ДИПТИХ „РОДИНА”

Елена АЛЕКОВА
Печат

1.

Привити къщици - от самота.

Такава пустош, мараня такава…

От Бога и от хора изоставен,

забравен свят - почти до пропастта.

Прозорци слепи, скърцащи врати.

Като че казва нещо с глас пресипнал…

Да го докоснеш - и ще се разсипе,

буквално в бездната ще полети.


2.

Угасват хора и селца

с всяка изминала година -

с разбити от тъга сърца

отиват си ей тъй, мърцина.

Трева над гроба им расте

с размерена неотстъпчивост

и някак неусетно те

се сливат с пустошта красива.

Зора зори и пада мрак

в свят произволен, непредвиден.

И няма да се върне пак

това, което си отиде.


Високи, сини планини,

реки и златни равнини,

небе по-нежно от копринa*…


Ни помен от човек.

Родина!