АПОТЕОЗ НА ОЧАКВАНЕТО И НАДЕЖДАТА

Симеон СИМЕОНОВ
Печат

Яш-Кишиневската операция и действията на ОФ за развитието на политическия процес в България


На 28 август т.г., в Руския културно-информационен център, се проведе научна конференция по случай 75 години от Яш-Кишиневската операция на съветската армия през Втората световна война. Организатори бяха фондация “Устойчиво развитие на България” и “Россътрудничество”.


Обстановката по фронтовете на Втората световна война в Европа, през лятото на 1944 г., се характеризира с масирани настъпателни операции на съюзниците от Антихитлеристката коалиция по всички направления с цел окончателен разгром на фашистка Германия. Главната тежест на военните действия се разиграва на Източния фронт, където Съветската армия громи мощните групировки и отбранителни линии на Вермахта и съюзниците на Германия от Оста по пътя към Берлин. Тежки битки водят и съюзниците от САЩ и Великобритания на открития Втори фронт след десанта в Нормандия.

На този фон особена стойност за нас, в България, има Яш-Кишиневската настъпателна операция на СА по стратегическото направление на Балканите. Някои, предимно западни автори, наричат проведената от 20 до 29 август 1944 г., операция Втора, отделяйки като Първа, безрезултатното за СА настъпление от 8 април до 6 юни 1944 г. По своя мащаб и значение тя е една от най-успешните съветски военни операции, завършила с пълен разгром на противника и включена в списъка на Десетте сталински удара през 1944 година.

Във втората Яш-Кишиневска операция Съветската армия разполага с 1 314 200 войници и офицери; 16 000 оръдия, 1870 танка и 2200 самолета.

Германско-Румънското командване изправя срещу силите на СА 900 000 войници и офицери, 7600 оръдия, 400 танка и 810 самолета. Жертвите и загубите за СА се изчисляват на 67 130 души. 13 197 от тях, са убити, а останалите са тежко ранени или безследно изчезнали.


Германо-Румънските загуби възлизат на 135 000 войници и офицери – убити, тежко ранени или безследно изчезнали. Пленниците наброяват 208 600 войници и офицери.

Втората Яш-Кишиневска операция на Съветската армия по своя характер е настъпателна. В нея участват частите на Втори и Трети Украински фронтове, Черноморския флот и Дунавската военна флотилия), срещу силите на Оста, групирани в Южна Украйна (47 дивизии), която отбранява районите на Яш и Кишинев през Втората световна война.

През м. август 1944 г. се създават благоприятни условия за нанасяне на решаващ удар по Балканското направление. Немското командване е принудено да прехвърли 12 дивизии в Беларус и Украйна и по този начин отслабва мощта на групата армии „Южна Украйна“. Допълнителна слабост е покриването на фланговете от по-слабо боеспособната румънска армия. На 20 август съветските войски пробиват противниковата отбрана и за 5 денонощия обкръжават и разгромяват 22 дивизии (около 256 000 души са убити и пленени). Съветските войски преминават в дълбоко настъпление и преследване по Дунавското стратегическо направление.

На 23 август 1944 г., в Букурещ, избухва въстание на антифашистки сили и е извършен преврат, свалил от власт ген. Йон Антонеску. Превратът е подкрепен от крал Михай I, който заповядва арест на прогерманските генерали и офицери и отправя ултиматум към немците да напуснат Румъния, която капитулира и излиза от Оста. Немците не се подчиняват. На 24 август те бомбадират масирано Букурещ с цел потушаване на въстанието. Тогава новото правителство се обръща с молба към СССР за помощ и веднага са насочени от командването на СА 50 дивизии за прогонване на германците и освобождаването на Румъния. Останалити съветски дивизии доунищожават немските и румънски войски, попаднали в обкръжение и откъснати от стратегическите бази. Съветската армия, в лицето на Втори Украински фронт, влиза в Букурещ на 31 август – два дни след приключване на Яш-Кишиневската операция. Към този момент войските на Трети Украински фронт, подкрепени от Черноморския флот и Дунавската флотилия, вече се намират

на границите на България.

Съветската армия навлиза в Румъния и част от Унгария, и се създават предпоставки за навлизане и в България, Югославия, Албания и Гърция. Яш-Кишиневската операция оказва огромно влияние на по-нататъшния ход на войната на Балканите. В нейния ход са разгромени основните сили на групата армии „Южна Украйна“, извадена е от войната Румъния, освободени са Молдова и Измаилска област на Украйна. На 12 септември 1944 г. е подписано в Москва, от името на Съюзените народи, примирието с Румъния. Пълното освобождение на Румъния приключва в края на м. октомври същата година в резултат на Букурещко-Арадската операция.

Обстановката в България и развитието на политическия процес.

Горещо е лятото през м. август 1944 г. в България и не само поради годишния сезон. Гори и гърми под краката на управляващата прогерманска политическа клика, водена от Регентския съвет, послушното Народно събрание и безидейното правителство на министър-председателя Иван Багрянов.

