ЕДНА ПЕЧАЛНА СТРАНИЦА

Милен КУМАНОВ
Печат

140 години дипломатически отношения между България и Русия


Русия и  България по време на  Първата световна война 1914-1918 г.  от двете страни на барикадата


Извършеният през юни 1914 г.  в Сараево атентат срещу Австро-Унгария престолонаследник Франц – Фериданд  предизвиква Двойната монархия да обяви вйна на Сърбия, тъй като империята смята, че извършителите на акта са лица, действали под диктовката на управляващите в Белград. Имайки самочувствието на велика сила Дунавската империя твърдо вярва  че от военна гледна точка малката сръбска държава няма да представлява никакъв проблем за нея С очаквания й разгром управляващите във Виена се надяваха да укрепят още повече своето влияние на Балканския полуостров след извършената. анексия на Босна и Херцеговина ( 1908 г.) и удара  срещу Русия в същия регион , нанесен й с ликвидирането на Балканския съюз след злополучната за нея Междусъюзническа война от 1913 г.


Събитиятата обаче които последват след започналия военен кофликт съвсем не се развиват според предвижданията на австро-унгарската дипломация.  Защото след извършеното въоръжено нападение над Сърбия, в защитата на последната се намесва незабавно Русия. Това презизвиква намесата на Германия като съюзник на Двойната монархия. Като съюзици на Русия по линия на Антантата, на страната й   застават Франция и Великобриятания. Така само за броени дни войната от локален военен конфликт между две съседни държави се превръща в Европейска.

В София внимателно наблюдават последвалите събития.  Тогавашното правителство, възглавено от д-р Васил Радославов, побързва да обяви, че то ще остане неутрално. Поради причината, че страната  не била излекувала още раните си, нанесени й с поражението й в Междусъюзническата война от 1913 г.

Това което най-много изненадва българската общественост е , че България, която след Междусъюзническата вйна е оставена на произвола на съдбата, извъднъж привлича  вниманието и на двете вовюващи групировки. Коя бе причината за това? Преди всичко непосредственото й съседство със Сърбия. След като австро-унгарския демарш срещу западната ни съседка получава  неочакван отпор от сръбска войска и имаше реална възможност Двойната монархия дори да бъде победена,интересът към България особено от страна на Дунавската монархия и Германия става още по-голям.

Въпреки прокламираният в първите дни на войната неутралитет от българска страна, управляващите в София възприемат благосклонно отношение   към Австро-Унгария и Германия.. Това проличава в даденото им съгласие за пропускане през територията на страната ни австро-унгарско и германско въоръжение за   Османската империя.

Към  привличане на България предприемат незабавни действия и държавитге от Антантата (Тройното съглашение).  Чрез така наречената Деклозиерова афера от от френска страна у предприет опит за изкупуване на земеделската продукция на България. Поради взетите незаблвани контрамерки от радослависткото правителство  този опит е провален. Самият Деклозиер е арестуван и прогонен вън от пределите на страната. Българските участници в а ферата са заловени и изправени пред съда Сред задържаните са някои от виднитне дейци на БЗНС като д-р Райко Даскалов и др., които се хвърлени  с различен срок присъди в затвора.

След ликвидирането на  Деклозиеровата афера, Антантата не престава да търси други пътища    за привличане на България на своя страна. От страна на Трйния съюз също не стоят със скръстени ръце. Правителството на д-р В. Радославов почти ежедневно  е ухажвано от дипломатическите представители на двете воюващи групировки. Правят се различни примамвили предложения на България. От страна на Съглашението се обещават да й бъдат предоставени всички територии  на запад от линията Мидия-Енос които бяха предвидени в Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г.. Австро-Унгария и Германия обещаваха предоставянето на всички територии в Македония, за които България претендираше в своите договори със Сърбия и Гърция при дипломатическата подготовка на Балканската война.

Правителството на д-р В. Радославов обаче имаше крещяща нужда от външен заем, чрез който да укрепи фенансовото си  положение разстроено от участието на страната в двете балкански войни. На тази нужда първо откликна Тройния съюз, който още през лятото на 1914 г. отпусна на България известния 500-милионен  заем, чрез банката „Дисконто-Гезелшафт“. По този начин управляващите в София бяха здраво привързани към страната на Австро-Унгария и Германия.

Битката за привличане на България във военния конфликт продължи с неотслабваща сила и през следащите месеци, тъй като огромната част от българското общество се обявява  против предоставения от Австгро.Унгария и Германия заем. То продължаваше да настоява България да запази своя неутралитет, а ако това поради едни или други причини се окаже невъзможно, тогава да се премине на страната на Антантата. Главният аргумент за тази позиция бе, че на страната на Съглашението воюваше нашата Освободителка – Русия. Видни български военни дейци, сред които генерал Радко Димитриев, герой от Балканската война, напускат  своите високи постове и преминават в състава на руската армия.

Съдбата на страната обаче е в ръцете на управляаващото радославистко правителство, което в своите външнополитически  действия се ръководеше от монарха. За последния нямаше никаква дилема за външнополитическата ориентация на България , която не можеше да бъде друга, освен към  Австро-Унгария и Германия. Кобургът не е смутен ни най-малко от факта, че пролетта на 1915 г. последните са напуснати от своя съюзник Италия, която премина на страната на Антнантата. Обстотелството, че през есента на 1914 г. на страната на Тройния съюз змастава Османската империя,   не променя в положителен аспект особено много съотношението на силите, тъй като в подкрепа на Антантата се обявяват голям брой други държави.

Развръзката на събитиятата настъпва  през август 1915 г., България от една страна  и Австро-Унгария и Германия – от друга подписват конкретни военни конвенции и договори. През втората половина на септември последва обявяването на общга мобилизация на въоръжените сили на България, На 1 октомври (стар стил) 1915 г.  излиза царският манифест, с който се обявява война на Сърбия. От този момент насетне България и Русия се оказават от двете страни на барикадата, което довежда и до открити военни действия между тях в Добруджа. Това е най-ниската точка на падение в дипломатическите отношения между двете страни от края на Освободителната война до този момент. От това разделение нямат полза нито едната, нито другата страна.  Поради преждевременното й излизане от световата война (ноември,нов стил 1917 г.) Русия е отстранена от ллагера на победителите, а България, поради стекли се редица причини, е принудена първа да капитулира пред Съглашението с всички произтичащи вт това последствия, които по своите размери надвишават мнотгократно тези от поражението й в Междусъюзническата война от 1913 г.

Главните виновници за въвличането на България в Първата световна война – цар Фердинанд и д-р В. Радославов бързат да се скрият в Германия.  Последиците от новата нацонална катакстрофа лягат върху плещите на българския народ.