимо от договорите с 500 000 души и мерки за съществено намаляване на количеството въоръжение и бойна техника с 10 хиляди танка, 8.5 хил. артилерийски системи, 800 бойни самолета, включително извеждането на 6 таkива дивизии от ГДР, Чехословакия и Унгария. В Декларацията се посочва и количеството на числеността на въоръжените сили на страните от НАТО в Европа и основните видове въоръжение. За съжаление, след като бе разпуснат Варшавския договор, НАТО, ръководено от САЩ многократно се разшири, чрез включване в него на бившите социалистически страни, републики от бившия Съветски съюз и други европейски страни, с което се доближаваше все по-близо до границите на Русия. Този процес, въпреки договорките, противопоставянето и предупрежденията от Русия, като непосредствена заплаха за нейната сигурност, не спря дори през 2023 г., когато се присъединиха Швеция и Финландия. Нямало било писмени съглашения, а за устните „джентълменски“ обещания един високопоставен атлантик цинично се изрази: „Излъгахме Ви, че НАТО няма да се разширява и ще се разпусне“.
Най-сериозна заплаха за Русия обаче се оказаха действията в Украйна, организирания „Майдан“, по същество държавен преврат през 2014 г., нацификацията на страната, ограничаване правата на рускоезичното население в Луганска и Донбаска област и явния враждебен курс спрямо Русия. От едно изказване през миналата година на Ангела Меркел, бивш канцлер на Германия стана ясно, че т.нар. „Мински споразумения“ подписани от Германия, Франция, Русия и Украйна са били само за печелене на време, през което украинската армия да бъде превъоръжена и обучена за война с Русия. Разнообразните действия в тази насока явно са прелели
чашата на търпението на Русия
и В. В. Путин започва посочената военна операция, както се изрази някъде, „за да не допусне никога вече война на територията на Русия“. При тази ситуация България, предвид специалните си отношения с Русия, нашата освободителка от войната с Турция през 1877-1878 г., има само един път – неутралитет, по примера на политиката водена от Цар Борис III, по време на Втората световна война. От Русия ние сме видели само добро и нямаме никакви претенции спрямо нея. Който има такива, да си решава самостоятелно въпросите.
Запознавайки се с цифровите данни от таблиците публикувани във вестника се чувствам горд, че когато родината ми имаше Българска народна армия, която беше наборна, обучена и със съответната военна техника, територията и населението се чувствахме добре защитени от всякаква чужда агресия. Изкушавам се да посоча някои основни цифри от декларацията, валидни към 1 юли 1988 г.:
Численост на въоръжените сили на НРБ в хиляди души:
- Органи за управление: Генерален щаб, главни и централни управления на Министерството на отбраната – 1.1;
- Сухопътни войски, ВДВ и армейска авиация - 70.4;
- Войски на ПВО -17.6;
- Военновъздушни сили – 4.5;
- Военноморски флот - 6.3;
- Части на централно подчинение /разузнаване, свръзки, РЕБ, ВУЗ и др./ - 14.2;
- Части и учреждения на тила на Въоръжените сили- 2.7;
- Войски на Гражданската отбрана - 0.7;
- ОБЩО - 117.5 души.
Забележка: Числеността на МВР и граничните войски не е включена във въоръжените сили на Организацията на Варшавския договор.
Количество на основните видове въоръжение на НРБ.
- Бойни самолети на фронтовата /тактическата/ авиация на ВВС, авиацията на ПВО и ВМФ - 234;
- Бойни вертолети /в това число и на ВМФ/ - 51;
- Пускови установки за тактически ракети – 72;
- танкове – 2 200;
- Противотанкови ракетни комплекси – 360;
- Бойни машини на пехотата и бронетранспортьори – 2365;
- Реактивни системи за залпов огън, оръдия /калибър 75 мм. и по-голям/ и минохвъргачки /калибър 50 мм. и по-голям/ - 3990;
- подводници – 4 ;
Посочените цифри явно са занижени, защото в друга таблица, касаеща авиационната техника на въоръжение във ВВС и ВМС за периода от 01.01.1990 г. до 2004 г., към 01.01.1990 г. общия брой на всички видове самолети е общо 694 / 378 бр. изтребители; 104 учебни изтребители и 212 бр. други/, а към 01.01.2000 г. е 593 бр. Съответно съгласно „План 2004“ /за присъединяването на България към НАТО/ се предвижда всички самолети да останат само 229 бр. Какво е станало след това, не знам. Известно ми е обаче, че този план е коригиран многократно и стотици самолети и вертолети, и хиляди танкове и бронетранспортьори се превърнаха в „скрап“, който предвидливо беше изкупен от западните ни съюзници поради качествената стомана, а подводниците унищожени, с изключение на една, която бе откупена като „скрап“ от подводничарите и сега е превърната в музей, а единствения ни ескадрен миноносец „Георги Димитров“ също е нарязан за скрап. Подобно е положението и с летателните оръжия –
ракетните комплекси.
