КОГАТО МИСЛИШ САМО ЗА ДНЕС, ИСТОРИЯТА ТЕ ПОГРЕБВА ЖИВ

Петко ПЕТКОВ 2022 - Брой 26 (28 юни 2022)
Печат

Ден преди „Продължаваме промяната“ (ПП) да загуби председателския пост в НС и два дни преди да загуби вота на недоверие срещу правителството, гастролиращият премиер на България Кирил Петков призова депутатите да застанат на правилната страна на историята. Обаче, като изключим шестимата отцепници от ИТН, никой от новото опозиционно мнозинство „не предпочете България“ пред своя партиен лидер, за да пристане на нов господар.

Напротив, разширената с присъединяването към нея на основната част от ИТН опозиция, не само успя да свали председателя на НС Никола Минчев, но и осуети на два пъти избора на негов заместник. Депутатите от ГЕРБ и ДПС направо се изнизаха от парламентарната зала, не се регистрираха и заседанията на парламента се провалиха заради липсата на кворум. Вина за това губивреме имаха и остатъците от бившото управляващо мнозинство, които вместо да се фокусират върху приемането на второ четене на актуализирания бюджет, поставиха като първа точка в дневния ред избора на нов председател на НС. Така логично се стигна до свалянето на кабинета „Петков“ вечерта на 22 юни със 123 гласа „за“ и 116 „против“. Самовъзхвалите на управляващите не убедиха никого, а вулгарността на вицепремиера и министър на финансите Асен Василев на темата „духане“, беше направо отвратителна. Още повече, че той прибягна до цитат на Левски, който пише: „Цели сме изгорели от парене и пак не се научихме да духаме!“ Това би трябвало да отрезви и най-върлите фенове на „Кирчо и Кокорчо“, както все повече хора наричат Петков и Василев.

Измореният от говорене.

Правителството на вече тройната коалиция ПП-БСП-ДБ и независимите от ИТН, отиде в историята, където ще бъде записано като първото правителство, свалено с вот на недоверие. Историята няма правилна и неправилна страна, защото записва всичко, което се е случило, оставяйки тълкуванието му на победителите. Трябва да признаем, че виновни за предизвестения провал на Кирил Петков не са международното положение, войната в Украйна, привнесената отвън инфлация, лошият Путин и неговата „Газпром“, нито президентът Радев, когото страхливецът Петков обяви от Брюксел за страхливец. Понеже, санким, не пожелал да свика КСНС по темата за Македония. Сякаш Кирчо не знае, че Съветът, който президентът е длъжен да свиква на три месеца, е консултативен орган и неговите решения не са обвързващи. По повод на изцепките на Петков, че бил свален от коалицията Борисов, Пеевски, Трифонов и Митрофанова, говорителката на руското външно министерство Мария Захарова отбеляза иронично: „В списъка на виновните липсват само Батман и Жената котка“. Тя определи Петков като „изморен от говорене“.

Никой не му е крив на премиера в оставка, че се събра с лоши другарчета, на които не даде жадувания от тях пост на председател на БНБ, нито пък 3,9 млрд.лв. за пътните фирми . И те, използвайки като предлог глупавите, еднолични и волунтаристични хрумвания на Петков във външната политика - по отношение на войната в Украйна и на евро членството на Република Северна Македония, ритнаха кросното на съвместното управление. „Френското предложение“, което ГЕРБ и ДПС подкрепяха преди още да са го прочели, изглеждаше като спасителен пояс за удавилия се в македонската тематика български премиер и бивш гражданин на Канада. Но, въпреки че на 24 юни 170 депутати (от ПП, ДБ, ГЕРБ, ДПС и няколко независими, б.а.) го одобриха възторжено, срещу 37 „против“ („Възраждане“ и ИТН) и 21 „въздържали се“ (БСП), то няма да помогне нито на Петков, свален преди това с вот на недоверие, нито на Макрон, който вече загуби абсолютното си парламентарно мнозинство в Националния конвент. Първо, защото предложението се позовава на българско-македонския договор за приятелство и добросъседство, който РСМ никога не е възнамерявала да изпълнява, и на един двустранен българо-македонски протокол, който не е подписан от никого. Второ, защото т.нар. френско предложение предвижда контрола върху изпълнението на българските искания и на критериите за членство в ЕС от страна на РСМ да се упражнява от ЕС, а не от правителството на България. Трето, защото в Скопие управляващи и опозиция разглеждат предложението на Макрон като пробългарски акт. Там всичко, което изглежда добро за България, се смята за вредно за Северна Македония. Нещо повече, на грандиозен митинг в Скопие лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски заяви, че приемането на това предложение означавало

„бугаризация“ на Македония!

