КЪМ БРАТА СИ

Христо БОТЕВ
Печат

Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,

неговият завет пазя;

но себе си, брате, губя,

тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни

са разпнали душа млада;

ах, ръка си кой ще турне

на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае

нито радост, ни свобода;

а безумно как играе

в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача

над народен гроб печален;

но, кажи ми, що да тача

в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма

на глас искрен, благороден,

пък и твойта й душа няма

на глас божий - плач народен!