БСП, ВОДЕНА ОТ КОРНЕЛИЯ НИНОВА, Е ДВОЙНО МОТИВИРАНА ЗА СПЕЧЕЛВАНЕ НА ИЗБОРИТЕ

Валентин ВАЦЕВ
Печат

Доц. Валентин Вацев, в интервю на Цоня Събчева за обзора на деня на Радио „Фокус”

 

- На 4-ти април избираме членовете на следващия 45-ти парламент. Обяснимо е, че основните парламентарни сили – ГЕРБ, БСП и ДПС мобилизират твърдите си ядра. Големите въпросителни стоят другаде, а именно къде да търсим алтернативата на управляващите и къде е по-реалистично да я видим – повече в дясно или повече в ляво, в парламента или извън него, и има ли изобщо шанс за властта тази алтернатива?

- Аз влизам в този разговор с висока степен на безпокойство и несигурност, тъй като ясно осъзнавам, че материята, която ми предлагате да обсъждаме, е някъде на границата на моята компетентност. По въпросите за отношенията между републиканци и демократи в САЩ в момента, аз съм като че ли по-компетентен, отколкото по въпросите на българските междупартийни отношения. Но към въпроса ви – какво да очакваме от изборите? Тук са възможни два подхода.

Единият е да се каже поотделно за всяка от влиятелните партии, но по този въпрос, и в този подход, има по-компетентни от мен. Аз мога да кажа само, че според мен, БСП е двойно мотивирана да спечели изборите. Там обаче има едно малко, но много шумно движение „Убий Нинова“, което се надява, че ще успее да свали Нинова, ако успее да докарат един провал на партията си. Важна е обаче другата част от партията, начело с официалното си ръководство, именно тази част е мотивирана да побеждава.

Мога да кажа също така, че очевидно в ГЕРБ са силно деморализирани, объркани и неспокойни, но това е разбираемо, защото през цялото лято кампанията на протестите, която и досега като че ли издава белези на живот, работеше в анти-ГЕРБ посока.

Със сигурност в щаба на ДПС ще направят всичко възможно да мобилизират своето твърдо ядро. Като също така е сигурно, че твърдото ядро на ДПС не е голямо и не съм сигурен, че то винаги е достатъчно.

Ясно е, че т.нар. „системни партии“ ще активират твърдите си ядра, толкова, доколкото ги имат. Но за мен е по-интересна една друга страна на проблема, по-широкия поглед. Работата е там, че в България предстои да се явяват на избори не просто отделни партии, а избирателната процедура и избора на нов парламент са мероприятия, задача и грижа на цялата българска политическа класа, която желае да участва в изборите. А партиите, ние отдавана знаем, че се правят, за да се участва в избори. С други думи, става дума затова, че тези избори са предизвикателство не за отделните партии, това е предизвикателство и много тежка задача пред цялата българска политическа класа.

И оттук мога да ви кажа и второто си впечатление. Като че ли българската политическа класа или българската политическа система, се отнася без особено удоволствие към факта, че предстои такова изпитание.

- Доц. Вацев, има ли политическа воля за избори в партиите или те са ги прежалили, гледат повече към следващите, които могат да се случат през есента, като междувременно се опитват да завъртят комбинации, за да се позиционират?

- Всъщност, аз се опитвах с други думи да кажа точно същото. Истинска политическа воля за избори няма и аз очаквам непременно някой влиятелен политик да използва фразата: „Избори по никое време“. Това време, което е сега, е „никое време“ за българския политически елит.

- Защо?

- Ето, това е големият проблем. Аз мисля, че ние наблюдаваме не просто реални слабости в отделни партии. Нормално е всяка партия да има някакви свои слабости и да си ги знае, разбира се, и да се съобразява с тях.

Тук става дума за обща системна слабост на българската политическа класа или ако искате на самата българска политическа система.

Българската политическа класа страда от два централни дефекта, които са непоправими към днешна дата.

Едното е, че българската политическа класа е недопредставителна. Политикът – и индивидуалният политик, колективният политически субект е реален тогава, когато е представителен. Ако една политическа класа е недопредставителна, ако не изразява чрез себе си и своите действия волята на своите членове и гласоподаватели, тогава тя е нереална.

Втората причина е, че на днешната българска политическа класа й липсва нещо, без което няма политика – това е т.нар. „лидерство“.

