САМОУНИЩОЖЕНИЕТО

Проф. Андрей ПАНТЕВ
Печат

Нещо скандално се случва с българското училище. Ако наистина Паисий само се премества в по-горен клас, то е защото той трябва да бъде по-добре разбран. Но не можеш да кажеш колко сме били велики и в същото време да обучаваш така, все едно, че се срамуваме от това, че сме били под турско робство.

Изглежда, коварният замисъл е тези дечица, които няма да продължат в по-горния клас, хабер да си нямат от Паисий. А става дума за тематика, от която се събужда усещане за принадлежност - национална и историческа. Малко е късно националното събуждане да става на 16 години и с оглед на сегашното състояние на образованието ни за някои да остава недостъпно.

Що се отнася за нещата от литературата, от историята, които се премахват, аз бих искал да ги поизпитам тези специалисти по европейска история колко поназнайват за нея, щом твърдят, че обезличаването на една национална история означава европеизация.


Когато изчезва понятието православие, това е поредната стъпка към обезличаването, което е засегнало всички сфери на нашия обществен живот. Когато едно общество е болно, болно е цялото. Като вдигнахме врява за "Райна княгиня" на турски или за "мита Батак", то мина и замина - не се отрази особено. Но тук става дума за трайни поражения в проекция на поколения напред. Как ще бъдат възпитавани, как ще имат чувство за принадлежност, как ще имат чувство за себезначимост и достойнство? Нека не се правят на повече европейци, отколкото са, тези съвременните реформатори. Защото може и да сме учили преди 1989 г. за комисари и партизани, но сме учили и "Хамлет", учили сме и "Одисея", "Илиада", учили сме цялото културно, литературно и историческо наше наследство. Сега го учат кратко, повърхностно, обезличавайки българското значение и приноси. Драмата е в осакатяването на поколения напред, в корозията да бъдат откъснати от всякакви корени.

Историята в училище трябва да се учи с почит към величието, саможертвата и страданието, без разбира се да буди съвременни ненавистни настроения между различните етнически групи. Вера Метафчиева казваше, че на Балканите ще има мир, като спрем да учим история. Не, историята трябва да се учи като поклон към величието на миналото, без да бъде използвана като начин за обезличаване или за нахъсване един срещу друг. Когато американците празнуват своя ден на независимостта, никой не приема това като антибританска акция и внушение, нали?

Очевидно е, че такива "реформи" се опитват да въведат хора, които, говорейки за черното комунистическо минало, в момента получават директно, пряко и открито огромна финансова помощ и насърчение отвън. За да изкарат, че да се напиеш с водка е едно, а с уиски е съвсем друго. Мисля, че това не може да бъде спряно. Това е част от нашето самоунищожение. Защото в крайна сметка проводниците на такива идеи са местни и както винаги съм казвал - държава и семейство не се развалят отвън, те се развалят отвътре. Ние сме вече уязвими към такива неща, защото ги приемаме за модернизация, за европеизация, демократизация и толерантност.

Виждам, че намаляват българските автори в литературата до V клас, увеличават чуждите. Да попитам обратното. До каква степен българската история присъства в европейските учебници, да не говорим за отвъдокеанските? Ако има някаква идея да бъде стикована общата история на човечеството, то не трябва да става за сметка на цивилизации и на национални приноси като българските. Ако се учеше в Исландия за Априлското въстание, тогава можем да приемем и ние нещо от историята на Исландия. Ако имаше някаква пропорционалност, при която в Ирландия ще учат за Паисий Хилендарски, може тогава малко да намалим значението на този монах, който присъства във всички световни енциклопедии като личност и независим дух. Цялата работа е, че тази наша "европеизация" става за сметка на свиването и обезличаването на България.

Защото ако има нещо оригинално в нашата история, то това не са битките и победите ни, крепостите ни и прочее - това е нашият култ към просветата. Това сме ние в света. Ние нямаме "Сони" и "Тойота", няма и да имаме, но ако това губим, какви оставаме? Растения.

Училището е единствената опора, единствената крепост срещу денационализацията. Ако и него лишим от вълнението на миналото, което, пак казвам, не трябва да поражда съвременна конфликтна среда, лошо ни се пише. Хайде, можем да минем без "Кремиковци" и без няколко луксозни блока на Слънчев бряг, но това, ако се погуби, губим всичко.