"ДЖОКЕР" - ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА ГРЕШКА НА ХОЛИВУД

Александър ГОЧЕВ 2020 - Брой 5 (4 февруари 2020)
Печат

Холивуд направи грешка. Верноподаническият неолиберален Холивуд направи сериозна грешка с филма Joker, с неговото скрито и скривано послание: Ежедневието като филм на ужасите. И то къде - в цитаделата на демокрацията и просперитета.

Критиките срещу филма, че рекламира насилието са чисто и просто заравяне на главата в пясъка, с цел да не се възприема като отражение на реалното насилие в ежедневието. Образът на Джокера, този на екстремален нихилизъм, саморазрушително насилие с кикотене пред отчаянието на другите, образ на морална перверзия, не носи каквото и да е позитивно послание.

Търсенето на изход си е проблем на зрителите, оставени на "дъното" с реализацията, че явно съвсем не е достатъчно да играем рекламираната игра на тези, които управляват света, играта породила Джокера. С други думи да приемем, че неолибералната демократична система е най-добрата възможна, че е напълно достатъчно само малко да се коригира като се направи по-толерантна. В това "по-толерантно" направление

днес всеки може да изглежда социалист:

Бил Гейтс твърди, че е социалист, Марк Цукерберг казва, че е социалист; Бърни Сандерс, кандидат президент, предлага социалистическа платформа... Образът на Джокера, обаче, е с много по-радикално послание. Той резонира по-скоро с картината на Казимир Малевич, "Черен квадрат": фундаменталенно изчистен протест - редукция до нищото, както заключава философът Славой Жижек; и както мисли Майкъл Мур, легендарният режисьор с Оскар по документалистика.

Днес протести срещу неолибералното статукво, срещу "най-добрата възможна система", избухват по целия свят и то даже в области със сравнително висок просперитет, а и с различни политически системи - Хонг Конг, Франция и Каталуния като примери тук, с протести до голяма степен за запазване на привилигировано статукво. Освен искания засягащи икономиката се изтъква на преден план необходимостта от колективни и индивидуални свободи, лично достойнство и смислен живот.

 

Така се вижда и общото с екологичните движения и феминистките сражения, имайки предвид истинските феминистки проблеми, а не санитарно обработените холивудски проблеми на движението MeToo, използувано често за разчистване на лични сметки. За реални проблеми на жените можем да се огледаме, например, в Мексико Сити, където хиляди жени са отвличани всеки месец от градското метро, публично и посред бял ден, и даже вагони само за жени не решават проблема. И това е ситуацията само в метрото.

Добре дошли в ада:

миньорският град Ла Ринконада в Перу" е заглавието на статията от Aндре Витчек (Аndre Vltchek), философ, новелист, продуцент на филми и разследващ журналист. Град - квинтесенция на турбо капитализма с мини за злато, разположен на 5000 м. над морското равнище, най-високото населено място в света с 50,000 жители, много от които натровени с живак. Място където никой не знае броя на редовно изнасилваните жени и деца. Място на безогледна проституция, където закон и ред не съществуват, където млади момичета са изпращани да "рециклират" градски и промишлени боклуци и всички мъже работят в животински условия с надеждата да спестят малко пари рискувайки здравето си, едва успявайки да останат живи. Иска ми се да видя как Джокера би изглеждал в Ринконада, за която не се снимат холивудски филми, не се пише и говори по неолибералните медии, заети изцяло да отразяват и оплакват „трагедията на живота“ в страни като Никарагуа, Боливия и Венецуела, успели отдавна да ликвидират язви като Ринконада.

Какво имаме от другата страна

Съвременната геополитическа концепция на Запада е, че само демократични страни могат да реализират велики победи, че успех може да се постигне само с демокрация, че победа над злото може да реализира само демокрацията. От тази платформа става ясно защо всички сражения в днешната информационна война си приличат и по тактика, и по стратегия, планирани сякаш по калъп от един и същ "генерален щаб". Даже такъв един екстремален по трудност пример, борбата за пренаписването на историята на Втората световна война, върви по стандартна логика.

Според нея истинският победител в тази война не би могъл да бъде СССР, всеизвестната „империя на злото“. Единствен възможен победител е бил и е обединеният демократичен Запад, който е победил, защото не е могъл да не победи, а СССР не е победил, защото по принцип не е могъл да победи. И още, мястото на тоталитарни режими като този на Сталин (и Путин) е там, до Хитлер, още повече, че Сталин и Хитлер са тези, които са започнали войната, с договора Молотов-Рибентроп.

Това е истинската и правилна линия за ревизия на цялата история на Втората световна война, която ревизия единствено е в пълна хармония с неолиберално-демократичната политическа концепция на Запада. За налагането на тази концепция се полагат огромни усилия и се плаща колкото трябва.

