МИТОЛОЗИ, МИТОУБИЙЦИ, МИТОТВОРЦИ…

Петко ПЕТКОВ
Печат

„Фалшивият в едно е фалшив във всичко“

Латинска поговорка


„Познавам двама глупави императори – Ян Собиески и себе си - те помогнаха на Австрия, без да видят благодарността й“, казал руският император Николай Първи (1825-1855), когато към западната коалиция срещу Русия се присъединила и Австро-Унгария, на която той помогнал през 1848 г. да потуши унгарското въстание. Ако император Александър Втори, наречен Цар Освободител, знаеше, че 141 години след Руско-турската война от 1877-1878 г., в свободна България ще се вихрят „изследователи“, като Иво Инджев, които ще нарекат тази война „поробителна“, нямаше да си мръдне и малкия пръст да спасява братята славяни на юг от Дунава. Следователно, нямаше да има храна и за втората мракобесна творба на Инджев, озаглавена: „Митът Сан Стефано“. Ерго, нямаше да ги има и паметниците на загиналите за България руски войници и български опълченци при Стара Загора, на Шипка, при Шейново и къде ли още не. Историята, обаче, не търпи условно наклонение: случило се е това, което е трябвало и е било възможно при дадените политически и исторически обстоятелства. Стока се продава там, където се харчи. Така е и със свободата. Ако един народ не иска да бъде свободен, никой не може да го освободи насила.

За съжаление на днешните

закъснели „митоубийци“,

България се върна на политическата сцена не благодарение на НАТО, САЩ, Великобритания, Австроунгария, Франция и Германия, а въпреки тях. Истина е, че Уйлям Гладстон написа „Уроци по клане“ за турските зверства в Батак, но тогава не той, а Бенджамин Дизраели (Лорд Биконсфийлд), като премиер на Великобритания, определяше британската политика и пазеше яростно британските интереси в „болния човек на Европа“ - Османска Турция. Да не говорим, че на Острова се разпространяваха и брошури, представящи българите като терористи, които заслужават да бъдат изклани до крак. Докато в имперска Русия един поет и писател, Иван Сергеевич Тургенев, написа в „Крикет в Уиндзор“: написа: „Не, Ваше Величество, детската кръв не ще измиете никога!“

А в Германия, където на Берлинския конгрес през 1878 г. се разпокъса нашето Отечество, железният канцлер Бисмарк беше заявил: „Ние не сме се събрали тук за да осигурим щастието на българите, а мира в Европа“. По друг повод той ще каже, че българите са „овцекрадците от Долния Дунав, които не заслужават костите и на един померански гренадир“.

Политика на възможното

Във Франция Виктор Юго ще алармира, „че пред очите на целия свят се избива цял един народ“, но ще прати Батак в Босна и Херцеговина: европейците тогава не знаят дори къде се намира България.. Така че ако нашите прадеди, чакайки сами да се освободим от игото, бяха отхвърлили помощта на Русия, заради нейните имперски интереси, нямаше да има какво да съединяват през 1885 г., нито на какво да обявяват  независимост през 1908 г.


Без Освобождението на България „съюзниците разбойници“ нямаше да посмеят да обявят война на Високата порта през 1912 г. , и останалите под игото българи щяха да споделят съдбата на арменците в Османска Турция през 1897 и 1915 г.. Или на кюрдите, които още нямат своя държава, въпреки че са над 40 млн. души, разпилени в няколко държави. Каквито и имперски интереси да е имала Русия, факт е, че те частично съвпадаха с българските. Ако не ни бяха освободили руснаците, можеше да ни разпокъсат и поделят помежду си съседните нам държави, както направиха с Македония след Междусъюзническата война от 1913 г. Можеше пак да влезем в НАТО и ЕС, но като части от Гърция, Турция, Румъния, или Сърбия. Не като държава с името България. Впрочем, според „История на османската държава“ на австриеца Йозеф Хамер, през 1444 г. маджаринът Янош Хунияди се съгласил да участва в похода на Владислав Ягелон, Варненчик, срещу обещанието да го направят крал на България.  Защо ли тогава Русия е трябвало само да ни освободи, без да преследва и свои някакви интереси? Истина е, че тя е желаела да има влияние на Балканите и в частност у нас, но нали не ни е отнела и един квадратен километър от територията? Що се отнася до Северна Добруджа, дадена на Румъния, защо не сме си я взели по-късно? Нали през 1916 г. българската армия е влязла в Букурещ? Защото толкова са ни били силите. В противен случай нямаше да оставим Македония на сърбите и гърците..

