Залезът на една империя
Какво казва на света едно интервю на Доналд Тръмп от преди тридесет години, за принципите и ценностите, в които той вярва и защитава?
Тридесет дни след провеждането на редовните избори за президент на Съединените щати, милиони хора по света недоумяват какво се случва с неоспоримия и признат лидер на планетата, с най-могъщата и богата страна в света, с глашатая и бореца за демокрация, който десетилетия наред се изживяваше като Гръмовържец и творец на най-новата човешка история и вършител на човешките съдби? Но за разлика от Спасителя, той не се завръща в горящия Рим, за да е редом със страдащите и онеправданите, а продължава да търси в агонията си "спасителния пояс" на демагогията и двойните стандарти, за да продължава с наслада да се отдава на животинската си страст към хегемонична власт, пари и удоволствия!
Светът през третото десетилетие на ХХI век се очертава да бъде арена на глобални катаклизми, цивилизационни сблъсъци и гениални решения за излизане от перманентната безизходица, продължаваща вече десетилетия. Всяка криза, малка или голяма, винаги е резултат от повърхностен анализ на същността на протичащите хаотично процеси, особено в условията на неолиберализъм и хиперсвободна пазарна икономика. Планетарната напаст-пандемия Ковид-19 се превърна освен в невиждана човешка трагедия, но и в катализатор за ускоряване на дълго подтискани и демагогски прикривани разрушителни процеси в сферата на политиката, икономиката и етиката, в отношенията между хората в развитите и развиващите се страни по света.
На есенната сесия на МВФ бившият ръководител на Bank of England Мървин Кинг констатира, че световната финансова система неумолимо се движи към своя Армагедон, който ще погребе и демократичната пазарна икономика. При това, отбелязва Кинг, капитаните на световните финанси действат като "сомнамбули", без да знаят какво трябва да се прави и продължават неограниченото печатане на пари, които хвърлят в бумтящата световна "пещ". Иначе казано, човечеството е изправено пред обстоятелството да стане свидетел на гибелта на капитализма като обществено-икономическа формация. И за разлика от краха на съветския геополитически проект, този крах ще бъде много по-разрушителен и болезнен. През 1991 г. рухна една трета от световната икономика, но останалата икономика на света успя да минимизира негативните последици за себе си, главно чрез бруталното завземане на новоосвободилите се пазари.
Докато днес в "пламъци" е целият свят!
Президентските избори в САЩ, на фона на управленската несъстоятелност за справяне с пандемията, разкриха пълната деградация на американския политически модел и функционирането на прехвалените и насаждани по целия свят "демократични" правила и норми на американския начин на живот и поведение. Каквото и да говорим, но републиканецът Тръмп и демократът Сандърс вървяха към властта по традиционния за Америка начин - през праймериз, където се бориха с ненавиждащите ги в собствените им партии кланове, босове и функционери. Тръмп се пребори, но Сандърс не успя, въпреки че и двамата имаха подкрепата на реални американски избиратели, които ги обичат, вярват в тях и приемат добре формулираните им идеи и програми.
Но "корпоративна Америка" ги ненавиждаше. Защото те, и най-вече Тръмп, не се поддаваха на контрол. Така 45-ят американски президент се превърна в екзистенциална заплаха за финансовите властелини на света, за собствениците на "Туитър", "Гугъл", "Фейсбук", "Майкрософт", "Амазон" и за "дълбоката държава", които заложиха всичко, за да спечелят технологичните компании, големите банки, медийните барони, несменяемата бюрокрация – "вашингтонското блато", класата на милиардерите, но не и демокрацията. Пирова победа за сметка на морала, на честността, на традиционните ценности и вярата в доброто и в ущърб на национално отговорните предприемачи и търговци, на работниците, на правото на хората и държавите по света да имат собствен избор за развитие. Всичко ставащо в Америка днес прилича на
победа на олигархията
т.е. на тези, които винаги са считали и считат, че те трябва да командват еднолично света и да бъдат главните, те действително отново са главните! И какво донесоха на човечеството за годините на своето господство властелините на света?
Революции, войни, благоденствие за избрани нации, заговори, преврати, пандемии, глад, тероризъм, тотално следене и контрол, фалшив морал, фалшиви пари и фалшива демокрация с една единствена цел – абсолютна и изключителна власт, несметно богатство и безкраен хедонизъм!
През 1944 г., с решение на Бретън-Уудската международна конференция, 44-те страни се договарят американските долари да станат всеобщо платежно средство и резервна валута под наблюдението на Международния валутен фонд. През 1971 г., когато "зеленият гущер" повсеместно и безвъзвратно става задължителен атрибут на всяка международна търговска сделка като стойностен еквивалент на произведените стоки при международното разделение на труда, американското правителство решава да се откаже едностранно и недобросъвестно от златното покритие на долара – 35 щ.дол. за тройска унция. Така американските долари се превръщат във
фалшиви, необезпечени пари
без стойност, печатани в огромно количество от ФРС. Само с това можем да си обясним невероятните 10,8 млрд. долара, похарчени за избирателната президентска кампания-2020, сума с 50% повече от тази през 2016 г., която е и рекорд в американската история. За да може реално да си представим, какво означава това, изчисляваме, че един милион български пенсионери с месечна пенсия от 250 лв., с такива пари могат да получават пенсията си цели пет години и осем месеца! Фалшивите пари чрез спекулации, финансови деривати и манипулации, създават невероятните финансови пирамиди от 277 трилиона щ. долара световен дълг, натрупан през годините от държавите, корпорациите и домакинствата. "Количествените смекчавания" и "въртолетните пари", особено по време на световна пандемия, освобождава определени "симпатични" държави, банки, корпорации, от лошите и необслужвани кредити. В ерата на президента Байдън ще се приложи и ново ноу-хау: ден преди изборите, на 2 ноември т.г. Световния икономически форум (СИФ) обнародва нов проект: "Рестартиране дневния ред на бъдещето: разрушаване и обновяване на света след COVID-19". Великото "рестартиране" предполага кредитна схема, чрез която ще бъде опростяван целият личен дълг на гражданите при условие, че предадат всичките си активи на административен орган или агенция, например МВФ. Проектът на СИФ ще е под егидата на ООН, а срокът за неговото изпълнение е 10 години - 2021-2030 г. С други думи казано, човекът попаднал под "грижите" на авторите на новия проект,
няма да има никаква собственост,
а следователно и никакви проблеми, което ще го направи щастлив, защото той ще бъде обезпечен с всичко необходимо, но в обема, който му определи системата. Съвсем не е случайно, че на 4 април т.г. директор-разпоредителят на МВФ Кристалина Георгиева обяви, че за справяне с кризата в резултат на пандемията Фондът е готов да предостави 1 трилион ам.дол., които са негов резерв в случай на война. В това се състои силата на фалшивите пари – първо те правят зависим, а след това ти предлагат да те направят "независим", но под контрола на административен орган! За да работи безотказно системата, мозъците трябва да са промити, изборите да са "нагласени", да се убиват президенти и свидетели, но тя, системата, винаги да е главната сила на планетата!
Фалшивите пари раждат и фалшив морал.
