КЪМ КАКВО ПРИЗОВАВА МЛАДЕЖТА НОБЕЛОВИЯТ ЛАУРЕАТ СОЛЖЕНИЦИН

Николай СТАРИКОВ 2019 - Брой 2 (8 януари 2019)
Печат

100-годишнината от рождението на Александър Солженицин раздели обществото на три части. Първата част отбелязваше столетието на автора на „Архипелаг ГУЛАГ“, от чието заглавие американците направиха същински „ударен инструмент“ за разрушаването на СССР. Втората част мрънкаше по този повод и даже негодуваше, смятайки за неправилно да се чества този, който е нанесъл мащабен ущърб на руската държавност, която съвсем неотдавна, според историческите мерки, се наричаше Съветски Съюз. Третата част бе най-голяма – тези хора или не знаеха такава фамилия, или не са го чели и нямат свое мнение за Солженицин като писател и общественик.

 

Николай Стариков


Искам да споделя собствените си мисли по повод датата и наследството на юбиляра.

Солженицин получава Нобеловата награда за литература в годината, когато съм се появил на бял свят. Постоянно го упоменават тези „радио гласове“, които успяват да пробият през съветските „заглушители“. Фамилията я бях чувал, но нищо от произведенията му, разбира се, не бях чел.

А после дойде перестройката. Сега, преглеждайки списанията и книгите от онова време, виждаме против кого са били настроени властите през онези години - 80% от публикациите са антисталински, книгите са антисталински.

И събраните съчинения на Солженицин, с евтини меки корици, попаднаха на книжния ми рафт. Баща ми ги купи и донесе – той ги прочете, даде ми ги и аз да ги чета. Интересът бе подгрят както от забраната, така и от същите онези „гласове“. Ако си стояха в библиотеката – никой не би ги чел. Почти никой. Тежко е писал лауреатът, сричката извита, думите хитроумни. Но тогава, в края на 80-те, солженицинският „ГУЛАГ“ залегна в главите и напълни с емоции всичко наоколо. Възприемаше се некритично, всичко се приемаше на вяра. И нали никой не спореше с него. „Огоньок“ пишеше за още по-страшни неща, а списание „Комунист“ стана главния антикомунистически рупор. Сега за всеки, който е запознат с историята на родната страна,  е очевидно, че числата за репресираните и арестуваните А. И. Солженицин, меко казано, ги е „смукал от пръстите“.

А не представя никакви доказателства, само нещо от сорта като „една бабка каза на един дядко, че чула, докато чакала на опашка“. Когато бях на 18 години „Архипелаг ГУЛАГ“ ме порази като гръм. Сълзите избиваха от очите. Сега ще кажа така: нобеловият носител Солженицин спекулираше с емоциите. По-просто казано – той изкриви действителността. Представил е сборник фантастични разкази на много болна тема като документален труд.

Но А. И. Солженицин има и други книги. Още по-сложно е да определим как да се отнасяме към тях. Ще кажа честно, „В кръга първи“ съм я чел няколко пъти. Харесва ми тази книга, написана е талантливо. Но какво е посланието в нея?

Млад човек звъни в западна дипломатическа мисия, за да... предаде Родината си. Той иска да предотврати попадането в ръцете на съветското разузнаване на някои материали относно атомното оръжие, и за да няма Сталин такова, рискува себе си, опитвайки се да предупреди мързеливите канадски дипломати.

От гледна точка на нашето време възникват много въпроси. И първият е такъв: кой употребява ядрено оръжие в човешката история? САЩ. Употребяват го против Япония, която с нищо не е могла да отговори на американците. От тук идва и вторият въпрос: биха ли могли Щатите да употребят бомбата против Съветския Съюз? Отговорът е, че са можели. И са искали! Имали са няколко военни плана по този повод, което в днешно време не е тайна. Но защо Вашингтон не ни е атакувал с ядрено оръжие? Защото, първоначално той разполага с недостатъчно бомби, имайки предвид нашата противовъздушна отбрана, а след това атомната бомба стана достояние и на СССР. И ето че героят от книгата на Солженицин е готов да се жертва, за да не се случи това. В смисъл – Москва да не получи атомно оръжие. В този случай вероятността за ядрен удар по Съюза рязко нараства. Десетки милиони наши хора можеха да пострадат от американската атака.

Ето и въпрос към вас, читателю: този, който се е опитвал да попречи на СССР да се сдобие с бомбата, той герой ли е или Юда-предател? Може би, глупец, готов да подложи на удар живота на страната си?

Не можете да отговорите? Случва се. Нека опростим задачата. Да се пренесем в днешния ден. Ако САЩ имаха безответно преимущество над нас, без да се опасяват от изпепеляващ ядрен удар, техният президент би ли атакувал Русия? Нали ситуацията геополитически е еднаква. Даже в дребните детайли е еднаква.

През 1948 година смятат СССР за „агресор“, днес отново обвиняват Русия в „агресивност и липса на демокрация“. Рецептата е една – щом е толкова лоша, трябва да я ликвидират. Нали тя заплашва целия свят. Не се избавят от РФ само защото във военното дело не могат да „играят мача на едни врати“. И ако някой днес се обади в посолството на САЩ за да попречи на Русия да получи еднакво като на Вашингтон оръжие, той какъв е?

Според мен, той е предател на Родината. Съвсем истински.

Така излиза, че нобеловият носител Солженицин в своята книга призовава младежта да предава страната си? Излиза, че е така.

И се страхувам, че Нобеловата награда му е връчена именно за това.

А той я отработва с лихвите.

Талантът му е без съмнение.

Само че е съмнителен.

В смисъл, като полза за обществото и пример за младежта...

 

13.12.2018 г.

 

Превод от руски език Гияс Гулиев