Политиката е реализация на осъществимото.

А какво твърди Иво Инджев в последния си пасквил? Че Санстефанският мирен договор е най-големият провал на руската дипломация в лицето на граф Игнатиев. Понеже Берлинският договор заличил неговите фантазии. И кой дипломат би могъл да постигне повече, имайки зад гърба си една изтощена от войната страна, срещу която се е опълчила цяла Западна Европа? Да, ама Игнатиев не бил никакъв граф, понеже в Русия няма такава титла, а съществува титлата княз. И какво променя този факт? Прави ли той Лорд Биконсфийлд българофил? Не! Британското отношение към България се определя от един принцип: което е добро за Русия, е неприемливо за Великобритания. Ако България и Русия са скарани, Лондон ще подкрепя София. Прави го по време на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, понеже руският император не го подкрепя заради опасността от избухване на нова война в Европа. Война, за която страната му не е готова. И, разбира се, Александър Трети е вбесен от мисълта, че освободената „с руска сила, руска кръв и руска пот“ страна ще служи на враговете на Русия. Оказва се прав, защото в две световни войни България е срещу Освободителката си и по чудо избягва третата национална катастрофа, преминавайки в последния момент на страната на антихитлеристката коалиция Преди това, обаче, понася последиците от „символичната“ война, обявена от нея на САЩ и Великобритания. Вбесен от този самоубийствен акт, Чърчил ще нареди София да бъде превърната от съюзническата авиация в картофена нива. Ако това го беше казал Сталин, Иво Инджев щеше да напише трилогия за руските зверства. Но, нямайки такъв повод, той се фокусира върху граф Игнатиев, обявявайки го за автор на първото антиеврейско законодателство в Русия и за учител на Хитлер..Докато някакъв османски падишах, Махмуд Втори (1808-1839), на когото император Николай Първи помогнал да потуши бунта на управителя на Египет, Али, бил казал, че е готов да приеме православната вяра. Османски султан – православен християнин? Каква развинтена фантазия има този Инджев! „Тази лъжа надмина нашата лъжа!“, казват турците. Казват и друго: „На разбрания роб стани, на неразбрания и господар не ставай!“

Инджев и други наши русофоби обвиняват граф Игнатиев и за това, че не направил опит да спаси от бесилото Васил Левски. Но поради каква причина един представител на монарха в Санкт Петербург трябва да харесва и спасява един републиканец и революционер като Дякона? Колко от самите българи тогава са познавали възгледите на водача на нелегалната революционна организация, та само шепа съзаклятници от Южна България са се организирали да го освободят, ако бъде превозен с влака от София за Одрин? На практика Захари Стоянов, първият биограф на Апостола, го изважда от забравата след Освобождението. Той, обаче, ако и да заявява „Святата истина ми беше знамето“, е достоверен само при описанието на събития, в които лично е участвал. И ако, както твърди Инджев, Захари е цитирал като принадлежаща на Левски фразата „Който ни освободи, той и ще да ни пороби“, редно е да посрещнем това със съмнение. Защото летописецът на Априлското въстание никога не се е срещал с Левски. Пък и с времето оценките на Захари Стоянов за някои личности са се променяли. Първо пише фейлетона Скендербег, после ще каже: „Има Батенберг, има България; няма Батенберг, няма България!“ Русофоб той казва, че никога не е бил, а само тиранофоб, който едва ли е одобрявал разстрела на участниците в русофилските бунтове. Дяволът е в детайлите, а тях хора като Инджев не обичат, или ги ползват селективно, като доказателства на тезите, за които им е платено да отстояват. Битието, поминъкът, определят мисленето дори на хора, като Антон Тодоров и Иво Инджев.

