Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Актуално:

"Нова Зора" - Брой 31 - 4 август 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 32 - 11 август 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 33 - 18 август 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 34 - 25 август 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 49 - 8 декември 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 50 - 15 декември 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 3 - 19 януари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 4 - 26 януари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 5 - 2 февруари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 6 - 9 февруари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 7 - 16 февруари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 8 - 23 февруари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 9 - 2 март 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 10 - 9 март 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 11 - 16 март 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 12 - 23 март 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 13 - 30 март 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 14 - 6 април 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 15 - 13 април 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 16 - 20 април 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 17 - 27 април 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 18 - 11 май 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 19 - 18 май 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 20 - 25 май 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 21 - 1 юни 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 22 - 8 юни 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 23 - 15 юни 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 24 - 22 юни 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 25 - 29 юни 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 26 - 6 юли 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 27 - 13 юли 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 28 - 20 юли 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 29 - 27 юли 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 30 - 3 август 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 31 - 7 септември 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 32 - 14 септември 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 33 - 21 септември 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 34 - 28 септември 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 35 - 5 октомври 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

В този сайт се публикуват статии от в. "Нова Зора".

Единственият сигурен начин да се насладите и прочетете целия вестник

(и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!

Каталожният номер е 311 в каталога на Български пощи.

Онлайн абонамент за в. "Нова Зора"

 

ЗЕЛЕНА СДЕЛКА ИЛИ ЗЕЛЕНА ИЗМАМА?

Е-поща Печат PDF

В предишни публикации на в-к „Нова Зора“ не един път сме наричали две овластени жени в Европейския съюз „климатични вещици“.  И ако приемем, че едната временно се е отдалечила яхнала  метла (Кристин Лагард), то другата (Урсула фон дер Лайен) продължава да ни сугестира с визията си за  т.нар. „зелена сделка“, която може да се окаже не само нейна илюзия, но изнудване и измама за народите на цял континент.

Г-жа фон дер Лайен, на 11-я ден от встъпването си като председател на Европейската комисия, предложи програма за климатично неутрална Европа (2019), заявявайки, че това е предизвикателство  сравнимо по размах с програмата „Аполо“ за изпращане на Човек до Луната. „50 крачки до 2050 година“. Но трябва да е ясно. Всяка крачка ще струва на европейците по няколко десетки милиарда евро. Само до 2030 г. сметката е 1 трилион евро. Ето защо всяка страна-членка на ЕС ще бъде длъжна да дава по 25 % от годишния си бюджет за „зелената сделка“.

Шок и ужас! На времето Индустриалната революция е започнала с използване на изкопаемите горива, а сега „климатичните вещици“ от Европейската комисия ни предлагат мащабен план за икономическа трансформация като си наложим да  изоставим въглищата и петрола за да опазим околната среда. Звучи малко познато и леко подозрително. През 15 век „ловът на вещици“ бил оправдаван с техния съюз с дявола. Днес църквата е слаба, но климатичните вещици разчитат на друг съюз като се има предвид кого са уговорили да  плаща инвестициите по „зелената сделка“: международните финансови институции, ЕИБ, частни фирми и националните банки, т.е. транснационалният капитал.

Мисля че е ясно защо става въпрос за „зелена сделка“, а не за зелена програма или зелена стратегия. Който се хване на зеленото хоро, ще бъде принуден да го играе докато ЕС съществува. „Новият закон за климата на ЕС ще направи прехода към климатично неутрална Европа необратим.“ - казва майката-героиня и вечен министър Урсула фон дер Лайен.

При сделка някой ще спечели и това няма да бъдат европейските граждани.

Спомняте лиси, драги читатели, как Световната банка обяви през март 2019 г.  пандемията от COVID-19 десет дни преди СЗО. И не е ли твърде кратко времето (11 дни) между встъпването на г-жа Урсула фон дер Лайен в длъжност и гръмогласното обявяване на нейната зелена стратегия? Сякаш всичко с бъдещите инвеститори-милиардери е било договорено предварително.

Има и една любопитна подробност за фаталисти и конспиролози. Много от „истините“  за исторически събития и велики личности, след време се оказват обикновено шарлатанство и лъжа. Т.нар. Христофор Колумб, с ореол на безстрашен мореплавател в Европа, е по-известен на Карибите като жаден за злато безмилостен убиец на индианци и търговец на роби. А Александър Велики, описан от своя летописец Калистен  като велик пълководец, се оказва маниакален масов убиец и според Сенека „разрушителен психопат“.

Изминаха повече от 50 години от кацането на човек на  Луната и триумфалното завръщане на тримата космонавти от мисията на „Аполо 11“. В еуфорията милиони хора на планетата в началото не се усъмняваха в тази „истина“. Постепенно броят на скептиците започна да се изравнява с броя на тези, които вярваха в първенството на САЩ за овладяване на космоса. Къде изчезна, обаче документацията на „Сатурн 5“? Защо тази най-мощна ракета на нациста фон Браун няма наследници?

След 50 години истината може да се окаже друга. Все още Русия мълчи, но за руските конструктори и космонавти е ясно, че се касае за лъжата на века и договор между ръководителите на СССР (Л. Брежнев) и Съединените щати (Р. Никсън). Този договор е именно „сделката“ с  дългосрочни последствия, последното от които е разпадането на империята СССР на 8 декември 1991 г.

Сега за колективния Запад на дневен ред дойде разпадането на Руската федерация. Цветна революция в Москва засега не е възможна. Необходимо е нещо друго и нов Горбачов. 80% от износа на Русия са изкопаемите горива. Обединената енергийна система на бившия СССР вече е разбита от непотопяемия неолиберал Анатоли Чубайс. Достатъчно е сега водещи руски учени и политици да „клъвнат“ на идеята за тотална декарбонизация и водородна енергетика, за да бъде приключено с металургията, тежката химия и  „оборонката“ на най-голямата страна.

