Някой беше казал, че един народ не може да загине, освен от самоубийство. Но вече повече от 30 години, капка по капка изтича кръвта на България. През това време посърваха мечти, срутваха се надежди, изтърбушвани бяха традиции, култура, морал. С еничарска безпощадност бяха посичани поминък и производства, светини и достояния, но България все така си остава полужива в окото на тази кървава вакханалия. И само горкият й поплак, глъхне „низ велика пустиня развян.“
Кой и кога е захвърлил родината - майка, кой и кога е обричал цял един народ и цяла една държава да бъдат затривани от собствените й синове, чрез институциите на самата държава?...Кой?
В жестоката книга на смутните български времена днес се дописва горестната приказка на едно невиждано историческо безпаметство: „Да се знае и помни, когато ништите духом бяха водачи, посредствениците – гении, а безродниците седяха предрешени като патриоти. И покачени на кокилите на греха и майкопродавството, глаголиха за промяна, а накъдето и да се обърне човек, само мерзост и запустение велико, мъка и пещерен хлад, бурени и забрава! И нищо друго не виждат очите. И нищо добро не очакват ума и сърцето.“
Тежък е за нас българите месец ноември. Днес е 26, а утре – живот и здраве 27-и. Колцина обаче ще си спомнят за тази най-тежка и най-черна дата в българската история – подписването на Ньойския диктат през 1919 година? България изгуби на този ден територии, земи и хора, за които дори и според становището на делегацията на САЩ в Париж „тя има своите справедливи етнически и икономически интереси“. Но кой да ти хай! Вълците не подбират, а победителите също като тях не знаят милост. Губим Южна Добруджа, Западните покрайнини, Македония и Беломорска Тракия… Толкоз! Мълвата твърди, че от портрет в залата на Кметството на Ньой сюр сен, с аристокатична злост се усмихвал доволно самият граф Ньой, погинал в битката с Калоян при Адрианопол, на 14 април 1205 г.
Миг на закъсняло с повече от 700 години тържество на възмездието, но затова пък – съсипващо!
Навън вали, снегът е бял до премала,
а черните мисли, които довлече, разравят моята памет. И изплува една друга дата – 18 ноември 2005 година. Ако трябва да уточня календара на споменатите дати и събития – това би било нов повод за тържеството на граф дьо Ньои, който сигурно и сега злорадо наблюдава от небесните селения поредното и както ми се струва, фатално българско крушение.
Всичко започна много по- рано, но на тази дата – 18 ноември, преди 18 години, председателят на Американската търговска камара г-н Кенет Лефковиц написа писмо до председателя на Комисията по присъединяване на България към Европейския съюз – г-жа Камелия Касабова. Той изпрати същото писмо и до трима посланици: на САЩ – г-н Джеймс Пардю; на държавата Израел – Аврам Шерон и на посланика на Република Турция Хайдар Берк. Тогава в бр. 9 от 1 март 2005 г. на в. „Нова Зора“ публикувахме текста на това писмо. Това бе първата и остана единствена негова публикация! Правилните медии на „свободното слово“ в България предпочетоха да си затраят. Тях изглежда не ги засягаше очертаващото се бъдеще, което ние бяхме определили като „обезкостяването на България“. И както посочвахме, писмото беше надлежното свидетелство за очертаващото се бъдеще на народа ни и неговата държава.
Като коментарна статия то беше, нескромно казано, подкрепено с текста „Врата към новото робство“, под която стои името на моя скромност.
Посочвам тези факти, колкото да припомня, че жанрът има памет. И че не е реч за тщеславие, а за осмисляне на факти и събития в една последователност, която все повече заприличва на план за унищожение на България.
Замисълът и основната идея на писмото бе, да бъде променен чл. 22 на Конституцията на Република България, който забраняваше продажбата на земя на чужденци. Трябва да признаем, че всичко дословно бе изпълнено, според исканията в писмото, така че никой да не се усъмни повече, че гордата доскоро Българска държава е вече подмандатна територия на хегемона и на двете други негови съюзни държави – Израел и Република Турция.
Гласуването бе поименно и безсъдържателните силуети на т.нар. народни представители, които имаха отличителното достойнство да не хвърлят сянка, ставаха прави един след друг и повтаряха своето едно и също „да“, в смисъл на съгласие. Само петима от всичките 231 депутати в залата заявиха отрицателен вот. И аз сега за пореден път ще изпиша имената им. Това бяха проф. Андрей Пантев, проф. Огнян Сапарев, армейски генерал Любен Петров, Александър Паунов – генерален секретар на Комунистическата партия в България и независимата Стела Банкова.
