АЗ, КОЙТО НЕ ИЗБЯГАХ ОТ ПОМПЕЙ

Любомир ЛЕВЧЕВ
Печат

Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли.

Земната люлка в пустотата ме люлей.

И чувам сферите кристалните сигнали

аз, който не избягах от Помпей.


Преди разкопките да ме разкрият

свит като ембрион, тих, вкаменен

аз просто устоях срещу стихиите.

И забравимото се вкопчи в мен.


Аз гледах как вий бягате надолу

към лодки и спасителни лъжи.

Окрали храмовете, вий се молехте

грехът на чужда памет да тежи.


Човеци. Зверове… Изчезна всичко.

Как хубав бе пустинният Помпей!

При мен останаха две-три тревички.

И слава допълзя като злодей.


Смениха Бог. Проучиха Вулкана.

Градът развратен станал е музей.

И само аз при себе си останах

аз, който не избягах от Помпей.


„Нова Зора“, която винаги е ценяла българската поезия се прекланя пред паметта на един от нейните първенци - Любомир Левчев.  Сбогом, поете! Ти не избяга от Помпей, написа талантливи стихове и според силите си свърши и добри дела.

Почивай в мир!