Критично настроени и образовани хора още днес, преди да е станало късно, могат да дадат отпор на „климатичните вещици“ от ЕС, за да не се бичуват в 2050 г., че са били наивни и са подкрепили антинаучната „зелена сделка“. Една огромна измама, диктуваща на хората да спазват правила въведени от икономическите, политическите и бюрократичните елити на Запада и заставящи хората: къде да живеят, какво да работят, какво да ядат и къде да пътуват.

Или накратко: „Зелената сделка“ няма да бъде изобщо борба с климатичните промени, а тотален контрол на хората в държавите, които ще я приемат като „GreenActof 2021“ (Климатичен закон от 2021 г.).

Съпротива има и в момента, въпреки че истерията стигна до сравняване „отричането  на глобалното затопляне  с отричането на Холокоста“. Марк Морано през март 2021 г. издаде книгата си „GreenFraud“ („Зелената измама”), в която се опитва да обясни на европейците „Защо зелената сделка е даже по-лоша отколкото си мислите“. Без да е голословен Морано е категоричен: „Зелената сделка е грешно решение на грешен проблем. Хората стоящи на върха и движещи това шоу са пост-хуманитарни чудовища. Климатичната програма на ЕС е пример за цинизъм и лицемерие.“

На това място нека припомним някои доказани факти за климата на Земята:

Климатични промени е имало винаги от времето на Адам и Ева;

Човешката дейност е отговорна само за 1-2% от изхвърляните парникови газове. Нека екоалармистите да оценят какво количество газове изхвърля в момента само вулканът на Канарите;

Приносът на набедения за вреден въглероден диоксид (СО2) в топлинния баланс на Земята се оценява на 9-26%. На водните пари е по-висок (36-72%), на озона (О3) 3-7%. Но за водните пари нито един еколог не говори;

Климатът на Земята зависи от големи и малки цикли в съдържанието на СО2 и преди всичко от слънчевата активност и наклона на земната ос. Циклите следват изменението на температурата, а не обратното. Въглеродният диоксид се отделя от лимонадата след като бутилката се извади от хладилника.

В писмо до Гутереш (ООН) 500 световно известни учени вече изразиха мнението си (EuropeanClimateDeal 24/09/2019), че не съществува опасност от климатичен апокалипсис. Ледовете в Арктика се увеличават и последователите на Ал Гор започнаха да говорят не за „глобално затопляне“, а за „климатични промени“. Учени и енергетици (Франция, Великобритания) са категорични, че при зависимост на Европейския съюз от импорт на петрол (87%) и на природен газ (74%) без АЕЦ достигане на 50-55% намаляване на въглеродните емисии е нереално. Т.L.Cadwell – австралийски експерт с 25-годишен стаж в централите на NSW, директно предупреди европейците: „Всяка чиста и евтина енергия е очевидно добре дошла, но тя никога няма да има капацитета да замени ТЕЦ-овете. Измъкнете главите си от облаците и направете малко сметки! Парижкото споразумение (за задържане затоплянето под 2.0оС) не е научно обосновано. Въглеродният данък ще доведе до търговски войни.“

Но привържениците на абсурдната версия за глобалното затопляне продължават да изпълняват социалната поръчка на Комитет 300 (респ. Римския клуб), който финансира абсурда. Цялата парникова алармистика се поддържа с цената на фалшификации за климата като тази разкрита в Отдела по климатология в Норидж (Англия) през 2009-2011 г., подаващ противоположни данни на IPCC и предвещаващи климатична катастрофа.

Трябва да се разбере от повече европейски правителства, че глобално затопляне е възможно, но то няма да бъде причинено от въглеродните емисии на изкопаемите горива. Вулканите и горските пожари подават в атмосферата повече СО2 отколкото всички ТЕЦ-ове. Освен това 2021 г. показа, че ветрогенераторите и фотоволтаиците не оправдават надеждите. За първите ветровете се оказаха слаби, а за вторите се появи Тексаският синдром. Те просто замръзнаха. Европейците започнаха да пускат в действие своите въглищни електроцентрали. Тоталната декарбонизация на икономиката с възобновяеми източници на ток, изисква огромни инвестиции в инфраструктура и за преустройство на промишлеността и селското стопанство. Те се оценяват на  260 млрд. евро годишно, а зеленият фонд на Европейския съюз ще разполага само със 100 млрд. евро. С други думи: „Денег нет. Держитес!“ (Медведев) или по български: „Пари нема. Действайте!“

Приетата като документ „Водородна стратегия за климатично неутрална Европа“, изглежда не като втори стълб на „зелената сделка“, а по-скоро като научна фантастика. За получаване, съхраняване и транспорт на водород в големи количества няма разработени евтини и безопасни методи. Нейният дял към 2050 г. може да възлезе на не повече от 12-18 %. Но там, където замирисва на бързи (т.нар. вертолетни) пари, се появяват и съответните водородни „експерти“ като  д-р К. Тренчев и Ахмед Доган в България.

Твърденията, че безвъглеродната икономика ще донесе възстановяване на ЕС след пандемията остават наивни. Дълбоката държава  тласка, обаче, „климатичните вещици“ към окончателно въвличане на европейските държави в капана наречен „зелена сделка“. Българската „климатична вещица” г-жа Кристалина Георгиева успокоява българите: „България може да се възползва от новите политики, защото нисковъглеродната икономика ще даде тласък на инвестициите и на създаване на нови работни места“. Приказки на пазара. По-вероятен, защото е търсен, е обратният ефект: увеличаване на дълга на най-бедните държави и ненужен крах на тяхната конкурентна способност.

Днес не само в Дания, а и в целия Европейски съюз, има нещо гнило. В програмите на нито един от възможните финансови източници няма проект за построяване на нова АЕЦ. Умниците още се чудят дали електроенергията от атомните реактори (поколение 3+), е екологически чиста, само защото Русия (по-точно „Росатом“) им бяга с цяла обиколка на тема „кръгова икономика“.