В разделена Америка той вече е доминиращ, и разрушавайки с присъщия на тази нация размах, американската мечта пред очите на целия свят. Ето един пример за мащаба на морална деградация в американското общество днес. На мястото на починалата през октомври т.г. съдия във Върховния съд на САЩ, 87-годишна Рут Бейдер Гинзбург, президентът Тръмп предложи 47-годишната Еми Кони Барет. Вярваща католичка и майка на седем деца, две от които приемни от остров Хаити, мисис Барет е истинското въплъщение на осъществената американска мечта – професор по право, обичана от студентите си, щастливо омъжена, получаваща 220 хил.долара годишна заплата като член на федералния Апелативен съд, тази успяла жена постига всичко в живота благодарение на собствения си труд. И вместо "демократичните" средства за масова информация в САЩ да разказват за предложената кандидатка като пример за подражание за младото поколение, върху нея се изсипва море от ненавист и злоба, представяйки я като религиозна фундаменталистка, заклет враг на феминистките и сексуалните малцинства, скрит противник на абортите, еднополовите бракове и даже на „тоалетните” трансджендъри. И това се случва само заради това, че е предложена от президента-републиканец Тръмп за високия пост! Но за разлика от много политици с демократична ориентация, нейната репутация е безупречна: тя не е пушила марихуана като Барак Обама, не е нарушавала съпружеската си вярност като Бил Клинтън, не е използвала секса с женен мъж, за да успее в кариерата си като Камила Харис. В развихрилата се "война" за престижния пост американците със собствените си ръце взривяват традиционния си морал и етиката, градени от векове: "американската мечта", равните права за жените, култа към личния успех, меритократията (само достойни хора да заемат властови позиции в държавата - б.а.).
Президентските избори в САЩ – 2020 г. ще останат в историята като
най-големия провал на демокрацията.
И пред очите на целия свят превърнаха Съединените щати в империя на двойните стандарти и задкулисието. Многото пари, макар и фалшиви, са хранителната среда за умело и въздействащо потъпкване на закони, правила и традиции.
Театърът с няколкомесечни социологически прогнози за „огромното преимущество на Байдън пред Тръмп”, 106-те милиона души, гласуващи по крайно нетрадиционния за Америка начин по пощата, традиционните прогнозни резултати от "exit pool", разминаващи се кардинално с крайните резултати с над 15%, което е невиждано в социологията, архаичната избирателна система – това е всичко друго, но не и пряк избор на граждани. Но най-очевадното за фалшивата американска демокрация е използването на първата поправка в Конституцията на САЩ за защита на свободата на словото и печата, за тясно партийни, пропагандни цели. По "най-демократичен" начин преобладаващата част от американските СМИ преминаха чертата, отделяща журналистиката от грубата пропаганда. Правилото в обективната журналистика е, че „първо се съобщават фактите, а след това те да се коментират” и „само в пропагандата се практикува оценката на казано или за събитие да измества самия факт”. В нощта на изборите и в дните след това, американските граждани не виждаха и не чуваха какво казва президентът Тръмп, но ги уверяваха от екраните и социалните мрежи, че той лъже! Не бе възможно да се чуе какво казва адвокатът на Тръмп Джулиани, но се показваше и се и разказваше за струйката боя за коса, която се стича по лицето му! Маститите коментатори не говореха за нарушенията на изборите, но уверено заявяваха, че всички обвинения са без доказателствени. И на финала, ние няма да чакаме резултатите от решенията на съдилищата и повторните преброявания, а ви казваме кой е новият президент на САЩ! Ние го назначаваме! Ние сме тази власт, не четвъртата, а единствената!
Венец на "демокрацията" в Новия свят,
За пръв път в историята на американските президентски избори, образец 2020 г., страната стана арена за разгръщането на "цветна революция" по методиката на проф. Джин Шифт, заимствана от неговата книга "От диктатура към демокрация". В приложението на книгата има изброени 198 форми и начини за атака на действащата власт и гражданския мир в "диктаторските" държави. Нека си припомним, че те бяха успешно приложени преди това в България - 1996/97 г., в Сърбия - 1996/99 г., в Грузия, Киргизия, Египет, Либия, Украйна...
Ето някои от препоръчваните форми: „32. Подигравки с официалните лица. 63. Обществено неподчинение. 122. Литература и речи с призиви за съпротива. 140. Укриване, бягства и изготвяне на фалшиви документи. 176. Блокиране на пътища. 177. Безкрайно произнасяне на речи. 185. Политически мотивирано печатане на фалшиви пари. 194. Разобличаване и разкриване на секретни агенти на службите.”
Никъде обаче в методиката на проф. Шифт не се говори за подготовка и използване на щурмови отряди срещу полицията и гражданското население така, както това се случи в Америка. Цялата 2020 г. в САЩ се провеждаха улични сблъсъци на полицията с отрядите на Антифа и BLM. Общественото мнение се подготвяше, че при определена ситуация на улиците и площадите в Америка ще има тежко противопоставяне между гражданите и полицията. В същото време, чрез СМИ, полицията непрекъснато се атакуваше, вкл. и с решения за спиране на финансирането на полицейските подразделения. След като фалшификациите успяха и Байдън обяви, че е спечелил изборите, щурмовите отряди не бяха задействани, но тази възможност остава.
Какви са тези организации?
Според официални открити източници BLM опосредствено се финансира от Демократическия алианс – клуб създаден през 2005 г. за "изграждане на демократично общество" в САЩ (под това понятие американския политически лексикон подразбира подкрепа за сексуалните малцинства и цветнокожите). Този клуб първоначално се финансира от Джордж Сорос и от бизнесмена Питър Люис, а идеолог е човекът с нетрадиционна сексуална ориентация Тим Джил. Член на клуба е и милиардерът Том Стеър. Известно е, че за уличните протести и сблъсъците във Фергюсън тази година, организаторите са получавали "заплата" от 5000 долара месечно, а във финансирането на безредиците, също във Фергюсен през 2014 г., е участвала организацията Missourians Organizing for Reform and Empowerment (MORE), филиал на Association of Community Organizations for Reform Now (ACORN), чиито адвокат в миналото е бил Барак Обама!
Какви са целите на BLM?
1. Отмяна на юдейско-християнската концепция за традиционното семейство, като основна социална клетка в Америка;
2. Да се разформирова полицията и ликвидира системата от затвори;
3. Да се установи господството на т.нар. хетеронормалност ("еднополовите връзки са нормалност!");
4. Да се отмени капитализма ("свободната икономика") и да се замени с "комунизъм" (икономика, контролирана от властите).
Другата антиправителствена организация, която се появи на улиците на американските градове е Антифа. Генералният прокурор на САЩ Уйля; Бар определя Антифа като военизирано движение. Коментирайки бунтовете и погромите, организирани след смъртта на Джордж Флойд, той отбелязва, че "насилието провокирано и осъществено от Антифа и другите подобни групи е вътрешен тероризъм и ще се разглежда като такъв". Антиправителственият сайт "It’s going down", обединяващ американските Антифа и анархисти има 100 хиляди последователи в Туитър и над 30 хиляди във Фейсбук. Именно чрез този сайт се прокарваше тезиса, че Тръмп подготвя държавен преврат в навечерието на изборите, като този тезис преди това бе обнародван от групата "Проект за единство през преходния период". За да няма проблеми с властите, Антифа осъществява сливане с BLM, като левичарската идеология обединява двете организации.
