Уважаеми делегати и гости,
Няма съмнение, че Четвъртият редовен конгрес на ПП „Нова Зора“ се провежда в съдбовни за народа и отечеството ни политически времена. Извън общия недъг на безвремието, наричано преход, което за всеки от вас е до болка познато, извън безразсъдно пропиляваната национална енергия и срутването на надежди и кумири, последните години и месеци осветиха образа на една безпътица, за която в народната памет няма аналог и няма пример в българската история. Подменени бяха смисъла и значението на ориентири и указатели, които винаги са били упование на народностния дух и са обозначавали мястото на камъка, както се казва, върху който се крепи светът на българина. Днес малцина разбират и осмислят стихията, която подкопава общите начала на българския живот, загубената вяра в тях, нарушената им святост и неприкосновеност, и малцина осъзнават безначалния хаос, в който народът ни може да бъде погубен.
За повече от 20 века в човешката история вярата, честта, дълга и любовта към Отечеството бяха понятия и неразрушими принципи, които отливаха невероятната сплав на човешкия порив към достойнство, към род и памет, и които съединяваха в неразривно цяло миналите, настоящите и бъдещите поколения. Това превръщаше нацията в един приемствено живеещ организъм, свързан с духа на народностната общност, със света на високите стремления и ценности, на традицията, историческия магнетизъм – опора и основание на които бяха православието и семейството. Много от нашите родители бяха неосъществени докрай атеисти и вярваха, че „битието определя съзнанието“. Те бяха закърмени в Ботевото порицание на Соломоновата мъдрост: „Търпи и ще си спасиш душата!“ И увлечени в борбата за справедливо разпределение на благата пропуснаха да забележат великото отсъствие на онази духовна компонента на съзнанието, без която, както бе писал още Достоевски, щом няма Бог, значи всичко става възможно.
Днес в метрополията на хегемона и в живота ни, властват в абсолютни категории безсрамието, властолюбието, абсолютната корист и пошлост, и главно абсолютната сатанинска жажда за ненаситност в разрушението. Употребих прилагателното „сатанинска“, за да очертая само контурите на една сатаносфера, която обема живота ни с турбуленцията на нови исторически изпитания. Живеем в свят, в който няма нищо свято, в който безпределът определя параметрите на пошлостта, разюздаността и греха.
В свят, в който кръвосмешението, гей браковете, Кончита Вурст и евтаназията, са върховен израз на свободната воля и, уви, само първо стъпало по безкрайната стълба на правата на човека.
Днес векторът на българската политика е ориентиран на Запад. И това не е само защото в последните 30 години победителите в т.нар. Студена война налагаха по пътя на отрицателната селекция не само неверни икономически постановки, утвърждавани до степен на канонизация, но и защото меркантилността и конформизма бяха издигнати в статут за бързо и лесно домогване до властта. Отсъствието на национален идеал и национални цели, които да бъдат действен коректив в случаите на загърбване на националния интерес, всъщност определиха границите на цивилизационния капан, в който пребивават обществото и държавата ни. И как, и ще се измъкнем ли от него, зависи от обстоятелствато дали политическите и държавни мъже, които обитават върховете на властовите структури, ще останат по местата си или нацията, както и друг път се е случвало в историята ни, ще съумее да излъчи нови личности, имена и сили, способни да предотвратят края на нейния път в историята.
Казват, че камъкът на дълговечността на всяка победа, е закопан в зида на миналото. Там е Светая Светих и победителят, дори когато е временен, знае това. Той знае, че оплячкосването, разтерзанието и разгулът са все пак до време.Това е причината най-големите негови усилия и средства да бъдат насочвани към паметта на нацията, към нейната история. Ако успее да ги подмени или унищожи, от обществото на лотофаги, ще се получи желаният от него във всяко отношение, негоден материал. И стремежът към тази цел е все по-усърдно той да натяга пружината на т.нар. цивилизационен капан, в който сме набутани.