Заслужаваше си нашите пишман политици да приемат това предложение, оставяйки Скопие да го отхвърли. И така да стане ясно на Макрон, на Урсула фон дер Лайен, на Олаф Шолц, че дори и на албанския премиер Еди Рама и сръбския президент Александър Вучич, че политиците в нашата югозападна съседка не желаят европейски отношения с България. Така че не София, а  Скопие затваря пътя на двете съседки на РСМ към започване на преговорите за присъединяване към ЕС. Но, това няма да е пълна победа, докато премиерът в оставка Петков продължава да прехвърля собствените си отговорности на парламента, на президента, че дори и на Брюксел, и Париж. Сиреч, държи се като последния страхливец, както го нарече Бойко Борисов. А в „Заветът на Еразъм“ Стефан Цвайг е написал нещо, което сякаш е предназначено за днес: „На земята няма друг порок и друга бруталност, които да са предизвикали проливането на толкова много кръв, както това е сторила човешката страхливост“.

Страхливостта на Петков се отрази и в декларативната „нулева толерантност към корупцията“, и в практическия отказ от реформа на правосъдието и прокуратурата. И най-вече, във възпроизвеждането и надграждането на „модела Борисов“, вместо неговото премахване. Затова „мутрата от Банкя“, както Петков нарече Борисов, надигна гребен и кукурига смело за предсрочни избори. Управлението на ПП и съдружници направо реанимира умрялата ГЕРБ и нейния лидер. От там най-нагло заявиха, че ще дадат на Петков 59 гласа за приемането на френското предложение, което и направиха. Но казаха още, че ще върнат веднага мандата за съставяне на правителство, който им се полага по Конституция, ако първата политическа сила ПП не успее да реализира своя мандат. А пък Петков прави нулеви шансовете да реализира мандат, обещавайки да предложи кабинет в почти същия състав, като сваления. При това положение, въпреки демонстрациите в подкрепа на ПП, предсрочните избори са неизбежни.

Но, докато у нас партиите вече водят предизборна кампания, в света и в частност в Европа стават неща, които определено ни засягат почти толкова, колкото и въпросът кой и как ще ни управлява. Например председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен предлага решенията на ЕС в сферата на разширяването да се вземат с квалифицирано мнозинство. Т.е., да не може една страна като България да блокира с вето решенията на брюкселската бюрокрация и Съвета на ЕС. И германският канцлер Олаф Шолц е на същото мнение.

Много демократично и европейско начинание!

При това положение нашето вето над Скопие ще остане последната ни проява в защита на националните интереси, на историческата истина и на правата на българите в РСМ.

На 23-24 юни в Брюксел Съветът на ЕС одобри предложението на ЕК на Украйна и Молдова да се даде статус на кандидатки за еврочленство. Кандидатурата на Грузия, обаче, беше замразена, което предизвика бурни протести в Тбилиси. Би трябвало такива да има и в Тирана, Скопие и Белград, които от няколко години чакат да бъдат поканени за преговори с ЕС. И обвиняват България за забавянето, без да протестират срещу нелогичното им навързване в един сноп. Да не говорим за Турция, която от 30 години стои пред вратата на ЕС. Вместо това, Украйна която е във война, получава статус на кандидатка по бързата писта. С това си решение, както и с оръжейните си помощи за Киев, ЕС погази собствените си критерии, принципи и правила за членство. На това отгоре Украйна се превърна в поле за съперничество не само между САЩ и ЕС от една страна, и Русия от друга, но и между ЕС и Великобритания. Многозначителен е фактът, че непосредствено след визитата в Киев на Еманюел Макрон, Олаф Шолц и Марио Драги, там изприпка британският премиер Борис Джонсън. Той предупреди, че някои западни страни вече изпитвали умора от това да помагат на Украйна, но Великобритания щяла да предложи програма за обучение на украински военни, която да промени хода на войната. Казано иначе, той „забрани“ на Зеленски да преговаря с Путин. В същото време във Великобритания искат да променят своя Закон за правата на човека, така че да заобиколят юрисдикцията на Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Освен това още на 14 април 2022 г. правителствата в Лондон и Кигали подписаха споразумение за партньорство по въпросите на миграцията и икономическото развитие. Правителството на Нейно Величество прие да изплати на Кигали над 120 млн. паунда, плюс допълнително плащане в зависимост от броя на изпратените в Руанда нелегални мигранти от Острова. По този повод Арслан Булут отбелязва: „Англия си има Руанда, а ЕС има Турция“ (Йеничагъ, 16.06.2022). Европейският съд по правата на човека отхвърли британската инициатива, но какво от това? Нали по същия начин и ЕС връща в Турция нелегалните мигранти и бежанците от Азия и Африка. Дори украинските бежанци не са толкова добре приети в Западна Европа и Великобритания, колкото внушават „независимите“ медии.

