ФОЛКСШВАЙНЕС!

Петко ПЕТКОВ
Печат

В разгара на „свинския Чернобил“, при който само в област Русе бяха евтаназирани, тоест отровени, нахвърляни в хендеци и затрупани с пръст към 80000 прасета, премиерът Борисов извести на народа, че освен чума, в тази страна се случват и положителни чудеса. А именно, че България остава в надпреварата за новия завод на германския автомобилен гигант „Фолксваген“. Един вид, все още има шанс да подхлъзнем някак си „приятеля Тайпи“. Включително и като привлечем инвестиции от Южна Корея. Макар министърът на икономиката Емил Караниколов да предупреди, че преговорите са в съвсем начална фаза, премиерът Борисов обяви южнокорейската инвестиция в акумулаторен завод за свършен факт. Съобщи също, че инвестицията ще е за 1,5 млрд. евро, колкото ще струва и заводът на „Фолксваген“. „И без Фолксваген си направихме голяма реклама“, рече той. Това, значи била целта, да рекламираме нещо, дето го няма. Ликуй, народе!


Докато някои плачат за „швайнес“, тоест за прасетата, които са били, или ще бъдат избити, премиерът мисли за „ваген“, тоест за прословутата немска „народна кола“ или „Фолксваген“. Но, докато немските автомобилостроители търсят страна, в която няма да проверяват фалшивите им данни за изпусканите от колите вредни газове, българите блокират пътища и кръстопътища, за да спрат безумното изтребление на своите грухчовци. В най-добрия случай, не искат да правят

Коледа посред лято,

пък на Нова година да тримирят. Обаче директивата на ЕК е безпощадна и правителството на Бойко Борисов я изпълнява точ в точ, срещу мижавите няколко милиона евро компенсации, които Брюксел му обещава. Как иначе ще отвлече общественото внимание от факта, че е проспало сума ти време, през което можеше да предотврати или сведе до минимум заразата от африканска чума, вместо да „лекува“ последиците от нея, избивайки едновременно здрави и болни, диви и питомни свине. Смяната на министъра на земеделието Румен Порожанов с бившия министър Десислава Танева, която беше излязла в отпуск по майчинство, а после оглави парламентарната комисия по земеделие, не промени нищо. Защото „калинките“ в министерството, ДФ „Земеделие“, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и др. останаха непокътнати. Само дето народът прекръсти БАБХ на „Баба Х“. Остана на поста си и скандалният шеф на БАБХ д-р Дамян Илиев. Чак след като по вина на тази агенция бяха унищожени стотици хиляди овце, кози и прасета, Прокуратурата се зае да разследва своеобразната държавна ОПГ, раздала милиони за мобилни инсинератори за унищожаване на животински отпадъци, вместо да възстанови или подпомогне държавните екарисажи. С такива кадри-толкова!

А какво направи през това

чумаво чернобилско време

нашият пръв държавен и партиен ръководител Бойко Борисов? Отбиваше критиките на опозицията и търсеше на кого да стовари вината за собствения си управленски провал. Намери виновник в лицето на румънските туристи, които си носели храна, ядели и хвърляли, а пък ние „чистим ли чистим“. В Румъния квалифицираха тези обвинения като глупави, а хотелиерите и концесионерите по българското Черноморие изтръпнаха, че това ще отблъсне румънските туристи, които заедно с украинците и руснаците, са най-масовите клиенти на българския туризъм.

Паралелно със „свинския Чернобил“, който се превърна в катастрофа за свиневъдите, обявили за свой кръстник Бойко Борисов през февруари 2013 г. Специализираната прокуратура започна да „изпуска“ данни от разследването на „ТАД Груп“ и по-точно на нейния шеф Иван Тодоров, на търговския й директор Георги Янков и на хакера Кристиян Бойков, осъществил незаконното проникване в информационните масиви на НАП и пускането в Интернет на личните данни на над 5 млн. български граждани. С едничката цел да бъде свалено „най-успешното“ правителство и да се промени геостратегическата и цивилизационна ориентация на България. Шефът на Специализираната прокуратура, той и единствен кандидат за главен прокурор, Иван Гешев, оправда „изпускането“ с това, че доскоро по медиите говорела само едната страна – „ТАД Груп“ и нейните адвокати. Прокуратурата нямало да мълчи, защото не била виновна за нищо.

Нищо ново пад слънцето.

