ЖИЛЕТКИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ, СЪЕДИНЯВАЙТЕ СЕ!

Петко ПЕТКОВ 2019 - Брой 1 (1януари 2019)
Печат

Наред с „традиционните“ за всички времена военни конфликти, напрежения, терористични атентати, автомобилни, влакови, самолетни и корабни катастрофи, годината, която отиде в историята остави в наследство на новата 2019 година редица започнати, но недовършени неща. Между тях са: английският развод с ЕС; проблемите, произтичащи от затоплянето на климата и нежеланието на най-големите замърсители на въздуха да намалят емисиите на парникови газове; хищническото експлоатиране на енергийните ресурси на планетата; разтварянето на ножицата на социалното неравенство между богатите и бедните страни, между свръх богатото малцинство и милиардите жители на света, които тънат в мизерия, отчаяние и безнадеждност.

 

В средата на декември м.г. в „мотора на ЕС“ Франция, се развихри един своеобразен бунт, участниците в който надянаха жълти светло отразителни жилетки, сякаш за да предупредят минаващите покрай тях, че ги има. И да дадат сигнал, че в обществото е започнала дълбока промяна. Тази промяна, както писа Ергин Йълдъзоглу във вестник „Джумхуриет“ (13.12.2018), носеше със себе си и питания от рода на „какво става сега?“, „какво е това?“. Разнообразието на отговорите, които се даваха на тези въпроси, според френския вестник „Льо Монд“ показвало, че и интелектуалците са се разделили.

Така или иначе, бунтът на „жълтите жилетки“ показа, че управляваните не желаят да живеят и да бъдат управлявани по старому. Президентът на Франция Еманюел Макрон, чийто рейтинг се срина до този на Франсоа Оланд през последните му дни в Елисейския дворец, в изявление по телевизията заяви, че е разбрал че е огорчил много хора със своите данъчни и други реформи и обеща отстъпки, които показаха, че и управляващите не могат да управляват по старому. Това Ленин нарича революционна ситуация – когато низините не желаят да живеят, а върховете не могат да управляват по старому. Но и не искат, или не могат да управляват по новому. Ако случаят с Франция е такъв, значи тя е направила първата крачка по-навътре от една обикновена национална криза. Тоест, към

интернационализирането на бунта.

Протестите на „жълтите жилетки“, които CNN нарече „grassroots” ( „хората от народа“), се прехвърлиха в Белгия, Великобритания, Хърватия, Австрия и дори в Канада. Очевидно е, че навсякъде хората от народа има за какво да недоволстват от управляващите, които уж са избрали демократично. Работата е там, че политиците идват на власт с едни обещания, а като управляващи правят нещо съвсем различно. Нашите „обединени патриоти“ също излъгаха своите избиратели за минималната пенсия от 300 лв., а сега се оправдават, че толкова могат с малкото си на брой депутати. Ако ги били подкрепили така, че да станат първа политическа сила, нещата щели да са други. Добре че не го направиха! А избирателите знаеха, че техните „патриотични народни избраници“ ще се изпокарат като цигани, „патриотите“, а защо не и коалиралите се с тях „гербери“ нямаше никога да видят парламента.

Както и да е. Благодарение на бунта на „жълтите жилетки“, отново започнаха да се дискутират въпроси като цените на горивата, разпределението на доходите и на данъчното бреме, бежанският наплив, тероризмът и ислямизацията на Стария континент. Така и ние в България разбрахме, че една от реформите на Макрон е облагането с данък и на ниските пенсии: високите отдавна са обложени. Ето за какво нашите данъчни кожодери още не са се сетили, но никога не е късно, щом народът кротува.

Господстващите в Европа класи, обаче, са обезпокоени

от предложението на Пикети и неговите другари за въвеждане на европейски данък от общо 800 млрд евро за разрешаване в мащаба на Стария континент на проблеми, като неравенството в разпределението на доходите, бежанската и климатичната криза. Един коментар в „Блумбърг“, озаглавен „Пикети да съблече тази жълта жилетка“, твърди, че с нея се защитава тезата колко вредно – икономически и идеологически, е  да се облагат с данък капиталът и богатите. Управляващите не само във Франция, а и в много други страни са недоволни от случая с „жълтите жилетки“ и направените им отстъпки. Има сериозен страх от новите проблеми, които движението може да породи в бъдеще.