Ще посоча специално съдбата на ракетния комплекс 9К 714 “ОКА“ Р-400 -SS-23, който е уникален за времето си и за това стои на особеното внимание на САЩ. Приет е на въоръжение в БНА през 1986 г. Той е придобит от България и за всяка негова ракета са заплатени 112 000 преводни рубли. Съгласно договора, България не може нито да предоставя информация за него, нито да го използва без разрешение на Съветския Генерален щаб. Ракетната част служи за създаване на необходимата теглителна сила и да изведе на орбита БЧ, така че да унищожи целта. Дължината на ракетата е 7.315 м, диаметър 0.974 м, стартова маса с бойната част 4 690 кг, двигател – реактивен, твърдогоривен - РДТГ, максимална скорост 1200 м/сек, височина на траекторията - минимална 119 км, максимална 154 км. Далекобойността на ракетата е 400 км, което за балканския регион е напълно достатъчно за отбраната на страната. Ракетата има възможност за снабдяване със специална бойна част - БЧ-9с63 с маса 375 кгр. /за ядрен заряд/, и тогава има мощност 50, 100, 300 кт. Съответно стандартната касетъчна бойна част – БЧ-9н74 има маса 75 кг и съдържа 96 касети с тегло от 3.5 кг, съдържащи по 300 бр. осколки с тегло 5 гр, а зоната на поражението им е 8-10 хектара. При управление на бойната част /БЧ/ по цялата траектория от спътник, системата за ориентация работи, с което се създава възможност БЧ да се пренасочи по друга цел или по цел, изменила положението, т.е. стрелба по подвижни цели. Ракетите на комплекса, общо 306, бяха унищожени от американска фирма, съгласно „Меморандум за разбирателство между Правителството на РБ и правителството на САЩ, за подпомагане при унищожаването на ракетни системи и свързаното с тях оборудване и материали и компоненти“, подписан на 31 май 2002 г. Финансирането бе осигурено от Правителството на САЩ. На 27 юли между Министерството на отбраната на РБ и американската фирма СДА (ControlledPemoliti on inc) (Controlled Demolition ine) бе подписано съответното Споразумение. В него влизат общо следните четири ракетни системи:
1. SS – 23 (ракетен комплекс 9К7 14 „ОКА“)
2. SCUD B ( ракетен комплекс 9К 72 )
3. FROG 7 (ракетен комплекс 9К 52).
4. Налични SCUD A (8K 11 ракети).
Всички ракети на посочените комплекси следва да бъдат унищожени на военния полигон „Корен“, край с. Змеево, Старозагорски окръг. Местната общественост бе против и затова на 5 юни три самолета СУ-25, почти едновременно хвърлят 96 броя 100 килограмови бомби, за да се убедят представителите на обществеността, че не може да се предизвика сеизмична активност. Любопитно е, че са унищожени и влекачите на ракетните комплекси, за които нашите специалисти са поискали да останат за нуждите на гражданската отбрана.
Ньой 1919 г.
Неволно се налага асоциация с военните клаузите на унизителния Ньойски договор, подписан на 27 ноември 1919 г., след приключване на Първата световна война. Тогава сме били победена страна, а сега уж ставаме съюзници, а съдбата на армията и въоръжението ни е сходна. Защо ли?! Ще посоча най-значимите.
