БЪЛГАРСКИЯТ ПЕН-ЦЕНТЪР И „ХИБРИДНАТА“ ПРОПАГАНДА

Александър ГОЧЕВ
Печат

Локалният конфликт в рамките на българския ПЕН център, иницииран от политически насочените проектодекларации на г-н Светослав Нахум, е частен случай на опит за налагане на мнение по метода на неолибералните западни меди. Те претендират да представят позицията на "цялото прогресивно човечество", демонстрирайки естремална нетърпимост към всякакво алтернативно мнение. Тяхната крайна цел е анихилация на опонента или противника с всякакви средства, включително с фалшиви новини.

Тази стратегия има два недостатъка. Първият е фундаментален и може да се илюстрира с третия закон на Нютон - всяка сила (действие) поражда равна и противоположна сила (противодействие). В случая става дума за неосъществима по принцип неолиберална стратегия за анихилиране на всяка противодействаща сила, стратегия граничеща с чист кретенизъм, демонстриран с последствията си едва ли не ежедневно в медиите.

Вторият недостатък има икономически характер. Медиите привличат зрители и читатели, преди всичко с отразяване на конфликти и скандали, които, според неолибералната крайна цел, биха изчезнали (анихилиран противник). Практическите последствия от такава една победа са такива, че, например, господата Коритаров и Нахум ще трябва да си търсят друга работа. (виж "Българският ПЕН-клуб и ценностите на демокрацията“ (https://www.tvevropa.com/2020/02/balgarskiyat-pen-klub-i-tsennostite-na-demokratsiyata/).

Ето примери за някои неолиберални похвати за представяне в медиите политическия аспект на дискусиите в ПЕН свързани с декларациите на г-н Нахум, които характеризират чисто пропагандния характер на съответните публикации заклеймяващи инакомислещите. Последните не са по инициатива на ръководството на ПЕН центъра или на отделни членове на ръководството, изключвайки г-н Нахум, член на Управителния съвет.

Скандал в българския ПЕН клуб заради вярност към Кремъл и режима на Путин (https://faktor.bg/bg/articles/skandal-v-balgarskiya-pen-klub-zaradi-vyarnost-kam-kremal-i-rezhima-na-putin;

Скандални предложения на хибридчика Александър Гочев, член на българския ПЕН-клуб (http://slavimirgenchev1953.blog.bg/poezia/2020/02/19/skandalni-predlojeniia-na-hibridchika-aleksandyr-gochev-chle.1696994);

Светослав Нахум: Напускам Кремълския „български“ ПЕН-център (https://faktor.bg/bg/articles/svetoslav-nahum-napuskam-kremalskiya-balgarski-pen-tsentar;https://faktor.bg/bg/articles/svetoslav-nahum-napuskam-kremalskiya-balgarski-pen-tsentar

С. Нахум: Здравка Евтимова да оповести публично членовете на ПЕН, които са на страната на агресорския режим в Кремъл (https://faktor.bg/bg/articles/svetoslav-nahum-zdravka-evtimova-da-opovesti-publichno-chlenovete-na-pen-koito-sa-zaeli-stranata-na-agresorskiya-rezhim-v-kremal);

Светослав Нахум: Обявявам създаването на ПЕН-България Демократичен Център (PEN Bulgaria Democratic Center) като истински свободна и демократична алтернатива на сегашния казионен про-кремълски клуб, който позори България пред свободния свят (https://slavimirgenchev.info/?p=19348).

Специфика на дискусиите в нашите медии представлява и новия смисъл влаган в думите хибриден, хибридна, хибридно, хибридник. Думата хибридна доби полулярност покрай термина Хибридна война,  подчертавайки многокомпонентната структура на съвременната война: класическа компонента (въоръжени стълкновения), политическа, икономическа, финансова, информационна, всяка със своя специфична технология, практика и личен състав (офицери, сержанти и пехотинци).

Информационната война борави с факти, реални, постановъчни или направо съчинени, служещи за основа, на която се изграждат слоеве интерпретации с различна степен на интелектуална натовареност и претенции за достоверност, с най-долен слой директната пропаганда, в която се работи с лепене на стандартни етикети, които не се нуждаят от обосновка. Вместо обосновка се работи с изрази от вида "както всеки знае", "в унисон с практиките на цялото прогресивно човечество", "според световните медии" и други роднини по права линия.

