ЖИВОТ ЛИ Е ЖИВОТ БЕЗ ИДЕАЛ?!

Боян АНГЕЛОВ
Печат

Има книги, след прочита на които индивидуалното съзнание се обогатява и разширява с информация, останала през десетилетията преди всичко като предположения и догадки. И веднага ще добавя, че тази информация е поднесена художествено, оценъчно, без спестяване на истини, без прикриването на недостатъци и неправди. „Под сянката на преустройството“ от Чавдар Добрев спада към този тип книги-изповеди, в които биографичният елемент съжителства с проникновен анализ на политически събития, естетически теории и литературни прозрения. Авторът ѝ притежава дарбата да се дистанцира от личностните пристрастия, без да изменя на своето идейно кредо. А Чавдар Добрев е личност многостранна и притежаваща неоспорим талант на театровед, философ, изкуствовед, поет, преводач, белетрист, литературен критик, политическия анализатор… Бих могъл да изброя още аспекти от неговия творчески портрет, защитен чрез десетките му книги с литературна критика, поезия и политически анализи, но в „Под сянката на преустройството“ се срещаме не само с теоретика и твореца, но и с човека Чавдар Добрев, с неговите идеали и разочарованията му от случващото се в действителност. Наистина, през последните десетилетия се наситихме на четива, където годините на социализма и последващите го три десетилетия псевдодемокрация (изродила се във „варварски капитализъм“) се представяха или в розови одежди, или в катранени доспехи. Авторите им, в мнозинството си безскрупулни кариеристи и откровени хамелеони, поставяха преди и над всичко собствените си персони. В книгата на Чавдар Добрев наблюдаваме съвсем различен подход. В нея той едновременно е и действащо лице, и съдник на събития от недалечното минало и от съвремието ни.

Малко са българските интелектуалци с толкова богата биография и с толкова многостранна ерудиция като проф. Чавдар Добрев. Той е безспорен доайен на родната ни литературна и театрална критика, а работата му като главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“, заместник директор на Института по изкуствознание при БАН, зам.-главен редактор на сп. „Съвременник“, съветник по въпросите на културата, дипломат и директор на Българския културно-информационен център в Москва през тягостното начало на 90-те години, депутат от Демократичната левица му дават широки хоризонти за наблюдение, оценки и практически действия в защита на левите идеи и на социалната справедливост.

Чавдар Добрев използва елементи от предишни свои автобиографични книги, за да създаде реален и правдив фон, върху който се разиграват, подобно антични трагедии, драматични обществени събития, стълкновения на идеи и идеали, крехки тържества на правдата и пирови победи на злото над хуманността.

Авторът сам посочва първоосновата на своите политически позиции, наследени от баща му Атанас Добрев, ученик в Одринската гимназия, в която по същото време са учили акад. Димитър Михалчев и Константин Петканов. Не крие, че е наследил комунистическите идеи на своя баща, а учителската професия на родителите му го привързва към опознаването на реалността, обитаваща човешката мисъл и неукротимите емоции.

Разглежданата книга притежава ценностни приноси не само с прецизния си стил и метафорична обагреност при описанието на случки и събития от отечествената съдба, но и с анализа на съдбоносни за Европа събития. Авторът е студент в Будапеща през първата половина от петдесетте години и го очарова високата култура на държава, наследила традиции, останали от величествената Австро-унгарска империя.  Вече е в България, когато се разгаря революцията от 1956 и бруталната разправа с протестиращите го разтърсва дълбоко. „Парадоксът е в това, – отбелязва Чавдар Добрев – че съветските военни части  бяха вкарани в Унгария по разпореждане на реформатора Никита Хрушчов и на съветския посланик в Будапеща – интелектуалеца политик - Юрий Андропов. Истината ме задължава да изтъкна и това, че не малко унгарци предпочетоха да защитят властта – не толкова властта, колкото идеята на социализма, дори и в тогавашната й презентация…“. Унгария и нейната култура стават съкровена тема за проф. Чавдар Добрев. Мъдри и достолепни хора, които пазят безукорно своите народностни традиции, унгарците също като нас са воювали самоотвержено за своята личностна свобода и за национална независимост. Не случайно приликата в живота и творчеството на Шандор Петьофи и Христо Ботев е поразителна. Авторът задълбочава прозренията си в разнопосочни естетически и жанрови релации. Той се възхищава от аксиоматичните философски разсъждения на Дьорд Лукач, превърнал се в знаме на разкрепостения марксизъм. През 1970 г. Чавдар Добрев съставя обемистия поетичен сборник с преводни стихове от Шандор Петьофи „Лирика“, а през 1985 излиза, отново под негова редакция, разширено преиздание със заглавие „Избрани творби“.  Чавдар Добрев талантливо и добросъвестно превежда творби на водещи унгарски писатели и създава есеистични портрети за тях: Шандор Петьофи, Атила Йожеф, Жигмонд Мьориц, Милан Фющ, Ласло Немет, Акос Кертес… Появява се и книгата  му със стихове и поеми от Ендре Ади „Начело на мъртвите“.