В живожарицата на този капитулантски позор,
остана горестната въздишка на прависта Любен Корнезов, който заяви: „Да, но с отвращение!“
И в приписката бе прибавено: „И стана това гласуване в деня 18 февруари 2005 г., при управлението на Симеон Сакскобурготски, божем цар на българите. И този ден бе ден пореден на историческото падение и ден първи от битието на този народ, обречен от предателствата на своите да изпита в живота си участта на дърво без корен. Защото какво друго е народ без своя земя!“
Но от приписката, нека сега съвсем телеграфно да преминем към етапите на многоходовата комбинация за усвояване от чужди граждани на българската земя, която отдавна сме нарекли „Технология на разрухата“.
1990 г. „Проект за икономически растеж и преход към пазарна икономика на България, по известен като Програмата Ран-ът“, по името на двамата ръководители на проекта. По този въпрос, извън в. „Зора“ и в. „Нова зора“, нито едно издание не е писало повече и не е изнасяло по-задълбочени данни и анализи по темата в случая. В „Програмата „Ран-ът“ се препоръчва ни повече, ни по- малко до 1 март 1991 г. цялата селскостопанска собственост земя и имущество да бъде в частни ръце /17-3/.
Тази извадка разкрива философията на разрухата и очертава азимута на посоката по главното направление - как земята да бъде предадена в частни ръце! Защо? Малко по- късно ще изясним въпроса.
1991 -1992 г. Правителството на Филип Димитров създава т.нар. Ликвидационни комисии, които погромяват един от най-продуктивните земеделски сектори в Европа! Подема се инициативата „Връщане земята в реални граници“, която се превръща в алфата и омегата на синята власт, подкрепяна от президентската институция на Желю Желев. При това подпомагана с подчертано апатичното отношение към проблема от перестроичните елити в БСП, които не позволиха да се осъществи истинско противопоставяне на това невиждано в българската история разсипничество. Показателно е също, че при своето посещение в САЩ и при срещата му със заинтересовани бизнеселити Филип Димитров многократно повтаря поканата си към тях да дойдат в България и да закупуват земя!...
Според Агенцията по кадастъра 43 милиона декара обработваема земя, включваща пасища, мери и храсти, са разделени в 19,5 млн. поземлени имоти. При този погром бяха унищожени 43 хиляди трактора, 10 хиляди комбайна, хиляди селскостопански сгради, прикачна техника и инвентар, както и съоръженията за 10 милиона декара от общо 12- те милиона, които бяха напоявани. А също и поголовна загуба на животни – 1 млн. крави, 2,5 млн. свине, 5,5 млн. овце... Такъв погром никой до днес не е записвал в историята на този народ, който е преживял какво ли не. Рязко бяха намалени неговите доходи и бе открит пътя за проблемното му изхранване. С други думи бяха овладяни най-главните лостове за неговата манипулация – гладът и несигурността в утрешния ден.
И тези реалности продължават да се задълбочават и до ден днешен. Посочихме ги по-разширено, защото те съдържат част от отговора защо т.нар. промени след 10 ноември започнаха с разгрома на селското стопанство? Това бе истинска
бомба в устоите на националното битие,
която буквално усмърти българското село и стана повод за раздори и дела за наследства, които допълнително обезсилваха обществото и унищожаваха неговия морал и енергия.
Положението се усложни още повече при правителството на Иван Костов – 1997-2001 г. Той продължи този процес покрай погрома на индустриалните активи на България. Една от попътните жертви бяха предприятията от преработвателната промишленост. В мизерия започна да живее голяма част от народа. Запустяха земи, а безработицата растеше с лавинообразни темпове. Престъпността, наркоманията и проституцията се вихреха в сатанинско хоро. 700 хиляди млади и образовани българи поеха по всички посоки на света, с което буквално обезкървиха нацията. Земята струваше безбожно евтино, а работа нямаше, както нямаше и закон, и институция, които да следят кой купува и защо купува земята.
Този въпрос в истинската си същност бе изяснен на едро в описания по-горе позорен ден, свързан с промяната на Конституцията на Р. България.
Неотдавна Румен Воденичаров издаде знаменателна книга от свои статии, печатани най-вече във в.“Зора“ и в. „Нова зора“. Нейното заглавие е „Конспирология за напреднали“. Може да се каже, че никога не сме отминавали с безразличие един или друг факт, явление или събитие, които имат отношение към бъдещето на Отечеството ни, на Европа и на света, и тази книга в голяма степен потвърждава това. И сега, в случая, по пътя на логиката, стигаме до
главната догадка,
че нищо не е просто така, че нищо не е случайно и както казва Шекспировият герой за Хамлет: „Луд, луд, но има система“!
