УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ КАТО СВЕТОГЛЕД И ЦИВИЛИЗАЦИОННА ПАРАДИГМА

Зора
Печат

На 21 юни, препълнената зала 305 в РКИЦ събра видни представители на науката,  преподаватели във ВУЗ и познати имена на българската публицистика. Освен поканени имаше и много присъстващи, привлечени от амбициозното заглавие на новата книга на българския учен проф. Орлин Загоров „Въведение във философията на устойчивото развитие”. Издателят и редакторът на книгата г-жа Станка Шопова представи този труд като първи проект на все още липсващата в Европа философска интерпретация на идеята за устойчивото развитие и обяви, че това е труд с дълбоки философски прозрения за „нашето общо бъдеще”, както тя бе дефинирана в приетата от участниците в международната конференция за околната среда и развитието, организирана от ООН за околната среда и визия за бъдещето на човечеството. Рецензентът на книгата и авторът на предговора към нея доц. доктор Михаил Малеев разкри дълбокия смисъл на авторовите послания, предадени по достъпен начин от него. Той посочи, че не познава подобен проект в съвременната книжнина, макар от десетилетия да следи развитието на идеята за устойчиво развитие. Доц. д-р Малеев обърна внимание, че читателя на книгата на проф. Загоров, преди да пристъпи към нейното прочитане, непременно трябва да се запознае поне с няколкото предишни фундаментални разработки, в които авторът поставя редица аспекти на устойчивото развитие. Въпреки невероятно достъпното изложение на толкова сложни аспекти и смисъл на главните внушения по темата, за да бъдат те разбрани, е нужно да се прочетат някои заглавия, публикувани преди това.  Доц. Малеев разказа за своите първи впечатления от завидното умение на проф. Загоров да прониква в дълбочината на изнесените в публичното пространство интерпретации на една от най- светлите идеи в духовната еволюция на човечеството от древността до наши дни. Тя увери всеки бъдещ читател, че ще открие в тези идеи съдбовния исторически драматизъм на постоянния сблъсък на два светогледа, на два подхода към тях. Това са противостоящите духовно-идеологически позиции – от една страна шепа хора успяват да манипулират милиони потиснати, онеправдани и подложени на експлоатация и унижения хора, и от друга – неспособността на част от духовните водачи и политически лидери, натоварени от съдбата да поддържат будна съвестта на разума на своето време.

Авторът на представената книга нарича това най-големия парадокс на духовната еволюция на човешкия род, подчерта доц. Малеев. Той завърши своето слово с признанието, че се гордее дръзновения творчески опит на един български учен, който предлага на света и на идните поколения, като незаобиколимо завоевание, най-добрата философска защита на визията за бъдещето. И добави, че когато слушал българския президент Румен Радев, който пред световния форум в Петербург, преди няколко дни, направи задълбочен анализ на богатото съдържание и хуманистичния потенциал на идеята за устойчиво развитие, се почувствал горд като българин. Това негово заключение се повтаря и в следващите изказвания.

В заключителното обръщение към високо компетентната аудитория авторът на новия философски проект проф. Орлин Загоров обърна внимание на факта, че същността на устойчивото развитие  досега се свеждаше до екология, икономика, социална политика и неминуемия апокалипсис, резултат от неразумното използване на природните ресурси и постиженията на научно-техническия прогрес, както и престъпно разграбване на сътвореното от поколенията материално и духовно богатство в интерес на едно малцинство, съсредоточило в ръцете си 80% от световното богатство. Главните усилия на това малцинство винаги са били насочени към  манипулация и деморализация на част от обществото, за да попречат тези светли идеи да се превърнат в съвест на разума като теоретично самосъзнание на времето, а философията - в наука и светоглед. Това е начин, подчерта проф. Загоров, човешкият разум да се обявява за главен фактор за гибелта и безсмъртието на културата и свързаната с нея цивилизация. Същността на тази нова постановка той вижда в хармоничното единство на културата и цивилизацията като две страни на смисъла на човешкото битие, което от своя страна определя неговата мисия тук, на Земята. Философията се превръща в наука, обобщава той, когато придобива характер на теоретично самосъзнание на епохата. Тогава тя се издига до степен на светоглед, превръщайки се в цивилизационна парадигма. По силата на тази традиция към края на 20 век идеята за устойчивото развитие придобива характер на светогледна матрица, върху която се формира ново планетарно мислене, нова глобална етика. От своя страна това предполага радикална промяна  на отношението към природата, а смисълът на живота се свързва с нова визия за бъдещето, което всяко поколение мечтае да завещае на идните поколения.

В дискусията активно се включиха проф. Пенчо Пенчев и други специалисти. Участниците изразиха убедеността, че философията на устойчивото развитие може и трябва да стане основа за управленчески стратегии.

От  името на Посолството на Русия в България приветствени думи произнесе г-н Алексей Новоселов – съветник по въпросите на културата. Авторът на книгата проф. Орлин Загоров изказа своите виждания и мисли за устойчивото развитие и нарастващото значение на изучаването и спазването на законите които диктува то.

Всички присъстващи получиха като подарък от издателя екземпляр от книгата, а много от тях успяха да се сдобият и с автограф и послание от автора.

В някои от следващите броеве «Нова Зора» ще помести отзиви и мнения за формирането и съзряването на основните идеи в книгата на своя уважаван автор проф. Орлин Загоров «Въведение във философията на устойчивото развитие» - книга вдъхновяваща със смелия си подход да се търси изход от глобалните процеси водещи човечеството към неминуем апокалипсис.