Авторът на „Под сянката на преустройството“ признава, че неговите занимания с аспектите на унгарската литература не са единствен обект за изследване. Особено го вълнуват руската литература и народопсихология, въобще руската идея, на която е посветил не малка част от творчеството си. Тази проблематика, наред с литературоведските му изследвания върху българската словесност, изкуствоведческите му книги, театралната критика, собствената поезия и публицистика заемат особено място в неговата интелектуална практика. Неопровержим принос на Чавдар Добрев в областта на литературната ни критика  е неговата  остра сетивност за все още неоткритите и неоценени таланти. Той  знае, че е лесно да се върви по утъпкан път – преосмисляне на вече казаното и написано за утвърдените ни класици. Трудно е да застанеш срещу господстващите стереотипи, за да докажеш, че в българската литература идват нови имена с изградени естетически и морални позиции и с нестихващи дарования.

През 1963 г. той защитава в Москва дисертация, онасловена „Творческото многообразие на българската драма“.


Естествено продължение на тази негова страст към театралната сцена са книгите му: „Реализмът на Вахтангов“ (1967), „Лирична драма“ (1973), „Всекидневният Леон Даниел“ (2002)… В съвременната драматургия намира опорните точки на своите идейни позиции, характеризиращи го като безусловен ляв интелектуалец. „Без да се старая, – споделя проф. Чавдар Добрев – скъсявам максимално разликата между думите „упоритост“, „отговорност“, „дълг“… Това е така. Без идеал ми е невъзможно да живея. Дразнят ме обаче идеализациите, така наречените идилични „интимни отклонения“, липсата на критическо чувство.“ Такива черти от неговия характер му носят неприятности още в тоталитарните години. Ала защо не си признаем, че се нагледахме и наслушахме на оцветени в червено послушковци, метаморфозирали се в „правоверни“ демократи и забравили завинаги изконните принципи за справедливост и човечност?!

„Под сянката на преустройството“ би могла да се разглежда и като своеобразна политическа и естетическа енциклопедия на отминалите десетилетия. С тази разлика, че личностите и събитията в нея получават своеобразни оценки, понякога доста безпощадни, но винаги пречупени през моралния градиент, изграден от преживяванията и възгледите на самия автор.

Бих искал съвсем бегло да се спра и върху въздействието, което оказват поетичните творби на Чавдар Добрев, разпръснати в книгата подобно светлинен архипелаг сред моретата от есеистични и мемоаристични етюди. Те са взети от стихосбирките му: „Окосена болка“, „Сфера“, „Камбанен свод“, „Възхвала на разума“, „Разстреляна носталгия“, „Насаме със себе си“. Наблюдателният литературовед веднага би забелязал своеобразна градация на темите и изразните средства, постъпателно надграждане на естетическите послания посредством логиката на умозрителното съзерцание. И ще се очарова от присъствието на модерност, изпреварила с десетилетия българската поетична традиция и преодоляла не само времеви, но и пространствени граници. Естетизацията на емоцията обуславя нов поглед към реалиите на ирационалните парадигми, превръщайки метафорите в нюанси от философската апологетика на осъзнатото битие. В едно от най-новите си стихотворения – „Остаряване“, поетът Чавдар Добрев виртуозно и с болезнена мъдрост олицетворява неумолимостта на времето:

… Динозаври, мили,

Някога бяхте чудото на природата –

небостъргачи на праисторията.

Сега доказват, че сте изчезнали

след биомутации, катастрофи…

А вие просто се уморихте да бъдете млади!

Театроведът, изкуствоведът, поетът и левият интелектуалец Чавдар Добрев е навлязъл в златната есен на своя живот. А „Под сянката на преустройството“ без съмнение представлява един от плодовете на този негов благодатен сезон, който ще продължи още много години, за да зарадва читателите с нови творби, където критическият дух ще продължава да съжителства с нежността на мечтателния лирик.