ДЕН ПЪРВИ НА ЕДНА ОЧАКВАНА ПОЛИТИЧЕСКА КАТАСТРОФА

Валентин ВАЦЕВ
Печат

Валентин Вацев пред „Нова Зора“, в разговор с Петър Волгин в предаването на БНР „12+3”, (5.4.2021 г.)


П.В.: Г-н Вацев, имаше ли нещо, което особено силно да ви изненада от тези изборни резултати?

В.В.: Не. Имаше изненади, но чак особено силни изненади нямаше. В края на краищата в политиката винаги става това, което може да стане и не става това, което не може да стане. Аз обаче бих започнал с крачка малко назад и встрани. Българските политолози и българските политически анализатори са изпаднали в ненужен технологизъм. Така те виждат вторичните и маловажни неща, но са далеч от шанса да направят реалното историческо обобщение. Аз смятам че трябва да се каже например, че днес е първият ден на следващия политически цикъл. Тъй като вчерашният ден беше последният ден на 30-годишния политически цикъл, който започна в България пролетта на 1990 г., а вчера завърши.

П.В.: Чак толкова ли виждате променен политическия пейзаж? Все пак да не забравяме, че партията, която управлява повече от 10 години, продължава да бъде първа политическа сила. Това едва ли е факт, че има такава голяма промяна?

В.В.: Въпреки това аз продължавам да твърдя, че завърши цял политически цикъл с катастрофа на досегашната политическа система. Първо: Партията на българското чиновничество повече няма техническа,  логическа и законна възможност да управлява под името ГЕРБ, както досега управляваше. Второ: Набедената за пълна опозиционност партия БСП преживя катастрофа поради две причини: първата причина е, че тя се превърна в бойно поле между „Свидетелите на Станишев“ и „Корнелистите от седмия ден“. Партия, на която елита е разцепен, не може да побеждава! Втората по-сериозна причина за катастрофата на БСП, за нейната трета политическа позиция е фактът, че те не използваха времето след последния конгрес, за да направят действителна политическа промяна. Истината е, че многобройните български социалисти по правило не членуват в БСП. Така не се печели. България е пълна със социалисти, които отказват да членуват в БСП и се обиждат от самото предположение че са там.

П.В.: Може би не припознават БСП като истинска социалистическа или лява такава партия?

В.В.: Разбира се. БСП не можа да извоюва своята собствена социалистическа идентичност и й е напълно заслужено третото място в новата българска политическа система. Трето: Партията на баланса и опосредняването ДПС не съумя да удържи досегашните си позиции.  ДПС вече няма да бъде нито балансьор, нито уравновесяваща балансирана сила в българския парламент.

Т.е., трите системни партии са в исторически залез и оттук нататък всичко хубаво и всичко лошо, тъй като и хубавото и лошото, което ще има, вече принадлежи на друг исторически етап. Днес започва следващият, вероятно 30-годишен цикъл на българската политическа история.

П.В.: Добре, тогава да погледнем новите партии, разбира се най-напред г-н Трифонов и неговата партия, защото той има най-добър втори резултат. И разбира се всички останали партии, защото те не са чак толкова нови – нито Мая Манолова, нито Христо Иванов са някакви нови политически играчи?

В.В.: Аз съм напълно съгласен. Само партията на Слави Трифонов е нещо ново и аз чувам вече от много места тревожни въпроси – как този шоумен ще управлява? Отговорът е много прост. Както управлява Байдън в САЩ. Байдън не управлява, макар че се ползва със заслужен президентски авторитет. Управляват неговите 200 съветници – добре подбрани и добре разположени в политическия връх на Америка. По същият начин, по който управлява Владимир Зеленски. Защото Зеленски е най-близкия аналог на Слави Трифонов. Зеленски е много успешен украински шоумен, който в момента се ползва с авторитет, а управлението принадлежи на остатъците от предишната Порошенковска върхушка в Украйна. Сега в момента трябва да гледаме не личния характер на Трифонов, макар че които харесват Трифонов може и с това да се занимават. Интересното е кои политически елитарни управленски кръгове ще вземат позиции в сенчестото място зад гърба му.

П.В.: Кои могат да са те? Откъде могат да дойдат?

В.В.: От много различни места – от ГЕРБ, БСП, СДС – второто СДС преживя втора смърт за кратък период. Нали забелязвате, че се провали в Парламента не просто ГЕРБ, а коалицията ГЕРБ-СДС.