В тези прозрения ние не бяхме сами. Мнозина автори от академичните среди алармираха за идеята, че България е определена да бъде пилотен проект за ликвидирането на една държава. Медиите под контрол, разбира се, представяха техните опасения като „конспирологични залитания“, целящи да бъде отклонено Отечеството ни от пътя към сияйните демократични евроатлантически хоризонти. Всичко обаче си идва на мястото, ако подредим фактите:
* днес 2,4% в България са едрите земеделски стопанства, които обработват 81,4% от земята;
* 90,9% са т.нар. дребни фермери, които обработват само 4% от земята;
* субсидии от държавата и от нарочни еврофондове получават само 6% от всички фирми, които осъществяват производство в селскостопанския сектор. Интересна подробност е, че субсидиите не се обвързват с крайния резултат, тъй като няма показатели за постигнато ниво на добива;
* 22% от стопанствата контролират 60% от обработваемите площи, а 80% от всичката селскостопанска земя се отдава под аренда! Тук е заровено кучето.
Именно тези 80% са целта на тази сложна операция – изкупуване на българската земеделска земя. Днес на почти всеки електрически стълб, в метрото и трамваите, пред входа на всеки жилищен блок, особено в бедните бивши работнически квартали, по всички села и градчета висят обяви: „Купувам земя в цялата страна. Купувам и парцели без оформени документи за делба“. Следват телефони за свръзка, а понякога се посочват и адреси на офиси. Не се е чуло обаче някой да обяви името на човека или фонда, който е купувач, а още по-малко името на този, който стои зад посредническата фирма.
В Полша от 1920 г. действа закон, който не е променян и при социализма и който е валиден до днес. Той гласи, че никой не може да закупи и 1 кв.м. полска земя, без да е одобрен от службите на Министерство на вътрешните работи и на Министерството на отбраната!...
Аз съм родом от Старозагорско. Там в селските кръчми всички знаят, че вече кажи-речи земя в български ръце не остана. Повече от половината от землището е изкупено от действащите 12 посреднически фирми, зад които стоял, както се твърди гражданин на чужда държава.
В Ямболско, най-хубавите плодородни земи около Завоя на река Тунджа и нейното поречие вече са чужда собственост и са закупени чрез подставени лица. Животновъдството там е издъхнало поради липсата на пасища и мери и това само подчертава стратегическите опасности за нацията, причинени от главното и най-древно оръжие – гладът.
Как и защо обаче се случва това безразлично отношение към най-стратегическата ценност, притежание на нацията, никой не се наема да изясни.
В Палестина, например, действа закон, според който със смърт е заплашен всеки, който продаде земята си на чужденец. И това може би е един от непреодолимите мотиви за враждата и войната, която бушува там от десетилетия.
Въпросът е обширен и има много още какво да се пише. Но
нека теглим чертата
в тази „Конспирология за напреднали“. Започна се с разгрома на селското стопанство, защото както стана ясно земята трябваше да се върне в „реални граници“, а собствениците да получат нотариален акт за нея. Това беше първият такт с всички последващи щети, които описахме. Вторият такт беше разгрома на индустрията, поголовната безработица и „репатрирането“ на най-дееспособната част от българите зад граница. Днес целта е постигната и това се видя на току-що отминалите избори за местни органи на властта. В 262 изборни района демографският колапс е незаобиколим факт. В над 500 села в България вече не живее нито един човек. В други около 500 населението е от 5 до 20 човека! И това е тенденция, но това също е и диагноза за предизвестената смърт на нацията. Защото
няма нация без връзката със земята.
Арендаторите, онези 80% от притежателите на земя, които още не са я продали, вече предстои да го направят. Те са подвластни на допълнителния натиск от проблемите в здравеопазването, образованието и демографския състав на населението, които подпомагат този процес.
Автохтонният народ, дал името на тази славна някога държава се стопява и изчезва. За да оцелее още известно време всеки от тези притежатели на земя неминуемо ще прибегне и до Светая светих – продажбата на бащинията, на завещаното и отстоявано с кръв и пот от деди и бащи българско землище. А има ли сделка, връщане назад няма! Такъв е правовият ред на обезкостяването на България. Което е и целта на занятието.
И като извод от всичко казано, става ясно, че този който на времето наложи доктрината „връщане на земята в реални граници“ е знаел добре кога и какво ще последва. Нататък, както казва Шекспир „Останалото е мълчание“. Грамовна тишина и първи сняг като стих от недописано стихотворение.
Остана да кажем няколко думи и за най-новите проявления на синдрома
„обезкостяване на България“.
