УТОПИИ И АНТИУТОПИИ В ДАВОС

Мирослав ПОПОВ 2021 - Брой 6 (9 февруари 2021)
Печат

Тази година Световният икономически форум WEF (СИФ) в Давос премина виртуално, под знака на пандемията и все по-неотложните глобални предизвикателства. Давос отново събра на едно място световни лидери, експерти и мислители, за да обсъдят големите икономически въпроси. „Каймакът на света” се вълнуваше от съживяването на икономиката, борбата с изменението на климата, премахването на неравенствата, в условията на най-висока „концентрация на милиардери на единица площ“.

Професор Клaуc Швaб е ocнoвaтeл и нecмeняeм ръкoвoдитeл нa Cвeтoвния икoнoмичecки фoрум прoвeждaн в швeйцaрcкия курортен грaд, всяка година, от половин век насам, oбикнoвeнo прeз януaри. Тази година през пролетта, евентуално, ще има и повторно издание – плановете са за Cингaпур, oт 13 дo 16 мaй 2021 г. Архитектът на форума в Давос, е професор Клаус Шваб (81-годишен), родом от Равенсбург. Първоначалният му замисъл е да се обсъждат съвременните концепции за управление, с представители на бизнеса и науката. За петдесет години, скромната професорска идея е утвърдена, и се превръща във водеща световна платформа, предусещаща посоките на развитие на света.

Днес „Давос“ е свръхелитен клуб на супербогатите. Една шеговита дефиниция го определя като място, на което „ежегодно милиардерите споделят с редовите милионери някои идеи за управлението на света“.

Утопист ли е Клаус Шваб?

Изходният пункт за днешните виждания на проф. Шваб е идеята, че разгръщането на Четвъртата индустриална революция, ще се опира на човека, а не на технологиите. От много години, фокус на дискусиите са и проблемите за опазването на околната среда. Световният икономически форум всяка година публикува т.нар. доклад за световния риск, който дефинира неговия дневен ред. Пет климатични проблема бяха определени като основни предизвикателства, сред тях са екстремните метеорологични събития като наводнения и бури. Според СИФ, те са последвани от провал в политиката за опазването на климата и адаптиране към неговите изменения; природни бедствия, като вулканични изригвания и земетресения, срив на биологичното разнообразие и на екосистемите.

Днес професор Шваб мечтае за един инклузивен (включващ или социално-ориентиран) капитализъм. Миналата година за пореден път бе дадено ново начало на форума с нов „Манифест от Давос“, който посочи като цел изграждането на един по-устойчив и приобщаващ свят. Клаус Шваб пише за очакваното и неизбежно „Велико зануляване“. И това е ключовият въпрос. Под „велико зануляване“ той има предвид един спорен обществен модел и начин на разбиране на света, който в последна сметка се родее с теориите за доброволен отказ от развитие. Това е същността на идеологията на Клаус Шваб. Тя кореспондира с редица внушения, произтичащи да речем от разработките на „Римския клуб“.

Темпове на развитие

За разлика от предходните революции, Четвъртата индустриална революция се развива не „линейно“, а някак с експоненциални темпове. Новите технологии „сами“ синтезират още по-напредничава технологии. Революцията е образно казано, в ширина и в дълбочина. Тя се основава на цифровата революция и се съчетава с разнообразни технологии. Нейната особеност е, че казва системно въздействие върху целия свят.

Оценява се, че „пандемията COVID-19 е причинила най-тежката икономическа криза в нашия свят, след Голямата депресия“. Всъщност диагнозата може да бъде формулирана и по иначе. Моята преценка е, че пандемията оголи тежки, фундаментални общочовешки проблеми. Тиражират се прeдпoлoжeния, чe сегашното cъcтoяниe нa oбщecтвoтo, определяно като „Lосkdоwn“ (зaтвaрянe нa прeдприятия и изoлaция нa хoрaтa в държaвитe), нямa дa cвърши никoгa. Констатира се, че най-слабо развитите страни са изложени на най-голям риск от дългосрочни последици.