Друг принципиален белег на неолибералния Запад са перманентните усилия за повече печалба с всички средства, които, по право, са и неоспорим прерогатив на финансово-индустриално-военния хегемон. Този хегемон окончателно се установи на трона през 1990-те години, след разпадането на СССР, със стандартния девиз: "Ние сме победителите, а вие сте победените!" Т.е. не може да има съмнение, че на Победителя се полага всичко. От тази позиция е очевидно, че каквито и да са преговорите за сътрудничество и разбирателство, не могат да имат някакъв особен смисъл за победителя. Лидерът няма никакво намерение да се отказва доброволно или недоброволно от лидерската си позиция. Има известен комплекс от временни проблеми, които създават трудности, но те не са фатални и при наличие на световна финансова доларова система тези трудности са на нивото на лека хрема. От кого в нашия свят се страхуват американците, че да искат да се договарят за нещо си с някого? И по каква причина те трябва да седнат и да преговарят с този или онзи за каквото и да е? Руснаците имат добро оръжие, но хегемонът не се страхува за себе си до степен, че да започне каквито и да са сериозни преговори. Например, абсолютният приоритет на междупартийната  предизборна битка в САЩ в момента, показава пределно ясно кое е неотложно и кое е пренебрежимо, дори напълно.

Политика по каубойски

Конкуренцията от страна на Китай е друг по-съществен ежедневен проблем главно поради възможността за отпадане на долара като световната валута. Този проблем засяга стандартното класическо невоенно оръжие на американците от край време, санкциите, които се осъществяват именно чрез тази доларова система - без нея на практика няма санкции. Последни илюстративни епизоди за поведението на лидера по горната схема са от сагата "Северен поток 2" и убийството на генерал Сулеймани в Ирак.

Друга специфика е, че и най-малкото отклонение от линията на хегемона се приема от него като тотално поражение и като особено лош пример за подражание в случай на маломощни страни-дисиденти от сорта на южноамериканските. По тази линия и най-малкото стабилизиране на "победените" с потенциалната възможност за самостоятелна политика предизвиква раздразнение и сериозни опасения за промяна на стауквото. Такава една нагласа естествено определя истерична нетърпимост и към най-малките усложнения и показва тотално пренебрегване на стратегическо мислене от рода на "Загубена битка, но спечелено сражение". Налага се холивудският образ, че САЩ провеждат международната си политика по каубойски, с крака на масата.

Трябва да се отбележи, че другата мантра, тази, за технологически прогрес и даже революция като ключ към благополучието на човечеството съвсем не означава наличие на прогрес в човешките отношения. Преди да започнат и Първата, и Втората световни войни, е говорено и реализирано много по отношение на технологичен прогрес, а резултатът е катастрофално обратен - милиони и милиони убити и още повече милиони страдащи на фона на върхови за времето си технологични постижения. Прогрес в областта на технологиите има, а прогрес в човешките отношения, пренесени на следващо технологично ниво, няма, поне в първо приближение.

Ако искаш мир...

В унисон с противоречивата човешка душа, чийто характер се оказва независим от еднопосочното движение по технологичната координата, започва да се налага старото и наглед противоречиво правило: "Ако искаш мир готви се за война". Това правило съвсем не изглежда безмислено след като на фона на днешните грандиозни техно-философски неолиберални предвиждания за светло бъдеще на човечеството така и не изчезва перманентният рефлекс на силния да граби каквото може и да налага световен ред изгоден само на него. С всякакви средства и напълно безкомпромисно. Единствената известна засега и изпитана спирачка, е реалният страх за собственото му просъществуване, а не перманентния пропаганден театър с военни игри, провокации и локални краткосрочни войни с единствен бенефициент - военно-промишленият комплекс на хегемона.

Пример за истински театър на ниво достойно за "Оскар" е наказанието на Сирийския "режим" за химически атаки срещу мирното население, наказание администрирано мигновено, краткосрочно, и супербезопасно за главния режисьор. И абсолютно безполезно от каквато и да е гледна точка. За всеки случай истинският военен конкурент и потенциален анихилатор на хегемона беше предупреждаван прецизно точно за всички детайли на сцените на наказанието. Защото недай си Боже! А "Оскар" за документален филм за високохуманитарната роля на Белите каски, би бил присъден в този случай, ако вече не им беше присъден през 2017 за подобен театър с тяхно участие.

Какво да се прави, прави ли се, кой и как го прави

На практика се прави това, което само задълбочава безизходното положение сигнализирано от Джокера, да не говорим за търсене на възможен изход. Според редактора на The Wahl Street Journal, Джералд Сейб (Gerald F. Seib), на фона на нарастващи популистки и националистически настроения, демокрацията губи позиции по целия свят, включително в Европа и САЩ. Изследователи от Vanderbilt University са достигнали до извода, че има риск за още по-голямо нейно отстъпление в Съединените щати.