А „кръговата икономика”, за която ще ни проглушат ушите, в атомната енергетика представлява използване на отработеното (3%) ядрено гориво (като това, което в момента се заменя в блок 5 на АЕЦ „Козлодуй”) като  ново гориво в АЕЦ на бързи неутрони (до 30%), което може да осигури добив на електроенергия за столетия. Два такива реактора вече работят в Русия. Ето къде трябва да се насочат трилионите евро на ЕС. За тази спасителна алтернатива, обаче, е необходимо ново поколение европейски политици, които да не изповядват русофобия и да не преследват геополитическите  цели на студена или хибридна война. Само тогава Обединена Европа ще може да издигне новата парадигма:

„Да, на мирния атом и червен картон за „зелената сделка!“.


 

БОЙКО НЕ Е ЕРАЗЪМ, НО НЕ СТАВА И ЗА ПОП

Е-поща Печат PDF

„Кандидати имате много, резултати нямате. И съм убеден, че няма и да имате“

(Бойко Борисов пред Националната конференция на „Жени ГЕРБ”)


Преди години имаше една класация на „достойните българи“ и в нея, редом с Левски и Ботев, се беше наредил ромският славей Азис. Без малко щяха да го обявят за най-великия българин. Други умници обявиха Иван Костов за „новия Левски“, а трети се опитват да оприличат Бойко Борисов на Стефан Стамболов. И докато у нас умуват кой става или не става за президент-обединител, в Швейцария с референдум одобриха еднополовите бракове, а депутатите от ЕП приеха декларация в подкрепа на ЛГБТ общността. Приблизително по същото време в Афганистан талибаните продължиха публичните екзекуции, обесвайки противниците си на строителни кранове. А в провинция Хелманд те забраниха на бръснарите да подстригват брадите на мъжете, понеже това противоречало на законите на шериата. Луд умора няма! Накрая Южна Корея обяви, че се готви да забрани консумацията на кучешко месо. Голям глад ги чака южнокорейците, но нека не ги мислим толкова: те са азиатци, а ние сме европейци, макар и не дотам. Когато и техните улици се напълнят със скитащи кучешки глутници, както е у нас, може пак да се върнат към кучешкия деликатес.

Както е тръгнало, обаче, скоро в „Стара Европа“ ще обявят кучетата за свещени животни. Що се отнася до хората, джендър-сексуалната им ориентация ще бъде издигната в ранг на главна ценност и добродетел на кандидатите за власт. Няма начин тези нравствени „иновации“ да не бъдат натрапени и на „тъмните балкански субекти“, които все още държат на дядовите и бащините си традиции.

На предстоящите у нас президентски и парламентарни избори естествено ще се прояви в целия му блясък „евроатлантическият цивилизационен избор“, направен от управляващите политици  в края на 20-ти и началото на 21-ви век. Макар само някои от партиите и коалициите да са номинирали свои кандидати за президентския пост, списъкът с „алтернативните“ съперници на Румен Радев не внушава никаква сериозност и оптимизъм. Не, защото ГЕРБ-СДС имат нещо по-добро, което крият, за да не бъде атакуван кандидатът им, както твърди Борисов. А защото съдейки по предишни президентски кампании, винаги могат да намерят някоя нова Цецка Цачева. И след като тя загуби, ще припишат провала не на своя лидер или на номинирания от него кандидат, а на машинното гласуване и „предварително попълнените“ флашки с изборни протоколи. Възможно е, разбира се, да обявят за виновно поредното, вързано от Борисов, „магаре“, което е трябвало да поеме на гърба си тоягите на народното възмущение от корумпирания „Модел Борисов“, но се е провалило. То ще понесе и боя, и отговорността за зулумите на бившите управляващи, за да не набие народът стопанина на „магарето“, който го е „вързал“, т.е., номинирал за високия пост. Както пише Азис Несин „Който не може да набие стопанина, бие магарето му, а ако не може да набие и него – бие самара или чула. Ако не може и тях да набие, бие собствената си глава!“

Засега в публичното пространство се спряга като „независим“ кандидат, ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков, излъчен от инициативен комитет, но подкрепян от ГЕРБ. Той, видите ли, щял отново да обедини нацията.

Независимо кого ще изправят срещу Румен Радев, ГЕРБ, ДПС и т.нар. „патриоти“ (ВМРО, НФСБ, ПП „Атака“ и „Воля“), те ще акцентират на „политическите репресии“ на МВР, начело с преназначения за негов шеф Бойко Рашков. Изборите, казва Борисов, били предрешени, а Десислава Атанасова успокоява, че „макар мачът да е свирен“, по-добрите играчи са в ГЕРБ. При това положение защо герберите стигнаха до там, че да лансират Петър Стоянов за кандидат-президент, без да го попитат? Той обаче им отказа категорично. Защото след като преди години загуби от Първанов един уж свирен в негова полза кандидат-президентски мач, бившият седесарски президент не участва в обречени авантюри.

Защо изобщо ГЕРБ-СДС ще участват в президентската надпревара, ако мачът е уговорен и свирен? Защо неуморният критик на Радев, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, не се кандидатира за президент, ами в последния момент ще бутне между шамарите някой, който да се състезава на олимпийския принцип: „Важното е да участваш!“ Някой, който според шеговития коментар на Иво Балев, се крие в трюма на заседналия край Камен бряг турски транспортен кораб „Vera Su“. Редом с тиража на скандалната книга на Петър Илиев, няколко десетки страници от която са преписани от дисертацията на доцент Наталия Киселова. Етичната комисия към СУ дори предложи плагиаторът Петър Илиев да бъде уволнен от университета.

