БЛИКАЩАТА ПОЛИТИЧЕСКА АКТИВНОСТ НА ИНИЦИАТИВАТА „ЗАЕДНО“

Проф. Лозан СТОИМЕНОВ
Печат

На 17 март в НДК се проведе начинание на гражданска инициатива, наричаща се „Заедно“.  Установи се, че инициатори са както група интелектуалци, така и представители на разни политически и граждански формации. Водещ стимул за такава активност според ораторите на форума е дълбоката и всестранна криза, в която се намира националната социално-икономическа система. У будните интелектуалци тя поражда дълбока загриженост и събужда чувството за дълг да се направи нещо за подобряване на положението. Целият проблем се свежда до

какво да се направи?

Опити за отговор не липсваха, но се ограничаваха в рамките на предложения и обещания, при положение, че създаваната формация успее да влезе във властта.

В тази връзка възникват два въпроса,  които ораторите подминаваха:

какво да се направи за да се влезе във властта и как ще се реализират обещаните предложения и проекти.

За реализуема се приема хипотезата, че обединени заедно редица граждански и политически формации ще влязат във властта. Това не е гаранция и за изминалите три десетилетия тази идея практически никога не е работила. Икономическата цел е 6% ръст на икономиката. Предполага се постигане чрез реализация на известен брой проекти. Ефективни са проекти, които са български и продукцията е предназначена предимно за износ. Това трябва да са нови продукти, до реализацията на които на международния пазар се изминава дълъг път за осигуряване на самите проекти като документация, финансиране на производствената система и на системата за реализация. За това са необходими кадри с разнообразна и висока квалификация. За същността на тези проекти нищо не бе споменато, което създава съмнения за тяхната реализуемост.

Всички тези „виждания“  са в рамките на съществуващата социално-икономическа система, известна като капитализъм и специално в рамките на неговата част от глобалния капитализъм – Европейския съюз. Пропуска се, че кризата на капитализма в България е резултат на глобалната криза на капитализма, която е необратима. Всичките предложения се основават на хипотезата, че капитализмът може да бъде реформиран, подобрен и направен по-справедлив и ефективен, без престъпност и корупция. Този подход не е нов и нeговата безплодност многократно е доказана от политическата практика.

Криза има в САЩ и в администрацията на Президента признават нарастващ интерес към идеите за социализъм. Криза има в във Великобритания, Франция, Италия, Испания, Германия, Русия, Япония, Нигерия, Бразилия и въобще няма място на планетата, където капитализмът да не е в криза. Следователно, кризата е системна. Това означава, че характеристиките на системата, формирани на основата на определени и утвърдени в практиката идеологически принципи, при нейното функциониране създават остри противоречия в обществото и влошаване на качеството на живота на нарастваща част от него. Този факт, интуитивно или разумно осмислян, доминира в общественото съзнание и когато в политическите послания той се подминава, те не събуждат доверие и подкрепа. Това ораторите на мероприятието и автори на инициативата не бяха взели предвид и проблемите на системата останаха без внимание, а заедно с това проблемите за нейната замяна с по-прогресивна и устойчива. Идеите за такава замяна се тълкуват като социалистически и комунистически и се третират като обществено опасни. За това се представят идеи до промените да се стигне

„пасейки, пасейки“.

Яко пасем вече от три десетилетия, но тревата става все по-оскъдна и по-горчива.

Проведеното мероприятие и дейността в тази посока могат да бъдат ефективни  при ясно представяне на корените на проблемите в системата и формиране на обоснована позиция за необходимостта тя да бъде заменена с нова, а не ремонтирана. Тъй като проблемите на системата капитализъм не бяха предмет на внимание, то и тази инициатива, като много подобни предидущи ще остане ялова. Очевидно, за да се използва натрупаният и нарастващ потенциал от недоволство, подходът трябва да се промени от разкази за недоволството и призиви за единение и примирение към проекти за промяна на системата и нейната замяна с нова.

Водеща идея за осъществяване на промяна според ораторите бе, че кризата е резултат на това, че тя се организира и управлява от хора, които нямат необходимите качества за тази дейност – интелектуални и морални. На тази основа и основната посока на излизане от кризата – тяхната замяна с по-качествен кадрови материал, с който инициативата разполага. В тази връзка на ум идва последният случай с катастрофи на два самолета Боинг 737. След втората катастрофа приземиха всички самолети от тази марка. Установено бе, че проблемът не е в екипажите, а в системата на самолета. Отнесено към случая се вижда, че властващите екипи в различните страни на света са различни, но кризата вилнее навсякъде. Това е директно доказателство, че проблемът не е в управляващите екипи, а в същността на системата.

В съдържателно отношение инициативата е със сериозни проблеми за очакваното  доверие и подкрепа от избирателите. Обявените обещания за ръст на икономиката, заплатите и пенсиите не почиват на сериозна аргументация. Твърденията, че зад тях стоят определен брой авторитетни учени-икономисти не е доказателство за тяхната изпълнимост.  Зад развитието на „реалния“ социализъм стояха редица институти със значителен брой авторитетни учени-икономисти, но това не го спаси от рухване. Ефективността и приложимостта на дадена религия не зависи от броя на кардиналите, митрополитите и пр. Боеспособността на въоръжените сили не зависи от броя на маршалите, генералите и адмиралите в тях. Проблемите с учените-икономисти се усложняват от факта, че в областта на икономиката науката е заменена с множество идеологии. Мостове, сгради, самолети и спътници се създават успешно на базата на проекти, в които обективното знание в редица области, а не хипотетични идеологии,  е в основата им.

Сред речите най-впечатляваща изглеждаше тази на председателя на Отечествения съюз Симеон Симеонов. Като отбеляза, че неговата формация е продължител на Отечествения фронт той декларира, че сега в редиците си съюзът  има 70 хиляди члена. Това е сила по численост превишаваща полицията и армията. Изглежда обаче, че поради вярност към основателите на Отечествения фронт тази армия е в дълбока нелегалност. Всъщност, перестройчиците като първа задача ликвидираха Отечествения фронт като защитник на интересите на гражданите по местоживеене, а впоследствие за замазване на очите изфабрикуваха института на омбудсмана  като обществен защитник. Така без ефективен обществен контрол върху местната и държавна власт са разкрити широки простори за беззаконие, невежество, хаос и корупция в управлението на държавата и общините. Към това очевидно Отечественият съюз няма отношение и историческа отговорност.


Положението в България е застрашително тревожно и това е причината към тази инициатива и подобни на нея да се привличат вниманието и интересът  на обществото. Само че подходът, напоследък разпространяващ се широко в посоката за единение, обединение и пр. от редица спасители на България, без научно обоснован проект за замяна на капитализма като социално-икономическа система, съществуваща на базата на идеология, съответстваща на интересите на властваща олигархия, не е продуктивен. Така се натрапва молитвата Бог да пази България от нейните спасители, които станаха май прекалено много, та да може нейният народ да я спаси сам. Нужен му е обаче друг подход!

На Александър Томов като лидер на инициативата предоставих моите монографии „След два прехода накъде?“  и „Защо, с какво и как да бъде заменен капитализмът?“. Надявам се като ги прочете да възприеме друг, по-ефективен подход за своята бликаща политическа активност.