Сирия: „ЗИМАТА НА АСАД“ ПОПРАВЯ „АРАБСКАТА ПРОЛЕТ“ НА ОБАМА

Петко ПЕТКОВ 2019 - Брой 2 (8 януари 2019)
Печат

Охулван от голяма част от международната общност, днес Башар Асад изглежда по-близо от всякога до възвръщането на властта си в Сирия и на благоволението, с което се ползваше в региона. И това, след една почти осем годишна опустошителна война, имаща според експертите световни отражения. Комплицирана с въвличането на регионални и външни сили, както и на джихадистки групи, от март 2011 г. тази война причини гибелта на над 360000 души, превърна в бежанци милиони хора и раздроби Сирия“.

Това написа френското седмично списание „Куриер Интернасионал“ (30.12.2018), позовавайки се на коментар на Агенция Франс Прес (АФП) от Бейрут. А само шест години по-рано, през 2012 г., бившият американски президент Барак Обама, лауреат на Нобелова награда за мир, твърдеше, че дните на Асад са преброени. Днес народите от Близкия Изток и Европа сърбат попарата, надробена от този „миролюбец“ и неговите западни и арабски съюзници, възложили напразни надежди на „умерената“, но въоръжена до зъби сирийска опозиция и на терористичните джихадистки организации, като „Ал-Кайда“ и „Ислямска държава“ („ИД“).

Но, благодарение на решаващата военна намеса на Русия, Иран и ливанската „Хизбулла“, днес силите на Башар Асад контролират близо 2/3 от територията на Сирия, след като прогониха от там „бунтовниците“ и джихадистите. И изглежда са на път да поемат отново контрола и над останалата 1/3 в Северна Сирия, където доминиращото кюрдско население установи де факто автономия в много райони.

На 19 декември 2018 г., за всеобща изненада президентът на САЩ Доналд Тръмп оповести скорошното изтегляне (от 30 до 100 дни) на американските войски от Сирия, където те поддържаха кюрдските формирования срещу терористите на „Ислямска държава“. В самия край на 2018 г. вестник „Ню Йорк Таймс“, позовавайки се на източници от Белия дом, съобщи, че Тръмп е размислил и решил да удължи срока на американското изтегляне от Сирия на 4 месеца. И без друго изтегляните от там военни сили бяха прехвърлени в двете ново изградени американски военни бази в провинция Анбар, Западен Ирак. Тоест, американските сили в Ирак нарастват за сметка на ликвидирането на американското военно присъствие в Сирия.

Така или иначе, останали сами срещу заплахата от турско военно нахлуване на изток от река Ефрат, кюрдите повикаха на помощ сирийската правителствена армия и за първи път от шест години тя се развърна около град Манбич, Северна Сирия.

„Фактът, че кюрдите търсят съюз с режима в Дамаск съставлява нов успех за Асад, казва пред АФП специалистът по кюрдска политика Мутлу Дживироглу. Сирийският президент консолидира всеки ден своята власт – дипломатически и военно. Асад беше заплашил да завземе отново богатите на петрол зони, които държат кюрдските сили.

 

 

Обаче днес правителството (в Дамаск, б.р.) е поканено да се върне в района. Няма нищо по-добро за Асад“.

Освен кюрдските сектори, районът на Идлиб (Североизточна Сирия) все още се изплъзва от контрола на Дамаск. Той е в ръцете на бунтовническите и джихадистките групи, представяни от Анкара като „умерена опозиция“. Толкова „умерена“, че обстрелва съседните населени пунктове с химически боеприпаси и тежки оръжия, които отдавна трябваше да бъдат изтеглени от зоната на военна деескалация. Да не забравяме, че в Идлиб бяха извозени с автобуси джихадистите, напуснали предградието „Дума“ на Дамаск и град Алепо или Халеп. С помощта на „Белите каски“, те инсценират химически нападения над цивилни, които приписват на режима на Асад.

В Източна Сирия, близо до иракската граница, кюрдските сили водят битка, за да изтласкат „ИД“, която все още контролира джобовете в пустинята, намираща се в центъра на страната. До обявеното от Тръмп изтегляне те се поддържаха от авиацията и сухопътните сили на САЩ.

„Решението на Тръмп да изтегли американските сили от Сирия изпрати ясен сигнал към арабските страни, че могат да дискутират с Асад съгласно своите собствени условия“, казва Никълъс Хиръс, анализатор в Центъра за нова американска сигурност. Отстранен от регионалната дипломатическа сцена, днес Асад изглежда си възвръща благоразположението“.