При обсъждането на бюджета за 2024 година, стана ясно, че в приходната част са предвидени едни 340 млн. лева от продажбата на земя от Държавния поземлен фонд. Простата сметка показва, че за тази сума трябва да бъдат продадени поне 700 хил. декара, което според министър Вътев представлява 1/5 част от целия наличен Държавен поземлен фонд! Нещо повече, според законовата уредба 60% от цената на покупката на земя от фонда се заплаща с поименни компесационни бонове /ПКБ/. Това е крайно неизгодно, още повече че става дума най-често за първокласна обработваема земя.
В този смисъл, никой не бива да си мисли, че това е просто хрумване на вездесъщия министър на финансите Асен Василев. Не, това е нов опит да се предаде нов живот на една стара идея от първото правителство на Бойко Борисов. Тогава Мирослав Найденов като министър на земеделието издаде четата – дали нарочно или неволно, но това му костваше министерския стол. „Те искат, каза той, да купят земята!“ Ставаше дума за хиляди декари в Добруджа, в които бизнесмени от Израел уж щяха да инвестират различни производства и култури. Найденов заяви това на Аерогара София, при завръщането си от Тел Авив. Настана невъобразим взрив от негодувание и протести. И съответните анализатори тогава изглежда са отчели, че в България все още има наличие на взривоопасна национална енергия. И временно дадоха отбой. Повече за това никой не отвори дума. Но от 2012 г. до днес изминаха 11 години, в които народът ни бе сваряван като жаба в тенджера. Остава да видим дали при дебатите по бюджета в т.нар. 49 НС тази идея на финансовия министър ще бъде подкрепена. Все ми се струва обаче, че твърде малко са в него хората, които хвърлят сянка.
С това не предопределям края и не слагам „клеймо на прогреса“. Знам, че може да бъде още по-лошо.
Преди години поетът от Стара Загора Митко Динев издаде в изд. „Захари Стоянов“ своя сборник „Проз/стотии“. Нека да цитирам по памет финала на една негова твърде показателна епиграма:
„Германците рушнаха своята Берлинска стена.
Ние ако бяхме, щяхме да рушнем Берлин“!
Та значи Русия била окупирала България и я обрала до шушка! Та България по времето на социализма била фалирала три пъти! Та по времето на социализма българите живеели в концлагери и били откъснати от света… Достатъчно. Хайде сега, мили ми модерни майкопродавци, да ми отговорите на следните въпроси:
• Кога България е имала реални 700 бойни изтребителя, вертолети и поддържащата ги техника и инфраструктура, а не на чертежи?
• Кога България е имала съвременни 3000 танка, 4 подводници и триста хилядна перфектно обучена и снаражена военновременна армия?
• Кога България имаше ядрена централа с планирани 9 ядрени блока и 6 от тях работещи?
• Кога България е била на първо място по брутно производство на тютюн в света, преди САЩ и Турция, на първо място в света по производство на първи клас розово масло, на второ място по образование в света, на шесто място по медицинско обслужване на населението в света?
• Кога България е била космическа нация?
• Кога България имаше най-мощната спедиторска организация в Европа – „СОМАТ“?
• Кога България строеше кораби?
• Кога България е била с 9 000 000 население осигурено средно с по 28 кв. жилищна площ на човек?
• Кога България нямаше неграмотно население, нямаше наркотици и проституция?
• Кога българина е консумирал 290 яйца годишно, 95 кг пилешко месо годишно и 67 кг телешко, свинско и 42 кг агнешко месо и 132 кг млечни продукти?
• Кога здравеопазването е било безплатно за всички?
• Кога образованието на българина беше безплатно за всички и образованието до 12-ти клас беше задължително за всички?
• Кога правото на труд беше гарантирано?
• Кога България имаше изкуствени напоителни системи?
• Кога пред българските хорове, театрални групи, оперни и естрадни певци се прехласваше целия свят?
• Кога България имаше крупни 42 ВЕЦ-а и 12 ТЕЦ-а?
• Кога американския долар струваше 0,98 лева, а българския лев се търсеше по целия свят?
• Кога България имаше електрокарна индустрия и произвеждаше дискови запаметяващи устройства, произвеждаше транс манипулатори, телевизори и компютри?
• Кога България имаше развити 20 вида високи технологии на световно ниво, 20 завода в ИТ технологиите и 26 завода за отбранителни изделия?
• Кога България имаше тежко машиностроене и изнасяше металорежещи машини с цифрово програмни устройства по целия свят?
• Кога България имаше фармация на световно ниво и изнасяне фармацевтични продукти в над 120 държави?
• За тежката черна и цветна металургия, за тежката химия, за леката промишленост, чийто продукти се търгуваха по всички континенти на света, да не говорим.
И всичко това, забележете жалки, продажни лицемери, е създавано от български учители, български творци, български лекари, български инженери, български работници, български селскостопански трудещи се и винаги с братската и безкористна помощ на СССР.
