ЗЛАТНАТА ЗМИЯ НА ГЛОБАЛНИЯ КАПИТАЛ И НЕЙНИТЕ ЛОВНИ ПОЛЕТА

Доц. д-р Петър ГОЛИЙСКИ
Печат

От Константинопол до Ню Йорк и Пекин

 

Продължение от бр. 24

Петър Голийски е роден на 4 август 1976 г. в град Троян. Завършил е езикова гимназия в Ловеч през 1995 г. През 2000 г. завършва арменска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През април 2005 г. защитава докторска дисертация на тема Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през средновековието. Води учебни занятия като главен асистент в секция "Арменска филология" в катедра "Класически Изток" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". научните му интереси са в областта на историята и митологията на дунавските и волжките българи преди приемането на християнството, респективно на исляма, както и в областта на историята и културата на народите от района на Кавказ и Средна Азия. Автор е на книгите Зиези, от който са българите. Предхристиянска религия и митология и Българите в Кавказ и Армения (II-X век) и Българи и Арменци заедно през вековете. Автор е на публикации в сборници и периодични издания.

 

Изтикването на генуезците от източната търговия ги насочва към Западното средиземноморие и Магреба. Едновременно с това в републиката се развива един процес, забелязан преди десетилетия от Фернан Бродел и доразвит като закономерен модел от починалия преди няколко години Джовани Ариги, професор по социология и политикономика в университета „Джон Хопкинс“. Според този модел когато една мощна икономика по една или друга причина се отказва или е принудена да се откаже от активна търговия и производство, натрупаните капитали се пренасочват в сферата на финансовите и банкови услуги и дейности, тоест търговско-индустриалната икономика се трансформира във финансова. Генуа първа тръгва по този път на развитие към началото на XV век, но моделът се повтаря с удивителна системност при по-късните „светове-икономики“ на Холандия, Великобритания и САЩ и дори в Япония и Франция на Третата република.

Поела веднъж по такъв път, изтиканата от Изтока Генуа насочва капиталите си към Пиринейския полуостров, където се сблъсква с каталонците, опериращи на пазарите на Кастилия и Арагон. Каталонските финансисти са изтикани от генуезките, които се установяват в ключови търговски центрове като Кордова, Севиля и Кадис и поемат контрола върху испанската търговия. През XVI век генуезците вече са банкерите на Испанската монархия и по такъв начин, внедрявайки се в нейната икономика, изграждат симбиозни отношения, донякъде наподобяващи тези на гостоприемник и вирус. От една страна заемите на генуезките банкери вливат системно свежа кръв в Испанската империя и й позволяват през XVI век да провежда мащабна експанзионистична политика в Европа и отвъд океаните, а от друга страна военната и държавна мощ на Испания служат на генуезките капитали като защитна крепост и като инструмент за усвояване и завладяване на нови пазари. Ако през XV–XVI век венецианците установяват самостоятелно контрол върху среброто на Германия, по това време, използвайки обаче мощта на испанската държава, генуезците извършват същото по отношение на доставките на транссахарското злато и на доставките на сребро от американските колонии на Испания. В резултат Антверпен, по онова време испанска територия заедно с цяла днешна Белгия и Холандия, възниква алтернативен пазар на сребро, внасяно с генуезко посредничество от Америка. А когато Португалия и нейната колониална империя е присъединена към Испания през 1580 г., португалският внос на стоки от Индия и Източна Африка се премества в Севиля, чието пристанище от век било под генуезки контрол. Всички тези процеси довеждат до изграждането на истински генуезки финансов империализъм, доминирал Европа в през XVI век. Пак по същото време, около 1560 г., генуезкият капитал се оттегля бързо от финансирането на търговията и се ориентира единствено към едромащабни финансови операции.