<<Управляващите класи, пише Йълдъзоглу, не изглежда да имат намерение да отговорят на искането за „преразпределяне“ в период, когато световната икономика е започнала да се забавя и тортата е започнала да се смалява. Историята ни показва, че от такива уравнения общо взето произлизат по-тиранични мерки и страхът тласка капиталистическите класи към това да подкрепят крайно десни, фашистки движения>>.

Разбира се, движението „Жълти жилетки“ е много объркано събитие. Участниците в него казват: „Ние сме народът!“, но все още не са успели да надхвърлят равнището на едно гневно „множество“. То притежава характеристиките и на пролетария, и на буржоата, и на интелигенцията. Наред с тези, които подкрепят Марин Льо Пен, има и привърженици на движението на Меланшон „Непреклонните“, както и други течения – социалисти, антикапиталисти и анархисти. В това „множество“, наред с дребни производители и собственици на недвижими имоти, дошли от полските райони, от провинцията, има притежатели на камиони, използващи нафта, работници от градовете, безработни, средни класи, притежаващи бензинови автомобили и дори…ученици от гимназиите. В движението са и крайно десни, възприели открито фашистката идеология. Тоест, движението изтъква хем исканията на десницата, хем на антикапиталистическата левица.  Но това движение се представя не с някое от исканията, а както посочи Дейвид Бродер в „Contretemps“ (22.11.2018), с понятието „Жълти жилетки“, което всъщност няма политически смисъл, се обозначава

„един свободен показател“.

<<Какъв смисъл ще придобие това множество, пита Йълдъзоглу, когато като „народ“ започне да произвежда политически продукти (проекти и програми)? И кой ще спечели борбата за хегемония, която ще определи и фиксира смисъла на „Жълтите жилетки“, който все още държи заедно това мнозинство, работещо като „свободен показател“. Ако спечели движението на Марин Льо Пен, няма да се появи нещо „трето“ (което да бъде посредник между управляващи и управляеми, б.р.). Ако спечелят левите/социалистите, и ако успеят да изиграят ролята на това „трето“, не само във Франция, ще се роди възможност за промяна в жизнените светове на човечеството като цяло (Дори и в Турция). Не беше ли това и възможността, която не се представи в „Гези“?>>.

С чувство за хумор, друг автор на „Джумхуриет“, Ъшъл Йозгентюрк, озаглави своята статия така: „Вълнени жилетки от цял свят, съединявайте се!“ И описва как толкова се е впечатлил от бунта на „жълтите жилетки“, че засънувал как турските жени протестират, навлекли изплетените от самите тях вълнени жилетки, носейки плакати с причудливи искания. Например срещу поскъпването на природния газ, срещу заплащането на неконсумирана електроенергия, за повишаване на минималното възнаграждение на 2300 лири, за закриването на Диянета (Управлението на религиозните дела), което има бюджет от 10,5 млрд. лири, за намаляване на броя на депутатите, за подвеждане под отговорност на имамите, насилници на девойки и момчета, против партиите и синдикатите, за залавянето на нарко бароните и др.. Накрая авторът заключава, че е дошло времето за бунт и призовава всички да плетат вълнени жилетки.

<< Не се знае, тук е Анадолът, леговището на неочаквани, непредвидени изненади. От мен казано, започвайте да плетете вълнените си жилетки! Лозунгът ни е такъв: „Вълнени жилетки от цял свят, съединявайте се!“>>.

Имайки предвид предприемчивостта на българина, представете си какъв бизнес може да се развие в нашата страна с тези жилетки – жълти или просто вълнени. Май по-лесно ще облечем всички граждани с жилетки, отколкото да ги накараме да протестират на улицата, както във Франция. Но, добър е Господ. Това което други не могат, ще го направи правителството на ГЕРБ и ОП. Защото преди да са влезли в сила увеличенията на пенсиите, цените на тока, водата, хляба и природния газ вече хвръкнаха нагоре. Точно както през зимата на 2013 г..Тогава бунтовете срещу високите сметки на ЕРП-тата свалиха първото правителство на Борисов и доведоха до предсрочни парламентарни избори, след които ГЕРБ престоя една година в опозиция. Хегел пише, че всички събития в историята се случват по два пъти, а Маркс добавя: първия път като трагедия, втория-като фарс. Но и сегашната „стабилност“ не е ли един фарс?