МУМИЯТА СЕ ОПИТВА ДА ОЖИВЕЕ

Зора
Печат

На 25.03.2019 г., много, предимно електронни издания, тиражираха статия отдавна прокълнатия от народа, макар и вече позабравен бивш министър-председател на България Иван Костов. Ако написаното в нея беше от някакъв политолог или журналист, едва ли някой би й обърнал внимание. Но Иван Костов отдавна се е превърнал в символ на българското позорно и гибелно за страната и народа близко минало – и това добавено към явното желание на Бойко Борисов за реанимиране на СДС, се превръща в засилваща се тенденция за окончателно ментално скъсване с Русия, което би довело до непредвидими последици за България. Разгледано по-конкретно това не е нищо друго освен подкрепа за главната цел на САЩ в България : откъсването на България от Русия и от руския свят окончетелно и завинаги.

С реализирането на тази цел САЩ решава и типично геополитически и цивилизационни проблеми, например, завършването на европейската част от проект „Анаконда” и окончателното привързване на Балканите към чуждите им и върждебни западноевропейски ценности – източник на всички балкански беди.

 


В самата статия Иван Костов използва подбрана терминология с която назовава отношението на Русия към България : „хибридна или дифузна война”, каквато Русия едностранно води срещу България. Тази война „налага зависимост на партийни и държавни институции като българската прокоратура, разследващи органи или органи за борба с корупцията”.

„Според Костов българските власти са пасивни срещу руската хибридна агресия, и дори се опитват да сервилничат пред Кремъл...Това поведение – твърди той- показва, че България не е лоялен съюзник на НАТО.”

„Тук няма място за съюзническа дипломация и щадящ език. Трябва да се прекъсне незаконното финансиране и руските проекти на наша територия !”

„Целта на Русия е дя се причини разцепление вътре в Европейския съюз и НАТО” –заключава бившият мин. председател и символ на погрома и разрухата в България -  Иван Костов.

Като бивш държавник Иван Костов трябва да е наясно със съвременната обстановка в света, с разположението на силите и с проектирането на всичко това в България.

На първо място, Русия е велика държава и има свои национални интереси и приоритети. Така е с всяка велика държава.

На второ място, по географски причини България се намира в зоната на руските национли интереси и така ще бъде докато съществуват Русия и България.

На трето място между Русия и България съществуват ментални връзки от векове и тези връзки много трудно може да бъдат забравени и изтрити. Пишещият тези редове винаги е разглеждал Русия като преродена България – те делят една и съща обща история. Това е причината САЩ непрекъснато да подържат в България нусогенна криза. Това е пълна загуба от човека на понятията от къде идва и накъде отива и какво трябва да прави в момента.

Във свръзката България – Русия преобладават отношенията, а това е нещо съвсем друго от национлните интереси и дори от цивилизационните връзки (език, култура, писменост, идеали и въжделения). Същността на тези отношения са най-ярко изразени в надпис върху скромния руски паметник в София : „Не нам, не нам, а имени твоему ! В царствования Александра ІІ, императора всерусийкого, с  волею и любовью освобождена Болгария!”, и този надпис не е дело на „мръстите комунисти” и на «долнопробните русофили».

Зад този надпис стои История, история на тежки поражения и на велики победи. Това беше отлично оценено от Доналд Туск председателя на европейския съвет в речта му при откриването на българското европредседателство на 12.01.2018 г. : „На вас, българите, никой не ви е дал нищо даром ... Кой друг, ако не вие, потомците на Спартак,  наследниците на най-старата държава в Европа, вие, които никога не сте губили бойно знаме в битка, кой друг би бил на висотата на важна и изключително трудна задача – подновяването на европейската перспектива”. Ще добавим и перспективата на великия син на Франция генерал Шарл де Гол – Единна Европа от Атлантика до Урал!

Това е бъдещето на България!

И на този фон притесненията на Иван Костов приличат на опитите на  „труженичките с понижено чувство за социална отговорност” да ни учат на морал, любов, справедливост и съпричастност.