Впрочем, и преди да е ясен кандидат-президентът на ГЕРБ, конкуренцията на Радев може да се обрисува с три думи: от кол и въже сбирани! Една кандидатка за славата оправдаваше решението си да се включи в президентската надпревара с предсказанието на баба Ванга, че „руса жена ке оправи България“. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов пък обеща да върне суверенитета на България, като я извади от ЕС и НАТО.  Същото обещават и Волен Сидеров, и Веселин Марешки, като вторият все още не се е самономинирал за кандидат-президент. Последна (засега, б.а.), е фолк певицата от ромски произход Луна, която нямала да говори политически, а обещава да развлича с песни народа. Сигурно ще има и други мераклии за поста на държавния глава, които още не са измислили оправдания за своите политически авантюри. Току-виж Азис и Йоло Денев се обявят за кандидат-президенти. При такива конкуренти Румен Радев няма нужда от предизборна кампания. И без това завършва мандата си с рейтинг над 50%, както и назначеното от него служебно правителство ще завърши своя с по-голямо обществено одобрение от това, с което го е започнало. За разлика от всички предходни служебни кабинети. А според последната анкета на „Галъп Болкан“ за моментните електорални нагласи, формацията „Продължаваме промяната“ на бившите служебни министри Асен Василев и Кирил Петков става втора политическа сила с 15,2% одобрение срещу 21,4% за ГЕРБ, 13,4% за БСП, 12,3% за ИТН, 12,1% за ДБ, 11,4% за ДПС, 4,1% за ИБГНИ, 3,3% за „Възраждане“, 2,2% за ВМРО и 4,6% други. Както се казва, едни залязват, други изгряват.

Така или иначе, поредните извънредни парламентарни избори остават засенчени от президентските. Само появата на новия политически проект „Продължаваме промяната“, оглавен от бившите служебни министри Асен Василев и Кирил Петков, вдига вълни в застоялото блато на нашия политически живот. Ако те успеят да влязат в 47-то Народно събрание със значителен брой депутати, около които да се обединят изпокараните „партии на протеста и промяната“, усилието им си е заслужавало. Особено ако новият парламент успее да излъчи редовно правителство, което да доизрине Авгиевите обори, оставени от Бойко Борисовото „успешно“ управление. Задачата изглежда трудна, но не неизпълнима щом дори благоевградските активистки на „Жени ГЕРБ“, се опълчиха на „Лидера“, опитал се да им натрапи номинация за член на Ръководството, жена, която нито са предлагали, нито са искали. След дежурните лакърдии за „изчегъртването“ на мъжете и изпращането им в кухните да готвят манджи, Борисов беше принуден да пие една студена вода, вместо да се радва на женската възхита от неговите комуникационни умения. Първо изтъкна какво е направил ГЕРБ за Благоевград, после разкритикува присъстващите: „Сто процента санирани блокове без пари на всички благоевградчани, нови жилища на практика. Зали, булеварди, какво ли не? И вие губите избор след избор! Вие гласувате сигурно един срещу друг“. След като нахока жените за разправиите, заради които ГЕРБ е загубил поредица избори в Благоевград, Борисов заключи мрачно: „Кандидати имате, резултати нямате. И съм убеден, че няма и да имате!“

Макар и с неохота, той честити на новото ръководство на Благоевград, в което неговата парашутистка Елена Ташкова не намери място, а за председател на „Жени ГЕРБ” бе избрана Екатерина Йорданова. Щом и жените започнаха да му противоречат, дните на Борисов като лидер на ГЕРБ изглеждат преброени. Как тогава да се кандидатира за президент срещу Румен Радев?! Най-добре е сам да се „изчегърта“ в кухнята…

„Който не може да бъде Еразъм, иска да бъде епископ“, пише Стефан Цвайг. А у нас Борисов, който не може да стане президент, иска да бъде премиер. Понеже е тръгнал от пожарникар и бодигард. Не защото комунистите са му пречили да завърши Харвард, а защото се е натискал да влезе в ДС. За негов късмет, не са го одобрили и се е принудил да приеме професията на баща си, достоен занаят, заеман понякога от недостойни хора. Което не му пречи да се титулува „доктор на науките“.


 

ФЕНОМЕНАЛНИ МЕТАМОРФОЗИ ПО ПЪТЯ КЪМ ИСТОРИЧЕСКОТО ДЪНО

Е-поща Печат PDF

Има нещо сбъркано и шизофренично в колективното съзнание на българите. През т.нар. демократично развитие на България станахме  живи свидетели на поредеца от недоразумения, демагогия, измислени герои и  маркетинг на „политически стоки“ и  „мафиотски услуги“, прикривани  с показна  „почтеност“ - тип  Дон Корлеоне!  След тридесет  и две години ходене по мъките в търсене на „златното руно“,  получихме и заслужена  награда  –  партия на маргиналите начело с един безспорен талант в „стенд ап“ комедията,  саморасъл местен „месия“, който подобно на свои предшественици е убеден, че е  „избранник“ да води   страната към „нови“ бъднини.

След него  настъпват  и „почетените от Харвард“,  които жонглирайки с  предполагаем „актив“ от 10-процентна електорална  подкрепа и след  няколкомесечна  наситена с преднамерени антикорупционни епизоди  пиар-кампания, платена от държавния бюджет чрез спонсорството на президентската администрация,  предлага   да ни „оправят“ отляво и отдясно едновременно, докато не се ошашавим окончателно и не им дадем цялата власт, за да могат да  напълнят офшорните си сметки  и да поемат към  поредната „родина“ на запад от нас, както направиха други  преди тях!

Банално, нагло и арогантно, по американски!

