НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ ОТ РУСИЯ, МАЙКО БЪЛГАРИЙО!

Милена ВЪРБАНОВА
Печат

В хода на моите лични и неизброими схватки с майкопродавци, нови еничери и стари карагьозчии, съм задавала и тези въпроси: как мислите, защо през вековете на турското робство българският народ се е надявал само на Дядо Иван? Защото е бил прост и не е знаел на кой Господ да се помоли ли? И не се е досещал къде зимуват раците? Или може би не е помнил как турците са дошли в страната ни и как, и с какво, и от кого е отворена капията на Царевград Търново? Или не е виждал и изучил  как Злото и златото управляват в престъпен съюз Империята, която за него е била сваленият, тук, на земята, катранен Ад на света? И как, и по чий съвет поробителят праща по-окатите и непокорни българи под сатъра, на бесилницата или в Диарбекир? И кой до края на 19 век крепи „болния човек на Европа“, управлява половината свят и всячески възпрепятства освобождението на България?...

Сигурно и Иван Вазов е бил заблуден за истинските ценности и поради погрешния си цивилизационен избор е написал:

Лорд Биконсфийлд умря,

изчезна в тъмний мрак

и всичко честно се засмя

от Лондра до Батак.

Не знаел е народецът ни, че „който пребъдва в Бога, той върши делата“; че „Никой няма любов по-голяма от тази, да положи душата си за своите“; и че Дядо Иван, е който ще дойде и „Ще изобличи света за грях, за правда и съд“; и че Духът на истината вече е осъдил князете на този мегаспекулантски свят, за които няма нищо свято; и че Духът на истината и светът на Империята на лъжата, ще бъдат винаги несъвместими! И че когато дори е затишие, то ще е само затишие пред буря.

Тук обаче не става дума за конкретни руски правителства и конкретни епохи. Става дума за най-ценното у човека - неговата душа, единственото, което остава от него и, което преминава в духовния свят. И че цялата  битка на човешкия род на земята винаги е била за нея, и винаги въпросът е бил дали ще съхраним или ще продадем душата си!

И се питам, откъде изпълзя цялото това кощунствено майкопродавско котило в днешна България? Как ни заля този Девети вал от продажници, които всяка минута, всеки миг бълват от телевизии, радиа и „новинарски“ сайтове светотатствени мерзости срещу Русия, а всъщност срещу България?

В тия последни дни, в които Русия се изправи срещу украинския нацистки режим на зловещия клоун Зеленски, война, изцяло провокирана от САЩ и ЕС, мрачните антибългарски сили се стремят да направят от нашата страна територия на лъжата, за да могат с лекота утре да я превърнат в територия на пушечното месо.

Цялата паплач на най-отровната съвременна метастаза на лотофагията е мобилизирана да крещи с пяна на уста, че ние сме виновни, задето сме българи; че ние сме виновни, задето сме православни християни; че ние сме виновни, задето сме признателни на Русия, че ни е освободила от петвековното диво азиатско робство; че ние сме виновни, че развяваме български и руски знамена на нашия националния празник - Трети март!...

Ами да – бездушниците отцеругатели ядоха жълтите стотинки на Сорос и се надяваха на по-едри банкноти, които той сам си печата, така че и те не му струват нищо. Но нали безплатен обяд няма, сега усилено отработват заплатите си.

По някаква повеля на Провидението Трети март съвпадна с дните на военната операция на Русия в Украйна. И сякаш съдбата ни повика на изпит по зрелост – дали ще се държим достойно или ще плюем в лицето на Бог, на България и на Русия? Всъщност в това „съвпадение“ няма нищо мистично - на 22.02.2022 г. започна последният етап на епохата на Злото. Етап много сгъстен, пълен с духовни и физически изпитания. И от това как ние, българите, ще го преодолеем, без никакво преувеличение, зависят и много от следващите събития в света. Защото ние не сме случаен народ. И Бог очаква много от нас. А това е обяснението защо напъните на сатанинските сили тук са толкова страховити.

„Трети март ни разделя; Трети март ни създава комплекси; Трети март е празник на нашите нови поробители“ - тръбят в един глас нагиздените с професорски титли овластени мекерета на Сорос, както и овластените държанки от харема му. Според тях би трябвало да си изберем друга дата за национален празник: 20 априлий, 6 септември или 22 септември!... В хора на тези наемни жонгльори с българската памет, се открояват „философски осмислените аргументи“ на Захари Карабашлиев, на Ивайло Дичев, на Георги Фотев, на  Пламен Павлов и пр., и пр. Само първият от този квартет още не е „опрофесорен“. У нас високото звание  „професор“ се дава преди всичко за предателски заслуги и вече стана мръсна дума.