Капиталът тръгва на север

През XVI век в Северозападна Европа възниква ново съсредоточие на капиталова мощ – град Антверпен, който към средата на същото столетие вече е най-голямото пристанище на Стария континент. Богатството и търговската ориентираност на Фландрия и Холандия не възникват на голо поле, а са плод на вековно развитие и на благоприятно географско разположение. Още през VIII–IX век земите на бъдещите Фландрия и Холандия са базата на операциите на фризийските търговци в Северно и Балтийско море. Пак през Средновековието Антверпен, Брюге и Амстердам са терминалът на търговията с ориенталски стоки от Леванта през Италия и Рейнските земи в посока Англия и обратно. През XIV–XVI век Холандия и Фландрия са крайната южна точка, до която стигат корабите на Ханзата, господстващи в балтийската търговия. Едновременно с това Холандия и Фландрия са крайната северна точка, до която стигат италианските търговски кораби и по този начин зоната на Антверпен-Амстердам играела роля на разтоварителница и склад на средиземноморските стоки в посока север и на северните и балтийските стоки в посока юг.

Издигането на Антверпен като първостепенен търговски и финансов център на Европа през XVI век е пряко свързан с четири ключови фактора. Първият са генуезките капиталовложения и доставките на американско сребро под испански флаг, но под генуезки контрол, които били обръщани в монетния двор в Антверпен в златни монети, предназначени за изплащане на испанските войски. Вторият е пренасочването към Антверпен на португалските товари с черен пипер от Индия и на вноса на захар. Третият е миграцията на значителен брой евреи, прогонени от Испания и Португалия, които заедно с големи капитали прехвърлят във Фландрия и Холандия и отдавна изградената си международна търговска мрежа, стигаща до Леванта и Индия. Последният, но не на последно място фактор, е текстилната промишленост, базирана на вносната английска вълна, обработвана и боядисвана и след това реекспортирана под формата на платове. Съчетанието на тези четири ключови фактора довежда до непрестанния икономически възход на зоната Антверпен-Амстердам през целия XVI век.

Втората половина на столетието бележи упадъка на Антверпен. Банкрутът на Испания през 1557 г. нанася жесток удар на генуезките банкери, които били вложили огромни суми в испански заеми и това се отразява на доставките на сребро от Америка. Когато през 1568 г. избухва войната за независимост на Холандия от Испания, известна още като Осемдесетгодишната война (1568–1648 г.), търговията на Атверпен с Испания е прекъсната. Още по-силен удар на града е нанесен през 1576 г. когато испанските войски го разграбват варварски. През 1585 г. Антверпен е отново плячкосан и голям брой от най-състоятелните му граждани бягат към Амстердам, занасяйки капитали, контакти и умения, които спомагат той да измести Антверпен като търговски и финансов център, така както към 1500 г. Антверпен бил изместил Брюге след затлачването с наноси на плавателния му канал.

Продължилата десетилетия война за независимост от Испания вместо да омаломощи северните Обединени провинции (Холандия) изиграва ролята на трамплин за бурно търговско, финансово и икономическо развитие. През 1598 г. е основана Морската застрахователна камара, през 1602 г. – Амстердамската фондова борса, а през 1609 г. – Амстердамската банка (Wisselbank), предшественик на модерните централни банки и създадена по образец на отворилата през 1587 г. врати държавна банка на Венеция Banco della Piazza di Rialto.

Между 1537 и 1547 г. обемът на превозите, осъществени с холандски кораби, нараства 10 пъти, а към 1550 г. холандският търговски флот е най-големият в Европа и оперира между Балтийско море и Леванта. През 1588 г. броят на холандските търговски кораби достига 2000, а последното десетилетие на века е ознаменувано от началото на масирана холандска търговска и колониална експанзия по целия свят: през 1600 г. холандците стигат до Япония, през 1605 г. е основана първата холандска колония в Индонезия, а година по-късно е поставено началото на холандската търговия с роби. През 1619 г. е основана Батавия, столицата на холандска Източна Индия (Индонезия), а пет години по-късно се ражда Нови Амстердам, бъдещият Ню Йорк. Към 1634 г. холандците слагат (временно) ръка на голяма част от португалските владения в Бразилия. През 1641 г. завземат Малака и заварят пътищата към Индийския океан от изток, а в 1652 г. полагат основите на бъдещия Кейптаун на южния край на Африка, затваряйки океана от запад и превръщайки го едва ли не в холандско езеро.