Тъкмо затова истинският разгул в триумфа на победителя се изразява в усърдието му да пренаписва учебниците по история за децата ни. Днес продължава с пълна сила процесът по дегероизация на нашите национални герои и исторически дати. Тази година на Шипка, на 3-ти март, възмутеното множество от български граждани „поздрави“ вече бившият министър-председател Кирил Петков със снежни топки, заради неговата груба антируска, което значи антиисторическа, позиция. Заради стремежът му грубо да неглижира мястото на Русия – Освободителката, в живота на българския народ, както направи това и в Копривщица, при честването на Априлското въстание. Нищо обаче в поведението на този най-безпринципен и най-безхарактерен, глупаво демонстриращ своите проамерикански позиции министър-председател на България, не се промени. Той продължи позорната инерция, започнала с унижението на посланика на една велика сила – Русия - Елеонора Митрофанова; през отказа България като православна държава да защити патриарха на Москва и цяла Русия; да не говорим за отказа да бъде пропуснат полета на външния министър – пак на Русия – Сергей Лавров, и всичко това, изглежда, за да се хареса непременно, образно казано, на „ректора на Харвард“.
Най-ярко отношението на бившия министър-председател Кирил Петков към Русия обаче се прояви на връх Околчица, в деня на Ботев и падналите за българската свобода. Тази свобода, която пред Бог и пред историята България получи заради саможертвата на руския народ пролял кръвта си, според най-светлия Евангелски принцип – „за други своя!“ Няма да цитирам неговите думи, но видях как множеството стискаше зъби, как официални лица и фактори в правителството на четеристранната коалиция, пристъпяха от крак на крак, намръщени и съсредоточени. Това, може би, трябваше да изразява тяхното несъгласие с министър-председателя, когото иначе, както заявяваха, категорично подържал и, заради „безкомпромисната му битка с модела ГЕРБ“. Само че най-трудна за решаване е винаги задачата какво печелим, когато губим? И обратно. И когато мълчим, макар и намръщени, когато, както казват руснаците, показваме „кукиш в кармане“?
Политическа партия „Нова Зора“ още от първия си ден е поела високата длъжност и отговорност да бъде изобличител на компрадорщината и слугинажа на чужди интереси. В последните месеци обществото ни беше потресено от ролята на високо отговорни политически мъже на България, изпаднали до равнището на свръхстарателна прислуга. Какво се е случило с България, с нейния политически елит, че тя се нареди в първата редица на най-яростните русофоби, непосредствено след Великобритания и на една линия с Полша и Прибалтийските държави?!
Няма да преразказвам известното. Вие сте просветени и информирани хора. На вас са ви добре известни историческите факти, както и фактите на текущия политически живот. Затова само ще припомня неопроверганата през вековете библейска мъдрост, която гласи, че „Бащите яли кисело грозде, а скриптели зъбите на синовете им“. В живота, както и в историята всичко се заплаща. И е валидна една единствена валута – страшната червена валута на кръвта! За нея няма обменни бюра, а гишето на историята работи без прекъсване, защото няма почивен ден.
България често е заставала пред него. Тя заплати през 1913 г. за продължилото преди това десетилетие на безогледна антируска и русофобска политика на Стефан Стамболов.
През 1919 г. платихме сметката, ведно със сложните лихви, натрупани през вековете и предявени ни от днешните наши нови приятели. Платихме заради Адрианопулската битка през 1205 г., заради Завоя на р. Черна, заради по-твърдата и от кремъка на Каймакчалан българска войнска воля и самопожертвователност, и най-вече, заради неувяхващата слава на Дойран. Когато „българолюбецът“ Уйлям Чърчил прочита съкрушителните клаузи на Ньойския диктат, казва: „Така се пада на народ, който вдига ръка срещу своя освободител.“
През 1947 г., в Париж, ни защити пак Русия, в своето ново имперско превъплъщение СССР. Но отложената цена на възторга „Да литнем към Англия“, ни бе предявена 45-години по-късно. Предявиха я същите онези наследници на великите хуманисти-демократи от рода на граф Ньой, на военния кореспондент на в. „Дейли Нюз“ от 1877 г. – Арчибалд Форбс, който възмути светът със своите съждения, че турците имали пълното право да ни изтребят до крак в мига на преминаването на Дунав от освободителните руски войски. И само геният Достоевски тогава издига глас срещу „хуманните“ принципи на г-н Форбс. Неговите наследници и наши нови съюзници и европейски братя обаче, не се засрамиха. Те бяха калкулирали цената от 130 млр. долара материални активи и 2200 български завода, които трябваше да бъдат превърнати в скрап. Отделно към сметката бе включено златото на Челопеч за „Дънди Прешълс Метълс“; както и дебелият кръст върху доведените до колапс българско здравеопазване, наука и образование, армия, служби и пр. Бе прибавено и обезкървяването на страната с над 2 милиона емигранти, за които в България нямаше и не можеше да има хляб.