Германският професор по икономика Антони Мюлер така описва движението Антифа: "След като левите си присвоиха либерализма и го превърнаха в понятие противоположно на неговото първоначално значение, Антифа също си прикачиха лъжлива терминология, наричайки себе си антифашисти, фактически те станаха авангард на фашисткото движение. Врагът на това движение не е фашизма, а свободата, мира и прогреса". IV-ят (троцкистки) Интернационал поддържа връзки с движението Антифа, с което търси идеологическо родство. "Новото антивоенно движение трябва да бъде антикапиталистическо и социалистическо, защото не може да има сериозна борба против войната без да се води борба против диктатурата на финансовия капитал и икономическата система, която е основна причина за милитаризма и войната" – се казва в заявление на международния комитет на IV-я Интернационал, който през юли 2017 г. помагаше да бъдат мобилизирани над 100 хиляди антиглобалисти и Антифа активисти за протести по време на срещата на Г-20 в Хамбург.
Новият червен телефон
Джоузеф Байдън в качеството си на 46-я президент на САЩ ще бъде принуден да се съобразява с лявата вълна, чиито представители в Демократическата партия Бърни Сандерс и Елизабет Уорън се представиха много силно на предварителните партийни избори. Твърде вероятно е те да намерят място в новото правителство на САЩ. Не е случаен и фактът, че Владимир Путин в едно от изказванията си след изборите в САЩ неочаквано си спомни, че е бил "редови, но като цяло – идеологически член на КПСС. Все още харесвам много от тези ценности на левия характер". А на въпрос за бъдещите отношения на Русия със Съединените щати руският лидер отговаря: "В целия Съветски съюз имаше огромни портрети на члена на Комунистическата партия на САЩ и активистка за правата на афроамериканците Анджела Дейвис.... Затова ни се струва, че е нещо, за което можем да говорим и, което представлява поне някаква основа за взаимно разбирателство“. Дали пък лявото няма да се окаже новият "червен телефон" за връзка между Китай, РФ и САЩ?
В документ, публикуван от предизборния щаб на Байдън четем, че "през първата година на своето управление, президентът Байдън ще организира и ще бъде домакин на
среща на върха за демокрация,
за да поднови духа и споделената цел на нациите от Свободния свят". На тази среща ще се даде приоритет за постигане на резултати в три области:
(1) борба с корупцията;
(2) защита срещу авторитаризма, включително изборната сигурност;
(3) насърчаване спазването на правата на човека в собствените им страни и в чужбина.
Друга задача, която ще решава новоизбраният президент ще бъде призоваване технологичните корпорации и гигантите в социалните медии, да поемат свои собствени ангажименти като признаят собствените си отговорности и непреодолим интерес за запазване на демократичните общества и защита свободата на словото! Явно, случващото в САЩ по време и след изборите, е стреснало победителя до такава степен, че той иска веднага да се застрахова срещу подобни действия срещу самия него в бъдеще! По всичко изглежда, че финансовите властелини на света ще направят опит да се върнат на пътя на глобализацията и еднополюсния свят, реанимирайки доктрината на Бил Клинтън "Третият път".
Феноменът Доналд Тръмп
Когато анализираме резултатите от президентските избори в САЩ задължително трябва да си спомним думите на руския президент Путин, казани през 2017 г. и базиращи се на най-дълбоко познаване и ползване на обективна информация за процесите, протичащи в американското общество на съвременния етап: "Аз вече съм общувал с един президент, с друг президент, с трети президент – президентите идват и си отиват, а политиката не се променя. Знаете ли защо? Защото е много силна властта на бюрокрацията. Човекът са го избрали, той идва със свои идеи, но при него влизат хора с куфарчета, добре облечени, в тъмни, като моите костюми, но не с червени вратовръзки, а с черни или тъмносини, и започват да обясняват, какво трябва да се прави и изведнъж всичко се променя. И така върви от една администрация към друга."
Да, това е истината! Тези, същите представители на американската "дълбока държава", отиват и при немския канцлер, и при другите представители на победените държави - японския премиер, италианския министър-председател, ръководителите на бившите соц. страни и също им нареждат какво да правят. Но при Доналд Тръмп не успяха, защото той е самобитен, извън политиката, сам е направил себе си милиардер и широко скроен човек. Автор и съавтор е на над 20 книги, водещ на популярно телевизионно шоу, много успешен бизнесмен, обичан от обикновените хора-работяги там, където е строил гигантските си комплекси, небостъргачи, казина и голф-игрища. Той разказа и показа на Америка онази истина, която тя трудно ще преглътне и забрави. На избирателите на Тръмп, а това са над 73 милиона американски граждани, вече ще им бъде много сложно да живеят в атмосфера на тотална лъжа, в страна, изплашена и разочарована, където едната половина искрено ненавижда другата и за първи път, поглеждайки се в огледалото на реалността, ще мечтае за момента, когато ще може да строши това огледало. В тази страна единственият елитен консенсус, проявен в периода на президентската кампания – 2020 в САЩ, бе дистанцирането на целия политически истаблишмънт от Донълд Тръмп, с изключение на няколко американски конгресмени от Републиканската партия. Ексцентричният милиардер така и не стана системен политик, но той не успя и да трансформира системата, пресушавайки "Вашингтонското блато". Тръмп бе първият президент на САЩ, когото така масово бе предаван от назначавани от самия него чиновници и, когото масово ограничаваха и изтриваха в социалните мрежи. И понеже Доналд Тръмп постепенно, но уверено се превръща в знаме за много американци и обикновени хора по света, не е лошо да се върнем назад в годините и да прочетем какво ни казва един 43-годишен милиардер, успял в живота и бизнеса, за да се убедим, че всичко, което прави и говори днес Доналд Тръмп, е дълбоко премислено през години и не подлежи на ревизия.
През март 1990 г. сп. “Playboy” публикува голямо интервю на журналиста Глен Пласкин с придобилия огромна популярност в САЩ строителен предприемач Доналд Тръмп. Предлагаме една малка част от отговорите му, които показват, че житейските принципи на 45-я президент на Съединените американски щати почти с нищо не са се променили за изминалите 30 години:
„Г. П. Имате ли чувство за вина пред хората за своето богатство?
Д. Т. То не ме парализира, но имам такова чувство. Аз чувствам някаква вина. Аз живея добре, на мен ми харесва и аз знам, че много хора живеят по-лошо. Аз имам съвест. Аз създадох благотворителен фонд; жертвам големи суми. Аз мисля, че хората уважават това в мен. Аз сам съм създал тази компания и работягите го разбират. Но богатите хора не ме обичат, защото те искат всичко за себе си.
Г. П. Вие алчен ли сте?
Д. Т. Не мисля, че съм алчен. Ако бях, нямаше да жертвам нито цент. Аз издържам голямата ледена пързалка “Women-ring” в Ню Йорк; раздавам всичките си приходи от продажбата на моите книги. Всяка година отделям милиони за благотворителност. Ако бях алчен....