Досущ като бомбите над Хирошима; агресията в Гренада през 1983 г. и убийството на Морис Бишоп; шишенцето на Колин Пауел като „Casus belli“  за войната в Ирак и убийството на Саддам Хюсеин; лъжливата информация на  „белите каски“ в Сирия като повод за ракетните удари;  „атентатът“ в Сарафово като  доказателство за обявяване на „Хамас“ за терористична организация; „смъртоносните“ отравяния на живите и до днес  Скрипал - баща и дъщеря и Навални, и последвалите санкции за РФ; ракетният разстрел на мирен Белград след инсинуациите на Олбрайт за сръбските жестокости на собствената й територия; злостната медийна кампания и наложените поредни санкции на РФ  за „вмешателството“ на РФ в президентските избори САЩ през 2016 г., днес вече напълно опровергани  и т.н.

Инсинуации, откровени лъжи, шок и ужас! Но винаги с      „победен“ краен резултат за изключителните! Това е  право на  силата, а не сила на правото! Дали е политика на канонерките, политика за сплашване или  сдържане, важното е американската „дълбока държава“ да е  безапелационен победител във всяка точка на света. А това означава победа на  самоопределилите се за властелини да диктуват  условията за живот на всяка държава, на всяка общност, на всеки човек на планетата! Така, както направиха неотдавна трите англосаксонски държави - САЩ, Англия и Австралия с тайното  решение  за  създаване на  военно-политически съюз против Китай, а  на великата ядрена сила Франция, член на НАТО и на СС на ООН, бе съобщено от Австралия, че денонсира подписания търговски договор за 66 млрд. ам.дол., без компенсации!

Днес  светът върви към глобална промяна, която няма да е в полза на  САЩ и Запада!

В предстоящите преговори за преразпределение на зоните на влияние между големите играчи, на Съединените щати ще им е необходимо навсякъде, където  Русия и Китай биха имали претенции  за защита на собствените си интереси и традиционни  зони за влияние, да се формират правителства  и да избират президенти, които постоянно  да декларират, че техните страни са  проамерикански и народите им искат стратегическо партньорство със  САЩ! И понеже законите в страните от Източна Европа бяха нагласени така, че сключени международни договори, напр. за членство в НАТО, не могат  да се преразглеждат чрез референдуми, то меродавно ще е мнението на политиците! А тези политици се подбират така, че да  са в пълна зависимост от хегемона, като или са  учили, или работили  в и за САЩ и англосаксонски страни, или са получавали финансови възнаграждения за оказвани „услуги“, придружени  с компрометиращи  документи, лежащи   в сейфовете на водещите ги  офицери!

Това са класически методи за работата на метрополиите в колониалните страни, най-широко използвани  от могъщата Британска империя (1600-1945 г.).

След Втората световна война Съединените щати стават „правоприемник“ на  Англия като признат

хегемон в капиталистическия свят.

Със своята  „Доктрина на канонерките“, използвайки като аргумент силата, те бързо се превръщат в световен жандарм, гарантиращи най-важното –  интересите на транснационалните американски компании по света. За да бъдат  адекватни на всяка възникваща ситуация, от времето на президента Кенеди до днес, ръководителите на Белия дом ежедневно получават обобщен доклад от 17-те американските специални служби. Документът с гриф „съвършено секретно“, официално е с название Presidents Daily Briefing (PDB) и съдържа най-важните сведения по въпросите на националната сигурност  на САЩ за денонощието.  Сред  разузнавачите този документ звучи като   „Книгата“ („Воок“), с каквото име сред религиозните американци се ползва и  Библията. Жаргонът не е пренебрежителен, а по-скоро отразява значението, което се придава на този доклад в Белия дом. В свое  интервю от 7 юни 2017 г., бившият по това време Директор на националното разузнаване при Барак Обама Джеймс Клапър, споделя, че  в ежедневните брифинги, организирани за  президента на САЩ, наред с всичко останало той задължително  е докладвал  информация по три въпроса:

- за терористични действия  и създаването на нови терористични  формирования по света, които биха могли да бъдат заплаха за САЩ;

- за направени научни открития и съобщения за технологични пробиви по света, които биха могли да намалят конкурентните възможности  на  американските производители и  научно-технологичното   предимство на САЩ  по света;

- за  провеждането на парламентарни и президентски  избори по света, особенно в страни, които влизат  в зоната на националните интереси  на САЩ.

След като знаем това,  едва ли е учудващо, защо  президентът на САЩ Джо Байдън в приветствието си до участниците в Софийския форум на инициативата „Три морета“ т.г. спомена персонално имената само на двама души – Румен Радев и Кирил Петков.

В цитираното по-горе интервю Джеймс Клапър, специализирал в Националния военен колеж, Военновъздушния колеж и Харвардския университет,  известен като най-върлия защитник на тезата  за руската намеса  в американските  избори през 2016 г., дава крайно красноречива оценка за американо-руските отношения: „Двете страни не могат да бъдат съюзници, защото имат непримирими различия. Това е заложено  в руските  гени така, че  те винаги да   бъдат противопоставени, диаметрално противоположни на САЩ и западните демокрации“.

Днес, по вина на

продажната  политическа класа,

народът на България е потърпевш, намирайки се  в класациите по стандарт на живот, свобода на словото и усещане за щастие,  на дъното на Европа! Едва ли можем да обвиняваме американците за това си положение! Те никога не са криели, че егоцентризмът, още повече  в пазарната икономика не предполагат, просто така,  даване на долари. Това не им пречи обаче да се възползват от ситуации и подаръци, за да укрепват своята мощ, да защитатават своите интереси и да налагат своето виждане за „Новия световен ред“!

И тук се натрапва крайно неудобния за нашето национално самочувствие въпрос:

Защо Унгария, Словакия, Чехия, а в последно време и Румъния успяват, а ние тъпчем от 1990 г. на едно място, потънали в интриги, корупция, простотии и национален нихилизъм! Защо и как корупционерите, бандитите, политически номади в т.ч. и бивши комунисти,  членове на „откритите“ и тайни общества, обслужващата журналистика и интелигенция, въпреки малцинството си, успяха да се обединят в една обща „партия“ – партията на разрухата, на животинската страст към пари, власт и перверзни удоволствия и години наред да се къпят в безнаказаност, разврат и богатство, а другата, по-голяма част от народа, от интелигенцията, от управленците, направили народната република пример за успех и просперитет за развиващите се страни по света, да продължава да се примиряват със съдбата и посоката на „колелото на историята“, страхувайки се  най-вече за бъдещето  на децата и внуците си и очаквайки  някой друг, отвън, да свърши работата! Няма как да стане, защото „...Иисус като знаеше техните помисли, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои. И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му!“  (Мат. 12: 25,26)

Няма как злото да победи злото!