• А за спорта няма дори смисъл да говорим. По времето на Живков бяхме една от водещите спортни нации. Почти нямаше дете, което да не тренира нещо и всичко беше безплатно! Спортните училища хранеха децата безплатно по 5 пъти на ден. Но, затова се връщахме от олимпиади с по 30 медала. Сега се радваме ако някой наш спортист се класира за олимпиада.
• Има и доста дребни факти как руснаците са ни обирали боклуците срещу петрол и газ и ни направили нефтохима най-големият на Балканите.
Как руснаците са ни направили оръжейна промишленост, че сега да продаваме с врътки оръжие по цял свят и най-вече срещу тях.
И така, някой от вас днешни, продажни мижитурки, кланящи се пред хегемона и неговия президент Джo Бaйдън, и пред тази извpaтената, англocaксонска демокрация, да вземете да изброите всички ваши достижения за последните тридесет и четири години, постигнати с братската и безкористна помощ на извратена ЛГБТ Европа и вашият идол САЩ?
Знам, че ще ви е трудно, дори невъзможно на един гладен и поруган народ, превърнат в мизерстващ клошар и безродник да обясниш, че е щастлив и ще взима заплатите на тези проклети комисионери, дето го обират всекидневно.
Англосаксонските идеолози се мъчат да го обясняват на много народи по света, но странно защо, неуспешно. За да бъда коректен, ще отбележа, че при написването на този ми пост съм ползвал и идея на Moriz Leon Madgar.
Радвам се обаче, че не само аз мисля така. Радвам се, че все повече хора мислят в тази посока и вече намират отговора на въпросите.
Това, злобни и неграмотни сороcоидчета, не е носталгия, а реална обществено-икономическа оценка на резултатите постигнати при социализма за 40 години и тези при геноцидната спрямо народа ни демокрация за 34 години.
Докато годините на социалистическото развитие на България са един непрекъснат всестранен растеж и възход нагоре, то годините на насилствено насаждане на т.нар. евроатлантически ценности, са години на стремителен упадък и всестранна деградация.
|
Мине не мине време и апологетите на т. нар. „европейски ценности“, за да ги видят и чуят господарите и работодателите им, че не спят, а си вършат работата, се провикват, за да доказват отново, че никак не е лошо и не е неправилно, дори е патриотично, ако възобновим разговора за целесъобразността на смяната на кирилицата с латиницата. Те „претоплят манджата“ с аргументи, които си въобразяват, че са убедителни, защото не противоречат, а направо ги доказват и възвеличават, на патриотичните им чувства, не накърняват тяхното национално самочувствие, защото не им е необходимо, и най-важното не са в противоречие с научните истини и с историческите традиции, както им ги обясняват либералните идеологии.
Наскоро, по повод смъртта на австрийския езиковед-българист Кронщайнер, някои печални бабаити, за да не ги забравят, се опитаха да защитят неговите тези заради които ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ му отне званието „Почетен доктор“. Той беше предложил настоятелно да се обсъди въпросът за смяната на азбуката. Иначе щели сме да си останем „извън Европа“ и никога нямало да бъдем част от живота на щастливите хора. Защото какво щастие е възможно с кирилица, когато „умните и богатите“ пишат с латиница.
За наш срам, в България на почит са хора, които биват възнаграждавани заради участието им в поддържането на „управляемия хаос“ и особено заради действията им в акции срещу личности от близкото и далечното ни минало заради техните политически възгледи и убеждения. Просто, защото работят срещу България!
Въпросът за азбуката обаче и много по-сериозен въпрос и участието в неговото периодично реанимиране е от друг ред и има по-тежък идеологически и геополитически смисъл. Отказът от кирилицата ще бъде гръмогласен отказ от православието и славянството и скъсване с традиции, които са основата на нашата принадлежност към православно-славянската цивилизация. Това желаят тези жалки слуги, биещи се в гърдите, че и те са патриоти и националисти. Но ние знаем, че патриотизмът и национализмът им са на друга кауза и други ценности…
Либералните патриоти и националисти, каквито са те, са патриоти и националисти не само на друга идея, но и друга територия, други държави и цивилизация. Те им подхвърлят по 30-те сребърника, които им се полагат заради тази изменническа и предателска любов. Те се надяват възнаграждението им да бъде увеличено, но това е невъзможно, защото подобни постъпки винаги се отличават само с 30 сребърника. И нито грош отгоре!
Но смяната на азбуката не е като смяната на националния празник.
