СЕДЕМ ВЕРСИИ ЗА ОТТЕГЛЯНЕТО НА АНГЕЛА МЕРКЕЛ

Николай СТАРИКОВ
Печат

Николай СтариковКанцлерът на Германия Ангела Меркел обяви, че през декември ще напусне поста си на глава на своята партия (ХДС), но при което ще запази поста си на канцлер (глава на правителството) до края на своя мандат, то ест до края на 2021 година.

От правна гледна точка подобна ситуация в Германия е възможна: Нищо не пречи на Меркел да остане канцлер, напускайки партийния пост. Съвсем не е задължително в Германия глава на правителството да бъде лидерът на партията на болшинството, затова от тази гледна точка тя може да запази поста си до следващите избори през 2021 г.

Но днес всички ги интересува не хитрото оплитане на законите, а причините за толкова неочаквана и радикална стъпка. Нали болшинството коментатори говорят за нея като за фактически завършек на политическата кариера. Колкото и да е странно, отчитайки опита и тежестта на Меркел в световната политика, един вид сега никой не ѝ предрича поста на германския „Дън Сяопин“.

Все пак, какви са причините за оттеглянето на Меркел? Кой я е „оттеглил“, или тя сама е напуснала?

Версия първа. „Елцинската“

Помните ли я? „Уморих се, тръгвам си“. Има предел и за свръхчовеците, и за свръхполитиците. Уморена е. Обърна се. Сама. Освен това 47% от немските избиратели желаят оставката ѝ, не могат да простят на Меркел новата реалност на германските градове, белязана с изобилието от „бежанци“ и техните редовни безчинства. Критикуват я и собствените  съпартийци - неблагодарници! В този вариант Меркел си тръгва сама, очертавайки сроковете на напускането и с това лишавайки критиците си от необходимостта на бият наред - и нея, и ХДС.

Версия втора: напускане по молба на другарите.

Като че ли причината е същата - неуспехът на партията ХДС на изборите през септември тази година. Този резултат би се превърнал като предел за мечтите на другите политически сили, но за самите христиан-демократи той бе най-ниският за цялата история. Трябва да се поеме отговорност за провалите, затова другарите от партията, подобно на наполеоновите маршали, „убеждават“ другарката Ангела да се оттегли с мир на заслужен покой. Да си тръгне достойно, отнасяйки негативите със себе си и давайки на ХДС възможността да се презареди.

От тук произтича и компромисът, и за нея, и за партията - да запази канцлерския пост при напускането на партийния. Още повече, че уж вече има смяна. Като за нов водач на ХДС всички кимат към Йенс Шпан.  В днешното правителство той заема поста на заместник-министър на финансите.

Версия трета: външен фактор.

След идването на Емануел Макрон във висшия политически истабилишмънт, САЩ и „задкулисието“ залагат на него. Доналд Тръмп, президентът на САЩ, лично го развежда за ръчичка. А за Ангела Меркел същият този Тръмп оскърбително публично мята бонбон на масата - в прекия смисъл. За европейски надзирател са назначени Макрон и Франция, а следователно силна Меркел не е нужна повече.  Благодарим на всички, всички са свободни. С оттеглянето на Меркел Европа ще бъде още по-податлива и чувствителна към американските щения.

Версия четвърта. Да се блокира „Северен поток - 2“

Демаршът на Меркел ще отслаби Берлин, може би временно, но такъв ефект задължително ще има. Следователно, на Вашингтон ще му е по-лесно да пробва да торпедира строителството на „Северен поток - 2“, било то по партийна, било то по държавна линия. Нали няма никаква гаранция, че Меркел ще изкара мандата си до края. Не всеки ще издържи натиска на САЩ, а Меркел го издържаше до последно време.

Версия пета: повече хаос и непредсказуемост.

Политиката на САЩ през последните месеци се състои от разрушаване на договорите, и изход от съглашенията. Както се казва, повече неопределеност и хаос навсякъде, където е възможно. Възможната оставка на Меркел прекрасно се вписва в такава стратегия.  Символът на единството на Европейския съюз може да си отиде, а кога новият канцлер ще се отрака и набере тежест, съпоставима с тази на Меркел, това е голям въпрос. Оттеглянето на Меркел е плод на американския натиск. Не е тайна, че Щатите я слушаха. Ето и „чуха“ нещо такова.

Версия шеста: „Хайли лайкли“, или пак „руснаците са виновни“

Тъй като в днешно време Русия прави каквото си иска в политиката, назначава и избира президенти, то подаването на оставката на канцлера за Кремъл е дреболия. От много години Меркел е един от най-антируските политици в Германия, а следователно, всеки друг канцлер може да намери „нови подходи“ за разрешаването на проблемите в отношенията на Европа и Русия.

(Highly likely, англ. - „много вероятно“).

Версия седма: тънък разчет, все още неразбран

„Меркел не беше импулсивен политик. Нейният фирмен стил бяха трезвото отношение, спокойствието и прекомерността“ - пише вестник  Suddeutsche Zeitung.

Ето че зад огласеното решение стои комбинация. Спокойна и премерена. От типа, да си тръгне, за да се върне. В историята на световната политика такова нещо вече се е случвало. След победата във Втората световна война, в резултат на изборите през лятото на 1945 година, Уинстън Чърчил се лишава от поста на премиер. Плакал е, в буквалния смисъл на думата. Не е ревал, ами така - свидна мъжка сълза се стича по бузата, когато напуска премиерския кабинет. Отишъл си. А после, след няколко години се завърнал и станал символ на британската политика.

Коя от версиите е правилна, а коя е плод на въображението и фантазията, ще го покаже самото време. Във всеки един случай, оттеглянето на политик от този ранг означава краят на една епоха и настъпването на друга.

 

01.11.2018 г.

nstarikov.ru/blog/97688

 

Превод от руски език Гияс Гулиев