Няма как измамата да победи измамата, сребролюбието да победи сребролюбието! В тази безсмислена война ще победи по-наглият и арогантният, а не добрия и можещия. Ще победи по-голямият лъжец и демагог, а не честният и правдивият, най-богатият, а не благородният и безсребреникът! И това всичко става реалност чрез ежеминутното въздействие на мощната измамна индустрия на медиите, социалните мрежи, търговския маркетинг, черния пиар, а вече и изкуствения интелект.

Родители, надникнете в таблетите и телефоните на вашите деца и вижте  на какво ги учат блогърите, преследващи милиони печалби от своите  невръстни абонати! Скоро вие няма да можете да говорите с децата си, разминавайки се по етика и морал! Те стават други хора, от друг свят, който е разделен не по възраст, а по нови „фетиши“ цели, смисъл на живот и пр. И те не са вашите! Скоро вече ще е късно за промяна. Соросоидното  „Отворено  общество“ е  „детска градина“ в сравнение със скритото въздействие на цифровата напаст, излъчваща денонощно и въздействаща пряко на неукрепналата психика, която не може, по понятни причини, да определи кое е „добро“ и кое „зло“ за тях!

На малцината, които знаят и виждат за какво става дума не ни остава нищо друго, освен, водейки своята битка, да търсим възможност да разкриваме механизмите и скрития контекст на това, което се случва около нас, което ни обездушава и, което обрича България на гибел!

Метаморфозата

Великият радетел за справедливост и равноправие, големият поет Максим Горки, през 1895 г., с много романтика възпява революционния чонвешки  порив за по-добър живот и щастие за онеправданите и всички, които страдат под ботуша на неправдата, мракобесието и властта на парите. В неговата поема „Песента  на Сокола“, по един превъзходен начин е казано всичко за смисъла на един  човешкия живот, а чрез думите на змията: „Летиш или пълзиш, краят е известен: всички  лягаме в земята и ставаме  на прах...“, е озвучена философията на еснафа, за който е важно оцеляването и унизителното благоразумие. В думите на Сокола: „Аз живях славно...! Аз познах щастието! Аз храбро се бих!...“, е цялата философия на онези, за които борбата със злото е същност и смисъл на живота им! Това има отношения към днешния ден на българите, но за мен присъдата на Горки: „Родените да пълзят, никога не ще полетят!“ винаги  е била метафората, която в най-пълна степен отразява величието на човешката природа по пътя  й ъм съвършенството. Оценявайки чрез тази поетична форма превъзходството на духовността над грубия материализъм, аз се замислих  дали действително всички организми, които се раждат пълзящи, нямат възможността и да летят. И тогава си спомних за чудото „метаморфоза“ и за значението й в диалектиката  на човешкото познание.

„Метеморфоза“ е  гръцка дума и означава „превръщане от една форма в друга“, а приставката „мета-“ означава „преход“, „преобразуване“, например, „преход от планова икономика  към пазарно стопанство“.  Първият човек, който вижда в метаморфозата божествен промисъл е изключителния римски поет Овидий. В своето произведение „Метаморфози“ той казва:


„Ще разкажа за тела,

превърнати в нови тела;

богове, метаморфозите вие

сътворихте –

дайте дух на тази песен,

която за преобръщения  на форми,

от зората на света до днес,

стих след стих да нареди!“


Библията ни учи, че в онази, изначалната  природа, Бог е дал пример за преобразование чрез промяна на формата. От клетката се ражда гъсеница, която пълзи,усвоява материалния свят, оцелява, има къде да се скрие от опасностите, наблюдава и набира опит в материалния свят в т.ч. и в нейния, животинския. След това тя сменя формата и се превръща в какавида – напълно изолирана от вънщния свят, в пълна карантина, с достатъчно време да реши как да продължи да се развива  нататък. Набрала се със сили и желания да опознае един друг, по-висш свят,  бившата гъсеница разчупва черупката и ако е запазила силата  на крилата си, тя полетява и се превръща в красива пеперуда, която живее кратко, но  с живота си дава  надежда на онези,  които  родени да пълзят, но при силно и искрено желание могат, дори и виртуално, да осъществят мечтата си  за „...чудната си участ да летят....!“

Това е Божественото послание към нас, хората,  като изключение от правилото,  от тривиалното и ежедневното  за тези, които могат „...силно да любят и мразят..!“ Това е и божественият импулс, вдъхновил Овидий и Кафка, Тициан и  Рубенс, Моцарт и Лист, създали вечните легенди за „Орфей и Евредика“, за Дедал и Икар,  за Дафна и Аполон, за Прозерпина  и Фаетон!

Но за разлика от античните творби и легенди от периода на гръко-римската цивилизация, в съвременния забързан и високотехнологичен 21 век „божествената метаморфоза“ като възможност за  преобразования и превъплащения се превръща в мощен инструмент за феноменални  личностни еквилибристики, които имат за цел да направят техните автори  богати, всемогъщи и тънещи в охолство и разврат, заблуждавайки онези, които  с доверието  си им дават правото  да ги ръководят, трупайки блага за себе си от техния труд и творческа мисъл. Голямата разлика между днешната цинична изява на метаморфозата и магическата й сила по време на гръко-римската цивилизация е в това, че просветлени  от 250-те  увлекателни легенди на  Овидий, хората от античността и средновековието са били вдъхновявани към съвършенство, към любов към ближния и благородство. Днес обаче търговският маркетинг и реклама са в състояние, субективно и избирателно, да направят от един ограничен, първосигнален, арогантен и алчен човек „лидер“  на държава! И той, чрез демагогия, притворство, измама и тотално сервилничене пред властелините на света, обладан от безумен разрушетелен бяс да  унищожава всичко пред  себе си само и само, за да задоволи хищническия си и  парверзен нагон за власт, пари, и удоволствия!