П.В.: Сега обаче това е въпрос на тълкуване. Но ето сега СДС ще има депутати, което отдавна не се е случвало.

В.В.: Въпросът не е да имаш депутати в една политическа игра. Въпросът е да си близко до лостовете на властта. Парламентът е мястото, където се произвежда българската политическа власт и дотолкова, доколкото те ще бъдат в Парламента, те ще бъдат близко до властта. Работата е там, че центърът на властта в Българския парламент се премести на друго място. Просто рязко смениха своите места опозицията от нетрадиционен тип и досегашната чиновническа власт. Нека да не забравяме, че партията ГЕРБ всъщност това беше българското държавно чиновничество + балдъзите + зетьовете + шуреите + охраната + юристконсулти на българското държавно чиновничество. В следващите най-малко три месеца, на българското държавно чиновничество му предстои да се преориентира към Слави Трифонов и той, ако не внимава, може да получи огромна зестра от за пореден път влюбеното във властта българско държавно чиновничество. В момента в дебрите на ГЕРБ ще започне разлепване от тялото на партия ГЕРБ и ще започнат да се движат свободните йони на българския държавен чиновник, който не обича състояние при което той е на държавна служба, но не се знае къде е властта. Т.е. трите системни партии преживяха системно структурна криза и оттук нататък те могат да бъдат само опозиция. Интересно какво ще бъде бъдещето?

П.В.: Понеже вече казахме за Слави Трифонов, да кажем и за другите, които могат да се похвалят с много добър резултат. Например Демократична България – те взеха доста повече, отколкото очакваха социолозите.

В.В.: Да, точно така. Това е класическата градска, столична десница + някои допълнителни елементи, които те получиха по наследство от други партии. Също тук трябва да сложим и новото явление на Мая Манолова, ако не греша.

П.В.: Доколкото можем да го наречем ново?

В.В.: То е ново, в смисъл че то е несистемно явление. То не участваше в системата на досегашната, окончателно залязваща вече, политическа власт в България. Сега, тези сили, които изброихте, аз не слагам между тях Слави Трифонов, който ще бъде титуляр и фаворит на сегашната българска политическа пролет. Тези политически партии ще могат да разменят своите ресурси, своите политически авоари, събрани в изборния ден, да ги разменят с друга коалиционна формула. Те сами по себе си няма да имат решаващо значение. Но те са коалиционни сили и интересно е, те ще бъдат ли готови да се коалират например с ДПС, тъй като ДПС също трябва да излиза от кризата, в която попадна. Аз не знам дали г-н Карадайъ ще го помолят да освободи поста, както ще стане в БСП. От тази сутрин вече окончателно се води „Свещена война в БСП“. Корнелия, според нейните противници, трябва да си ходи. Не знам дали в ДПС ще помолят Карадайъ да освободи поста. По-скоро не. Но както казваше Толстой: „Всички щастливи семейства си приличат. Всички нещастни семейства са нещастни по своему”. Трите големи загубили партии – ГЕРБ, БСП, ДПС са нещастни по своему. Всеки със своите проблеми. А като сложим тук и четвъртия очевиден факт, че българските политически сили на равнището на ЦИК все още не са се разбрали върху ключовата цифра за политическата активност на изборите, можем да си спомним, че и при ниска политическа активност, цялата политическа менажерия на една страна се делегитимира.

П.В.: Хайде сега да погледнем върху по-общата картина. Как България ще изглежда като част от ЕС, от НАТО от това, което се нарича евроатлантическа общност? Нещо ще се промени ли, защото Бойко Борисов като дългогодишен министър-председател винаги е заявявал твърда вярност към нашите евроатлантически партньори, които общо-взето му отговаряха със същото? Известно е също така, че различно отношение имаше в последния доклад на Държавния департамент, където имаше доста силни критични думи към настоящото управление в България.

П.В.: А и как ще се отнасят нашите евроатлантически партньори, разбира се тези, които предпоставят какво да бъде отношението към новата ситуация в България?