Вече става ясно, че на практика се прокламира „Нов ляв прогресистки интернационал“ с цел да се разруши "Стария свят" и да се създаде нов, без граници и национални държави, без национални интереси, нещо като нов Троцкизъм. Обявена е война на традиционното общество и на традиционните ценности като се проповядва и реализира масово секуларизъм, морален релативизъм, трансексуализъм (трансджендеризъм) и по същество духовна перверзия.

 

Доброто става зло; традиционната честност изчезва като признак за идиотизъм, изместена от лъжата като доминиращ операционен фактор (който има по-добър адвокат той е прав, а на най-висока почит е най-дебелоокото професионално лъготене); предателят се счита за национален герой (ако се бори с каквито и да са средства за сваляне на заклеймено отвън "ретроградно" национално правителство); геният е извън морала - винаги е оправдан в действията си по простата причина, че е гений и то особено ако е "наш" гений, с постлогичното инверсионно следствие, че ако си извън морала може да се считаш за гений.

Започва да се шири антинауката,

(например, с вече все по-популярното вярване, че земята в същност е плоска, че за опазване на Майката Природа трябва да се действа незабавно, защото след 12 години ще бъде късно. "Зелените" с новите си инфантилни идоли не се шегуват: всичко е изчислено съвсем точно - 12 години! Изобщо, вън всяка наука, която противоречи на най- и единствено „правилната идеология“.

Започнал е истински лов на вещици начело с джендър идеолозите, на много места лов утвърден законодателно, отразяван най-своевременно и подкрепян безрезервно от „прогресивните световни медии“. Спектърът на този идеологически кретенизъм е толкова широк и интезивен, че стават неизбежни жертвоприношения на някои от собствените му апостоли - новина за първа страница и доказателство за стремеж към идеологическа чистота. Без джендърно робство! Неизбежните джендърни жертви - настрана.

И отново се надига от небитието зловещата глава на презряната диалектика: моралната перверзия като главен метод в тоталната война срещу класическата цивилизация, запазена марка на същия този Запад. Тази непригледна картинка се скрива донякъде от мътния поток на масовата култура, която от своя страна успешно размива разликата между това, което не бива и това, което може да се прави, най-ефективно заличава разликата между пошло и непошло.

Малко за освежаване на по-непросветените: всяко ограничаване на правата на шофьорите и пешеходците се квалифицира като неолиберална идеологическа ерес, следователно, трябва да се отмени. Оставяме на вас да си представите движението в София без пътни знаци и светофари, да не говорим за градове като Лос Анжелес и Ню Йорк.

Тенденции

Няма джендърна тенденция по целия свят. Има друга тенденция и тя е следната: Западните страни, благодарение на икономическия си и военен ресурс, се опитват да наложат собствения си културен код на останалия свят. Това е истинската тенденция. Целият свят, обаче, не е "западен" и не се опитва да става такъв. Другата част на човечество не е такава и не се опитва да става такава. Т.нар. западни ценности, налагани като неоспорим еталон за вся и всьо, отдавна са компрометирани на първо място от самия Запад и не стават за ефективна пропаганда по простата причина, че днес като идеал се рекламират антиценности заедно с кардинална промяна на смисъла на основни понятия във всички направления. Менторите на неолибералната пропаганда, базираща се регулярно на фалшиви новини (цитат: Доналд Тръмп), осигуряват пълно затъмнение по отношение на всякакви неизгодни събития и факти и най-професионално осъществяват безпощадно преследване на източници от рода на Уикилийкс. Установката е, че Новите Суперценности са единствените такива и просто други няма.

Има и куриози, разбира се: според режисьора Кончаловски, един от екс-любимците на западните либерали, ако днешният западноевропеец иска да види класическите ценности на изчезващата Западна цивилизация, най-презрително осмивани там, съвсем скоро ще трябва да се поразходи като турист до ретроградната и изоставаща Русия.

Този ефект показва и още нещо, за друга една западна мантра, според която трябва най-напред да подобрим значително икономиката си и чак тогава можем да си позволим лукса да се занимаваме с духовни ценности! Работата е там, че докато се фокусираме единствено на сизифовската борба по западни алгоритми за по-добра икономика, неясно за колко време, от духовните ценности може и нищо да не остане. Не трябва да се забравя и нещо много важно. Всяка фундаментална дискусия по темата за духовните ценности се блокира моментално по простата причина, че като еталон се налагат Западните ценности, по които не може да има дискусия - при вече установен еталон всяка дискусия по този еталон е „признак на интелектуална недостатъчност“.