Когато дойде моментът за финализирането на Доктрината  „Разцепващ фактор“, цялата организационна структура по реализацията ѝ бе приведена в пълна готовност. Годината бе 1985.

Главното действащо лице бе изведено на ръководна  позиция в СССР, той бе белязан на челото,  за да вдъхва сакралност и месианство, и Маргарет Тачър го благослови с думите: „С този човек ще може  да се работи!“ Но това не беше Божия знак и промисъл, а сатанинска метаморфоза. Ръководителят на държавата, разгромила фашизма и изградила първото справедливо и уважаващо  малкия човек общество,  бе хвърлена във вътрешни разпри,  в  „преустройство“ (сатанинска метаморфоза), в братоубийствени междуособици и масови  предателства. Една исторически отвоювана, балансирана и планово регулираща се  система за икономически отношения (СИВ), базираща се на практически неограничените ресурси на една шеста от планета и на  честния труд на милиони хора от много страни,  бе тайно преотстъпена на онези, които се задъхваха и загиваха  от липса на пазари  и  от  натрупани  излишъци, отлагайки във времето  предизвестния им край.  Всичко бе добре   „опаковано“ с романтичното“ Did It My Way!“, а  „Доктрината Брежнев“  заменена с „Доктрината Синатра“, отправяше посланието, че всеки има собствен път, което на  практика означаваше недостоен отказ от подписани договори, погазване на вечните добродетели  за  дълг, чест  и отговорност за сметка на получени „сребърници“ и нобелово лауреатство!

С лекота бе разгромен международният правов ред, гарантирал десетилетия мирния живот на човечеството. От тази собственоръчно изфабрикувана от „think tanks“ центровете доктрина, обричаща милиони хора на страдание, нищета и физическо унищожаване,  се роди сатанинската метаморфоза „Горбачов“, разградила  една огромна територия, за да нахлуят в нея  от Запад  изгладнелите „хиени“ и спекуланти в непревзетото,  и с войни огромно жизнено пространство. Новият Воланд изтласка местната  първосигнална и нискочела „пяна“ в държавите от Източна Европа на властови позиции  така, че те  да грабят, рушат и  безнаказано да  малтретират ошашавеното и загубило елементарна ориентация безропотно население!

В България този  Нов световен ред  бе представляван от Андрей Луканов,

който покани в страната предварително сформираната банда на Ричард Ран, която за броени седмици преформатира  (метаморфизира) без упойка страната от една обществено-икономическа формация в друга. И Луканов, и членовете на бандата, явно, не са преминали през еволюционния етап на „какавидата“ и не са имали реално време да осмислят, какво точно искат да направят от българския народ, станал обект на техния експеримент и манипулация! Тъй като това е главният провал в съвременната българската история, с неминуем отпечатък върху живота на българина през  бъдещите   десетки години, то за да разберем за какво става дума в действителност,  ще цитираме извадки от книгата  за прехода на България към пазарно стопанство „Конституция, свободи, благоденствие“ на един от авторите на „Програмата Ран-Ът“, отговарящ за изготвянето на проекта за нова Конституция на РБ, д-ра по право  Бърнард Х. Сайгън. Но за това в следващия брой.


Следва


 

КОГО И КАКВО МОЖЕ ДА СМАЧКА ВАЛЯКА

Е-поща Печат PDF

„Бъдещето зависи от това, което правим в  момента“

Махатма Ганди


Съдържанието на всички интервюта, изказвания и отговори на въпроси от инициаторите на „Продължи промяната“ би могло да се резюмира във “Всичко е бизнес и ние ще ви го докажем“.

Това произтича и от досегашните действия на господата Петков и Василев, а именно повече ред в приходите и разходите, но той изглежда само като промяна уредбата на витрината на българската държава. Променят се места на важните манекени, на самите манекени, на аранжировката на рекламното пространство, но какво става отзад, зад витрината, остана скрито за обществото.

Няма и публични становища по важни актуални теми на обществото, критики към програми и политики от страна на членове на формацията, от които да се вижда и гражданската им позиция. Дипломи и постове в разни организации не са достатъчни за даването на доверие за управление на държавата. Защото досега няма отговор от тях на такива въпроси, които да дават основание, че ще има наистина промяна в икономическия модел на България като структура и съдържание, а не просто желание, а може би и задача за смяна на паричните потоци. А именно:

• Смятат ли да върнат откраднатите и изнесени от България финансови ресурси, а не угодно да ги забравят? „Кой пил-пил, който грабил-грабил“ – ние започваме на чисто”. Това е приемливо за тях, защото не са от ограбените, но обществото е изстрадало тези ресурси. Така ли трябва да се разбира тяхното условие, че биха работили с ГЕРБ и ДПС, ако си признаят за корупцията? Или срамежливото и повърхностно споменаване, че концесионерът на Челопеч трябва да плаща повече и нито дума за другите концесии.

• Защо не пледират за внедряване на стандарта БДС ISO 37001:2016 „Системи за управление за борба с подкупването. Изисквания с указания за прилагане“, а го подменят с един нерегламентиран, а дори позволяващ корупция и толериране сертификат „Община без корупция“? Дори в приетата на 11 март 2021 г. „Национална стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз за периода 2021 – 2027 г.“ не се споменава този стандарт.