В.В.: Тъй като времето тече много бързо, аз ще предпочета да кажа един груб израз: първо – няма никакво значение какво мислят българските европейски, евроатлантически партньори. Преди 2 месеца доайенът на Американската експертокрация Кисинджър каза, че най-лошото в света все пак е да не си приятел на Америка. Значи в България все още са склонни да се отнасят несериозно към „черната марка“, която Бойко Борисов получи чрез последното становище на Държавния департамент по въпроса за човешките права. Тези становища, които са годишник на Държавния департамент по въпроса за спазване на човешките права се занимават не толкова с човешките права и с другите либерални свещени крави, колкото тези становища имат за задача да изразят реалното отношение на американската реална власт към съответния адресант на тези послания. С едно изречение мога да кажа какви битки бяха в Държавния департамент как да се отнесат към Саудитската династия. Бойко Борисов получи „черна марка“ от Държавния департамент на САЩ. Единственото му спасение е да пожелае от Байдън да се нареди на опашка и да предложи да купи остарелия американски самолетоносач „Хари Труман”, надявам се, че ще го дадат евтинко, но не за по-малко от 5-6 милиарда долара. А иначе студеното сърце на Америка може лесно да бъде стоплено с нови големи военни поръчки. Но Борисов няма да разполага с пари за такива военни поръчки.

В Държавният департамент абсолютно не са склонни да простят руската газова тръба, която минава през територията на България.

П.В.: Въпреки закупените самолети?

В.В.: Те могат да се умножат. Но на този етап Борисов го спасява само самолетоносач на САЩ. Въпросът е, че той на този етап не може да извади 5 милиарда от личните си трудови спестявания, подобно на всеки друг, който е получил „черна марка“ от Държавния департамент. „Черна марка“ това е литературен образ от „Острова на съкровищата”. Там стария пират получава „черна марка“ от неговите колеги. „Черната марка“ е началото на края на политическата кариера на Борисов. Той още не е късно да се пресели на „Рубльовка” и да прехвърли трудовите си спестявания, вместо да се опитва да плаши, че и той има чакали, които да гонят противниците. Вместо да плаши вече е време да прехвърли трудовите си спестявания в „Внещоргбанк” при Костин, и да купи луксозно жилище в добре охранявания район в „Рубльовка”.

П.В.: Добре, а нашите европартньори, ако приемем, че те действително вече мислят за периода след Борисов към кого биха могли да се обърнат, тук, на български терен? Кой би могъл да изпълнява по-добре от Борисов техните желания?

В.В.: Демократична България, която може умно да предпочете един добре проверен и добре легитимиран американски кандидат за министър-председател в лицето или на Митов, или на Николай Младенов. На този етап американското посолство не се интересува от душевните преживявания на участниците. Интересно е само България ще има ли правителство, което ще е готово да участва в антируската кампания, която вече е започнала? Докато се залисвахме във вътрешните си работи, което е разбираемо, ние пропуснахме, че всеки момент, най-късно до 20 април, може да избухне война в Украйна. Половината от украинските въоръжени сили са разположени на позиции срещу Донецк и Луганск и вече там работи тежкокалибрената 122-милиметрова артилерия, което е белег на война. На руската граница оттатък са строени не по-малко от 4000 руски войници и там разполагат понтонна и тилова техника, което е крайно показателно. Когато една въоръжена сила струпва понтони, това означава, че тя няма да се отбранява, а ще навлиза в дълбочина в територията, която в момента е пред нея. Всеки момент ще започне въоръжен конфликт, не очаквам това да бъде истинска война, но тежък въоръжен конфликт ще започне всеки момент в Украйна, а вече са започнали и най-големите американски и натовски учения от края на Студената война – „Дефендър юръп 21”. Това е учение, което се състои от няколко други учения. И България вече е получила своите задачи, своите задължения в рамките на тази изключително напрегната, деликатна, невротична военна ситуация. Българското правителство, което все пак някак ще трябва да се създаде, трябва да даде още изначални гаранции, че България ще участва в антируската кампания.

П.В.: Ако обаче не може да състави правителство и трябва да се ходи на нови избори?

В.В.: Напротив, ще ни го съставят това правителство. Има кой да каже кое е правилното правителство на България. Американската воля като истински сюзерен на българската политика е непреклонна. България ще трябва да участва в антируската истерийка, която вече се дипли. Ние известно време не наблюдавахме този процес. Занимавахме се със своите си кухненски неща. Но България е част от натовския антируски фронт и сега, от предстоящото да се създаде българско правителство, се очаква каквото се иска. Американците не са дребнави хора, но да дадеш сигурни гаранции, че България ще участва в антируски конфликт, е задължително.