В отдел I – Общи клаузи, в чл. 64 е записано, че в течение на три месеца след подписването на договора военните сили на България трябва да бъдат демобилизирани, а в чл. 66 се определя общата численост на войската - до 20 000 души, вкл. офицерите и чиновниците от допълнителните части; погранична стража – доброволци не повече от 3000 души; числото на стражарите, митничарите, горските стражари, местните и общинските полицейски агенти и други подобни служещи въоръжени с пушки не трябва в никакъв случай да надвишава цифрата 10 000 души! С чл. 65 се премахва задължителната военна служба и в бъдеще българската армия трябва да се съставя и рекрутира само чрез доброволно постъпване, а чл. 68 забранява всякакви мерки за мобилизиране.
В отдел II – Морски клаузи /6 члена/ се постановява, че от деня на влизането в сила на настоящия договор всички български военни кораби, включително и подводниците, се смятат окончателно предадени на Главните съюзени и сдружени сили. България има право да поддържа по р. Дунав и своите брегове за полицията и надзора на риболовството, най- много 4 миноносци и 6 автомобилни лодки.
В отдел III – Клаузи досежно военното и морското въздухоплаване /5 члена/ се постановява: България не може да има никаква военна и морска авиация; България не може да има управляем балон; Забранява се фабрикацията, вносът и износът на въздухоплавателни апарати; всичкият военен и въздухоплавателен материал се описва и предава на съюзниците и пр.
Какво е сегашното положение?
То се урежда в Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България /Обн. ДВ бр. 35/12.05.2009 г., изменян многократно. Последна поправка ДВ бр. 25/26.03.2021 г./.
ГЛАВА СЕДМА. ВОЕННА СЛУЖБА.
РАЗДЕЛ I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ.
Чл.133/1/. Военната служба е държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната. Гражданите приети на военна служба са военнослужещи. /2/ военната служба в мирно време се изпълнява като ПРОФЕСИЯ в Министерство на отбраната, в Българската армия, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, както и в други държавни органи и ведомства при условия и ред определени с този закон, с правилника за прилагането му, с уставите на въоръжените сили и със сключения договор.
Чл.134 /1/. Военната служба се изпълнява на територията на страната и извън нея.
И какво излиза в крайна сметка?
Наборната служба, при която младежите ставаха мъже и бяха в състояние в случай на война да защитават границите на отечеството си и своите майки и бащи, братя и сестри, деца и старци, е отменена, както с Ньойския договор.
Численият състав на армията е сведен близко до посочените в унизителния договор и непрекъснато страда от липса на желаещи да станат професионални войници.
Първокласната техника от времето на социализма е почти унищожена, останалата е морално остаряла, а финансовите средства за закупуване на нова са изключително недостатъчни. Наред с това се предвижда изпълнение на военната служба освен в България, да се извършва и извън нея /чл. 134, ал. 1 /, т.е. в различни измислени от НАТО, ръководено от САЩ завоевателни „мисии“, което не се предвиждаше по време на социализма! По тази тема може да се пише много, но най-важното днес е да не бъде въвлечена България в бушуващата война, като освен оръжието, „в изпълнение на съюзническите си задължения“, изпрати военен контингент, който ще бъде само „пушечно месо“ в огромната месомелачка, а територията ни се превърне в зона на бойни действия, с последици Трета национална катастрофа, ако Света оцелее!...
„Хора, бдете!” – призова на времето Юлиус Фучек.
Изказванията на лидерите на великите сили – особено когато са напуснали ръководните си постове и са излезли от активната политика, най-вече когато тези изказвания се отнасят до взаимоотношенията на държавите им с Русия – трябва да се четат като своеобразен „тайнопис“ и се разчитат по съответния начин, за да излезе от белия лист целият текст заедно с истинския му смисъл. Иначе ще четем текста, ще се мъчим да го разгадаваме, но по-далеч от буквите и думите така и няма да достигнем.
Защото обикновено те не казват онова, което говорят!
Тогава какво ни казва Ангела Меркел в своето станало вече прословуто интервю пред немския вестник Die Zеit по повод специалната военна операция на Русия в Украйна, Минските съглашения и мотивите, с които Германия, САЩ и Франция са убеждавали Русия да ги подпише и спази?