Но огромната холандска търговска и икономическа експанзия личи най-добре от знаково събитие като създаването на Холандската източноиндийска компания(Vereenigde Oost-Indische Compagnie, съкратено VOC) през 1602 г. Компанията получава харта от холандската държава, осигуряваща й монопол върху търговията източно от нос Добра Надежда. Към 1669 г. VOC е най-богатата и могъща частна компания, съществувала до ден днешен на планетата със стойност от около 7400 милиарда днешни долара, 10 пъти повече от тази на шампиона Apple. Компанията разполага със 150 търговски кораба, 40 военни кораба, частна армия от 10 000 войници, 50 000 служители и плаща на своите акционери годишен дивидент от 40%. Има право да сече собствени монети и да сключва международни договори.

Еволюцията и мащабите на VOC са брилянтен пример за това, че към средата на XVII век ядрото на глобалния капитал, заграбено първоначално през 1204 г. от Константинопол и многократно умножено в Италия, се е преместило на север в Холандия, където същото ядро, подобно змия, отново свлякло отеснялата си и пречеща на растежа му кожа. Ако през XIII–XV век Венеция и Генуа са били в състояние да ръководят, обслужват и експлоатират мащабите на средиземноморската икономика, явяваща се де факто световна за западния свят, от втората половина на XVI век за Европа световната икономика вече не е Средиземно море, а откритите морски пространства от Северна Америка и Бразилия до Леванта, Източна Африка, Индия, Индонезия и Япония. Контролът и търговската експлоатация на тези пространства вече не били по силите на италианските републики не само заради местоположението им в затвореното Средиземно море и заради старите галерни модели кораби, непригодни за океанско плаване. Генуа вече била преминала във фазата на банкеро-рентиерска икономика и нейните граждани нямали нито волята, нито мотивацията да браздят океаните в търсене на пазари и стоки. По същото време пък Венеция била изправена пред външнополитически проблеми, които не само я задушавали търговски, но и застрашавали самото й съществуване. Вместо средиземноморската Венеция европейското търговско първенство било спечелено от Северната Венеция – Амстердам, където изникнало новото плутократично общество на Европа.

God Save the King

През XVII век Холандия е на върха на хранителната пирамида на европейската икономика и финанси. Но още към 60-те години на столетието започва да става ясно, че мощта на Северната Венеция е разхвърляна прекалено тънко по земното кълбо подобно на малко късче масло, намазано върху много голяма филия. Скоро започват и неприятностите.

Войните с Англия лишават холандците от монопола им върху транспорта на английски стоки, който е поет от английски кораби. Между 1672 и 1678 г. г. агресивната Франция в съюз с Англия води яростна война против Холандия с цел да се освободи от задушаващата френските атлантически пристанища прегръдка на холандските търговци и флот, сложили ръка на почти целия износ и транспорт на стоки от тях. Французите за малко не унищожават Холандия като държава така както през 1509 г. за малко не унищожават духовната й майка – Венеция. Ударите, които континенталната велика сила Франция нанася на морската и крайбрежна велика сила Холандия разкриват, че нейната империя притежава същите конструктивни дефекти, каквито имали предишните търговски империи от нейния тип. Подобно на по-ранните Венеция и Португалия Холандия имала прекалено малко население, за да може да контролира значителни територии. Подобно на тях и в холандския случай метрополията била силно уязвима от удари от страна на мощни континентални военни държави като Франция и Испания. Холандската колониална империя, както и венецианската и португалската, била точкова, тоест представлявала поредица от крайбрежни укрепени търговски пунктове, factorij при холандците, feitoria при португалците и fondaco при венецианците и генуезците. Липсата на демографски потенциал обаче пречела на холандците, както и на венецианските и португалските им предшественици, да настъпват в дълбочина и затова империите им били по същината си търговски, а не наистина колониални. Холандия имала и още един голям проблем, който я отличавал от Португалия и дори от Венеция. Това било тоталното печалбарство на икономическите й класи в истински картагенски дух, което не признавало обществени и държавни интереси и нужди и което през 1694 г. изумило един френски съвременник, който отбелязал, че в момент, когато Франция изпитвала остър недостиг на зърно и глад, търговците на враждуващата с нея Холандия вместо да наложат пълно ембарго, внасяли във Франция чрез подставени лица жито. Впрочем на същите картини се били нагледали испанците век по-рано по време на холандската война за независимост. Тази маниакална воля за пари, но липса на национално чувство и воля за могъщество, обричала рано или късно холандския колос на катастрофа.

