БАЛАДИЧНО ПЪТУВАНЕ

Минчо МИНЧЕВ
Печат

В памет на Никола Й. Вапцаров


Светлее пещ.

И стръмен дим кръжи

над бавен влак.

А в дланите солени

огнярската лопата не тежи.

Пътувам аз.

И ти пътуваш с мене.


Говоря ти за стихове разпалено,

а ти ме учиш огън как се пали.

И пак гори небето над Испания

в зениците на Фернандес.

И залези,

и изгреви с лопата жар засяват

в сърцата ни -

браздата на тревогата.

А времето,

задъхано и строго,

посоките в очите ни сверява.


Ще помним ли?

Мусонни дъждове

кръвта на Виетнам отмиват.

Ний пишем тук свободни стихове,

а някъде класически убиват.


Какво е нужно -

стих или приклад?

Разкръстени разпятията светят.

И Господ се прицелва от небето

във черепа на този болен свят.


Внезапно с теб ще спрем в един тунел.

Ще зее пещ.

И влакове ще свирят.

И ти ще ми припомняш, че умират

поетите

до сабя, до шинел;

че най е тежък собствения кръст,

но те, хамалите на свободата,

го носят както птица за крилата

и както птици лягат в мрака гъст.


А баладични влакове

отвъд

безсънните посоки на небето

ще тръгват,

непризнали смърт и съд.


И твойта кръв,

в пещта на бурята,

ще свети.