П.В.: Като заговорихме вече за такива теми, свързани със събития, които се случват извън границите на България, които предопределят това, което има да се случва тук, у нас, аз искам да включа още една тема, макар и като литературна. Реч е за току-що излязлата ваша книга „Третата национална катастрофа”. Тази книга с какво основно се занимава?

В.В. В тази книга, това го забелязах, бях забравил текстовете в нея, защото тя е сборник от диалози, разговори, интервюта, които са водени през последното десетилетие между мен и много други хора се създава една особена историческа гледна точка. Човек има възможност да провери какво се е случило и какво не се е случило от прогнозите в тази книга. Името на книгата е „Третата национална катастрофа”, тъй като съм напълно убеден, че терминът „преход“, който продължава да се насажда в нашите умове, всъщност се превежда най-вярно с израза „Трета национална катастрофа”. Да, българският „преход“ беше Трета национална катастрофа. Всички разговори в тази книга са останали там, когато са водени, но смисълът им е тук, и той е извънвременен. Това всъщност  е опит да се води диалог със заинтересовани и загрижени хора.

П.В.: Подзаглавието на книгата е „Разговори без последствия”.

В.В.: Именно. Аз изхождам от това, че значението на един диалог може да остане в миналото тогава, когато диалогът се е състоял, но смисълът на диалога, като нещо различно за значението, е извънвременен -  то е тогава и сега, и ще остане в бъдеще. Смисълът живее своето извънвременно съществуване в нашите съзнания и в нашия живот, в България. Тази книга е именно битка за смисъла. Тя е картография на българските опити да се опази той в българския политически живот. Има смисъл, според мен, да се чете по този начин тази книга, тъй като днес е първият ден, на може би следващия 30-годишен политически цикъл на новата история на България.

П.В.: Какъв смисъл вие провиждате в това, което ще се случва оттук нататък на политическия терен в България? Дали ще има правителство? Дали то ще бъде политическо, или експертно? Дали ще има нови избори. Какъв ще бъде основния смисъл според вас?

В.В.: Според мен са неизбежни още едни избори до края на годината или най-късно другата година. Дотогава ще има някакво необеровистко правителство, което ще се радва на някаква конституционна поддръжка в Парламента, тъй като няма нищо по-стабилно от един парламент, който вече се е конституционирал,  депутатите вече са заели своите парламентарни места и мислят как да изплатят своите кредити, които са взели за да си платят за депутатското място. Парламентите са стабилизиращи фактори, особено в началото на своята работа. Така че Парламента като цяло ще гласува за всякакви полукоалиционни, четвърткоалиционни правителства. България предстои да се смее много и да загуби последните си капки сериозно отношение към българския политически живот. Но това е неизбежно. Когато завършва една цяла политическа епоха и се заражда нова, винаги така става. Обществото гледа новото с любопитство, но и с усмивка. България ще има нова политическа система. И елементите на тази политическа система не се виждат много добре в днешния парламент, който предстои да се изгради. Но политическия процес е безграничен. Той е универсален. Другата възможност, за която не ми се мисли като алтернатива на едно свръх коалиционно правителство, това е един авторитарен, един едноличен режим, който също е невъзможен в днешни условия. България обаче не е готова за авторитарни режими. Предполагам, че ще има нови политически субекти, които тепърва ще ферментират и ще се формират. Може би ще остане нещо от партията-държава ГЕРБ вече в съвсем нова политическа и идейна плоскост. Може би ДПС ще намери начин да обобщи своя периметър с нови завоевания. Това не е невъзможно. Може би войната в БСП все пак ще завърши с изводи на здравия разум. Тази война в момента не спира. Тя, според мен, ще отбележи своите кулминации през следващия месец. Ще има и нови политически сили. От партията на Слави Трифонов, каквато тя е сега, не може да се роди нищо. Но след около 6 месеца те могат да родят ново политическо ядро. Да забележим това е „партията на българските имигранти“. Българските имигранти гласуваха за тази партия и доколкото те са фактор в българския политически живот някой ще трябва да изразява техните становища. Така че българския политически живот не свършва с вчерашната катастрофа на досегашната политическа система. Ще има нови политически субекти и нови възможности.