Какво се е случило с овластените ни по конституция мъже? През какви розови очила те гледат на света, че събират и носят съчки за кладата на която предстои да бъде изгорена България? Не им ли е ясно, заради какво се води тази война в Украйна и, заради какво е желанието на украинския посланик, ние, българите, непременно да бъдем накървени в конфликта на противоборството на НАТО и Запада с Русия! Не се ли досещат, че е в ход генерална промяна на силовите линии в света? Че се случи доскоро немислимото – оспорено беше непререкаемото право на силата в еднополюсния свят. И че истинското име на проксивойната, която Западът води срещу Русия, се нарича отново „Дранг нах Остен“? И че на 24 февруари бе нанесен изпреварващ удар по предната колона на Третия кръстоносен поход срещу Русия. И бе показано на света, че възраждането на фашизма няма да бъде допуснато; че истинският фашизъм е иманентна същност на неолибералния социален расизъм и социалдървенизъм. И че всички държави, както както казва поетът Райнер Мария Рилке, граничат с други държави, но само Русия граничи с Бога!
Уважаеми делегати и гости на Четвъртия редовен конгрес на ПП „Нова Зора“,
Извън всичко споменато, днешната действителност на България се характеризира с две основни особености. Днес в България на мястото на политическия дневен ред, който се основава на отношенията между леви и десни партии, се появи дневен ред, който е изцяло и напълно геополитически. От този основен факт би трябвало да тръгват анализът и действията на всички политически сили и фактори, които държат да се наричат български. С други думи, коридорът на възможната днешна българска политика е трасиран от геополитиката. И самата тя е геополитика. Това е обективен факт, и не е приумица на „неправилни“ политици.
Въпросите за мира и войната, за националния суверенитет и за независимостта, за свободното развитие или блоковата ангажираност, днес са централните, най-важните и съдбовни политически въпроси. Независимо дали това се отнася до наболелите отношения между България и Република Северна Македония, или е продиктувано от императивите на прокси войната на НАТО срещу Русия. Дай Боже, народът ни да надживее майкопродавците, които го управляваха в последните 30 години, предателствата на които отгоре и отвътре го съсипваха. И както се видя вчера, ще продължат да го съсипват.
През вчерашния ден бе осъществено поредното посегателство срещу целокупната същност на българския народ и неговата история. Един парламент без председател и държава без правителство, взеха съдбовното решение, с което признаха историческото българско поражение. И това няма да се забрави, защото по този начин бе скъсен пътя на предсказанието, че в края на краищата Македония ще се превърне в гробницата на България. За съжаление, вчера нямаше кой да удари камбаните на „Александър Невски“, за да оповести покрусата и на мъртвите български герои от моралното пораженчество на българския идеал. Националното предателство към което ни тикаше цели шест месеца правителството на Просто Киро, вчера се осъществи напълно, с акта на т.нар френска инициатива, която зачеркна България като субект на собствената си съдба. Остава само още една пагубна възможност, за да бъде обезсмислено цялото съществуване от 13 века на българската държава – да ни намесят и във войната на НАТО с Русия. Това би било фатално, безвъзвратно и съдбовно, защото ще бъде за трети път през последните 100 години. Това са двата особени момента, за които всяка възможна национално-отговорна политика трябва да държи сметка. Те са непоклатимото ядро на два казуса, в които, ако сме патриоти, трябва да търсим мястото и ролята на ПП „Нова Зора“.
