ШАРЛ ДЬО ГОЛ – ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ПЕТАТА РЕПУБЛИКА, ПРЕДВЕСТНИК НА “НЕЛИБЕРАЛНАТА” ДЕМОКРАЦИЯ?

из чуждестранния печат
Печат

Преди петдесет години генерал Дьо Гол напусна президентският пост. Днес щяха да обвиняват основателя на Петата република, че не зачита свещената правова държава.

Това беше преди петдесет години. Беше преди век. Или беше преди хиляда години! Президентът на Френската република напусна поста си. Ненадейно. Заради един изгубен референдум. Без увъртане, без обвинения срещу несъвършенствата на всеобщото гласуване, без коментари за качеството, възрастта, образователното ниво на избирателите. Цинцинат се върна към плуга си.* Той се казваше Шарл дьо Гол. Парадоксът беше огромен: човекът, когото упрекваха за условията на връщането му във властта през 1958 г., даде урок на всички свои критици, по демократична безпогрешност а те го сравняваха с Наполеон III или с Мусолини.

Той даде пример, който нямаше да бъде последван: през 1992 г. Франсоа Митеран обяви, че няма да подаде оставка, дори ако Договорът от Маастрихт бъде отхвърлен. През 2005 г. Жак Ширак не напусна поста си, въпреки провала на референдума  за европейската конституция. През 2007 г. Никола Саркози (подкрепян от почти всички депутати от десницата и левицата) преоформи отхвърления от народа текст в текст, който националното представителство, прие.

 


Когато говорим за криза на демокрацията, винаги трябва да се връщаме към извора. Когато говорим за Петата република, трябва да не забравяме, че вече не са същите институциите. Когато говорим за референдум по гражданска инициатива, за да се оплачем, че избирателите не могат да изразят волята си между две президентски кампании, трябва да припомним, че до неотдавна те можеха, да постигнат промяна на мнозинството между парламентарните избори и референдумите, и дори оттегляне на държавния глава. Това се наричаше Петата република. “Жискар я разруши от суета, Митеран от гордост, Ширак от нехайство”, казваше с горчива прозорливост Мари-Франс Гаро.

Свещената правова държава

При генерал Дьо Гол Конституционният съвет не цензурираше закона, гласуван от народните представители, в името на “велики принципи”, които тълкува по усмотрение. При генерал Дьо Гол чуждестранни съдии не диктуваха нашето поведение в името на “човешките права”. При генерал Дьо Гол чуждестранни технократи не управляваха нашия франк, нито френската индустриална и търговска политика.

Днес Дьо Гол щеше да бъде обвиняван, че не зачита свещената правова държава, т.е. управлението на съдиите. Той имаше своя собствена йерархия:

“Първо Франция, после държавата и накрая правото”.

Щеше да бъде смятан от медиите за популист, от Еманюел Макрон за националист, за колбертист от либералите, за демодиран от прогресистите, за “позорен представител на белия патриархат”, въпреки че е който той даде право на жените да гласуват, за ислямофоб от антирасистите, защото не иска неговото село да стане “Коломбе-с-двете-джамии”*.

Днес Дьо Гол щеше да бъде захвърлен в позорния кюп на апостолите на нелибералната демокрация, скъпа на Виктор Орбан. Просто защото смяташе, че демокрацията е власт на мнозинството, а не тирания на малцинствата в името на велики принципи.

 

Превод от френски:

Петко Петков

 

* Луций Квинкций Цинцинат – 519 пр.н.е.; † 430 пр.н.е. римски консул през 460 пр.н.е. и диктатор през 458 пр.н.е. и 439 пр.н.е.

* Игра на думи на Colombey-les-Deux-Mosquе`es (Коломбе-с-двете-джамии) с Colombey-les-Deux-Е`glises (Коломбе-с-двете-църкви), селото, където Дьо Гол е погребан - бел. пр.