Поучени от опита с предишните визити на Борисов в Ашхабад, Доха и Рияд, ние запазваме своя здравословен скептицизъм и към последната визита на „Булгарбаши“ и компания в Туркменистан. Нищо че преди да са се върнали в страната нашите политически туристи ни засипаха с добри новини: за туркменски природен газ, за икономическо сътрудничество, за южнокорейски инвестиции в България и така нататък. Оставаме нащрек, понеже знаем, че обещанията на управляващите се правят с предизборна цел и често пъти нямат нищо общо с практическите резултати от тяхната реализация. Какъв туркменски газ, какъв газов хъб „Балкан“, когато „Газпром“ е изкупил синьото гориво от туркменистанските находища край Каспийско море? Следователно този газ може да дойде до България само по руските газопроводи през Украйна или по „Турски поток“. Миналия понеделник, на 12 август, Борисов трябваше да разговаря с руския си колега Дмитрий Медведев за възможността по руските тръбопроводи и през „Турски поток“ да се транзитира туркменски газ до газовия хъб „Балкан“. Медведев си записа и каза „Ще видим“. Трябва да напомним все пак, че Турция не просто транзитира газ, а го продава като свой с печалба и няма да направи подарък на България заради приятелството между Ердоган и Борисов. Тогава каква е файдата от визитата на Бойко Борисов и неговите четирима министри (на регионалното развитие и благоустройството, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на икономиката и на енергетиката) в Туркменистан? Те просто си прекараха приятно в националната туристическа база „Аваза“, недалеч от град Туркменбаши и толкова. Или, както писа вестник „Сега“ (12.08.2019), „Булгарбаши“ акостира в Туркменбаши“. Участието на българските туристи в Международния икономически форум беше символично, понеже на него се обсъждаха въпроси на икономическото развитие и сътрудничеството в Каспийския регион, а не на Балканите или в Европа. Единственото балканско явление е фактът, че Борисов бяга от България, като от чумава овца или свиня. Защото борбата с чумата, провеждана по метода на поголовната евтаназия, не носи слава и висок предизборен рейтинг. Напротив, трупа негативи за управляващите „Граждани за европейско развитие на България“ и техните присъдружни „обединени патриоти“. Кое е европейското в ликвидирането на цял животновъден отрасъл? Кое е „патриотичното“ в безропотното ни подчиняване на капризите на брюкселските бюрократи срещу мизерни подаяния от 3 млн. евро за „справяне“ с чумата по свинете? Евтаназията на стотици хиляди прасета „справяне“ с чумната епидемия ли е?

По време на

„османското присъствие“,

когато в Истанбул пламнела епидемия от чума, султаните оставяли дворци и хареми и се спасявали в места, където болестта още не се е промъкнала. В книгата си „История на Османската държава“, австрийският дипломат и историк Йозеф Хамер пише, че на 30 юни 1456 г., три години след завоюването на Константинопол, султан Мехмед Втори Фатих или Завоевателят, обявил война на принца на остров Хиос. Тогава на остров Лимнос починал принцът на Митилини Дория Гателузио и историкът Дукас, който имал висок ранг в двореца на Митилини, отишъл в Истанбул да плати на султана годишните данъци на островите Митилини и Лимнос, възлизащи на 3000 и съответно 2500 дуката към началото на 1455 г. Дошъл с определените му 2000 златни дуката и принцът на остров Имвроз. След това Дукас се върнал на Митилини за да вземе и заведе при падишаха младия принц – големият син на Дория. Не намерил  султана в столицата и този факт Хамер обяснява така: „Заради чумата, която по това време отвори пътя на смъртта в Истанбул и областите отвъд Балкана, падишахът често сменяше жилището си. Дукас потърси падишаха в Одрин, София и Филибе (Пловдив). Накрая имаше честта да го намери на един планински връх в прохода Излади (Златишкия проход – б.пр.), където бе развърнал лагера си. След като принцът на Митилини даде подаръци на великия везир Махмуд паша и на везира Ахмед паша, беше приет в палатката на падишаха. Фатих оказа гостоприемство на принца и му позволи да му целуне ръката, но на следващия ден нещата се бяха променили. От името на падишаха везирите искаха той да изостави о-в Тасос и да изплати в двоен размер данъка, който се плащаше до тогава. Дукас се опита да обясни, че събирането на толкова пари е трудно до степен на невъзможно и накрая се сметна за уместно данъкът да се увеличи с до 1/3. Преди завръщането им, на принца бе облечен обшит със сърма кафтан, а на Дукас и останалите от свитата – копринени кафтани“.