Някой в България следи ли тези

маневри и противоречия между ЕС и Великобритания?

Не! Въпреки че не Русия, а Великобритания нанесе най-големия удар по европейската идея, напускайки Евросъюза. Днес Борис Джонсън настоява дори за преразглеждане на споразумението за Брекзит и лансира идеята за нов Европейски съюз, в който кани да влязат страни, невярващи на Брюксел и смятащи Русия за заплаха за сигурността им. Като Полша, Украйна, Литва, Латвия, Естония, а евентуално и Турция. Управляващите у нас гледат „с широко затворени очи“ на ставащото в Европа и около нас, а премиерът Петков се гордее, че е ръководил правителство, „свалено от коалиция Борисов, Пеевски, Трифонов и Митрофанова“. И не се досеща, че ако между ИТН и Митрофанова има зависимости, това означава, че в продължение на 7 месеца той е управлявал с руската посланичка! Хубаво, но посланикът ни във Вашингтон Георги Панайотов извести, че Байдън бил очарован от поведението на България и я бил благословил. Кой тогава я е проклел, та преминаваме от криза в криза и стигнахме до национален хаос точно под ръководството на харвардския възпитаник Кирил Петков? Пази, боже, Байдън да те благослови! Особено, когато самият той без малко да се претрепе на стълбите на самолета и на слизане от колелото си в близост до дома си в щата Делауер.

Ако има нещо положително в падането на „благословеното“ от Байдън правителство на Кирил Петков, то е, че в деня, когато му гласуваха вота на недоверие, на работа в НС се появи Делян Пеевски. И той очевидно е гласувал „правилно“, а не се е разсеял като Рамадан Аталай, който гласува погрешка против вота на недоверие. Още седем такива грешки и кабинетът щеше да остане на власт. Обаче, парламентарната зала реши друго. Втората поява на Пеевски в НС беше при гласуването на френското предложение за РСМ…

Макар понякога да стават и чудеса,

не съм сигурен, че отиващият си парламент ще намери време да приеме на второ четене актуализирания бюджет, както и бюджетите на НОИ и НЗОК. Да не говорим за милиардите евро, които ще получим от ЕС, ако приемем 22-та закона и поправки в законите, съгласно Плана за развитие и устойчивост. Опасността да изгубим тези пари не пречи на политическите шарлатани от ГЕРБ и ДПС да предлагат щедро увеличение на пенсиите с 14-15% от 1 юли. А ДПС освен това предлага да се дадат и по 120 лева допълнително на най-бедните пенсионери. У нас с пари и постове се пазаруват депутати и чиновници, а избирателите се „купуват“ с щедри и неизпълними обещания. На такъв наивен народ – такива управляващи! Затова и при Борисов, и при Петков, България си остана най-бедната страна в Европа. Вече успя да настрои срещу себе си не само Скопие, ами и Тирана и Белград. Преди да отиде в Брюксел албанският премиер Еди Рама направо заяви, че сме „похитили“ две натовски страни, отказвайки да вдигнем ветото над РСМ. Очакваше се Рама, Ковачевски и Вучич да ни наклепат пред съвместното заседание на Съвета на ЕС с лидерите на трите балкански страни. Както направи премиерът Петков, обявявайки президента Радев за страхливец заради отказа му да свика КСНС. Нищо ново под слънцето.

Историята няма правилна и неправилна страна.

Тя се пише от победителите, а след това се интерпретира според интересите на тълкувателите й. Петков имаше шанса да бъде сред победителите, но се провали гръмовно. Защото мислеше само за одобрението на своите задокеански и брюкселски ментори. На тях правеше мили очи, понякога заради едното селфи с Камала Харис във Вашингтон, или с незнайно какви персони от женски род в Давос.

За неговия далечен предшественик Фуше, умрял изоставен от всички в Триест на 26.12.1820 г., Стефан Цвайг пише: „Историята, адвокат на вечността, си е отмъстила по най-жесток начин на тогова, който винаги мислеше само за дадения миг: тя го погребва жив“.