КОГА ЩЕ ВИДИМ ОЧЕВИДНОТО?

Панко АНЧЕВ
Печат

Стига илюзии и лъжи: изборът е или Русия, или Европа!

 

Панко АнчевСлед т. нар. „нов цивилизационен избор“ нашите управници запяха (както винаги фалшиво) песента за принадлежността ни към демокрацията, която няма да ни скара с Русия; че членството ни в Европейския съюз и НАТО няма да ни направи нейни врагове (макар останалите членове на двата съюза да са нейни вечни врагове). После се добавиха различни припеви към тази песен, един от които е, че външната политика на държавата ни ще е „икономизирана“. Този странен (за да не кажа просташки) неологизъм на уличниците, които и днес (особено днес!) ни управляват, трябваше да успокои народа и обществото, че ще дружим с всички държави, щом имаме някакъв икономически интерес, и че тези взаимоотношения ще бъдат основани изключително на икономическа основа. Щом имаме изгода, ще дружим; ако нямаме – ще видим какво ще правим. Сякаш всичко от нас зависи.

Тази формула за външната политика е възможна и дори успешно се прилага от големите държави.

 

Виждаме днес как Германия се противопоставя на САЩ и на някои членове на Европейския съюз и не се отказва от строителството на газопровода „Северен поток 2“, защото й е изгоден и защото смята, че с него тя не попада под каквато и да била зависимост от Русия. Както я убеждават нейните съюзници.

Но това, което е позволено на Германия или на САЩ, Франция, Англия, е забранено за малките и бедните държави – каквато е България. Забранено е, защото ролята им е да бъдат само техни спътници, плацдарми, клакьори и слуги, а не да „икономизират“ външнта си политика и да избират с кого да дружат или враждуват. Такъв е редът в Европейския съюз и НАТО и този ред важи за всички държави по света – щом са малки, бедни, слаби и очакващи милостини от големите, богатите и силните. Нали затова забраниха на България да строи газопроводите „Южен поток“ и „Бургас – Александропулос“, както и АЕЦ „Белене“. Макар тези проекти да са с изключително значение за българската икономика и нейното бъдеще. Но господарите им сложиха кръст, а нашите управници не само не им се противопоставиха, не само не икономизираха външната политика, но като кучета подвиха опашки и приеха за изпълнение заповедта им. Нали членството ни в ЕС и НАТО не е срещу Русия и нали щяхме да си гледаме интересите? Щяхме, ама не ни разрешиха.

Дилемата „Русия-Европа“ стои пред България още от първите дни на учредяването на нашата държава. Макар че всъщност такава дилема няма и не може да има,тъй като България е в зоната на руското влияние и още преди Освобождението на Русия бе възложено от великите сили да се грижи за нас. Но българският капитал и неговите носители сметнаха, че България трябва да върви по друг път, защото Русия не е в състояние да й осигури процъфтяване и светло бъдеще. А какво бъдеще й осигури Европа, която подлъгваше управниците ни да бъдем „самостоятелни“ и да не се поддаваме на руския натиск? Поне да беше присъденила българските земи в българската държава, за да поправи грешките на Берлинския договор? Тогавашните управници това и плещеха, с това и залъгваха народа. С това се и оправдаваха после, когато дойде времето да отговарят пред съда на историята.

И Тодор Живков се опита да „икономизира“ българската външна политика и да търси помощ и съдействие за технологии и пазари от Запада. Ала и неговите опити завършиха печално.

 


Днешните управници, паникьосани от кризата, в която навлизаме, се опитват да ни убедят, че водят друга политика. И че ще подобрят отношенията ни с Русия, защото са изгодни и ще ни избавят от трудностите. Виждаме обаче, че не само обществото не им вярва, ами и Русия не се трогва от несвързаните им изречения и угодническите им заклинания. Защото знаят какво е позволено на една България и колко строги за забраните, които са й наложили. Знаят още, че тези управници са чисто и просто слуги на едни господари, но сега се сетиха, че биха могли да послугуват на още едни господари, за да се спасят от народното негодувание.

А Европа и САЩ все обещават и все хвалят България, че била техен стратегически партньор, че не й се месят във вътрешните работи и че тя е свободна да избира партньорите и съюзниците си. Но понеже й гарантирали „демокрацията“ и „сигурността“, била длъжна да им играе по свирката и да изпълнява заповедите й. Т. е. да няма интереси от сътрудничество с Русия.

Не е въпрос на политическа и идейна принадлежност да смяташ, че мястото на България не е в сегашната геополитическа конфигурация. И не защото в нея се живее зле. А просто защото там за нас, които принадлежим на друга цивилизация, друга вяра и култура, е непоносимо, тъй като сме обречени на бедност, безнравстевност, опростачване и пълно обезличаване. В средата на богатите бедните са презрени, онеправдани, нежелани.

Докато сме в тази конфигурация, Русия няма да ни подава ръка и ще избягва да сътрудничи с нас по големите си инфраструктурни проекти в енергетиката и индустрията. Това окончателно ще ни обрече на нищета и ще ни погуби напълно. Безславно ще забравим кои сме, от къде сме и за какво сме на този свят.

Чак тогава ли ще видим очевидното?