Проблемите, пред които било изправено малкото холандско късче масло, размазано върху голямата световна филия, били надушени първо от еврейските финансисти в Амстердам, които винаги имали най-точния нюх кога една икономика почва дефектира и къде в близко бъдеще ще се издигне нов свят-икономика. Затова още по време на английската гражданска война чрез своя емисар Манасех бен Израел и предоставени чрез него големи парични средства амстердамските еврейски финансисти успяват за издействат от Оливър Кромуел отмяната на 350-годишната забрана евреи да търгуват и да се заселват в Англия. Някое и друго десетилетие по-късно останалата част от глобалния капитал, намерил приют от Средиземноморието в Холандия, разбира, че малката страна на брега на Северно море вече е прекалено слаба за ракета-носител. Този капитал, успоредно с увеличаването на обемите на световната икономика и търговия, подобно на наедряла златна змия трябвало за пореден път да се отърве от отеснялата си кожа, за да може да продължи да расте. Новата ракета-носител, едновременно подобна на Холандия в стремежа към забогатяване, но и различна от нея, по-голяма и по-мотивирана, била Англия. Срещу 2 милиона души в Холандия в Англия имало 7 милиона, срещу интересуващия се само от печалби холандски елит стоял английският, който имал едновременно нюх към търговско предприемачество, но и национална гордост и воля за могъщество. Срещу холандското God Save the Coin („Боже, пази парите“) стояло английското God Save the King („Боже, пази краля“).

До God save the King

Ако за холандците епохата между XII и XVI век била време на кротко, еснафско и настървено трупане на богатство, за англичаните тя била белязана от кръстоносни походи, Ричард Лъвското сърце, победите над Франция по време на Стогодишната война, разгрома на испанската Армада, все събития, свързани с кръв, героизъм и национална гордост, които изградили у народа на Мъгливия Албион чувството, че винаги има нещо повече и отвъд звъна на златото.

През ноември 1688 г. начело на флот от 500 кораба и 21 000 войника холандският щадхолдер Вилем Оранжски дебаркира на брега на разбунтувалата се срещу крал Джеймс II Англия. Джеймс, който опитва да възстанови католицизма в страната, бяга във Франция и начело на обединената англо-холандска държава застават протестантските монарси Вилем под името Уилям III и съпругата му кралица Мери II, племенница на английския крал Чарлз II. Този преврат, известен в английската история като Славната революция, и управлението на Уилям III (1689–1702 г.) и наследилата го Ана (1702–1714 г.) тераформират английската икономика и полагат основите на бъдещата Британска империя. Вратите на Англия, приела името Великобритания след унията с Шотландия от 1707 г., са широко отворени за глобалния капитал от Холандия, търсещ своята нова ракета-носител или по-скоро нов самолетоносач. През 1694 г. е създадена Английската банка (Bank of England) от група едри частни банкери и тази институция придобила ролята не само на централна банка, но и на главен кредитор на държавата. Финансирането, идващо от банката, се оказва впоследствие ключов фактор за създаването на Британската империя.

След 1689 г. финансовите потоци от Холандия се насочват към Британия и редом с еврейската колония в Лондон възниква и силна холанска колония. Самият Амстердам преживява същата еволюция, сполетяла два века по-рано Италия, или по формулировката на Бродел,  „умножаването на банковите дейности в Амстердам представлява мутация и израждане на капитала; вярно, че неговата олигархия се затваря в себе си, оттегля се, както венецианската и генуезката, от активната търговия и се стреми да се превърне в общество от кредитори рентиери в търсене на всичко, което може да гарантира безметежни привилегии.“

След 1740 г., когато ядрото на глобалния капитал се било окончателно прехвърлило на Британските острови, Холандия вече безвъзвратно се свлича в руслото на спокойната банкерска икономика и моряците й, доколкото били останали такива, вече нямали волята и желанието да кръстостват океаните в търсене на печалби и рискове. През 1758 г. една трета от капиталите на Английската банка и на английската Източноиндийска компания са в ръцете на холандски инвеститори. През 1762 г. холандци държат четвърт от английския държавен дълг, радвайки се на спокойни доходи и оставяйки на британците с желязо и кръв да създават своята световна империя.

 

Следва