БСТВ Е ОГРОМНО ДОСТОЯНИЕ ЗА ИСТИНАТА И ПРАВДАТА

Минчо МИНЧЕВ 2019 - Брой 52 (31 декември 2019)
Печат

В българската журналистика има един безспорен връх – това е „Всяка неделя“ на ненадминатия майстор на телевизионния диалог Кеворк Кеворкян. Времената обаче се промениха, станаха къде-къде по-тревожни и безутешни и днес, талантът на Кеворк е отново безприкословен авторитет по най-тревожните проблеми в живота ни и, уви, несвърсващите български опачини.

Казвам всичко това, защото ми предстои да отбележа, че делото на Кеворкян от синия екран, неговият висок професионализъм и честно отношение към фактите, създадоха една висока мярка в традицията на публицистичните телевизионни изяви, които за някои „правилни“ телевизии са просто нежелани, а за други – по обясними причини, са непостижими.

В този смисъл изключение прави Българска свободна телевизия с цяла поредица от предавания като „Не се страхувай“ с водещ Васил Василев; „Дискусионен клуб“ с Велизар Енчев; „Гласове“ – на Явор Дачков; „Лява политика“ с Александър Симов, както и предаванията за култура на Иван Гранитски и Юлия Владимирова; сутрешния блок със Стоил Рошкев; спортът с Георги Атанасов; въпросите на икономиката с Нора Стоичкова и др.

С две думи: днес Българска свободна телевизия е огромно достояние за объркания от многогласието на фалшивите новини български зрител. Някъде прочетох, че той обичал тази телевизия и й се доверявал, защото тя била социална. Не зная кому принадлежи тази оценка и дали тя не е повлияна от факта, че като собственост на Българската социалистическа партия, би следвало да се очаква, че Българска свободна телевизия е задължително социална. Днес в България ако си честен пред народа това неминуемо и задължително те прави и социален. Но това е дълъг разговор.

Най-ярък пример е случаят с интервюто на Васил Василев с проф. Иво Христов от втората част на предаването „Не се страхувай“, излъчено на 9 декември т.г. В него има нещо дълбоко тревожно като национална проблематика, но акцентът който искам да отбележа е въпросът за продажбата на българска земя на чужденци. Това е тема, която години наред е била главен парещ проблем записан на нашите страници. И ние отново ще се връщаме към него, просто защото, както казва проф. Иво Христов „това ще бъде последният пирон в ковчега на България“. А никой по-добре от „Зора“ не знае, а може би и не помни как бе кован и изковаван през годините на разрухата този „последен пирон“.

За съжаление обемът на едно предаване като „Не се страхувай“ не ни дава възможност да поместим особено ценния коментар на водещия, който задължително той прави в първата част на предаването. Тогва главният въпрос на загадката „Защо Българска свободна телевизия е обичана и зрителите й се доверяват“, получава своя отговор след въпроса на Васил Василев: „Ако демокрацията е власт на народа, - попита той на 16 декември т.г., - как да наречем управление, при което народът няма нито власт, нито глас?“.