В тази категория няма нищо мистично. Политикът е нещо като вектор, като ориентирана в някаква посока стрела и сочи посоката за по-добро бъдеще. По-сериозните партии имат своите програми, например БСП има програма, в ГЕРБ също – макар че не са казали, че са написали програмата си. За ДПС знаем, че те са за „правата и свободите“. Така всяка сериозна системна партия може да посочи посоката, в която води своите избиратели.

Останалите, извънсистемните партии просто не са дали посока. Цялата българска политическа класа вече не е вектор, който сочи нанякъде, а е машина, която живее заради собствените си интереси. Сиреч, тук става дума за дълбинна политическа кризисност в основанията на българския политически живот.

- Какви кризи включва тази кризисност?

- Първо, няколко кризи, ако ги „етажираме“. Първите два етажа аз ги назовах вече: слаба или никаква представителност.

Второ, слабо или никакво лидерство. Големите партии могат да посочат просто някакъв хоризонт без подробности, без оперативни тънкости, без оперативна конкретика. Още един проблем, който също участва в глобалната криза на съвременната българска политика, това е неспособността да се произведе някаква обща платформа между различни политически субекти. В България самата идея за коалиционност, т.е., за сумиране на ресурси и на импулси в една обща посока от различно мислещи политици, много трудно се защитава. Работата е там, че казано метафорично, българските партии в момента са взаимно перпендикулярни. Изборджийската технология предполага първият, който обяви своята коалиция, ще бъде в най-неблагоприятно положение. Най-правилното поведение преди избори, твърди технологията, е последен да кажеш, с кого ще се коалираш.

Четвърто и то също е елемент на кризата, не съществува атмосфера на морално политически подем, който по правило, преди едни избори, трябва да се усеща. По-скоро се усеща досада, тревога, безпокойство. „Кой ще ти прави сега избори, бе?“ И е съвсем правилно предположението, според мен, че политическите субекти в България, всеки по своему, ще участват в тези избори в името на следващите избори, за които се предполага, че повечето от проблемите на днешна България ще бъдат решени.

- Доц. Вацев, при това положение тези избори като факт и възможностите за тях няма ли да се проиграят? И сметките на мнозина от партийните ръководства да останат без кръчмар?

- Да, вие може да се окажете права по първа точка. Тези избори, в този смисъл, може да се окажат несъществени или несъстоятелни.

Но вашето предположение, че всички могат да бъдат измамени, не е съвсем реалистично. На мен ми се струва, че досегашните партии по някакъв начин ще успеят да се възпроизведат, всеки по своему.

Очаквам че досегашното състояние в днешния парламент, по някакъв начин и до някаква степен, може и да се възпроизведе, но обществото, според мен, няма да усети решителни промени след тези избори. Според мен е така, защото българската политическа класа е издребняла, оскотяла, загубила исторически ориентири, занимаваща се само със себе си, с гръб към националния и обществения интерес. Но това вече е друг разговор.

- Какви коалиции можем да видим в следващия парламент и коя ще улови властта?

- Коалиция между ДПС и ГЕРБ е напълно възможна. Разбира се, тя ще има своята специфика. Коалиция ще бъде де факто, а в ДПС го умеят това съчетание на виждания и интереси между партия, която държи парламентарно мнозинство, и партия, която държи мандат. Колко пъти в България така е ставало. Коалиция може да направи и Слави Трифонов, който имаше нерви да удържи своите публични предпочитания до ден днешен. А от него ще се очаква да запълни много сериозни липси в другите партии.

Освен това трябва да помним, че има разлика между предизборни и следизборни коалиции. Картите на едните и другите съвсем не съвпадат. Напълно е възможно две партии да изглеждат като противници в предизборната борба, но да имат договори за следизборно сътрудничество до степен на участие в правителствена формула. Така че всички хитрости от този род, са възможни.

- Къде да търсим алтернативата на управляващите – повече в дясно или повече в ляво?

- Дошло е времето за коалиции от ляв тип, но това е само теоретическо предположение. За да отговорим съдържателно на вашия много сложен въпрос, трябва да видим състоянието на българската левица. Тя мина през ужасно падение с особено тревожни моменти, когато се очакваше просто да се разсее в пространството, да се разпадне. Сега като че ли има процеси на консолидация, на възраждане или поне на поява на воля за изборна победа.