Г. П. Как постъпвате, за да запазите добрите си отношения с подчинените?
Д. Т. Всяка сутрин се разхождам по атриума в “Тръмп-кулата” в Ню Йорк.... Там всичко е прекрасно, просто сияе. Аз слизам и правя забележки на служителите, без да се заяждам. Искам всичко да е идеално. Участвам във всичко. Държа се дружески и с портиерите, и с камериерките в “Плаза” и в “Гранд Хайят”. Умни, на пръв поглед хора ме питат защо въобще разговарям с портиерите и камериерките, а аз не вярвам на ушите си – та това са хората, на които всичко се крепи. Ако ме харесват, то те ще работят все по-добре ....и аз ще им плащам също добре.
Г. П. Каква е ролята на Вашето его, когато правите бизнес и се наслаждавате на своята популярност?
Д. Т. Всеки успешен човек има огромно его... Няма нищо лошо в това. На хората им е нужно его, то е нужно и на цели нации. Аз мисля, че е необходимо. Нашата страна трябва повече да обича сама себе си, иначе ще продължават да ни обират т.нар. съюзници: Япония, ГФР, Саудитска Арабия, Южна Корея... Те мислят много повече за себе си отколкото за нас. Управляват огромна машина за правене на пари, която са изградили на наш гръб. Тяхното производство е по-добро от нашето, защото ние им помагаме. Целият свят ни се смее – ние губим 150 милиарда годишно, година след година, защитавайки богатите страни и не получавайки нищо в замяна. Ние защитаваме страните, които без нас биха изчезнали от лицето на Земята за 15 минути. Нашите “съюзници” печелят милиарди за наша сметка.
Г. П. Вие купувате цели страници в най-големите вестници, където помествате Вашето мнение за външната търговия на САЩ, но и да защитавате смъртното наказание. Защо?
Д. Т. Аз изпитвам ужас като виждам как нашата страна се сгромолясва в пропастта. Ако искаме да върнем законността и спокойствието на нашите улици в градовете, трябва ни смъртно наказание и силна полиция. Получих 15 хиляди писма с подкрепа, когато написах това за смъртното наказание и само десетина от несъгласни.
Г. П. Какви са Ви впечатленията от Съветския съюз?
Д. Т. Не съм впечатлен. Цялата система е просто една катастрофа. Там скоро ще има революция. Всичко върви натам - демонстрации, протести. Русия се понесе към дъното и правителството го разбира. Моята претенция към Горбачов е, че той е твърде слаб.
Г. П. Вие предпочитате твърдата ръка на Китай?
Д. Т. Китайците почти се бяха провалили, когато студентите излязоха на площад “Тянанмън”. Но след това проявиха жестокост - чудовищна – но смачкаха протеста със сила. Това е пример за ползата от силата. А нашата страна сега изглежда слаба.... Целият свят плюе по нас.
Г. П. А защо е слаб Горбачов?
Д. Т. Аз мисля, че него ще го свалят – той показва невероятна слабост. При тях внезапно – за пръв път в историята – започнаха миньорски стачки, тръгнаха навсякъде. Ще свърши с революция. Въпреки това Горбачов го хвалят като „забележителен политик” – и трябва да продължават да го хвалят. Само така той ще разруши СССР. Но неговата слабост и тази на приятелите му, ще им коства това, което най-много обичат – загуба на работата си.
Г. П. Понякога звучите като кандидат за президент, който ухажва избирателите?
Д. Т. Аз не искам да бъда президент. Моят фонд помага на много хора, но аз няма да гоня “синята птица”.
Г. П. Но ако я подгоните, в коя партия бихте се чувствали най-добре?
Д. Т. Ако се кандидатирам, аз бих победил като демократ, а не като републиканец. Не защото съм либерал, напротив, аз съм консерватор. Но работягите биха ме избрали. Те ме харесват. Когато ходя по улиците, таксистите ми махат за поздрав с ръка и крещят.
Г. П. Какво най-напред би направил президентът Тръмп, влизайки в Овалния кабинет?
Д. Т. Много неща. Бих показал, че не сме слабаци. Бих въвел данък за всеки “Мерцедес-Бенц”, внесен в страната, за всички японски стоки. И едва тогава бихме имали прекрасни съюзници.
Г. П. Вие считате Джордж Буш за недостатъчно твърд?
Д. Т. Аз харесвам Джордж Буш. Винаги съм го поддържал и ще го поддържам. Но не съм съгласен с неговите думи за по-добра и тиха Америка. Аз мисля, че ако нашата страна стане още по-добра и тиха, то тя просто ще изчезне. Аз считам, че от наша страна външнополитическите преговори трябва да се водят от представители на деловите среди – такива като Карл Айман или Рос Перо – тогава целият свят би ни зауважавал.
Г. П. Какво е мнението на президента Тръмп за бъдещето на света в по-далечна перспектива?
Д. Т. Аз мисля за бъдещето, но не бих искал да го описвам. Всичко може да се случи. Но това, за което мисля, е ядрената война. Аз винаги съм я обмислял. В моя свят ядрената война е важен елемент. Това е най-голямата от възможните катастрофи, най-голямата опасност за света – и никой не я обсъжда в детайли. Това е като с болестта – никой не вярва, че ще се разболее, докато не заболее. Никой не иска да говори за това. Аз считам, че е най-голяма глупост хората да вярват, че ядрена война няма да има, защото, видите ли, всички знаят, колко тя е разрушителна. Но това е пълна глупост.
Г. П. И какво би направил президентът Тръмп в този случай?
Д. Т. Той би се уповавал на превъзходство във военна сила. Не би се доверявал на никого. Той не би се доверявал нито на руснаците, нито на нашите съюзници. Би довел арсенала до съвършенство и лично би вникнал как всичко това работи. Проблемът е и в това, че ние защитаваме най-богатите страни на Земята, безплатно... И целият свят ни се смее, гледайки, как защитаваме Япония.
Г. П. Почакайте. Ако смятате, че обществото споделя Вашите възгледи и, че Вие ще се справите с работата, защо не се кандидатирате за президент?
Д. Т. Аз бих се справил най-добре от всички, или поне не по-лошо от останалите. Но се надявам, че Джордж Буш ще се представи от най-добрата си страна.
Г. П. И вие категорично не желаете да бъдете президент?
Д. Т. Аз не желая да бъда президент. Аз съм уверен в това на сто процента. Аз ще променя мнението си само тогава, когато видя, че моята страна отива по дяволите.”
Тридесет години по-късно, в края на своя мандат, Доналд Тръмп ще се бори до последно, за да докаже, че изборите са фалшифицирани
и, че той е избраният 46-и президент на САЩ. Но едва ли би успял срещу лавината, която се е втурнала срещу него. Знае, че с тази поредна негова битка работи за бъдещето, защото “тръмпизмът” става идеология на милионите по света. И Тръмп не се отказва “да направи Америка отново велика!”, въпреки сегашния залез на империята!