Меркел знае какво говори и не е случайно, че го казва точно сега, когато въпросната специална операция е достигнала до определена степен на своето развитие и предстои нейната развръзка. Променя се и отношението на Запада и САЩ към нея; нараства нежеланието на Европа, а и на Америка, да продължават да издържат пропадналата държава и да харчат пари за кауза, която е изгубена.
И за да придаде на разочарованието си високо нравствен смисъл, тя признава на своите сънародници, че са излъгали хитро Русия и Путин, успявайки да скрият от него замисъла на Минските съглашения. Тя казва, че са искали да дадат време на Украйна, за да се стабилизира и укрепне, да стане по-силна и уверена в себе си. Защото са знаели, че рано или късно специалната военна операция на Русия е щяла да бъде факт. Но премълчава за коя Украйна става дума?!
Ангела Меркел пропуска да отбележи, че вече е извършен държавният преврат, Янукович е свален; че самият той е бил подлъган да подпише споразумението с опозиционните сили. Подлъган не от другиго, а от германския президент, който е гарант за изпълнението. Премълчава и защо е било необходимо това споразумение и то непременно с гаранцията на германската държава, когато веднага след него превратът е извършен и се разиграва кървавата драма, получила името „майдан“. За да приключи тази драма, също е необходимо време и спокойствие. Наказателните операции трябва успешно да приключат, да се установи навсякъде лоялна власт и да се приспособи държавния живот на Украйна изцяло към управлението на САЩ и Западна Европа.
От времето на „майдан“ е публикуван документ, в чието съставяне участва и тогавашната, но и сегашна помощник-държавен секретар на САЩ Виктория Нуланд, нейният съпруг и други политици и политолози. Този документ бе навремето публикуван и все още е достъпен. В него изрично се подчертава, че САЩ нямат никакво намерение да изграждат каквото и да било в Украйна, защото рано или късно там ще се завърне Русия и тя не бива да се ползва от тези подобрения. Затова ще се разруши и наличното, за да започне Путин възстановяването на страна от самото начало.
Сега става ясно какво означава според Меркел „необходимо време за укрепване“. Макар че и тогава беше ясно. А всъщност е време за доразрушаване и подготвяне на условия, в които въпросната специална военна операция да започне. Дошлата с преврата украинска власт уверено и целенасочено започна да изпълнява планираното в концепцията за Украйна. То трябваше да изостри отношението към Русия и рускоезичните жители на държавата, което щеше неминуемо да доведе до конфликти между руснаци и украинци и до отцепване на рускоезичните територии. Както и стана. А когато това стана, трябваше да бъде използвано, за да разшири бездната между двата народа, да ги смрази окончателно и да поощри украинското ръководство за открити враждебни действия срещу Русия. И до неизбежна война. Този план бе безпогрешно конструиран и изпълнен.
Но Меркел го премълчава.
Меркел обаче открито казва, че Минските споразумения е трябвало да бъдат чисто и просто сдържащ фактор за Русия. Тя трябва да се надява, че все пак те ще започнат да се изпълняват и ще се създаде някакъв благоприятен юридически статут на отделилите се от Украйна територии, за да се гарантират и правата на техните жители. Русия бива сдържана от великите сили, а Украйна все повече се активизира, за да дойде моментът на специалната военна операция като единствено възможен начин да се спре разпадът на Украйна и се ликвидират причините, които превръщат държавата в източник на напрежение и фактор, който ще разпали война в Европа. Но това трябва да стане така, че да бъде по-лесно Русия да бъде обявена за причина.
Меркел мълчи за гласните и негласни уговорки и споразумения за фактическата ликвидация на Украйна и подялбата й между заинтересованите държави. За това мълчи, но със силен глас прогласява, че са излъгали Русия. Излъгали са я с обещания за мир и избавление на жителите на Донбас, които са постоянно тероризирани от украинската войска. Излиза, че целта на Минските съглашения е да се направят междудържавните отношения непоносими.
Хитрият Запад постигна целта си. Но отиде толкова далеч в нейното преследване, че погуби себе си.
И още веднъж доказа, че за него лъжата и цинизмът са най-високите европейски ценности.
|
