ЧИЕ Е ВРЕМЕТО, ПРИЯТЕЛИ?

Лозан ТАКЕВ
Печат

Лозан ТакевС известна предпазливост пиша поредната си лозанка. Защото по непредпазливост вече съм написал поне няколко хиляди, за които читателите най-често ме питат почти като Мустафа Карадайъ : „И какво от това!”

Скоро, много скоро ще отбележим една доста тъжна  годишнина...29 години от 10 ноември 1989 година...

Двадесет и девет години след като пяхме :”Четирдесет и пет години стигат...” И „Времето е  наше”...Сега питам : „Чие е времето сега , приятели на истината, на гласността и на свободата? Чие  е времето, господа демократи и реформатори!?”

Едни разграбиха двете Българии...Други още продължават да я присвояват, защото се оказа, че не е била чак толкова бедна страната ни през престъпното време, а !

Накратко може да се обобщи. Преходът продължава...Но това е преход най-вече по непредпазливост. И го правят контингент неизвестни извършители...Поне такива са най-често заключенията в обществото ни...Ние  живеем сред неизвестни извършители на престъпления, убийства, живеем по непредпазливост и трудно може да докажем, че съединението прави силата, освен ако това не е лого на телевизионно реалити...А ако заговорим за единение, трима веднага ще се намерят да попречат на разговора ни, защото са беквокали на премиера и неговата свита и квота...

За три десетилетия се изредиха толкова много нови лица в политиката , че на човек може да му се  завие свят, ако почне два ги изброява...Това може да се каже , че е резултат на българската демокрация...Но сега пак някой отвън ни дава нишани какво да правим, как да избираме посоката , партньорите и приятелите си...И ние продължаваме да сме независими , защото нищо не зависи от нас, самите.

Огледайте се , сложете на везните плюсовете и минусите на прехода и демократичните промени, заменените ценности , подмяната на представите ни за национално и интернационално, за красиво и грозно , за приемливо и неприемливо , обсъдете най-напред със  себе си колко бедни и колко богати сте днес , колко свободни и колко несвободни сте сега след 29 години... Пресметнете и сложете на кантара омразата и ако се окаже повече от всякога, потърсете отговора кой е виновен за това ,кой направи така, че държавният глава да говори за бедността  на населението , а премиерът и управляващите да твърдят, че управляват стабилно вече десет години, че няма престъпност, няма корупция,няма контрабанда ,няма недоимък и несправедливост, че няма друга алтернатива и друга сила , която да поведе в друга посока държавата ни и страната ни...Действително, ако си стигнал дъното, къде по-натам може да стигнеш ?

И ако ви се пее,защото животът понякога  е песен , дали няма да запеете отново „ 45 години стигат , но двадесет и девет стигат...” Просто ни дойде до гуша. Затова,отговорете честно: ”Чие е времето , приятели?” Ваше ли е !? Ако и сега е ваше, не ми отговаряйте...