25 ноември 2020 г.
|
• Шоуто в България приключи
•Предстои зрелищен спектакъл
На 4 април 2021-а Слави Трифонов слезе от артистичната сцена, където триумфираше под аплаузите на възторжената публика повече от 30 години, за да се качи на политическата сцена, където аплаузи почти няма. Стремежът му най-после "да натрие носа" на всички политици, които осмиваше с убийствен сарказъм в скечовете си, доби политически очертания.
Шоуменът успя да "продаде" успешно на 562 000 българи "фабриката си за мечти" и те го катапултираха на политическия връх. Сега вместо за скечове, възрожденски песни, гневни статуси във Фейсбук и заклинания, шоуменът-политик Слави Трифонов трябва да мисли как да състави правителство, как да си уреди парламентарно мнозинство, как да пише законопроекти, как да взима икономически решения, как да излезе на международната сцена, където го чакат политически акули.
Пиянството на половин милион българи.
Защо Слави спечели?
Защото политиците на прехода се самозабравиха в арогантността, самоизтъкването, злобата, агресията и противопоставянето, което отврати обикновените хора. Защото превърнаха политиката в шоу, властта - в далавера, защото в парламента щъкаха лакеи и търгаши, а не законотворци. Защото захвърлиха достойнството си и сринаха авторитета на държавата.
Точно на противоположния полюс бе той - шоуменът, който се прави на добър и отзивчив човек, който говори разбираемо, кълне наред по народному всички управници и умело дърпа струните на изтерзаната народна душа. И така 30 години.
През 2021-а Трифонов направи това, което стори Борисов в 2009-а. Каза: "Баста!" на политиците, онеправданите видяха в него себе си и в мечтите си го превърнаха в новия Месия. Не с разума, а с емоцията си. Слави им каза: "политиците са ваши слуги" и хората наругаха цялата политическа класа - топчето пукна, а шоуменът осребри негативната енергия. Настроенията "анти" се превърнаха в ярък политически вот.
Изтрезняването. Слави няма министри!
Четири дни след шеметните си резултати на изборите Слави Трифонов и екипът му мълчат. Най-късно до седмица президентът Радев ще свика 45-то Народно събрание. А до този момент от тях не сме чули нищо друго освен - намаляване на депутатите до 120, орязване на партийните субсидии, пряк избор на полицейски началници и още куп неща от сферата на политическата екзотика.
От офиса на партия "Има такъв народ" няма нито едно съществено изказване по важни управленски въпроси. Нещо повече - феновете на Слави Трифонов, които го избраха за политик, няма да го видят на парламентарната банка.
Изпълнителят на "Едно ферари в цвят червен" няма да е нито депутат, нито премиер, нито министър. И това ще бъде
първата изборна измама.
Политическата логика сочи, че ГЕРБ няма да успеят да прокарат правителство. До две седмици рулетката ще се завърти и ще спре пред Трифонов за съставяне на нов кабинет.
Но, както изглежда, той няма никаква идея за управление. Ако не върне мандата, шоуменът вероятно ще разчита на предложения за министри, дадени му от Христо Иванов и Мая Манолова, които може би вече се виждат като бъдещи премиер, шеф на парламента или най-малко правосъден министър барабар с главен прокурор. В сферата на невъзможните вероятности обаче е, 45-то Народно събрание да постигне съгласие по такива кандидатури.
Капанът щракна!
Борисов - водач на опозицията в 45-то Народно събрание е най-кошмарният вариант за Трифонов, ако все пак партията му "Има такъв народ" поеме кормилото на изпълнителната власт. Борисов е майстор в приласкаването и отблъскването. Той е изнервен и непрекъснато се опитва да предизвиква Трифонов. Иска час по-скоро да го изкара на терена, за да го атакува. Жаден е за битка. Пуска му въдички. Засипва го с предложения, взаимно изключващи се: да правим експертен кабинет, давам ти 10 дежурни депутати, отиваме на ВНС. И го чака "да клъвне".
А Трифонов мълчи, верен на един от законите в шоубизнеса: "Колкото си по-потаен, толкова си по-интересен". Двамата се дебнат пред все още смълчаната публика.
В същото време обаче Слави има да изпълнява ангажименти пред избиратели. И най-важното, да покаже на всички, че не е политик като тези, на чието отрицание се изкачи до върха по политическата стълбица.
Пред бъдещия управленец от "Има такъв народ" (ИТН) има два варианта. Ако иска да бъде честен с феновете си и да спази обещанието си да прокара мажоритарния вот, Слави ще трябва да преодолее отвращението си към Борисов и с негова подкрепа да направи промяна в избирателната система, за което тръби от три години.
Ако не почука на вратата в Банкя, тогава лодката му трябва да спре на брега на Нинова и най-любезно, джентълменски, да я покани да се качи при него за общ фронт срещу Борисов. Интригуващо, нали? Това обаче може да стане само във филм. Не и в българската политика. От екипа ИТН вече заявиха: Никога с ГЕРБ, БСП и ДПС!
Разногласия с бъдещите партньори
Партията на Слави предлага прокурорът да се избира пряко от народа. А от ДБ на Христо Иванов искат обратното. Какво мисли десният избирател за избирателя на Слави? Че това са простаци, чалгари, измет някаква. Къде са възможностите за компромис? И в името на какво? Юристите на Мая Манолова са категорично против точките от референдума на Слави. Наричат ги "пълни глупости". Къде ще се срещнат?
Само озлоблението към Борисов не стига за управлението на държавата. Фронтът "Орел, рак и щука" под знамето "да махнем Борисов" е възможен. Но какво предлагат след това? Христо Иванов е обладан от мъст. Мая Манолова е жадна за власт, иска ревизия на предишната власт, не желае да ходи на нови избори, защото вотът за "Изправи се, мутри вън!" е нестабилен, аморфен, а и ресурсите са свършили. Тогава? За да се стигне до управление, трябва да се мине през тежки компромиси. Които, естествено, носят разочарования.
Но трябва да се поеме отговорността за държавата и нейните граждани. Трябват адекватни политически послания и реторика. Трябват говорители, на които обществото да вярва. А не нови заклинания.
Каквото и да се случи, Трифонов ще бъде критикуван. Или за слабост, или за липса на политическо поведение, или за отсъствие на отговорност пред държавата, или за измама на избирателите. Или за... каквото се сетите. Защото партия ИНТ е електорален феномен, а не държавнически, не политически. Нейният лидер трябва да покаже, че може да управлява държава в условията на криза. Да извади управленски екип, а не сбор от дилетанти.
Слави се уреди с най-кошмарния опозиционер
На новия политик му предстои изключителна битка с опозиционера Борисов. Лидерът на ГЕРБ обръгна в управлението, знае къде са подводните камъни, наясно е с процесите в страната, знае кой къде какво прави. И какво може. И ще дебне Трифонов на всеки завой.
Предстои зрелищен политически спектакъл.
Ролите са разменени.
Двама бивши приятели, впрегнати в политически двубой за приза "шериф на държавата". Единият се изкачва на политическата сцена с хъса да унищожи другия, за когото си мисли, че слиза. По пътя назад обаче Борисов ще се съвземе. И ще преследва ефикасно новия си враг с инстинкта на политическо животно.
