СЪЗИДАТЕЛЯТ, СТРОИТЕЛЯТ, СВИДЕТЕЛЯТ…

Инж. Кирил МОМЧИЛОВ
Печат

ИВАН ГЕОРГИЕВ ПЕХЛИВАНОВ е роден на 26 юни 1926 г. в село Воден, Ямболско. Живя 93 години и си отиде от този свят огорчеи до дъното на душата си от разрухата, която връхлетя България през последните тридесет години. Постоянните читатели на „Нова Зора” навярно си спомнят публикациите му по нашите страници. Аз съм си запазил броя от 15 септември 1998 г., където от първа на трета страница под заглавието „СТРАТЕГИЯ НА РАЗРУХАТА” инж. Пехливанов писа: „През наивните сини и червени мечти за промяна, през политическите пристрастия, през привидния и реален хаос, отдавна вече прозират международни сили, интереси и цели, вътрешните групи, техническите ходове, методите за действия, пропагандните и дезинформационни средства. Просветна генералната цел – в началните десетилетия на 21-ви век светът да бъде прекроен...

Мястото на България в тази конструкция също е определено: да се превърне в държава от колониално-компрадорски тип...”

Правдиво ли е написаното и казаното от инж. Пехливанов?

Журналистическите ми задължения през годините и десетилетията често ме срещаха с Иван Пехливанов. Не му е тук мястото да описвам какво сме си говорили. За своята 90-та годишнина инж. Пехливанов предложи на читателите своя мемоар „Свидетел на историята”. Тази книга е своеобразен летопис на многолетния му труд като проектант, конструктор и стопански деец. За нея редакторът й проф. Чавдар Добрев между другото пише: „Понеже в книгата липсват общи фрази и декларационни упражнения, ние се убеждаваме с каква всеотдайност един делови и високо подготвен специалист е участвал в многостранната дейност за промяна на човешкото битие: от най-грандиозните строежи до създаването на обикновена занаятчийска работилница за поправка на обувки... Авторът показва придвижването на България по възходящата линия на цивилизационния прогрес и в същото време – с безкомпромисност на морален реалист – подчертава недъзите на господстващата социалистическа система, в която започват да властват субективният фактор, ограничени умове, самозабравили се водачи на нацията.”

А в енциклопедичния сборник „2000 новатори на България” (1987) за инж. Иван Пехливанов пише, че „има съществен принос за ускоряване на научно-техническия прогрес и стимулиране на творческата инициатива на новаторите чрез активно участие в разработване и реализиране на държавната политика на НРБ по изграждане на малки наукоемки предприятия на основата на български изобретения и технологии”. Съобщавам тази оценка, защото инж. Пехливанов бе пословично скромен и свенлив. Трудовият му път започва в „Машелектропроект”. Първата му конструкция е водна турбина с голяма мощност, чийто проект бил отличен от специална комисия с председател проф. Цветан Лазаров, автор на самолетите ЛАЗ. След нея, през годините ще създаде сам или с колективи от изобретатели, над 80 вентилатори.

Като стопански и обществен ръководител работи под крилото на академиците Ангел Балевски и Георги Близнаков, на член-кореспондентите Иван Попов и Иван Димов, на професорите Кирил Димов и Любомир Калев... За всеки един от тях сочи приноса им като изобретатели и организатори на науката. Сам инж. Пехливанов не се колебае да приеме поканата на акад. Балевски да стане генерален директор на Научно-производственото обединение „Технология на металите” към БАН - една управленска форма, която обединяваше науката и производството в единна система.

Нека се знае, че инж. Иван Пехливанов бе един от инициаторите на Индустриалната стопанска асоциация, известна като БИСА – доброволна, недържавна, обществена асоциация за представяне и защита на стопанските субекти. Учредителното й събрание (състояло се през април 1980 г.), е открито и ръководено от член-кор. проф. Иван Попов, председател на Научно-техническите съюзи, доайен на българските индустриалци. Като ръководител на асоциацията Иван Пехливанов си спомня, че БИСА се утвърждавала трудно при господстващата държавна иерархична стопанска система. Цитира положителните оценки на проф. Робърт Дж. Макинтайър от САЩ и на „Файненшъл таймс”. Дава примери от работата си през годините: БИСА съдействаше за създаване на десетки малки и средни предприятия, на стопански сдружения, за внедряване на нови технологии... По идея на американски информационни източници със съдействието на БИСА за изграждането им бяха създадени научни паркове във ВУЗ-те и в БАН. Програмата на Техническия университет в София включваше близо двадесет предприятия, за тази цел към 1987 г. бе изградено специално хале; БАН създаде към самостоятелните институти научно-производствени предприятия; начало на Научни паркове сложиха ВМЕИ – Варна и Висшия химико-технологически институт в София.

Инженерът, държавният и стопанският деец Иван Пехливанов през 1978 г. бе удостоен със званието „Заслужил деятел на техниката”, носител е на ордена „Георги Димитров” (1986) и други отличия.

В мемоара му „Свидетел на историята” четем, че сгради за общ научен парк били построени върху терен отреден от Столичния общински съвет на бул. „Драган Цанков” и се питаме днес: докога халетата ще се ползват като частни складове?