А ние ще припомним, че в архивите на БНТ сигурно се пазят записи на яростните антиимпериалистически репортажи на Инджев от Бейрут. Въпреки връзките си с ДС, след победата на СДС той стана директор на БТА и дори се барикадира в кабинета си, когато решиха да го сменят. От тогава ходи и предлага своите услуги на всеки русофоб, който му плати. Гладно стои ли се?! Накрая се направи на амбулантен търговец, предлагащ собствената си книга. Но в едно читалище в Добрич пропагандата му удари на камък и трябваше полицията да го спасява от „народната любов“. Единствено телевизия „Алфа“ излъчи кадри от този позор. Що се отнася до първата му книга, тя стоя месеци наред в кварталния магазин „Фантастико“ на щанда за вестници, срещу картофите, зелето, доматите и други зеленчуци. Не видяхме някой да я купува.

Другият „убиец на митове“,

който всъщност е създател на нови митове, Антон Тодоров, написа „Шайка! Бойко, Цецо, Росен и други негодници“, след което прие правата герберска вяра, стана депутат от гражданската квота на ГЕРБ и се провъзгласи за мумийоподобен, който не спи, не яде и винаги се завръща. Накрая, като потвърждение на факта, че преди да мумифицират някого, египетските жреци са изваждали вътрешностите и мозъка на трупа, Тони Мършата, както го зовът по форумите, се „оля“ по Нова ТВ, намеквайки на Виктор Николаев, че може да бъде уволнен. Поради което беше принуден да напусне Народното събрание и да премине като „свободен анализатор“ в „Канал-3“, откъдето скоро го натириха с мотива „нисък зрителски интерес“. Сега громи мита за ДС и Военното разузнаване в „ТВ Европа“, където си разменят гостувания с друг „митоборец“ - Георги Коритаров, агент на същата ДС с псевдонима „Алберт“.  Един ден преди националния празник 3-ти март, Антон Тодоров обяви членовете на БРЦК, подготвили Априлското въстание от 1876 г., за сътрудници на руското военно разузнаване и „рубладжии“. Намекна, че са били финансирани от Русия, което, разбира се, е голям грях. Друго щеше да е ако ги беше финансирала някоя „правилна“ фондация, ръководена от ЦРУ и Държавния департамент на САЩ. Например „Америка за България“.