Навремето двамата не са могли да си поделят партия ГЕРБ. Сега искат да поделят държавата. И за двамата не жените, а властта и парите са афродизиак.
Егото и на двамата не знае предел. Слави е обзет от манията, че е "на върха на иглата", че "кара влака". Той има излъчването и поведението на човек, който се бори да победи докрай, да смачка всичко, да бъде властелин на времето, на пространството, на народа. Е, сега съдбата му поднася на тепсия да бъде и властелин на държавата.
Готов ли е обаче за това?
Нов диктатор в политиката
Властта носи огромен ангажимент, изисква огромен екип и огромен капацитет от познания. Властта не познава благодарност, не предизвиква ръкопляскания. А предстои да се взимат тежки решения, за които трябва да се търси съгласие и да се правят компромиси. Това е против характера на Слави Трифонов, който е диктатор в своята фирма и винаги го е подчертавал.
Той трудно води диалог, не обича да влиза в дебат и чува само личното си мнение, не умее да съчетава конфликта и компромиса, които са задължителни на обществената сцена. Слави ще трябва да се научи на изкуството на възможното в политиката.
На всичкото отгоре има сериозни здравословни проблеми, за които досега не ни беше работа да знаем, но поеме ли кормилото на държавата, всичко трябва да е на показ.
Слави и сценаристите вече трябва да са изтрезнели и да са осмислили, че като са се хванали на хорото на политиката, трябва да имат съвсем друго поведение. Шоуто свърши в неделя. Оттук нататък всеки ден трябва да доказват, че са готови да се справят с всички проблеми на държавата, които изникват ежечасно. А това означава много сложна и трудна дейност, изключително отговорна, особено ако си спечелил голямо доверие и подкрепа. Парламентаризмът изисква нов тип усилия, различни от песните и смешките, ежедневно упорито отстояване на собствената идейна база и цели чрез компетентни представители в Народното събрание. Всеки опит да се продължи с протестния, антисистемен тип дейност ще претърпи провал.
Шоуменът вече няма да е съдник на държавата
Слави тепърва има да проумява, че на 4 април 2021 г. мина от другата страна на барикадата, където не той ще дава оценки за другите, а другите ще го оценяват. И не по гласови данни, а по управленски умения. Слави Трифонов вече няма да е съдникът на държавата. Оттук нататък обществото ще го съди - всеки ден и за всеки ход. За всяко назначение и за всеки лев. Впрочем, изборите показаха - няма го съдникът, няма го и шерифът на държавата!
Слави поиска пълна прозрачност и ще я получи. Ще трябва да свали тъмните очила, за да виждаме очите му и да четем в погледа му. А това няма да му хареса.
Тепърва предстои да видим и депутатите му. Защото, убедена съм - никой от тези 562 000 избиратели, които са гласували за него, не познават нито едно име от депутатските му листи, освен неговото. Освен сценаристите, вероятно има и експерти - юристи, икономисти, финансисти - трябва да се чуе те какво мислят. В стила на диктатора-шоумен на тях от началото на кампанията досега им е забранено да говорят пред медии.
По-вероятно е Слави да не успее да се справи със съставяне на правителство.
Първи провал. Дори да го състави, няма да му стигат гласове, за да го прокара през парламента.
Втори провал. Още по-вероятно е въобще да не стигне до опит за реализиране на мандат. Пак провал. И ще трябва да се обяснява.
Третият мандат сигурно ще отиде при Нинова, пред която възможностите са още по-малки.
Нови избори в средата на юли
Преди още да са пристъпили прага на новия парламент, партиите вече калкулират какво ще им донесат нови избори. Някои са изчислили, че при завъртане на рулетката и при три неуспешно изпълнени мандата за ново правителство, президентът ще разпусна парламента в средата на май и ще ни призове да се явим отново пред урните в средата на юли. Със същия изборен кодекс, който създава изкривен вот, и който може да се повтори.
Социолози и анализатори вероятно убеждават Трифонов да ходи отново на избори, за да спечели повече гласове и да не зависи от никого при съставяне на бъдеща управленска гарнитура. Никой не знае обаче дали протестният вот ще се радикализира още повече и то така, че да напълни двойно урните на Трифонов, или ще се разпилее при Дубайския изгнаник, "Възраждане" и други формации. Не се знае и дали до тогава Слави няма да е разочаровал избирателите си, ако не успее да покаже адекватно политическо поведение.
Каквито и да са резултатите, след евентуално нов вот пак ще трябва да се правят компромиси и да се търсят съюзници.
И да се разбере, че в политиката народът не е публика.
Валентин Вацев пред „Нова Зора“, в разговор с Петър Волгин в предаването на БНР „12+3”, (5.4.2021 г.)
П.В.: Г-н Вацев, имаше ли нещо, което особено силно да ви изненада от тези изборни резултати?
В.В.: Не. Имаше изненади, но чак особено силни изненади нямаше. В края на краищата в политиката винаги става това, което може да стане и не става това, което не може да стане. Аз обаче бих започнал с крачка малко назад и встрани. Българските политолози и българските политически анализатори са изпаднали в ненужен технологизъм. Така те виждат вторичните и маловажни неща, но са далеч от шанса да направят реалното историческо обобщение. Аз смятам че трябва да се каже например, че днес е първият ден на следващия политически цикъл. Тъй като вчерашният ден беше последният ден на 30-годишния политически цикъл, който започна в България пролетта на 1990 г., а вчера завърши.
П.В.: Чак толкова ли виждате променен политическия пейзаж? Все пак да не забравяме, че партията, която управлява повече от 10 години, продължава да бъде първа политическа сила. Това едва ли е факт, че има такава голяма промяна?
В.В.: Въпреки това аз продължавам да твърдя, че завърши цял политически цикъл с катастрофа на досегашната политическа система. Първо: Партията на българското чиновничество повече няма техническа, логическа и законна възможност да управлява под името ГЕРБ, както досега управляваше. Второ: Набедената за пълна опозиционност партия БСП преживя катастрофа поради две причини: първата причина е, че тя се превърна в бойно поле между „Свидетелите на Станишев“ и „Корнелистите от седмия ден“. Партия, на която елита е разцепен, не може да побеждава! Втората по-сериозна причина за катастрофата на БСП, за нейната трета политическа позиция е фактът, че те не използваха времето след последния конгрес, за да направят действителна политическа промяна. Истината е, че многобройните български социалисти по правило не членуват в БСП. Така не се печели. България е пълна със социалисти, които отказват да членуват в БСП и се обиждат от самото предположение че са там.
П.В.: Може би не припознават БСП като истинска социалистическа или лява такава партия?
В.В.: Разбира се. БСП не можа да извоюва своята собствена социалистическа идентичност и й е напълно заслужено третото място в новата българска политическа система. Трето: Партията на баланса и опосредняването ДПС не съумя да удържи досегашните си позиции. ДПС вече няма да бъде нито балансьор, нито уравновесяваща балансирана сила в българския парламент.
Т.е., трите системни партии са в исторически залез и оттук нататък всичко хубаво и всичко лошо, тъй като и хубавото и лошото, което ще има, вече принадлежи на друг исторически етап. Днес започва следващият, вероятно 30-годишен цикъл на българската политическа история.