Употребата  на гореспоменаните хибриден, хибридна, хибридно, хибридник,  в комбинация с подбрани думи, могат да придобият неоспорима негативна конотация, която, съвсем очевидно, не се нуждае от каквито и да са доказателства или  обосноваващи логически конструкции т.е. съответните текстове могат да се класифицират като най-елементарна, "пехотинска" пропаганда, незаменима при мълниеносно заклеймяване на противник или опонент за възмутително поведение или позиция, техника особено подходяща в негово отсъствие.

Пример: "Гадно изпращане на хибридно видео". Ясно е внушението, че става дума за видео, на което най-малкото не може да се вярва, че става дума за безочлива пропаганда за заблуждаване на всички честни хора и т.н. Дори опростената конструкция "хибридно видео" може да свърши работа като се внушава съмнение в неговата достоверност. За домашно, за усвояване на нови пропагандни върхове, опитайте се да конструирате изречения с останалите думи: хибриден, хибридна, и хибридник. С минимални усилия ви се гарантира несъмнен  успех в кървави пропагандни битки в медии и дискусии от всякъкъв вид.

Във връзка с моята лична позиция по отношението на декларациите на г-н Нахум е било изразено учудването как човек живеещ в САЩ от 45 години може да има мнение различно от това на Прогресивните западни медии, на Свободния свят, и особено на тези в Щатите. Учудването е в пълен унисон с позицията на един от главните редактори на вестник New York Times, който твърди, че всеки който се съмнява в написаното в този вестник не може да се счита за американец. За най-голяма изненада на неолибералите, които доминират западните медии и контролират напълно тези в САЩ, се оказа, че има такива неамериканци, които даже успяха да изберат свой президент, г-н Доналд Тръмп, който в момента съди за клевета флагмана на неолибералната демокрация, New York Times. Обявен от прогресивните медии за руски агент, срещу преизбирането на г-н Тръмп тече предизборната кампания на Демократическата партия, в която временния водач Сандерс, е обявен за комунист и също така за руски агент. Тези факти навеждат на мисълта, че позицията на крайна русофобия, демонстрирана от г-н Нахум, може да се окаже крайно рискована за родните ни неолиберали при положение, че изборът за президент на САЩ в края на тази година, според прогресивните медии, може да се окаже избор между двама руски агенти. Аз лично съм си взел бележка и предпочитам алтернативна платформа.

Тази алтернативна платформа предполага наличието на перманентен принципиален противник т.е предполага и наличието на собствена позиция, която не си сменя периодично знака поради конюнктурни съображения. Освен това тази позиция е практична, тъй като се знае, че всяка смяна на противника е свързана с прекалени разходи. Нещо като арестуване на шпионин, автоматично и тайно заместван от друг, който трябва да се разкрива наново с доста усилия. В чисто политически аспект идеалът е борба на идеологическия фронт в стил максимално близък до академичния като противниците полагат сериозни усилия народът да е добре нахранен и облечен, за да не се включи в конфликта като трета неконтролируема сила, помитайки първите две. Тук няма противоречие със закона на Нютон - физици и инженери редовно оперират с повече от две сили.

Идеалът за академична дискусия има най-голям шанс да се реализира във форуми с участието на образовани индивиди и особено ако става дума за хора на словото и перото, форуми от рода на нашия ПЕН-център, създаден преди почти сто години (1926 г.). Това е и причината за продължителните опити от членове на ПЕН да се даде възможност на г-н Нахум да превключи от агресивен неолиберален стил към академичен, за което не се изискват особени усилия. Разбира се, ако е налице потенциал да се осъзнае, че алтернатива всъщност няма. Още, оказа се, че не помага и изнасянето на дискусията в медиите, което не е за учудване, имайки предвид перманентната им поляризация в коя и да е демократична държава.


P.S.

Имайки предвид синусуидалната еволюция на г-н Нахум в политически аспект не мога да изключа организирането на скандал в новосъздадения  ПЕН България Демократичен Център (PEN Bulgaria Democratic Center) като причина за поредното му напускане, очаквайки с нетърпение и новата му книга «Завръщане в Крим».