БРЪСНАРНИЦА ЗА ЛОЗАНКИ

Минчо МИНЧЕВ
Печат

На 12 ноември ,т.г. –понеделник в Старинния файтон на улица „Лайош Кошут” /къща музей „Димитър Благоев”/ Велин Георгиев представи на второ четене книгата „Мечта за оран или петдесет есени” –стихове и лозанки – ветеранки от Лозан Такев.

От обявения „вход свободен“, се възползваха тридесетина приятели и ценители на творчеството на автора. Актрисата Станка Занова зарадва публиката с чудесна подборка от стихове на Лозан и с великолепното им изпълнение, предаде начален тласък и градус на премиерната вечер.

Поетът Велин Георгиев, „националният файтонджия“, както го нарече преди време Анжел Вагенщайн, дораздуха огъня с едно непубликувано свое есе за творчеството на Лозан. Той не сподели защо не се уважили „файтонджийската му чест“, но думите в словото му бяха топли и искрени, което особено допадна на публиката.

Сам поетът, сатирикът, есеистът и главно изкусният майстор на лозанки, Лозан Такев прочете и сподели свои стихове и мисли за словото, честта и безчестното ни време. Културтрегерът на град Шипка и рицарят на воинската и литературна чест, о.р.полк. Георги Георгиев, разказа за епичните подвизи на Лозан в конкурса на града, с име на един чутовен връх и за отличието, с което е била декорирана една друга негова книга.

 


Авторът на тези редове, който като един Херодот, бе заявил, че може да претендира, че познава книгата на живота на Лозан, го удари на войнишки, комсомолски, семейни, литературни възпоменания и лудории, от които стана ясно, че младостта, както е казал поетът, си отива, макар и не съвсем, не съвсем! От което пък пролича, че междувременно е изпуснал от поглед част от творческото развитие на своя приятел, награден в национални нонкурси и в Шипка и в Асеновград, а сега и изненадан и от „Мечта за оран“, каквото е част от заглавието на новата му книга. Нейсе!... Отпусти, Господи дни, е неговата молитва, за да съумее около толкова несвършени неща да запълни и тази празнина. Иначе, той има за какво да благодари на Лозан извън познатите и обходени съвсем панорамно тук сезони на младостта. И да си признае, макар и с късна дата, че някои характерни якости, свързани със собствените достижения на иначе добронамерения му нрав, е добил, като е прибавил съставката на непоклатимост, взета или заимствана от примера на Лозан Такев: идейна твърдост и воля за пребъдване на Отечеството! И за общата ни мечта за онази България, която загубихме. Каква слънчогледова нива, обърната към ясното слънце, бе Родината ни! И как всеотдайно вярвахме и работихме за добруването на народа!

Бъди жив и здрав приятелю! И все така с непоколебима вяра и сърце, отдадено на правдата, дръж здраво талантливото перо на своята чест.

- Честито, челеби! - би ти рекъл според обичая, дори и Али Чауш, ако надникнеше в твоята „бръснарница за лозанки“.

Честито, добавям и аз и се подписвам с ръката, на която ти някога препоръча да държи по-здраво бръснача на словото.

Прегръщам те!