П.В.: Добре, тогава да погледнем новите партии, разбира се най-напред г-н Трифонов и неговата партия, защото той има най-добър втори резултат. И разбира се всички останали партии, защото те не са чак толкова нови – нито Мая Манолова, нито Христо Иванов са някакви нови политически играчи?
В.В.: Аз съм напълно съгласен. Само партията на Слави Трифонов е нещо ново и аз чувам вече от много места тревожни въпроси – как този шоумен ще управлява? Отговорът е много прост. Както управлява Байдън в САЩ. Байдън не управлява, макар че се ползва със заслужен президентски авторитет. Управляват неговите 200 съветници – добре подбрани и добре разположени в политическия връх на Америка. По същият начин, по който управлява Владимир Зеленски. Защото Зеленски е най-близкия аналог на Слави Трифонов. Зеленски е много успешен украински шоумен, който в момента се ползва с авторитет, а управлението принадлежи на остатъците от предишната Порошенковска върхушка в Украйна. Сега в момента трябва да гледаме не личния характер на Трифонов, макар че които харесват Трифонов може и с това да се занимават. Интересното е кои политически елитарни управленски кръгове ще вземат позиции в сенчестото място зад гърба му.
П.В.: Кои могат да са те? Откъде могат да дойдат?
В.В.: От много различни места – от ГЕРБ, БСП, СДС – второто СДС преживя втора смърт за кратък период. Нали забелязвате, че се провали в Парламента не просто ГЕРБ, а коалицията ГЕРБ-СДС.
П.В.: Сега обаче това е въпрос на тълкуване. Но ето сега СДС ще има депутати, което отдавна не се е случвало.
В.В.: Въпросът не е да имаш депутати в една политическа игра. Въпросът е да си близко до лостовете на властта. Парламентът е мястото, където се произвежда българската политическа власт и дотолкова, доколкото те ще бъдат в Парламента, те ще бъдат близко до властта. Работата е там, че центърът на властта в Българския парламент се премести на друго място. Просто рязко смениха своите места опозицията от нетрадиционен тип и досегашната чиновническа власт. Нека да не забравяме, че партията ГЕРБ всъщност това беше българското държавно чиновничество + балдъзите + зетьовете + шуреите + охраната + юристконсулти на българското държавно чиновничество. В следващите най-малко три месеца, на българското държавно чиновничество му предстои да се преориентира към Слави Трифонов и той, ако не внимава, може да получи огромна зестра от за пореден път влюбеното във властта българско държавно чиновничество. В момента в дебрите на ГЕРБ ще започне разлепване от тялото на партия ГЕРБ и ще започнат да се движат свободните йони на българския държавен чиновник, който не обича състояние при което той е на държавна служба, но не се знае къде е властта. Т.е. трите системни партии преживяха системно структурна криза и оттук нататък те могат да бъдат само опозиция. Интересно какво ще бъде бъдещето?
П.В.: Понеже вече казахме за Слави Трифонов, да кажем и за другите, които могат да се похвалят с много добър резултат. Например Демократична България – те взеха доста повече, отколкото очакваха социолозите.
В.В.: Да, точно така. Това е класическата градска, столична десница + някои допълнителни елементи, които те получиха по наследство от други партии. Също тук трябва да сложим и новото явление на Мая Манолова, ако не греша.
П.В.: Доколкото можем да го наречем ново?
В.В.: То е ново, в смисъл че то е несистемно явление. То не участваше в системата на досегашната, окончателно залязваща вече, политическа власт в България. Сега, тези сили, които изброихте, аз не слагам между тях Слави Трифонов, който ще бъде титуляр и фаворит на сегашната българска политическа пролет. Тези политически партии ще могат да разменят своите ресурси, своите политически авоари, събрани в изборния ден, да ги разменят с друга коалиционна формула. Те сами по себе си няма да имат решаващо значение. Но те са коалиционни сили и интересно е, те ще бъдат ли готови да се коалират например с ДПС, тъй като ДПС също трябва да излиза от кризата, в която попадна. Аз не знам дали г-н Карадайъ ще го помолят да освободи поста, както ще стане в БСП. От тази сутрин вече окончателно се води „Свещена война в БСП“. Корнелия, според нейните противници, трябва да си ходи. Не знам дали в ДПС ще помолят Карадайъ да освободи поста. По-скоро не. Но както казваше Толстой: „Всички щастливи семейства си приличат. Всички нещастни семейства са нещастни по своему”. Трите големи загубили партии – ГЕРБ, БСП, ДПС са нещастни по своему. Всеки със своите проблеми. А като сложим тук и четвъртия очевиден факт, че българските политически сили на равнището на ЦИК все още не са се разбрали върху ключовата цифра за политическата активност на изборите, можем да си спомним, че и при ниска политическа активност, цялата политическа менажерия на една страна се делегитимира.
П.В.: Хайде сега да погледнем върху по-общата картина. Как България ще изглежда като част от ЕС, от НАТО от това, което се нарича евроатлантическа общност? Нещо ще се промени ли, защото Бойко Борисов като дългогодишен министър-председател винаги е заявявал твърда вярност към нашите евроатлантически партньори, които общо-взето му отговаряха със същото? Известно е също така, че различно отношение имаше в последния доклад на Държавния департамент, където имаше доста силни критични думи към настоящото управление в България.
П.В.: А и как ще се отнасят нашите евроатлантически партньори, разбира се тези, които предпоставят какво да бъде отношението към новата ситуация в България?
В.В.: Тъй като времето тече много бързо, аз ще предпочета да кажа един груб израз: първо – няма никакво значение какво мислят българските европейски, евроатлантически партньори. Преди 2 месеца доайенът на Американската експертокрация Кисинджър каза, че най-лошото в света все пак е да не си приятел на Америка. Значи в България все още са склонни да се отнасят несериозно към „черната марка“, която Бойко Борисов получи чрез последното становище на Държавния департамент по въпроса за човешките права. Тези становища, които са годишник на Държавния департамент по въпроса за спазване на човешките права се занимават не толкова с човешките права и с другите либерални свещени крави, колкото тези становища имат за задача да изразят реалното отношение на американската реална власт към съответния адресант на тези послания. С едно изречение мога да кажа какви битки бяха в Държавния департамент как да се отнесат към Саудитската династия. Бойко Борисов получи „черна марка“ от Държавния департамент на САЩ. Единственото му спасение е да пожелае от Байдън да се нареди на опашка и да предложи да купи остарелия американски самолетоносач „Хари Труман”, надявам се, че ще го дадат евтинко, но не за по-малко от 5-6 милиарда долара. А иначе студеното сърце на Америка може лесно да бъде стоплено с нови големи военни поръчки. Но Борисов няма да разполага с пари за такива военни поръчки.
В Държавният департамент абсолютно не са склонни да простят руската газова тръба, която минава през територията на България.
П.В.: Въпреки закупените самолети?