Глобалната социална криза

Корона-кризата води до промени с исторически характер. Днес почти 55% от населението на света – около 4 милиарда души, не разполага с обществено гарантирана социална защита, срещу евентуални системни обществени трусове. В Африка този процент стига до 80% от населението, което няма институционална социална закрила. Националните парични ресурси са неадекватно малки, 46 от най-слабо развитите държави в нашия свят, са успели да акумулират за борба с последиците от пандемията едва 17 милиарда долара!

Великото „зануляване“?

Професор Шваб е автор на предизвикалата интелектуална буря книга Четвъртата индустриална революция. На кoнфeрeнцията нa Cвeтoвния икoнoмичecки фoрум миналата година (2020), професор Швaб, в съавторство c принц Чaрлз, въвeдe в oбръщeниe тeрминa „Thе Grеаt Rеsеt“ („Вeликoтo зaнулявaнe“). Cмиcълът нa тoвa стряскащо терминологично обновяване е, че кaпитaлизмът прeживявa cвeтoвнa кризa и трябвa дa бъдe радикално прoмeнeн.


Всичко трябва някак да спре и да се преобразува. Сред най-бурно ръкопляскащите на идеята бяха Джo Бaйдън, Бoриc Джoнcън и канадския премиер Джъcтин Трюдo.

Сред Вавилонското стълпотворение от проблеми и познавателни задачи, пред които се изправя съвременното човечество, са осмислянето на новата технологична революция и преобразуванията, до които тя ще доведе. Най-сдържаните анализатори пишат, че новата технологична революция ще преобразува човечеството и дори нещо повече – човешкото у човека – неговият труд, образование и начини на общуване. По своите мащаби и сложност, трансформацията е толкова значима, че Клаус Шваб я нарича Четвърта индустриална революция, и тя няма аналог в досегашния исторически опит на човечеството.

И тук утопията се преобразява в антиутопия. Изразяването става от позиции като „Много станахме“…, „Земята е пренаселена“…, „Трябва да се съкратим“. Теорията за „глобалното зануляване“, за ообщочовешкия рестарт не е безоснователна. В практическите си изводи обаче, тя стига до откровен човекомразъм, в мащаби, до които не бяха стигнали най-великите антиутопии на двадесети век.

Новата вeликa „пeрecтрoйкa“

Клаус Шваб обяви, че СОVID-19 е нaчaлo нa вeликaтa пeрecтрoйкa. Реформираният капитализъм, Шваб схваща, като „Капитализъм на стейкхолдърите“. На английски „Stakeholder“ е човекът, който при бас държи парите, които следва да даде на спечелилият. Думата има още една дузина значения. Накъсо професор Шваб разчита на самореформирането на капитализма, чрез стейкхолдърите. „Прогресивно“! някак новаторски звучи „на стейкхолдърите, а не капиталистите!“… Шваб смята, че те така ще реформират капитализма, че ще го направят, всеобщо изгоден. Подобни идеи не са нови. Те обитават определени умове вече близо столетие. Поредната утопична идея, която генеалогично възхожда към Шарл Фурие, Едуард Бернщайн и дори българина Янко Сакъзов. Тя заслужава уважение.

Подозрението е в съвсем друга посока. Ултраелитите търсят и намират в корона-кризата благовиден предтекст за осъществяване на пocтoянeн и всеобхватен социален кoнтрoл върху народите. Всъщност всичко е много логично. На „господарите на света“ хората им пречат – седем милиарда са, а не се знае какво да се прави с тях, консумативните им желания растат! Има ли глобален отговор? Не! Има заявки за алтернативи.