Няколко са фактите, които потвърждават

изводите на анализатора Хиръс.

Първо, това е отварянето отново през декември 2018 г. на посолството на ОАЕ в Дамаск.

Второ, и Бахрейн възобнови дейността си за помиряването на враждуващите страни. ОАЕ и Бахрейн са близки съюзници на Саудитска Арабия, която пък беше един от основните смутители срещу Асад и години наред подкрепяше бунта срещу него.

Трето,  суданецът Омар ал Башир осъществи първото от 2011 г. насам посещение на арабски държавен глава в Дамаск.

Четвърто, през ноември 2011 г. Сирия беше изключена от Арабската лига, а днес един не назован поименно арабски дипломат в Бейрут споменава за някакво негласно „отваряне към Дамаск“. Според него ОАЕ са получили зелена светлина от саудитското кралство за да отворят отново своето посолство в Дамаск. Това било знак, че и Рияд може да тръгне по този път.

Пето, според един висш иракски представител, Багдад играел ролята на посредник за възстановяването на връзките между Дамаск и Доха, столицата на Катар. Освен това в процес на договаряне било участието на Сирия в икономическата среща на върха, която ще се проведе на 19 и 20 януари в Бейрут, три месеца преди годишната арабска среща на високо равнище.

Шесто, според един ливански дипломатически източник, Египет, където на 22 декември 2018 г. беше отишъл Али Мамлюк, високопоставен сирийски служител, отговарящ за службите за сигурност, подкрепял завръщането на Сирия в панарабската организация.

Според Никълъс Хиръс „Асад ще се стреми да капитализира върху своите успехи през 2018 г., сключвайки споразумения с арабските страни, особено с тези от Персийския залив, за да започне възстановяването на Сирия. Впрочем, стойността на разрушеното по време на „гражданската война“, както Западът и арабските му съюзници наричат чуждестранната военна интервенция в Сирия, е оценена от ООН на около 400 млрд. долара, или 350 млрд. евро.

При това развитие на нещата, „операцията“ на турските въоръжени сили на изток от Ефрат става и необоснована, и рискована. За това подсказват и редица заглавия във водещи турски вестници, като:

Вестник „Миллиет“, 31.12.2018

-„Сирия е на сирийците“, автор Хаккъ Йоджал;

-„На осмата година от „Арабската пролет“, осем страни стават сцена на демонстрациии. Този път, на протести срещу икономическата обстановка и условията на живот“.(Тези осем страни са Судан, Тунис, Мароко, Либия, Ливан, Ирак, Йордания и Алжир, б.р.).

Вестник „Джумхуриет“, 31,12,2018

-„Картата се промени, проблемът не свърши“, автор Хюсеин Хаятсевер;

-„Кой ще запълни празнотата, оставена от САЩ?“, автор Мехмет Али Гюллер.

Вестник „Йеничаг“, 31.12. 2018

-„Веригата от грешки в Сирия и Русия“, автор Йозджан Йеничери.

Общият извод на авторите е, че при новата обстановка за Турция ще е най-добре да възстанови отношенията си със Сирия от преди 2011 г., като се придържа към принципа за запазване на териториалната цялост на своята южна съседка. По-добре късно, отколкото никога! И без това Анкара няма нито възможности, нито желание да запълва вакуума, оставен от американците. А и гражданите на Сирия, с изключение на туркмените и бандитите от т.нар. Сирийска свободна армия, не са склонни да заменят едно чуждо присъствие с друго. Вековете османско „присъствие“ са им достатъчни.

Но прекратяването на военните действия в Сирия ще има благотворно отражение не само върху района на Средния и Близкия Изток, а и върху Европа и Балканите в частност. Защото ще отпаднат основанията за приемане на нови бежански маси, с които се оправдават и българските управляващи, отхвърляйки всякакви реформи. Ерго, те или трябва да се заемат сериозно с икономическите и социалните проблеми на страната, или да си ходят. Ако искат, да прескочат отвъд „Великата българска ограда“. И без тяхната намеса обстановката в Западните Балкани далеч не предполага бълнуваната евроатлантическа интеграция. Още не затихнал конфликтът в Сирия и се задава ново предизвикателство – обединяването на всички албанци в една Велика Албания! Да кажете нещо за българския принос към това опасно начинание? Какво успешно европредседателство проведохме само, а! Ами ако Чичо Сам реши да ни спретне една „Балканска пролет“?