В.В.: Те могат да се умножат. Но на този етап Борисов го спасява само самолетоносач на САЩ. Въпросът е, че той на този етап не може да извади 5 милиарда от личните си трудови спестявания, подобно на всеки друг, който е получил „черна марка“ от Държавния департамент. „Черна марка“ това е литературен образ от „Острова на съкровищата”. Там стария пират получава „черна марка“ от неговите колеги. „Черната марка“ е началото на края на политическата кариера на Борисов. Той още не е късно да се пресели на „Рубльовка” и да прехвърли трудовите си спестявания, вместо да се опитва да плаши, че и той има чакали, които да гонят противниците. Вместо да плаши вече е време да прехвърли трудовите си спестявания в „Внещоргбанк” при Костин, и да купи луксозно жилище в добре охранявания район в „Рубльовка”.
П.В.: Добре, а нашите европартньори, ако приемем, че те действително вече мислят за периода след Борисов към кого биха могли да се обърнат, тук, на български терен? Кой би могъл да изпълнява по-добре от Борисов техните желания?
В.В.: Демократична България, която може умно да предпочете един добре проверен и добре легитимиран американски кандидат за министър-председател в лицето или на Митов, или на Николай Младенов. На този етап американското посолство не се интересува от душевните преживявания на участниците. Интересно е само България ще има ли правителство, което ще е готово да участва в антируската кампания, която вече е започнала? Докато се залисвахме във вътрешните си работи, което е разбираемо, ние пропуснахме, че всеки момент, най-късно до 20 април, може да избухне война в Украйна. Половината от украинските въоръжени сили са разположени на позиции срещу Донецк и Луганск и вече там работи тежкокалибрената 122-милиметрова артилерия, което е белег на война. На руската граница оттатък са строени не по-малко от 4000 руски войници и там разполагат понтонна и тилова техника, което е крайно показателно. Когато една въоръжена сила струпва понтони, това означава, че тя няма да се отбранява, а ще навлиза в дълбочина в територията, която в момента е пред нея. Всеки момент ще започне въоръжен конфликт, не очаквам това да бъде истинска война, но тежък въоръжен конфликт ще започне всеки момент в Украйна, а вече са започнали и най-големите американски и натовски учения от края на Студената война – „Дефендър юръп 21”. Това е учение, което се състои от няколко други учения. И България вече е получила своите задачи, своите задължения в рамките на тази изключително напрегната, деликатна, невротична военна ситуация. Българското правителство, което все пак някак ще трябва да се създаде, трябва да даде още изначални гаранции, че България ще участва в антируската кампания.
П.В.: Ако обаче не може да състави правителство и трябва да се ходи на нови избори?
В.В.: Напротив, ще ни го съставят това правителство. Има кой да каже кое е правилното правителство на България. Американската воля като истински сюзерен на българската политика е непреклонна. България ще трябва да участва в антируската истерийка, която вече се дипли. Ние известно време не наблюдавахме този процес. Занимавахме се със своите си кухненски неща. Но България е част от натовския антируски фронт и сега, от предстоящото да се създаде българско правителство, се очаква каквото се иска. Американците не са дребнави хора, но да дадеш сигурни гаранции, че България ще участва в антируски конфликт, е задължително.
П.В.: Като заговорихме вече за такива теми, свързани със събития, които се случват извън границите на България, които предопределят това, което има да се случва тук, у нас, аз искам да включа още една тема, макар и като литературна. Реч е за току-що излязлата ваша книга „Третата национална катастрофа”. Тази книга с какво основно се занимава?
В.В. В тази книга, това го забелязах, бях забравил текстовете в нея, защото тя е сборник от диалози, разговори, интервюта, които са водени през последното десетилетие между мен и много други хора се създава една особена историческа гледна точка. Човек има възможност да провери какво се е случило и какво не се е случило от прогнозите в тази книга. Името на книгата е „Третата национална катастрофа”, тъй като съм напълно убеден, че терминът „преход“, който продължава да се насажда в нашите умове, всъщност се превежда най-вярно с израза „Трета национална катастрофа”. Да, българският „преход“ беше Трета национална катастрофа. Всички разговори в тази книга са останали там, когато са водени, но смисълът им е тук, и той е извънвременен. Това всъщност е опит да се води диалог със заинтересовани и загрижени хора.
П.В.: Подзаглавието на книгата е „Разговори без последствия”.
В.В.: Именно. Аз изхождам от това, че значението на един диалог може да остане в миналото тогава, когато диалогът се е състоял, но смисълът на диалога, като нещо различно за значението, е извънвременен - то е тогава и сега, и ще остане в бъдеще. Смисълът живее своето извънвременно съществуване в нашите съзнания и в нашия живот, в България. Тази книга е именно битка за смисъла. Тя е картография на българските опити да се опази той в българския политически живот. Има смисъл, според мен, да се чете по този начин тази книга, тъй като днес е първият ден, на може би следващия 30-годишен политически цикъл на новата история на България.
П.В.: Какъв смисъл вие провиждате в това, което ще се случва оттук нататък на политическия терен в България? Дали ще има правителство? Дали то ще бъде политическо, или експертно? Дали ще има нови избори. Какъв ще бъде основния смисъл според вас?
В.В.: Според мен са неизбежни още едни избори до края на годината или най-късно другата година. Дотогава ще има някакво необеровистко правителство, което ще се радва на някаква конституционна поддръжка в Парламента, тъй като няма нищо по-стабилно от един парламент, който вече се е конституционирал, депутатите вече са заели своите парламентарни места и мислят как да изплатят своите кредити, които са взели за да си платят за депутатското място. Парламентите са стабилизиращи фактори, особено в началото на своята работа. Така че Парламента като цяло ще гласува за всякакви полукоалиционни, четвърткоалиционни правителства. България предстои да се смее много и да загуби последните си капки сериозно отношение към българския политически живот. Но това е неизбежно. Когато завършва една цяла политическа епоха и се заражда нова, винаги така става. Обществото гледа новото с любопитство, но и с усмивка. България ще има нова политическа система. И елементите на тази политическа система не се виждат много добре в днешния парламент, който предстои да се изгради. Но политическия процес е безграничен. Той е универсален. Другата възможност, за която не ми се мисли като алтернатива на едно свръх коалиционно правителство, това е един авторитарен, един едноличен режим, който също е невъзможен в днешни условия. България обаче не е готова за авторитарни режими. Предполагам, че ще има нови политически субекти, които тепърва ще ферментират и ще се формират. Може би ще остане нещо от партията-държава ГЕРБ вече в съвсем нова политическа и идейна плоскост. Може би ДПС ще намери начин да обобщи своя периметър с нови завоевания. Това не е невъзможно. Може би войната в БСП все пак ще завърши с изводи на здравия разум. Тази война в момента не спира. Тя, според мен, ще отбележи своите кулминации през следващия месец. Ще има и нови политически сили. От партията на Слави Трифонов, каквато тя е сега, не може да се роди нищо. Но след около 6 месеца те могат да родят ново политическо ядро. Да забележим това е „партията на българските имигранти“. Българските имигранти гласуваха за тази партия и доколкото те са фактор в българския политически живот някой ще трябва да изразява техните становища. Така че българския политически живот не свършва с вчерашната катастрофа на досегашната политическа система. Ще има нови политически субекти и нови възможности.
|