Азбуката, която и днес пишем, е създадена, както и глаголицата от свят човек по Божия воля, за да покажат българите и всички славяни освен с вярата и чрез писмото си своята принадлежност към православния свят. Защото за Господа не е без значение как изповядваш вярата и как възпроизвеждаш на книга Неговото Слово. Азбука като кирилицата не е обикновено техническо средство, а жив организъм, осветен от Църквата и дарен на православните, за да общуват чрез нея с Бога и Неговото Слово. Азбуката е дарена на българите, но не им принадлежи като собственост, а само като благо, което са длъжни да пазят. Нейната съдба не може да се решава нито от правителството, нито от държавния глава, нито от Народното събрание; дори не и от обществената воля, изразена евентуално на нарочен референдум. Защото е над тях!
За православния християнин съвсем не е безразлично с какви букви ще бъде записано Светото Писание и Словото на Бога. Затова кирилските букви са осветени и приети от Църквата. И й принадлежат като дарени от Господа!
Тогава кой си ти, който си дръзнал да отнемаш нещо, което не ти принадлежи и дори не разбираш смисъла и същността му? Защото мислиш единствено за тези гнусави 30 сребрника, които ще ти подхвърлят за сквернословията ти.
Смяната на азбуката е недопустима не заради някакъв национален инат, а защото това ще означава фактическият отказ на българския свят от православното християнство и излизане от Светата вселенска и апостолска Църква, основана и ръководена от Иисус Христос. Това ще е разкол и разрушаване на нацията.
И ще бъде краят на българската история!
Правителството Денков-Габриел оцеля и при втория вот на недоверие, внесен от опозицията. Този път, заради провала си в областта на националната сигурност. Отлаган на два пъти, заради изнизването на ГЕРБ и ДПС от парламентарната зала и липсата на кворум, при третия опит, на 22 ноември, вотът бе отхвърлен със 155 гласа, осигурени от „евроатлантическото“ мнозинство. С едно изключение: председателят на СДС Румен Христов, който гласува „за“. Първият вот на недоверие, който също не мина, беше заради провала на „сглобката“ в областта на енергетиката. Но, както каза Гроздан Караджов от ИТН, когато и да бъде свалено това правителство, все ще е късно. Защото то буквално е вредно и пакостливо, като четирикракия герой от разказа на Чудомир „Не е куче като куче“.
На тези, които не са чели разказа на бележития хуморист напомням, че там се описва един театър, устроен от жителите на махалата с цел да се отърват от кучето на Ильо Пантата, препоръчвайки го на един търговец. След сърцераздирателни сцени на убеждаване и инатене, „опечаленият“ собственик на кучето се фотографира с него за спомен и веднага след като търговецът отвежда пакостливия „ловец“, „хвърля траура“. Участниците в театрото се събират в кръчмата на Петка Иванкин и празнуват до сутринта. А разказвачът обяснява бурната им радост с думите: „Умири се махалата и стопаните си отдъхнаха от пустото му куче. Само си отваряше чуждите кухни и по цели тенджери с манджа излапваше, червеи да го ядат! И хляба из подниците вадеше. Не оставяше яйце в полог да се задържи, суджук на върлина да изсъхне, а срещне ли дете на улицата с филия, грабне му я из ръцете и я глътне моментално. Пък ловът – господ да те пази! Заекът бяга нагоре, то тича надолу, пъдпъдъците му се петлеят из краката, то души де са оставили жътварите яденето. Три пъти е гърмяно и колко пъти ветеринарният се мъчи да го отрови, ама не е куче като куче – ни куршум го лови, ни отрова гълта, крастата проклета!“
А пък днес България цяла страда от пакостите не на някакво куче, а на цяло правителство, много по-вредно от копоя на Пантата. Обаче, нито може да се отърве от него, продавайки го на друга държава, нито то „гълта критика“, още по-малко иска „да хвърли кърпата“. Защото е „синхронизирано“ с Посолството и министрите, ако вярваме на казаното от Асен Василев и Кирил Петков в „оня запис“, са поели обещанието с кръв да прочистят администрацията и службите за сигурност. Специално МВР трябваше да осигури изборната победа на ПП, чийто електорален потенциал според Кирил Петков е едва 10%. И тъй като според Делян Пеевски от ДПС, министърът на вътрешните работи Калин Стоянов е отказал да работи на изборите за ПП- ДБ, неговата оставка бе поискана именно от Кирил Петков, който го уговарял да поеме министерския пост. Като формално оправдание бяха използвани провокациите и полицейското насилие по време на протестите срещу ръководството на БФС, начело с Борислав Михайлов. Премиерът Денков каза, че едва на следващия ден е научил, че във фаталната нощ министър Калин Стоянов бил на кино, вместо да ръководи нещата от МВР. На свой ред министърът на вътрешните работи се оправда, че МВР е било консултант на филм за телефонните измами, което наложило неговото присъствие на филмовата премиера, а не в МВР. Тогава иначе боязливият ни премиер поиска неговата оставка. Закани се дори, че той самият ще подаде оставка, ако Калин Стоянов не си тръгне. После петльовата му решителност се изпари и кандиса само на това вътрешният министър да осъди полицейското насилие.