Ние винаги сме стояли с лице към истината и правдата и никога не сме казвали, че черното е бяло. И обратно. Не сме забравили също, че най-добрата политика е честната политика. Говорили сме това, в което вярваме и мислим, и пред приятели, и пред врагове. Днес не крием, че сърцата ни се свиват пред изводите от анализа на действията на днешната съвкупна политическа класа; покрусени сме и от изсветляването в бледорозово, както се видя вчера, на едни обявени кървавочервени линии.
Пред лицето на няколкото кризи обаче, които обхващат българското общество – финансова, икономическа, енергийна, демографска, управленска криза, както и криза на представителността, става ясна цялата политическа несъстоятелност на съвкупния български политически елит, с много малки изключения. В своето разгръщане тези кризисни процеси неумолимо водят България към реална неуправляемост и в крайна сметка към национална катастрофа.
Уважаеми делегати и гости,
В един подобен доклад няма възможност за подробно разглеждане на многобройните всеобхватни аспекти на всеобщата криза в българското общество. Затова само ще маркирам отношението си към финансовите аспекти на кризата, колкото да обознача позицията на „Нова Зора“ по важни аспекти на българското национално съществуване в света на банките и тяхното престъпно сдушаване с българските мутри, които бяха и, уви, все още, са узурпирали властта в държавата.
Вече 33 години като вестник и почти 30 като политическа формация – през интелигентския Политически кръг „Зора“ основан през 1993 г., и от 2006 г. като партия „Нова Зора“, ние следим неизменния вектор на „битката на силните мира сего“, срещу националната държава. Убедили сме се, че националната валута е съществена пречка за нейния по-лесен разгром. Нещо повече наситили сме се да слушаме внушенията, че националните валути са анахронизъм от 20 век, който трябва да бъде премахнат, защото пречи за установяване на... световно правителство! Днес вече е по-опростена формулата, която позволява по-скоро да бъдат премахнати националните валути, които са своеобразна броня за националната държава. Средство затова е изнамерено в разклащането на всички културни и нравствени устои на обществото. И вече все по-ясно се вижда как тече процесът за културно израждане на човечеството; как се води яростна борба срещу устоите на националната култура и религиозността; как се издигат във фетиш всевъзможни права на т.нар. подтискани малцинства; как се поощряват всякакви прояви на другост, на сексуална освободеност, на еднополови бракове... Вече не се прикрива дори доскоро косвената подкрепа към педофилията. Либерализират се, да не кажа, че падат границите на инцеста. В ход е легализацията на наркотиците; повече от демонстративна е подкрепата за атеизма и евтаназия.
Единната европейска валута, към която с нетърпение се готвят да ни пресъединят, е наша огромна тревога, защото осъзнаваме, че тя също е само етап от битката срещу националната държава, сиреч и срещу България. Срещу националната валута, като част от тази хибридна война, се предприемат всевъзможни покушения, които имат за цел след осъществения грабеж и идуктираната несигурност, да отвратят народа от българския лев, и той да махне с ръка, и да предпочете еврото, като уж по-сигурно.
Преди 8 години в България бе разбита и ограбена Корпоративната банка. Интересно е, че банковият катаклизъм тогава, се развихри веднага след завръщането на бившия министър-председател Бойко Борисов от САЩ. Вярвам че всички вече сте забравили неговите изпреварващи медийни фойерверки и алармистки заплахи за фалита на държавата и банковата система. Лично шефът на ЦРУ го беше потупал по широкия гръб и бе обявил, че: „Това е нашият човек!“ Историята е дълга, но още тогава стана ясно, че възникналият финансово-банков катаклизъм, покрай всичко друго, е и особено наказание, наложено ни от САЩ, заради колебливата позиция на правителството на Орешарски по въпросите с Крим и украинската криза; за санкциите срещу Русия и строителството на „Южен поток“.