След десанта на съюзниците в Нормандия и победоносната Яш-Кишиневска настъпателна операция на СА по Балканското стратегическо направление, съдбата на България е предопределена от хода на бойните действия и предстоящото навлизане на Червената армия на българска територия. Българските власти се гърчат, както от нарастващия съветски дипломатически натиск и същевременно страх от окупация от Германия (по подобие на случилото се в Унгария), така и от все по-голямата безпомощност на легалната буржоазна опозиция да намери удовлетворително решение и нарастващи апетити на ОФ опозицията за самостоятелно завземане на властта. През лятото на 1944 г. са преодолени и някои разминавания и недоразумения между позициите на Задграничното бюро в Москва и вътрешното ръководство на БРП /к/ по тактиката на взаимодействието с антифашистките сили и легалната опозиция. Масовизира се и се активизира въоръжената съпротива, на което властта отговаря със засилени репресии, което усложнява обстановката. Съветската армия спира настъплението си в България, изчаквайки развитието на политическата обстановка в страната и свалянето на прогерманското правителство на Багрянов. Сталин държи да спазва постигната договореност между тримата Големи в Техеран да не се променят насилствено политическите режими и правителства в окупираните от съюзниците страни и територии.

Буржоазните политически кръгове и среди около двореца проумяват вече ясно, че

крахът е неизбежен и предстоящ не само за хитлеристка Германия,

и че без включване на комунисти в бъдещо правителство, (колкото и да е нежелателно за тях), не е възможно то да получи признание на съюзниците от Антихитлеристката коалиция. Същевременно, в средите на БРП и ОФ, ясно се поставя политическата задача: крайна цел е „национално“ правителство от средите на ОФ! Все още се смята, че това може да се случи с легални средства и договорки. Започват активни политически совалки и действия за промяна на външнополитическия курс и облекчаване на вътрешно-политическите репресии от правителството на Багрянов. Очертават се реални възможности за взаимодействие между легалната опозиция и нелегалния ОФ, който междувременно се легализира чрез няколко активни политически действия като подписите на 4 дейци на ОФ под обща с представители на легалната опозиция Декларация до регентите от 7 август за: „коренна промяна на външната политика, спазване на Конституцията и създаване на народно правителство, ползващо се с доверието на целия български народ“. Успоредно с инициативата на легалната опозиция, на 2 август 1944 г., НК на ОФ депозира в правителството документ, озаглавен „Предупреждение“ и подписан от 33 представители на БРП, БЗНС „Пладне“, „Звено“, БРСДП, независими общественици, който има програмен характер и заявка за власт.

Към средата на август

политическата обстановка в страната става все по-напрегната. Германофилските кръгове около Александър Цанков подготвят преврат, осуетен от властите. В извънредната сесия на Народното събрание (17-23 август 1944 г.) речите на премиера Багрянов и външния министър Драганов не дават надежда за промяна. Правителството започва мащабно настъпление срещу разрастващото се партизанско движение. Напрежение създава и скъсването на дипломатическите отношения на Турция с Германия. Известни са усилията на Чърчил да включи Турция във войната чрез окупация на България. В резултат на Яш-Кишиневската операция Румъния е извадена от войната. Съветските войски са на българската граница. Съобразено и с указанията на Георги Димитров от Москва от 20 август, делегация на НК на ОФ в състав Иван Пашов, Рачо Ангелов, Христо Стоянов, Никола Петков, Григор Чешмеджиев и Димо Казасов прави посещение при премиера, в Боровец, на 24 август, с искане да предаде властта на ОФ. С този акт организацията, като цяло, за първи път се изявява като легална политическа сила и като такава води разговор с министър-председателя. Политбюро на БРП ползва акта, за да докаже, че всички възможни конституционни опити за съставяне на правителство на ОФ са изчерпани и да оправдае въоръжените си действия. Елиминирането на конкурентите на ОФ за властта стават все по-реални. На следващия ден НК на ОФ издава позив „с чиста съвест“, че само правителство на ОФ може да спаси страната и е настъпил моментът народът и армията да поемат отговорността в свои ръце. На 26 август 1944 г. е обявено, че страната се връща към неутралитета“. Регентите се ориентират към правителство от легалната опозиция извън ОФ, а ЦК на БРП, с Окръжно №4, поставя задачата властта да се завзема от ОФ. Върви подготовката за навлизане на съветските войски в България.

В тази обстановка, в края на август, регентите изиграват

последната си карта.

Съставят правителство, което трябва да извърши безболезнено завоя във външната политика, да е приемливо за Антихитлеристката коалиция, да сключи примирие със западните съюзници, (с които България е в състояние на война от 13 декември 1941 г.) и да не позволи на СА да влезе в България. Регентите се срещат на 27 и 29 август с представители на легалната опозиция и се договарят единодушно за един коалиционен кабинет, в който да влязат и представители на комунистите. За министър-председател е предпочетен Константин Муравиев от БЗНС „Врабча“. Становището на НК на ОФ спрямо поканата за участие в правителството е категоричен отказ.