Днес някой душманин на етническия мир би нарекъл това рекет, но млъкни сърце! Пари се печелят, важното е, че османското робство е било само една метафора, както твърди социалният антрополог Харалан Александров. Освен данъка, на принца на Митилини било възложено да пази средиземноморските острови и части от анадолския бряг, както и да отговаря за османските пленници, които щели да се вземат от там. На турски пленник и роб се произнасят с една дума: есир. А робството е есарет…

И Бойко Борисов, като един „демократично избран падишах“, редува посещение след посещение в чужбина, колкото може по-далеч от чумавата си държава, на която божем е премиер. Но, докато той правеше мухабет с президента на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов, чието име едва ли може да произнесе без запъване, ние си спомнихме, че той беше личният зъболекар на предишния пожизнен президент на Туркменистан, Сапармурад Ниязов, наречен „Туркменбаши“, тоест „Бащицата на туркмените“. После Гурбангули Бердивухамедов наследи поста пожизнен президент и минава за новия „Туркменбаши“. Точно когато двамата „башии“ обсъждаха двустранните и международните отношения, министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу получи най-високото държавно отличие на Япония – „Знакът на изгряващото слънце“ с лента, закичен му от самия японски император Нарухито. Къде е Гурбангули, къде е Нарухито?!

Наскоро, когато президентът на САЩ чул името на своя украински колега Володимир Зеленский, запитал: „Кой беше този?“ Тръмп обаче няма да забрави името на Реджеп Тайип Ердоган, който без да му иска позволение купи руски зенитно ракетни комплекси С-400 и не изглежда притеснен от това, че САЩ изключиха Турция от програмата за изтребителите от пето поколение F-35. Докато правителството на Бойко Борисов си купи като котка в чувал още непроизведените 8 броя изтребители F-16 Block 70, предплащайки ги авансово. Държавният департамент благодари на Борисов, но никак не сме убедени, че Тръмп е запомнил неговото име. И не само неговото.

Междувременно, докато в „Аваза“ обсъждаха регионалното икономическо, енергийно, технологично, транспортно и друго сътрудничество и глобалната роля на Каспийската икономика, Турция и САЩ преговаряха относно формирането на зона за сигурност в Северна Сирия. Но, въпреки взаимните уверения в добронамереност, постигнаха съгласие само за създаването на Общ оперативен център, който да се базира в Турция. В турските медии, проправителствени или опозиционни спрямо управлението, като вестниците „Миллиет“, „Джумхуриет“ и „Йеничагъ“, преобладават оценките, че Турция е била измамена за пореден път. Понеже САЩ нямали намерение да оттеглят подкрепата си за така наречените Сирийски демократични сили, гръбнакът на които са въоръжените отряди на PYD/YPG/PKK (Партия на демократичния съюз/Формирования за защита на населението/Кюрдска работническа партия). Остава нерешен и проблемът с петте милиона (заедно с нерегистрираните, б.а.) сирийски бежанци на турска територия, които само в Истанбул са към 500 000 души. Валийството на мегаполиса е решило тези от сирийците, които са регистрирани в други градове, да бъдат върнати там. Що се отнася до тяхната интеграция в турското общество, доклад за миграцията, изготвен от Партията на националистическото действие на Девлет Бахчели, твърди, че тази интеграция ще отнеме поне 100 години. Като алтернативи за трайно решение на въпроса със сирийците докладът изброява: доброволното им завръщане, интеграцията и презаселването им. Понеже интеграцията е много бавен процес, а заселването им в Турция ще промени демографската картина, най-вероятно Анкара ще настоява за връщането им там, откъдето са дошли. Лично президентът Ердоган обяви, че Турция се оттегля от споразумението за реадмисия с ЕС, понеже Евросъюзът не е отпуснал и 1/3 от обещаните 6 млрд.евро за сирийските бежанци в Турция. Той говори за „коридор на мира“, имайки предвид една зона с дълбочина 30 км., контролирана от Турските въоръжени сили, докато САЩ се пазарят за много по-тясна ивица. Според една публикация във вестник „Джумхуриет“ (10.08.2019): „Ако целта на зоната за сигурност, която ще се формира в Сирия, е само да възпрепятства мигрантския поток, голяма е вероятността тези места да се превърнат в един голям концлагер. И това ще отвори пътя на хуманитарна криза, виновна за която ще бъде и Турция… Има три неясни точки и едната е, дали Турция може да пази „зоната за сигурност“, която за САЩ е нещо съвсем друго. Решението: сътрудничество със Сирия“.


Следователно, опасността от нова бежанска и мигрантска криза остава. А ако зоната за сигурност на сирийско-турската граница се превърне в концентрационен лагер, трябва да чакаме и хуманитарна криза. След африканската чума по свинете и Западнонилската треска по хората, само това оставаше!