СОВИТЕ НЕ СА ТОВА, КОЕТО СА

Зора
Печат

Въпросът е какво правим оттук нататък?


Отминаха изборите за представители на България в Европейския парламент. ЦИК обяви имената на 17-те, които както ни агитираха в предизборната кампания, щели да защитават българските национални интереси в 748 членния Европейски парламент. Както се казва Бог с тях! И дано им помага. И дано ги подкрепя!

Само че, въпреки огромната шумотевица от радости, огорчения, триумфално огласени победи и загуби, които са всъщност победи, ама не колкото трябва; въпреки оставки, крамоли, закани и долни страсти, над всичко и всички, като разлив на нефт от пробит танкер, расте, разяжда душите и мислите петното на огромно и неизтребимо съмнение. Как така се случва, че въпреки осъзнаваното от всички дъно, на което се намира Отечеството ни; въпреки невижданата и незапомнена корупция, доказвана от всевъзможни „Гейтове“ и скандали; въпреки 85% обществено недоверие към институцията на Народното събрание и при 72% недоверие към правителството оглавявано от Бойко Борисов, гражданите на държавата с 2 млн прокудени нейни синове и дъщери, държавата с най-висока смъртност в света и с най-ниска раждаемост; държавата с умиращи села и изчезващи насели места, с усмъртителна деиндустриализация; със загуби на национално богатство по-големи от загубите на всички национални катастрофи в новата българска история взети заедно как така народонаселението на същата тази наша мила родина дава гласа си и подкрепата си на тези, които и 5 пет пари не дават за неговия хал? За тези, които вече 3 десетилетия се трудят как да превърнат това народонаселение в новите фелахи на Европа и света – най-бедните, най-болните, най-безграмотните, най-нещастните и най-отчаяните!...

Каква е тази черна магия? Какъв е този сатанински „Прозорец на Овертон“ който прави всичко доскоро немислимо в ценностите на този работен и с щедра душевност народ в у Бога реалност?

„След апартамент гейт и суджук  гейт, след „къщите за гости“, след терасите и магистралните кражби, след откраднатите милиарди от еврофондовете, след именията в Барселона и на Женевското езеро, след тризонетите на Шан-з-Елизе, изнесените милиарди Дънди Прешъс, след сараите с яхтени пристанища и пр и пр., да спечелиш избори като получиш огромно предпочитание – това е абсурд, който изглежда напълно необясним“. Така твърди психологът  проф. Петър Иванов и обяснява как и по какъв начин управниците ни печелят.