Като човек, който познава тази партия, аз мога да заявя съвсем отговорно, че тази партия по-скоро е била готова досега да прави безпринципни коалиционни формули, отколкото да се бори за власт истински. Сега ми се струва, че волята за власт, а това е централна философска категория – волята за власт, като че ли се е заселила отново в щаба на „Позитано“ 20. Но там пък има, както казах, едно малко, но много шумно движение от хора, които под лозунга: „Убий Нинова“ – „По-добре да загубим, но тогава ще отстраним Нинова“ могат да бъдат сериозна пречка по пътя на БСП. Аз очаквам добро представяне на БСП на тези избори.

- Какво разбирате под добро?

- Нарочно използвам този израз. Добро представяне, според мен, би могло да бъде например, ако БСП увеличи своя изборен резултат. Ако увеличи парламентарната си група. Истинското добро представяне, в смисъл на победа, е, да надмине чрез брой депутати, броя на днешната управляваща коалиция или поне да надмине ГЕРБ. За мен това теоретически не е невъзможно, но всичко зависи от това, как политическите технолози на „Позитано“ ще разиграят картите си. Все още нищо не е окончателно предопределено.

- Екзотична ли е коалицията между БСП и „Демократична България“?

- Не напълно. Но тази коалиция дори и да даде някакви ползи, в периода преди или след изборите аз се боя, че тя ще деморализира членската маса на БСП веднага след 4-ти април. Всяка коалиция, която укрепва твърдото ядро на една партия, е добра за нея.

Ръководителите на партиите днес очакват да намерят своите коалиционни партньори, но те се надяват да са такива, че да не води евентуалният съюз до размекване на твърдото ядро. Защото какъв смисъл има да направиш една верига, един дълъг списък на политически съюзници, от които твоето твърдо ядро ще се разсее? Това с БСП се е случвало няколко пъти. Например, една от най-големите катастрофи в политическата биография на партията БСП беше така наречената Тройна коалиция, която беше пълно тържество на безумието над здравия разум и на политическия морал. Още по-забавно и печално всъщност беше моментът, когато тогавашният председател на БСП, успя да убеди партията, че тази Тройна коалиция се прави по волята на редовите членове на БСП? Вие поискахте това, вие го постигнахте, каза тогавашният председател на БСП. Каза го на своите членове.

- Държат ли партиите пето асо в ръкава си и какво е то за всяка от тях?

- Не бих казал. Главното асо, то не пето, а още четири аса, във вътрешните джобове или в ръкавите са в ГЕРБ.

ГЕРБ разполага с целия огромен административен ресурс. Това е съвкупността от скрити шансове и скрити ресурси, с които една управляваща партия - ГЕРБ или не, винаги разполага. Управляващите партии винаги имат предимството на административния ресурс. Пето асо, но то не е карта, то е по-скоро предпоставка, има и в БСП. Това е да се очертае колкото може по-плътно образът на желаното бъдеще и заедно с това, да се дадат колкото може повече заявки и, разбира се, и доказателства, че БСП има нова политическа идентичност. Ако не говоря съвсем уверено за БСП, то е защото времето до изборите не е много. Задачата на БСП е не толкова да консолидира твърдото си ядро, колкото да даде повече доказателства за своята нова автентична политическа идентичност.

- Дадоха ли ги?

- Те започнаха да ги дават. Например „освобождаването“, на редовия социалист Георги Гергов от Пловдивската организация, е само по себе си доказателство за нова идентичност. Тук е интересно не толкова Гергов, към който аз нямам никакви лоши чувства, но той би трябвало да разбира като опитен човек, че трябваше да отпадне, поради същите причини, поради които отпадна един Цветан Цветанов от ГЕРБ. Просто това е т.нар. политически курбан.

И това се нарича уплътняване на политическата видимост, на политическия облик на съответната партия. Има и други доказателства, че в БСП има процеси на изграждане на нова политическа идентичност, но за съжаление не съм сигурен дали времето ще им стигне. ГЕРБ има своя административен ресурс. БСП има своите основания в нарасналите обществени очаквания за друг тип политика, защото обществото, оставайки си най-различно и нееднородно по своите политически нагласи, е уморено от досегашната политика и ще се радва на друг тип политика.

Въпросът е дали на „Позитано“ ще могат да очертаят облика на тази друга политика? Според мен, засега успяват. До датата на изборите новата политическа идентичност трябва не просто да е кристализирала, но тя вече трябва да бъде видима отвсякъде, да бъде незаобиколим фактор. Да видим дали ще могат да го направят.