Когато едно куче не знае да лае

Агент „Алберт“ пък се е захванал да разобличава мита за спасяването на българските евреи. На 11.03.2019 г., с помощта на своя гост, български евреин, той стигна до заключението, че евреите не са били спасени, а тяхната депортация била само отложена. Но как самовлюбеният в своята изключителсност Коритаров да се сети, че с това налива вода в чужда мелница и направо си рита трудовата книжка, защото излиза, че говорителката на руското МВнР Мария Захарова е била права, че всъщност Червената армия е спасила евреите. Къде са Инджев и Тодоров да разобличат тази „фалшива“ новина, този зловреден за евроатлантизма „мит“? Или да ни обяснят, защо ако не е имало спасяване на българските евреи, на 10 март, наред с председателя на Световния еврейски конгрес и потомците на „отложените“ за депортиране български евреи крачеха председателят на НС Цвета Караянчева и заместник председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. Това ще заличи ли срама от скандалната данъчна „амнистия“ на Главното Мюфтийство, гласувана от ПГ на ГЕРБ и ДПС? Някои я нарекоха сделка, други „данък спокойствие“, докато самият Цветанов обоснова опрощаването на 8,2 млн. лева на мюсюлманското вероизповедание с грижа за националната сигурност. Демек, ако не била тази амнистия, мюсюлманите у нас щели да се радикализират и да попаднат под чуждо религиозно влияние. Финансовият министър Владислав Горанов, този „Издислав“ на бюджетната строгост, каза, че 8,2 милиона били нищо в сравнение с 42 милиардния бюджет. Един вид, ако дълговете на Главно Мюфтийство не бяха опростени, мюсюлманите щяха да се изнесат в Германия, подобно на циганите от пловдивския квартал „Столипиново“. „От кога етническият мир се крепи на дълговете на мюфтийството?“, запита Велислава Дърева. Според нас така е, откакто Доган и Борисов започнаха да се договарят на четири очи (според Валери Симеонов), вместо да се „поръчват“ един друг. Но, както му стана навик, Борисов оцени негативната обществена реакция срещу тази данъчна амнистия и нареди на депутатите си да се откажат от нея. На нарочна пресконференция на 13 март, съавторите на поредното безумие – заместник председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов (Цветан Граматик или Златоуст) и министърът на финансите Владислав Горанов („Издислав“), обявиха поредния обратен завой: ГЕРБ щели да внесат проектозакон за разсрочване, а не за опрощаване на задълженията на Главно Мюфтийство. Така че с привежданите от държавата субсидии за мюсюлманското вероизповедание хем да се плащат заплатите на 600-те имами, хем постепенно да се изчистят дълговете на Главното Мюфтийство. Разяснявайки новия курс, представителят на ПГ Цветанов изглеждаше толкова притеснен, заяви Владислав Горанов, може би не защото етническият мир остана под „заплаха“…И безсрамието си има граници!

Само глупостта е без оръжие

„Всяко идиотско деяние има философско оправдание!“, казваше взводният ми командир във Висшето военно училище за артилерия и ПВО. Идиотщините на русофобите също имат, ако не оправдание, то поне логично обяснение. И то има толкова отношение към морала, законността, справедливостта, толерантността и националните интереси, колкото и фалшивите „евроатлантически ценности“, с които политиците ни омайват всекидневно. Обяснението е съвсем материалистическо: просто някои партии, партийни лидери, наемни политолози, журналисти, писатели и социолози трябва „да се понахранят“. Затова Иво Инджев ще пише за „Мита Сан Стефано“, Светослава Рудолф – за годениците на Левски, а Борислав Зюмбюлев ще пита от страниците на вестник „24 часа“: „Мина ли ни Трети март?“...

Парите не миришат, за разлика от някои дела..Но, когато „патриотите“ оправдават приемането на скандалната данъчна амнистия за Главното Мюфтийство с отсъствието на БСП от Народното събрание, някой трябва да им припомни, че можеха и сами да предотвратят това „хамкане“ на народна пара. Просто трябваше да кажат на Бойко Борисов, че излизат от правителството и спират да го подкрепят. Като не направиха това, показаха на всички, че и за тях властта е хранилка, по-важна от правото и националните интереси. После изразиха задоволство от обрата на ГЕРБ, но съмненията за тяхното съучастие в престъплението „данъчна амнистия по целесъобразност“ останаха.

Що се отнася до подкрепата на управляващите за „законно назначения“ от Тръмп за президент на Венецуела Хуан Гуайдо, предлагаме им да прочетат написаното в „Ню Йорк Таймс“. А именно, че камионите с хуманитарна помощ, опитващи се да влязат във Венецуела в края на февруари т.г., не са били опожарени от силите, подчинени на легалния президент Николас Мадуро както разтръбиха „правилните“ медии и политици.. Тоест, не Москва, а Вашингтон е автор на фалшивите новини за Венецуела.

Както и на тези за руската „хибридна намеса“ в американските и европейските изборни и други процеси. На разбрания и толкова му стига!