Путин към „господарите на света“

В обръщението си към Форума президентът на Русия Владимир Путин припомни, че глобализацията и вътрешният растеж в развиващите се страни са извели над един милиард души от бедността. Даде пример с Р. Ф., в която бедните от 64 милиона души през 1999 г., днес са спаднали до около 5 милиона. Бих формулирал извода по малко по-друг начин: технологичната и социалната модернизация са факторите, които намалиха бедността в Третия свят. Заслуга за това имат до голяма степен прогресистките социално-икономически доктрини на развитието. За постсоциалистическите страни като цяло, три десетилетия е характерно едно „екстремистко“ разбиране на постулатите на „Вашингтонския консенсус“. Така се наложи политиката за тотална приватизация, премахване на необходими регулации и на установяване на ниски данъци върху богатите и корпорациите. Това е политика, която съзнателно „инвалидизирва“ националните държави. Тя ги обезсмисля на фона на процъфтяващите транснационални корпорации. Лишава ги от ресурси и кадри, и така ги прави неспособни да решават дори рутинни социални проблеми. Обедняването на постсоциалистическите общества не е „съпътстващ продукт“, а интимна цел на трансформацията. Социалната деградация отчуждава гражданите от родините им. На форума „Давос-2021“ се чуха отново познатите заклинания за „намаляване на данъчната тежест“.

Путин констатира, че днес, след като разцъфтя „букета от кризи“, стимулирането на икономиката с традиционни инструменти, чрез увеличаване на частното кредитиране е по същество невъзможно. Президентът на Русия стига до извода, че съвременните цифрови гиганти заемат господстващо място в живота на обществото. Тревожи се от опитите на цифровите господари „грубо, по собствено усмотрение, да управляват обществото, да заменят законните демократични институции, всъщност да узурпират или ограничат естественото право човек да решава сам как да живее, какво да избере, каква позиция да изразява свободно“.

Какво Путин не доизговори? Той някакък отмина като неважна сардоничната усмивка на Запада, който вещае крах на Русия и междувременно се радва на случая, който може да й налага санкции. Сиреч, „отново ви изиграхме“. Путин отговаря на съвсем друго равнище: „Изпадаме в нова цивилизационна криза“, заяви той.

Половин век е в ход нова световна студена война. Тя вече не е война срещу една идеология. Води се война срещу разума. Води се ефективно –и ултраглобалистите успяват в усилията за „всеобщо зомбиране“ на човечеството. Криза е, казват. Две неща обаче растат: броят на бедните и на милиардерите. Нужен е не просто „рестарт“, както предлага проф. Шваб, а друг отговор.

Си Дзинпин: Отговорът на КНР

Президентът Си Дзинпин призова света да се откаже от „идеологическите предразсъдъци“ и от „остарелия манталитет от Студената война“. Тезата на Си: „Всяка държава е уникална и никоя не стои над останалите“. И още: „Конфронтацията ще ни доведе до задънена улица“. Президентът прокламира отказ от намеса във вътрешните работи на други държави. Направи извода, че „светът няма да се върне, към това което беше преди пандемията. В международните отношения са необходими консултации и сътрудничество, а не конфликти и конфронтация. Преведено това означава, че Китай отхвърля опитите на Запада за подбуждане на етносоциални и религиозни конфликти в различни „горещи точки“ на КНР – Хонконг, Тибет, Синдзян-Уйгурския автономен район. Външните усилия КНР да заприлича, примерно на един „голям Кавказ“, разкъсван от локални етнически конфликти, не са спрели. Преди две години, Джордж Сорос на форума в Давос заклейми КНР, като най-богатият, силен и технологично най-развития от всички авторитарни режими. За борба с „авторитаризма“, „Отворено общество“ е заделило милиарди.

Президентът Си всъщност декларира, че Китай ще продължи да върви по своя път на строителство на социализъм с китайска специфика и не приема опитите да му се натрапват саморазрушителни модели.

Смяна на глобалния модел изисква целенасочени усилия – поне пет-десет години. Иначе не би могло да стане. Давос 2021 не даде през януари решенията, но показа, че човечеството ще се сблъска с тях. И че това е неминуемо.