• Само общините ли са източник на корупция или източникът се крие в управлението на държавата? Дали борбата с корупцията разбират като чистосърдечни признания или като система от мерки, контрол и наказателна отговорност за лица, допуснали възможности за съществуване на корупцията по законен и незаконен път? Резултатите от досегашната им дейност може да се разглежда като намерение, но е и като решителност, която трябва да се доказва ежедневно. Защото не обръщат внимание на общественото мнение, а действат по някаква свое разбиране за изкореняване на корупцията.

• Смятат ли да променят структурата на българската икономика като баланс между малките, средните и големите фирми, като персонал и оборот? Наблягането на стартиращите фирми и подценяване на дела на средните (49-250 заети), е като да очакваш от фойерверки да се запали пожар. Възможно е, но колко дълго този огън ще гори? В България фирмите с персонал 1-9 заети съставляват 93,05% от всички регистрирани, а от 10 до 49 - 5,72%  или общо 98,79%. Как такива компании могат да устоят на конкуренцията на  международните компании? Едва ли с еднократни иновации, ограничен производствен капацитет и да имат устойчиво развитие? В тях са заети близо 53% от заетите лица (над 1 милион), този контингент е най-податлив на всякакви кризи, и тяхното състояние ще оказва силно влияние върху БВП (Брутен вътрешен продукт), върху социалния мир и икономическия растеж. (Таблица 1)

• Смятат ли обещаващите едва ли не чудеса от „Продължаваме промяната”  и как, респ. в какви срокове, да повишат авторитета на България по отношение на брутния вътрешен продукт на глава от населението, по който показател изоставаме на 50% от Европа и до 3 и повече пъти от високоразвитите страни? (Таблица 2)

Това е интегрален показател за стандарта на живот, за нивото на технологиите, нивото на образованието, на науката и т.н.

• Как смятат да сменят профила на участието на МСП в БВП на България, тъй като 40% се формира от сектор „Търговия, 21% от сектор „Преработваща промишленост“ и само 10% от сектор „Селско стопанство“? Ще продължава ли изхранването на населението да става с вносни селскостопански продукти и България все повече да се превръща в страна на услугите, при които принадената стойност е най-ниска с най-малки възможности за икономически растеж?

•  Как смятат да решат проблема с икономическия дисбаланс между отделните региони в България? В Плана за възстановяване и устойчивост няма заложени мероприятия в това направление. (Вижте „Загиването на България е планирано и в Проекта на Програма за развитие на регионите 2021-2027”.

• Какво им е отношението към този подход на ЕС?

•Да смятаме ли, че имат намерение да търгуват и умиращите населени места (1315 към момента), вместо да реализират индустриален модел за всеки регион, област?

•  Имат ли намерение да търсят баланс между държавната, частната, кооперативната и обществената собственост? В света се увеличава делът на държавната собственост. Според “FortuneGlobal 500” делът на държавните предприятия е нараснал от 9% през 2005 г. до 23% през 2014 г.  А според проучването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие „OwnershipandGovernanceofState-OwnedEnterprisesACompendiumofNationalPractices, OECD (2018)“ държавните предприятия представляват една пета от най-големите предприятия, за разлика от преди 10 години, когато само едно или две предприятия бяха в това семейство. Значи се търси оптимизация на собственостите, за да се осигури устойчиво развитие на държавите.

• Какви са техните виждания за осигуряване на устойчиво развитие на България в аспект на национална сигурност и икономическа независимост?

• До каква степен ще допуснат българските фирми да са независими от чужди интереси, капитали и съсобственици?

• Ще използват ли публично-частното партньорство (но не в проявлението „концесия“) за провеждане на целенасочена инвестиционна политика, в която Държавата да играе ролята на предприемач (временен инвеститор)?

• Ще поставят ли културата, езика, историята и нейните фортпостове зад граница, на тезгяха? Ще докажат ли, че милеят за миналото, настоящето и бъдещето на България като тяхна родина и ще съхранят ли тези елементи за принадлежност към нея за децата и внуците?

• Каква ще бъде външната им политика, изразяваща се в отношение към глобализацията, неолиберализма и неговите проявления в Истанбулската конвенция?  Под знамето на ЛГБТ ли ще решават демографската криза в България и състава на управленските съвети на фирмите в България като подражание на САЩ? С овча кроткост ли ще приемат указанията на великите сили, на натрапени съюзници и на лукави покани за участие в съюзи, проекти и мисии?

• Как ще чуват гласа на обществото по актуални теми? Досега нямаше реакция на твърде много публикации за дискусия с тях. Или вече са ампутирани към общественото мнение от желанието за власт и безалтернативно изпълнение на неясни поръчения?

Посочените теми отсъстват изцяло или частично от програмите на всички партии. Ако няма реакция от двамата „спасители в ръжта”, то те ще станат поредните продавачи на розови обещания.

Техните отговори ще бъдат и критериите, по които ще се оценява бъдещата им дейност. А ако не ги дадат, значи или се страхуват, или имат задни мисли и планове.

Тези въпроси не изчерпват една визия за управлението на България към икономически растеж и благоденствие. Едно допълнение в този смисъл ще може да предизвика само повече уважение към заложената цел: „Да се промени България  така, че да се гордеем с нея, а не да бягаме от нея“. Почтеността, за която справедливо пледират, вече бе използвана от т.нар Цар Симеон 2. Българският народ повярва и всички знаем какво се случи след това. Откритост в мислите и гражданска позиция е главното днес, а не само отказване от банкова тайна на авоарите и репликация на политически лозунги. Почтеността няма критерии, защото: „Non omnelicitum honestum - Не всичко позволено е почтено“!

След неуспешното „изчегъртване“ дано не допуснат да бъдат отново осланени крехките и избледняващи надежди на българите за по-добро бъдеще.

Очакваме да оспорят мисълта на Фабио Воло: „Политиците вечно се позовават на едно по-добро бъдеще и го обещават. Сигурно рая имат предвид.“


 


Страница 1 от 444