ЕДИНЕНИЕТО НА НАРОДА Е ЕДИНСТВЕНАТА СПАСИТЕЛНА ИДЕЯ

Акад. Асен БОГДАНОВ
Печат

Уважаеми г-н гл. редактор,

Уважаеми членове на Инициативния комитет на Национално движение „Помирение за възход на България”,

С голям интерес прочетох Откритото писмо на Инициативния комитет, изпратено до редакцията на в-к „Нова Зора” и отпечатано в бр. 37 от 9 октомври 2018 г., в което се известява учредяването на Национално движение „Помирение за възход на България /ПВБ/. Идеята е чудесна и изключително необходима в настоящия момент, когато Отечеството ни е подложено на неимоверен външен натиск и вътрешен сблъсък, и със страшна сила стои въпросът за неговото оцеляване. Горещо подкрепям идеята за помирение и считам, че моите разсъждения в тази насока ще намерят място във в. „Нова Зора“, в рубриката: „Помирение и единение в българското общество. Възможни и необходими ли са те?“

Нашата Обществена академия за наука, образовани и култура /ОАНОК/ осъществява своята дейност в обществена полза, подчинена на каузата: „Силна България ! Проспериращо общество ! Благоденстващ народ !“ В нея членуват научни и старши научни сътрудници, доценти и професори, член-кореспонденти и академици. Идеалите на Възраждането са наша пътеводна звезда. А тези идеали изискват не само обединение, а и прекратяване на противоборството в българското общество. Изминалите 100 години на непримирим обществен разлом, освен човешките жертви от въстания и въоръжени сблъсъци, в една почти непрекъсната, вековна гражданска война, унищожаваха националната енергия с омразата, която различните слоеве и класи на българското общество генерираха помежду си. Дори относително мирните периоди на градеж и съзидание, не успяваха да запълнят вековният разлом сред народа и днес България доближава логичния край, който всеки раздор обуславя: безпътица и крах на националния живот. И най-страшното, последващо неминуемо крушение на държавността! На всичко това, преди да е станало късно, сме длъжни да сложим край. Затова идеята за единение и помирение на нацията, чрез спиране на противоборството привлича все повече хора от всички райони и обществени слоеве в България. Единението не е съглашателство, както и политическата толерантност не е безсилие! В това политическите партии трябва да бъдат убедени. И ако те се определят, като защитници на българското бъдеще, необходимо е да проявят категоричната си политическа воля за помирение. В името на България!

Посочените основни цели в Програмата на Инициативния комитет и средствата за тяхното постигане, очертават основните проблеми в обществото и държавата, чието разрешаване не търпи никакво отлагане във времето.

Ако се обърнем назад и препрочетем изводите от научните търсения, например английският изследовател Арнолд Тойнби, на проф. Санте Грачоли от Италия, на унгарския професор Газа Фехер, на руския академик Дмитрий Лихачов и още много учени, ще видим, че те са категорични в едно: в огромния принос и потенциал на българския народ. Освен тях, такива личности, като президентите на Франция Шарл дьо Гол и Франсоа Митеран, са наричали България „люлка на европейската цивилизация“.

Изредените до тук несъмнени авторитети отдават дължимото достойнство на България през вековете, на мисията на българският език, писменост и култура. Това са факторите, които са формирали нейния безсмъртен дух и българския незаобиколим принос в развитието на славянската култура и духовност.

Ние в ОАНОК, сме уверени, че тъкмо тази неугасима жизненост на духа в историческия път на народа ни, оцелял през пепелищата на робства и погроми, ще извика на живот необходимия коректив на разума и България ще прекрачи разиналата бездна на самоунищожението.

Има, обаче, още един фактор, който оказва своето фатално влияние. Днес народът ни чезне и вехне в непривичните условия на наложен и нагъл цивилизационен дискомфорт, на една отровна смесица от мними ценности и неискрени приятелства. За него все по-непоносима става и атмосферата, създавана от платените рупори на русофобията. Дори и в най-черните години на пет вековното турско робство, сърцето и душата на българския народ, са били обърнати с надежда към братския руски народ и неговата държава. Именно това противоречие между исконните чувства на народа и налаганите „ценности“, обезсилва присъщата му вяра и надежда, че има избавление и че България ще пребъде. Мисля, че именно тази наложена безнадежност, съвесм разбираемо се трансформира в тежко междубългарско противопоставяне. Няма съмнение, че то се подклажда и отвън, чрез подлютяването на стари рани, болки и обиди и пр.

Това са моите размисли по темата за необходимостта от единение на волята и енергията на българският народ, срещу насрещните стихии, които могат да го изличат, като субект на историята.

В публикуваната част от Програма на движението „Помирение за възход на България” се вижда, че не само ние в Обществената академия се вълнуваме от тоталната криза, в която се намира днес обществото ни и от все по-ясно очертаващият се народностен и държавен апокалипсис. Всред множеството причини за обхваналата ни без война национална катастрофа, се откроява отсъствието на принос за единение и единодействие, за прекратяване на несвършващата българска гражданска война. Бих добавил, че създалото днес състояние на обществото е в резултат и на провалилата се парадигма за модела на „ПРЕДСТАВИТЕЛНА ДЕМОКРАЦИЯ”, отделно от изкуствено налаганите от фактори и условия вторична безпросветност и чужди на народа ни ценности.

Спирането на разрушителните процеси ние виждаме само и единствено в обединяване на националната енергия и насочването и към единение и воля, за просперитет на Отечеството ни. Без това, народът ни ще продължава да се топи, а в това състояние България е обречена да изчезне от картата на Европа и преди края на ХХІ век. От всички нас зависи да не позволим това да се случи !

Моля, запишете в поддръжниците на тази животоспасителна за народа ни идея и мен, като частно лице и ОАНК – като колективен член.

Бог да Ви закриля и да живее България !

 

Акад. Асен Богданов - председател на Обществена академия за наука, образование и култура /ОАНОК/.