Калин Стоянов го направи с много уговорки, обявявайки, че за проявено насилие са били снети, или ще бъдат снети от длъжност редица служители на МВР, но веднага подхвана полемика със съпредседателя на ПП Кирил Петков на темата чий министър е.
В разправията между двамата се загуби публичният интерес към въпроса чии са министърът на електронното управление Александър Йоловски и неговият заместник Михаил Стойнов, които забъркаха предизборната каша с машините за гласуване и провалиха използването им на първия тур на местните избори. Заради последвалите изборни машинации и на двата тура на местните избори, близо половината от българите смятат, че вотът не е бил честен. Обаче Денков поиска не оставките на Йоловски и Стойнов, а тези на председателя и заместник-председателя на ДАНС, известили когото трябва по закон, за незаконното заснемане на хеш-кодовете на машините и прехвърлянето им на флашка от заместник-министъра на електронното управление Михаил Стойнов. И при този инцидент със заснемането на кодовете на машините и тяхното сертифициране титулярният министър на електронното управление Александър Йоловски отсъстваше и вместо него подписа си под удостоверението за годност на машините беше поставил заместникът му Михаил Стойнов, но Денков не поиска ничия оставка. Да не говорим, че дни наред не посмя да попита министър Йоловски за упражнения върху него натиск от Кирил Петков и Божидар Божанов с цел едни 640 млн.лв. да бъдат дадени без обществена поръчка на определени фирми.
Чий министър е Йоловски, на когото бе назначена охрана именно заради заплахите на Кирил Петков? И най-вече чии са премиерът Денков и неговият злощастен кабинет, щом и некоалиционните му партньори и поддръжници искат ту неговата оставка, ту оставките на министрите на финансите, земеделието, енергетиката, отбраната, туризма и на младежта и спорта? За внесените от опозицията вотове на недоверие да не говорим.
Каквото и да говори Денков, едно е установено безспорно: не той и Мария Габриел са предложили министрите от този кабинет и не те ще ги махнат за несправяне с работата. Достатъчно е да се види как премиерът прави път в НС на Делян Пеевски, за да се разбере, че той е само фигурант, над който тегне сянката на новия лидер на ДПС Пеевски и стария лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Първият, вече „размагнитизиран“ от Посолството; вторият – „изпран“ от ПП-ДБ. Мъркането на Денков след осъждането на полицейското насилие от министър Калин Стоянов, че последният бил поел по „правилния път“, се оказа преждевременно, защото последният отказа да направи поисканите от него масови уволнения на насилници с пагони. Така МВР отново пое по „грешния“, според Денков, път. И призивите за оставка, и похвалите, последвани с нови упреци към МВР шефа, са само едно оправдание за страхливостта и безсилието на т.нар. премиер.
На свой ред академик Денков постъпи точно както шефа на МВР през нощта на протестите: когато в НС течеше гласуването на вота на недоверие към собственото му правителство, той държеше русофобска реч пред празната зала на Европейския парламент в Страсбург. А пък неговият министър на земеделието Кирил Вътев избяга от протеста на фермерите в София, като отиде на семинар чак в Албена. Страхливостта се оказва заразна.
Показателен за липсата на какъвто и да е международен авторитет на Денков беше фактът, че нито един от зададените му в ЕП неудобни въпроси не дойде от небългарски евродепутати. Критикуваха го изключително български евродепутати. Академикът се оплака после от националното разделение, но пропусна, че най-голямата причина за това разделение е самият той и председателстваното, но не и ръководено от него правителство на „промяната“. Оглавяваната от Денков „шарлатания“ води България не към еврозоната и Шенген, а към моралното и материално дъно на ЕС. Впрочем и българският парламент посреща на нож всяко предложение на това правителство: от проектобюджета за 2024 г., през новия държавен заем, промените в данъчните закони, увеличението на транзитните такси по газопровода „Турски поток“, постепенното премахване на дерогацията за руския петрол и износа на петролни продукти от „ЛУКойл“, до авансовото заплащане на американските бронетранспортьори „Страйкър“, подарените на Украйна два ядрени реактора от АЕЦ „Белене“ и 100-те бронетранспортьора БТР 60 ПБ. И разбира се, до „силната подкрепа“ за Израел, чиито бомбардировки в Газа се окачествяват от много страни-членки на ООН като военни престъпления.