Напрежението в банковия сектор бе съзнателно използвано, за да се предизвика изкуствена политическа и финансова криза, която да срути държавата, реалната икономика и да унищожи за пореден път спестяванията на хората. Свидетел съм на тези събития, защото тогава бях депутат и знам какви неистови усилия струваше това на парламентарната група на „Коалиция за България“, на водещия икономист Румен Гечев и лично на Сергей Станишев, за предотвратяване на идеята за т.нар. банкова ваканция. Изтръпвам само като си помисля, че България, според неогласявания, но приведен в действие план, трябваше да бъде поставена в положение на протекторат и се очакваше МВФ да определя всички наши основни политики – в областта на здравеопазването, пенсионната система и финансите. И макар и с късна дата, нека да го кажа: чест им прави на Светослав Гаврийски, както и на финансовия министър Петър Чобанов, задето буквално спасиха тогава България от крах и унищожение.
Минаха 8 години но „световните хищници“, както все по-популярни стават споменатите световни банкстери, вече най-нагло определят като „суеверие“ и международното право, и националните законодателства, и особено суверенитетът, гаврата над който е пълна и безпощадна. (Гласуването на т.нар. френско предложение, относно Македония, е най-неопровержимото доказателство в този смисъл). Пълният банкстерски разгул демонстративно се изразява в нанасянето на безогледни и неотразими смъртоносни удари по банките, и икономиките на всяка непокорна страна. Нанася се с премислената, „възпитателна“, според тях цел, да бъде показана икономическата и властова мощ на хегемона, и най-вече никой да не си помисля дори, че доларът може да не бъде световна резервна валута. Съдбата на Садам Хюсеин, на Муамар Кадафи, на Доминик Строс Кан, както и на всяка институция, която се опитва да не спазва изискванията им, са красноречиво доказателство за назидателните уроци, които те раздават на всеки, който си позволи да бъде непослушен. И трябва да си могъщ като Русия, и трябва да имаш смелостта и визионерството на Путин, за да можеш да се изправиш срещу финансовия октопод на банковия тръст на САЩ.
Приучени от налаганите глоби на най-големите френски и германски банки, днес правителствата на двете най-големи страни в ЕС, са послушни и сговорчиви за всяка американска инициатива. И са готови, в ущърб на собствените си икономически интереси, да купуват втечнен американски газ на непосилни цени, но да изпълняват безропотно императивите на хегемона.
Има ли спасение от всичко това?
Как да отговоря на този въпрос!
Няма съмнение, че ситуацията в която се намира Отечеството ни, както отбелязах в началото, няма аналог в неговата история. И друг път съм го казвал и писал: „Днес България няма нито надеждни съюзници, нито верни приятели.“
Днес валцовата мелница на глобализма премила цели народи, национални икономики и вековни култури. И значи с послушание и преклонена главица няма да стане. В тази върхова ситуация, когато отделния човек е затиснат от своите си страхове за хляба, за децата, за живота, за утрешния ден, да се намери общоприемлива формула, която да обединява, а не да разделя, е едновременно и необходимо, и трудно.
Философът би казал, че е късно;
поетът би добавил че сме „сираци на вечността“;
нихилистът, че така ни се пада;
песимистът, че всичко е загубено!
Но ние, с вас, сме патриоти! И нашата звезда е надеждата. Тя е незаспиваща сестра на всички мъже на дълга, на всички синове на честта – на живите и мъртвите! И на неродените внуци на нашите внуци.
Българската надежда винаги е говорила с гласа на мъдростта. Българската мъдрост винаги се е вслушвала в гласа на Апостола. 150 години след неговата гибел един вик виси на бесилото на историята със страшна сила: „Народе????“ „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!“
В този смисъл, драги приятели, на България е необходим нов, бърз и ефективен мобилизационен политически проект, който трябва да постигне две цели и да реши две основни национални задачи.
Първата цел е да осигури нови хоризонти за сигурност, развитие и просперитет на България и съхраняване на народа ни.
Втората цел е да изхвърли от властта и властовите структури виновните за днешното военно, икономическо, културно и цивилизационно крушение – т.нар. политически елит, който вкупом съгреши и вкупом непотребен стана.
И единствената работеща формула в конкретните политически условия, според разбирането на „Нова Зора“, е максималната концентрация на национална енергия, под формата на Единен народен фронт.