Неолиберализмът като религия

И на фона на всичката тази пропаганда на суперценности се появява озъбената реалност на селища като Ла Ринконада или холивудският образ на Джокера - ежедневието като филм на ужасите. Според неолибералната пропаганда, обаче, такива явления не съществуват, защото, по принцип, няма как да съществуват. Някой да е виждал, слушал или чел за тях? Няма, разбира се, и, ако има, това е точно доказателство за проклятието на днешното време - лъжливите новини, измислени, организирани и разпространявани от руските медии, руските хакери и лично от Путин. В тази тотална информационна война неолиберализмът е издигнат на ниво псевдорелигия, вярата в демокрацията е вече псевдорелигия, вярата в гражданската активност става псевдорелигия - суперважно е дали сте излезли на някаква демонстрация, митинг или не.

Съединените щати не са някаква малка страна, до голяма степен те задават тон на останалото човечество. По тази причина може да звучи изненадващо, но и в САЩ, както и навсякъде другаде, се води отчаяна борба на неолибералната пропаганда с реалността: част от хората се поддават, част се съпротивляват. И не става дума за който и да е. Уилиам Бар (William Barr), например, не е кой да е. Уилиам Бар е Министър на правосъдието на Щатите. Според него днес САЩ имат сериозен проблем с реализацията на гарантираните свободи - фундамент на американската Конституция.

Ще се спрем по-подробно на негова реч произнесена на 11.Х.2019 г. в University of Notre Dam, Indiana, за религиозната свобода в Америка. Още в началото той цитира Едмънд Бърк (Edmund Burke), считан за основоположник на модерния консерватизъм: "Хората могат да се считат способни да имат граждански свободи точно пропорционално на тяхната способност да озаптяват личните си апетити."

Никакво общество не може да съществува без ограничаване на персоналната алчност. Ако това се реализира чрез държавна принудителна власт резултатът ще бъде не свобода, а тирания. Ако пък липсва ефективно ограничаване се стига до другата крайност - безнравственост, задоволяване на лични апетити за сметка на общото добруване, което си е друга форма на тирания, тази на алчността над индивида.

Президент Медисън, заявява Уйлям Бар, сумира по следния начин хазартния характер на визията на Основоположниците (The Founding Fathers): "Ние залагаме нашето бъдеще на способността на всеки един да управлява себе си." Така става ясен и оригиналния смисъл на понятието самоуправление, т.е. изобщо не става дума за механиката на избиране на законодателното тяло. И още, че наистина става дума за хазарт.

Основоположниците посочват и източника на тази вътрешна контролираща сила. Този източник не са имагинерни крале-философи, а индивидуалната вяра, че съществува трансцедентален морален код, предхождащ както държавата така и законите формулирани от хората, основа на абсолютно необходимата самодисциплина. Накратко, според президента Джон Адамс, американската Конституция е адекватна само за морални и религиозни хора. Съответно, ролята на религията е да бъде проводник на самодисциплина в обществото чрез проповядване на морал в рамките на практикувани от всички обичаи и традиции, квинтесенция на мъдрост и специфичен жизнен опит, натрупан през вековете.

Такава една позиция, продължава У. Бар, е анатемосвана от най-висок амвон на днешната западна неолиберална псевдорелигия, проповядваща най-безкомпромисно войствен секуларизъм и морален релативизъм. Псевдорелигия, за която няма по-голям враг от националната държава и нейния фундамент: националната история, националните традиции и националната култура. Оттук и глобалната атака срещу свободата на религията, в случая в САЩ, реализирана от обединените сили на масовата комуникация, популярната култура, индустрията на забавленията, академичните институти и образователната система. Става дума вече не за криза на разпада, а направо за унищожаване на религията в САЩ със сериозни последствия, причина за богат спектър социални патологии.

Ето и няколко примера от Уилиам Бар. Процентът на извънбрачни деца е бил 8% през 1965, 25% през 1992 и около 70% днес, което говори за реална катастрофа на институцията семейство! Последното е директно свързано с рекордни нива на депресия и други психични заболявания, с обезверено младо поколение, със сериозно нарастване както на самоубийствата така и на броя на гневни и отчуждени млади мъже, с прояви на безмислено насилие и със смъртоносна епидемия от употреба на легални и нелегални наркотици (70,000 случая годишно, повече от всички американски жертви в цялата Виетнамска война).

В редовете на секуларистите екзотично изпъкват т. нар. Прогресивисти (Прогресисти), като името най-легитимно предизвиква въпроса: "Къде точно е прогресът тук?"

Изброените идеологически инструменти и структури се използват не само за реклама и реализация на секуларната доктрина, а и за запушване на устата на всеки противник или дезертьор чрез заплахи, подигравки и ритуални "изгаряния на клада" от организирани "тълпи" в социалните мрежи.

Следва