Другото, с което ще влезе в историята това правителство, ще бъдат скандалите между съставляващите тази неморална „сглобка“. Временното примирие между тези мразещи се и презиращи се некоалиционни партньори е като прекратяването на огъня между Израел и Хамас в Газа, или между Израел и Хизбуллах в Ливан и Хусите в Йемен.
Отвличането от хусите на кораба Galaxy Leader в Червено море с двама български моряци - капитан и помощник-капитан, е показателно за щетите от произраелската политика на Денков и компания. Въпреки че навсякъде влачи със себе си бившия български еврокомисар, понастоящем вицепремиер и министър на външните работи на България, Мария Габриел, академикът така и не може да се похвали с нито един международен успех. На думи уж вървим към Еврозоната и Шенген, а на практика те сякаш бягат от България като от чумата. След като в Нидерландия изборите спечели крайно дясната и антимигрантска Партия на свободата на Герд Вилдерс, шансовете ни да влезем в Шенген съвсем се изпариха. Макар да има 35 депутати в 150 членния парламент на Нидерландия, Вилдерс ще управлява страната точно, както България я управлява ПП с приблизително толкова депутати: в коалиция с други по-малки или по-големи партии. А той лично е против приемането на България и Румъния в Шенген. И ако вярваме на нашите „независими“ медии, той бил горещ привърженик на Путин и приятел на унгарския премиер Виктор Орбан. Не стига това, ами веднага след визитата на Денков с ЕП в Страсбург, там с минимално мнозинство от 291 „за“ срещу 274 „против“ и 44 „въздържал се“ беше одобрен доклад, изготвен от един белгиец и четирима германци, предвиждащ отменяне на правото на вето на отделните страни върху важни решение. Както и лишаването на малките страни, като България, от правото да имат свой еврокомисар. Без никакво съмнение това ще бъде посрещнато с бурни аплодисменти в Скопие, защото ще лиши София от един лост за въздействие върху българомразците в Република Северна Македония. И онова, което кабинетът на Кирил Петков не успя да довърши, т.е. пускането на Скопие към преговорите за европейско членство, ще бъде направено от Брюксел. Никой няма да се трогне от възраженията на България.
Миражите за еврозоната и Шенген приключват заедно с надеждата да вразумим неверните си западни съседи и божем наши братя. А заради безумната идея за едностранно вдигане на транзитните таксите по газопровода „Турски поток“, ще накараме и Унгария да ни отреже за Шенген. Докато, заради безусловната си подкрепа към Нетаняху ще настроим срещу себе си целия арабско- мюсюлмански свят. Окончателно ще скъсаме и връзките си с Русия, без да спечелим признателността на режима в Киев, който и без наша помощ разсипва Украйна успешно.
Според едно проучване на Би Би Си, цитирано от турския вестник „Миллиет“ (20.11.2023), от започването на войната с Русия Украйна са напуснали към 20 000 украинци, за да не бъдат поставени под оръжие. А според констатация на ръководството в Киев 21 113 мъже са били заловени при опит да избягат в чужбина. Това означава, че Украйна ще закъса не толкова заради недостига на оръжия, колкото заради недостига на пушечно месо и нежеланието на украинците да воюват. Последиците от тази обречена и вредна проукраинска политика на кабинета „Денков“ ще усетим по джоба си. Но ротацията, която предстои в „сглобката“, крие нови сътресения и в държавата. Защото ПП-ДБ нямат намерение да сменят своите „калинки“ в правителството, а пък от ГЕРБ-СДС напират за пълен реванш заради местните избори. Нямат намерение да останат в миманса и от ДПС, чийто почетен председател Ахмет Доган реши да се върне в активната политика, въпреки че обяви Делян Пеевски за „политически феномен“. Остава само да го предложи за председател на ДПС и премиер на България. Един вид ДПС се изплези на закона „Магнитски“, без от Посолството да реагират. Както се казва в Америка, „Той е кучи син, но наш кучи син!“
Иначе Борисов може и да е прав, когато твърди, че „евроатлантизмът“ е станал трудна за произнасяне дума, а „сглобката“ фактически не съществува. И че в самата дума „сглобка“ няма нищо добро. Всъщност тя се е разделила на две „сглобки“, вплетени в яростни баталии за парчетата от държавната баница: ПП-ДБ срещу ГЕРБ-СДС и ДПС. По-скоро войните в Украйна и Газа ще приключат, отколкото нашите „разглобени“ евроатлантици да пуснат кокала.
За съжаление няма на кого да ги продадем. Може министър Калин Стоянов и МВР да са се върнали на „правилния път“, или отново да са стъпили накриво, но за премиера-фигурант Николай Денков най- правилният път е към изхода на сградата на Министерския съвет
|