НК на ОФ вече е не само легален участник в политическия живот, но и прави важна стъпка към разширяване на своята социална база в този тежък момент. На 30 август НК се обръща с Манифест към българския народ и армия за „незабавна смяна на правителството на Багрянов с кабинет на ОФ“ като за първи път, разгърната в 16 точки, представя своята програма, около която да обедини широки народни слоеве. Манифестът допълва и разширява в лява посока Програмата на ОФ от 1942 г. За завземането на властта вече не се разчита на Указ на регентите (между впрочем на 30 август те възлагат съставянето на правителство на Константин Муравиев), а се прави възвание до гражданите и войниците да завземат властта с комитети на ОФ. В този дух е и Заповедта на Главния щаб на НОВА към партизанските отряди от западна България „да слизат и вдигат народа на въоръжено въстание“ за власт на ОФ. Правят се опити за вкарване на клин в ОФ от Константин Муравиев като определя 3-4 министерски кресла за представители на ОФ. Той получава отказ и обявява своето правителство на 2 септември 1944 г. Правителството, вместо скъсване на отношенията с Германия, обявява пълен и безусловен неутралитет. Започва и сепаратистки преговори с англо-американските съюзници (без СССР) в Кайро, за сключване на примирие и осуетяване влизането на СА в България.

Същевременно върви

подготовката за главния удар

– завземането на властта в София. На 2 септември Политбюро на ЦК на БРП решава главният удар да стане на 7 срешу 8 септември като се предхожда от масови политически акции, организирани от ОФ на 4 или 6 септември. Впоследствие датата е отложена поради недостатъчна подготвеност за 8 срещу 9 септември.

На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България, но съветските части не навлизат в България. Целта е да се ускори вътрешната промяна в страната и да се осуетят сепаратистките преговори в Кайро. Така Сталин спазва договореностите със САЩ и Англия войските да не променят режимите в държавите. Обявяването на войната катализира политическите процеси особено в северна България. През нощта срещу 6 септември ОФ комитети завземат властта в първите селища в Свищовско, дн. Монтанско, Русенско, Силистренско, Севлиевско и други. В периода до 8 септември в страната функционират 760 комитети на ОФ с близо 3370 членове. До същата дата в ръцете на ОФ са 172 села и 20 града.

На 6 септември има два опита за легално прехвърляне на властта на ОФ – сутринта запасният майор Кирил Станчев се явява при регентите с искане незабавно да свалят правителството, тъй като то не се приема от СССР, и затова е обявена войната, а същият ден, вечерта, военният министър Иван Маринов, кани в кабинета си регентите с настояване властта незабавно да бъде предадена на ОФ. Получава отказ като се предлага комунистите да заемат 4 свободни кресла, отредени за тях в кабинета на Муравиев. Получава се информация в Москва при Георги Димитров от военната секция на НК на ОФ, (където участват и военните от „Звено“), че се водят разговори с военния министър Иван Маринов за сваляне на правителството. В случай на неуспех военният център ще даде заповед за въстание. С цената на три дни закъснение след обявяване на войната, Съветската армия навлиза в България на 8 септември 1944 г. в 9.35 ч., когато вече е ясно, че ОФ и военните имат готовност да извършат преврата срещу Муравиев.

Превратът

На 8 септември 1944 г. е съгласуван съставът на кабинета на ОФ – сутринта, на последното нелегално заседание на Политбюро и след обяд, на заседанието на НК на ОФ. В последното участват само членовете от създаването му през 1943 година. Все пак има и някои промени – отсъстват Кирил Драмалиев и Димо Казасов. БРП е представена на по-високо равнище от Добри Терпешев. Новото лице по предложение на Кимон Георгиев е Дамян Велчев. Известно е разпределението на креслата в коалиционнния ОФ кабинет с министър – председател Кимон Георгиев, (“Звено“) - по четири представители на БРП, БЗНС „Пладне“ и „Звено“, двама представители ва БРСДП и двама независими интелектуалци.

На 8 срещу 9 септември 1944 г. военните, спечелени за делото от ОФ, извършват преврат в София като завършващ момент на започналото няколко дни по-рано овладяване на властта от ОФ комитети в страната и столицата. На 09.09.1944 г. в 6.25 ч. от сградата на Министерството на войната, по радиото, Кимон Георгиев огласява Прокламацията на правителството на ОФ.

На Девети септември 1944 г. равнопоставената политическа коалиция ОФ на дейци от ляво-центристки политически партии, патриотични обществено-политически организации и отделни личности, застава начело на страната като единствена политическа конфигурация, която може да удовлетвори изискванията на българския народ и съюзниците от Антихитлеристката коалиция и да осигури трансформациите вътре в страната, които ще определят за дълъг период от време нейното развитие и място в следвоенно уреждане на света.

Събитията в България от края на август и началото на септември 1944 г., са пряко последствие от победоносната Яш-Кишиневска операция и настъплението на Червената армия на Балканите.


Симеон Симеонов

председател на Отечествения съюз