Вярвам, че от името на „свесните“, които у нас „считат за луди“, имам какво да кажа в отговор на вайканията на сороския харем:

Трети март (19 февруари по стар стил) недраги безпаметници, е денят, в който през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, бележещ края на Освободителната Руско-турска война и появата на нова държава на политическата карта на Европа – България, подир петвековно изличаване от нея. Руските дипломати граф Н. Игнатиев и А. Нелидов бързат да подпишат такъв договор, чийто текст е в разрез с някои ангажименти, които Великите сили са изнудили Русия да поеме преди започването на войната - а именно - на Балканите да не бъде създавана голяма държава и българското княжество да се простира само между Дунав и Балкана. Руските дипломати престъпват тези запрещения, защото се надяват на промяна в отношенията на „Европейския концерт“, а и защото не могат да преглътнат нито правдата за огромните действителни размери на българските етнически територии, нито руските жертви, паднали не заради някакъв отрязък от православната българска земя, а заради Освобождението на Целокупна България.

Картата на Санстефанска България следва, макар и не изцяло, българската етническа карта на Българската Екзархия от 1870 г., както и картата на етническото българско землище, представена на Цариградската посланическа  конференция от края на 1877 - началото на 1878 г.

Съгласно клаузите на Санстефанския мирен договор,  България е обявена в автономно трибутарно Княжество, с българско християнско правителство и народна милиция. В границите на Българското княжество се включват Дунавска България, без Северна Добруджа, която се предава на Румъния, цяла Тракия, без Гюмюрджинско и Одринско, които остават в Турция, цяла Македония, без Солун и Халкидическия полуостров, Пирот и Враня от Нишкия санджак, който като цяло се предава на Сърбия. Както виждаме, на нашите съседи са дадени скъпи парчета от плътта на България, но като цяло, както пише големият български учен Николай Генчев в своята творба „Българското Възраждане“, „Третата българска държава, с малки изключения, обединява земите, населявани от българи“.

По силата на капитулациите, предвидени от Санстефанския договор, осъдените на вечно заточение в занданите в Диарбекир и Сен Жан д‘Акр и пр. участници в Априлското въстание, както и отвлечените от турците по време на самата Руско-турска война роби, особено при чудовищните кланета и дране на кожи от живи хора, в Старозагорско, Карловско, Калофесорско, Сопотско, Казанлъшко - трябва да се освободят и върнат в Отечеството. Уви, малцина мъченици стъпват отново на святата родна земя.

Възторгът от справедливостта в Сан Стефано бързо е посечен от Берлинския конгрес и България е разделена на няколко кървави къса отсъщите  европейските хиени,  които днес формират ЕС и НАТО.

Но Санстефанският договор бележи един български апогей - осъществяването на възрожденския ни идеал за свобода и обединение на българската нация. Той въплъщава божествената и земна правда за изконната територия на българския народ.

Трети март е венец на делото на Възрожденска България! С него идва свободата. От неговата висота българската държава проследява извървения към свободата път, започнат с чутовното въстание на 20 априлий 1876 г., което е началото на Освобождението на България. Априлското въстание започва с конкретния освободителен процес. Трети март завършва победоносно този процес.

След обесването на Левски и разгрома на българската комитетска мрежа през 1873 г., за всички е ясно, че българите не могат да противостоят със своите въоръжени опълченски сили на колосалната военна мощ на Турската империя, подсилена от башибузушката сган на мюсюлманските селища, пръснати в самата българска територия. Апостолите от Гюргевския комитет съвсем ясно са разбирали този факт и тяхната, документирана във всички исторически източници, цел е била да накарат европейската общественост да се фокусира върху страданията на нашия народ и усилията му да се освободи. Единствен, който откликва на този страдалчески зов, е „Дядо Иван“ - братският руски народ!

Без Трети март нямаше да има нито Съединение на 6 септември 1885 г., нито Независимост на 22 септември 1908 г. Нямаше да има нито  българска държава, нито българи. Българите щяха не да последват, а да изпреварят съдбата на двата милиона жертви на арменския геноцид, към които се прибавят и стотиците хиляди изклани арамеи християни – онази страховита хекатомба, за която светът никога не научи. В българската земя щеше да се говори турски език, а неколцина мекерета с турски имена и вяра, прикриващи успешно българските им корени, щяха да са „чиновници на султана“! Впрочем и сега е пълно с такива. Проф. Нако Стефанов с право твърди, че всички български русофоби са османофили. И че не са престанали да си  „сакат си султана“.

Не, Трети март не ни разделя, както няма да ни обединят нито 6, нито 22 септември! Разделя ни пропастта между всепрпоникващата продажност и неумиращия дух на вярата в националното достойнство. И тази пропаст е страшно дълбока, а майкопродавците я пълнят и ще продължат да я пълнят с българска кръв!

И не е прав Иво Христов, (не смея да го обидя, наричайки го „професор“), че САЩ и НАТО искат разгрома на Русия с по-далечната цел, да обкръжат Китай. Не, тяхната цел е именно Матушка Рус - цитаделата на славянския свят и на православното християнство, която винаги е била духовната им опора и крепост на Земята.

Не се отказвай от нея, Майко Българийо!