Уважаеми делегати и гости,
Само преди дни се навършиха 140 години от рождението на Георги Димитров, една незаобиколима личност в историята на борбите на българското и световното работническо движение. Национален инициативен комитет осъществи програма за честването на този забележителен борец срещу фашизма и нацизма, обезсмъртил името си в авангардната битка срещу кафявата чума. Особено качество на идеите на големите личности е, че те живеят дълго и, че много трудно остаряват. Идеята за народните фронтове е блестящо разработена от Георги Димитров и саратниците му от неговото време. „Нова Зора“ има съзнанието, че не епигонства и едновременно с това, че не претендира за авторство. В интерес на истината обаче, тази идея беше издигната в доклада ми още на нашия Първи конгрес. Помня оглушителните аплодисменти в Залата на Дома на транспортните работници. Тогава гост на конгреса ни беше председателят на партия „Народен съюз“ Виктор Имантович Алкснис, съветски и руски политик. Той бе силно заинтригуван от реакцията на залата и после дълго ме разпитва за идеята, може би защото тогава в Русия предстояха избори. И ето, не мина и година, и информационните агенции гръмнаха с новината, че по идея на министър-председателя Владимир Путин „Единна Русия“ ще се явява на изборите в състава на Общоруския народен фронт. На това място искам да внеса яснота и да изпреваря всеки, който би казал: „Слушай го, какви ги говори, а уж беше скромен човек!“
Не, уважаеми делегати и гости,
Разказвам всичко това, за да посоча безвъзвратно пропиляното време, защото с тази мобилизираща идея Политически кръг „Зора“ през 2005 г. създаде Национално обединение „Атака“, с което се явихме на изборите и спечелихме 23 мандата за народни представители. Пътьом само ще отбележа, че Волен Сидеров се възползва от тази наша идея, за да регистрира по-късно партия „Атака“, която безсрамно употреби за лични цели. Сиреч, от мощния ствол тази идея той успя бездарно да издялка полезен материал, колкото за една клечка за зъби. Всичко друго бе превърнато в талаш.
Валери Симеонов довърши започнатата от Волен разсипия като въз основа на публикациите на „Нова Зора“ регистрира Национален фронт за спасение на България. Днес и двамата нито стават за „атака“, нито за „фронт“! Нейсе! Бог да ги съди! Пропиляха надеждата за възможна концентрация на националната енергия, за най-важния съюз, този на патриотизма и социалната идея. Ако сте забелязали, на страниците на „Нова Зора“ публикации в този смисъл отдавна не се появяват, защото „кандидатите за спасители“ не свършват. Сега, след като бившите председатели на БСП – Станишев и Миков приемаха на думи идеята, но никога не направиха и минимални усилия, за да я осъществим, Корнелия Нинова, в разговор с мен, ме увери преди време, че това ще бъде вторият етап и той ще се осъществи. Много са причините, задето този наш разговор не продължи, но от тази висока трибуна смея да твърдя, заради всички основания, посочени дотук в доклада, че това може да бъде спасителната идея в този тежък за Отечеството ни момент. В този смисъл се обръщам към вас, уважаеми делегати и гости, с предложението днес да решим как може да бъде осъществена тази идея – със съдружни усилия или със собствени сили.
Спирам дотук. Останалото, в дискусията.
И все пак не бих могъл да завърша така.
Мисля че заради неотклонния път на „Нова Зора“ през годините, с открито чело и чисто сърце мога да призова от ваше име, патриотите на България с лява и дясна политическа култура, българския имотен слой, който може да има бъдеще единствено ако има български народ и българска държава; хората на социалната кауза и интелигенцията; учените и просветените умове на България, които също чуват тревожните удари на българските си сърца. И също разбират, че Отечеството е в опасност.
Към майкопродавците и отцеругателите, към виновниците за краха на България имам сили само да изрека: „Анатема! Трижди Анатема за юдинските им дела, несъвместими с естеството на българската чест и кръв!“
Знам, че Спарта все пак победи Атина.
Знам, че никой в Троя не вярва на Касандра.
Знам, знам, знам!...
Но дори и да ми отсекат главата, войводата Хайтов ме е учил да викам: „Да живее България!“
Днес тя има нужда от помощ!
Да спасим Отечеството!
