ВИКТОР ОРБАН- ЕВРОДИСИДЕНТ №1?

Мирослав ПОПОВ
Печат

Нещо се случи в Европейският парламент  на 11 и 12 септември и то, и то, без да е напълно  разбрано, ще отеква дълго из континента, поне до другата есен, когато ще се избира нова Европейската комисия.

Резолюцията с която бе порицана Унгария за греховете на Виктор Орбан бе приета с 448 гласа "за" срещу 197 "против", при 48 "въздържали се".С едно впечатляващо мнозинство, примерно „70 към 30”, бе взето решение, с което започна процедура по идеологически и политически мотиви -  за нарушаване на европейските ценности. Това се случва за първи път, през тези повече от шест десетилетия, откакто Европа се обединява. Реален, конкретен, аналитичен разговор по заявените претенции фактически нямаше. Победи декламацията и европарламентарния конформизъм. Малко е да се каже, че Унгария  бе унизена. Генералното обвинение бе формулирано като „очевиден риск от тежко нарушение на общите ценности. Става дума за позиции, пораждащи омраза към мигрантите и такива, насочени по-специално към личността на Джордж Сорос и към Съюза.” Твърди се, че Будапеща нарушава чл. 2 от Договора за ЕС, според който Съюзът "се основава на ценностите на уважение към човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и спазването на правата на човека, включително на лица, принадлежащи към малцинствата". Ако някоя от страните в ЕС, не дай си Боже, се отклони от тези принципи, влиза в сила чл. 7 от договора, който позволява на Съвета на ЕС да прекрати редица права на държавата - нарушител на реда в в европейските институции. Любопитно - Съюзът и Сорос се оказват  равнопоставени, като предмет на инкриминаното поведение, което естествено идентифицира част от генераторите на резолюцията.

Нечестният разговор за Европа и нечестният разговор за Унгария

Защитниците на Орбан и независимите хора, обаче, не анализираха аргументацията в критичния доклад. А тя трябваше да бъде главното. Обсъждането на Унгария приличаше на нещо, казано  на средновековен инквизиционен език, като „Страшен съд над еретика и дисидента Орбан”. Резолюцията на Европарламента е достъпна, но не е изчетена от българската общественост и още по малко  е обсъдена. А спорът трябваше да започне от тук – в какво конкретно се обвинена Унгария; какви са фактите, доказателствета и аргументите срещу порицаваната държава. Твърде подозрително е, че из българските медии не се приглушават конкретните елементи от обвинения – не толкова срещу  срещу Орбан. Орбан е атакуван по линия на борбата с корупцията, разделението на властите, медийната свобода.

Орбан яхна дракона

Главното в актуалната доктрина на Виктор Орбан е уважението към националният суверинитет и националните интереси. Външният министър на Унгария Петер Сиярто заяви, че решението на Европейския парламент е дребнаво отмъщение срещу унгарците от политици, които са "за" миграцията. „Това решение, осъждащо Унгария и унгарския народ, бе взето, защото ние унгарците заявихме, че миграцията може да бъде спряна”. В нещо греши господин Сиярто – не е дребнаво. Концептуално е, и именно като концептуално осъждането не е приемливо. Осъждането на Орбан изсветлява действителния начин на мислене в евроинституциите. В Брюксел  изглежда не успяват да разберат реалните днешни проблеми на европейските общества. Логично е че просто липсва социален и правен анализ на „греховете на Унгария”. Често се казва, че за бежанскита криза е нужно „общоевропейско решение”. Звучи много съблазнително. То може да бъде достоверно и коректно, ако се опира на принципите на международното бежнско право – бежанец е онзи , който бяга, защото е заплашен. Отсъства ли заплаха за живота на бежанеца и близките му, той може да е всякакъв, но не и „бежанец”. От Брюксел продължават да разсъждават в озадачаващата схема „как ще превърнем нелегалните мигранти в легални...” Един от „практическите отговори”  е, като направим на африканските и афгански мигранти тих „възродителен процес” и всички ги обявим за „сирийци”...

Само че не са...

С произволна правна интерпретация на масовото, организирано преселване на африканци в сърцето на Европа, те не стават и не могат да станат „бежанци”. Съответно, няма как на правна база да се възползват от тъй желания бежански статут. Иначе би трябвало да говорим за няколко стотин хиляди „български бежанци” из Съединените щати, например.  Виктор Орбан обяви, че нелегалните мигранти заплашват самото съществуване на европейските граници и унгарската армия получи право да използва несмъртоносно оръжие срещу тях.

Орбан описва Джордж Сорос като основния поддръжник на масовото преселване на африканци и мюсюлмани в Европа. Няколко десетилетия поне две специализирани организации към ООН  работят за евентуална „релокация на население” – от бедния юг, към богатия Север. Еврапейците не са питани за това.

Виктор Орбан води война с ЕС вече години. Като юрист, той се придържа към базисните принципи на международното бежанско  право: На пристигналите в ЕС мигранти е нужно преди всичко, да се помогне – скоро или по-късно да се организира тяхното завръщане в родините им. Най хубавото което може да се случи на един истински бежанец е да види отвово родния си дом. Ако е бежанец, наистина...

 


Орбан уверява, че няма да изпълни решението на Европейския съд по въпроса за бежанците, което той определи като "вредно”. След избухването на „бежанската криза”, Орбан призова останалите държави – членки на ЕС да подходят по-отговорно към проблема за мигрантите но остана нечут. Вишеградската четворка е многолика, по ред въпроси  и разноречива, но общото между тези държави е тревогата дза Европа. Орбан предупреждава за "оцеляването или изчезването на европейските ценности и нации".

Антиевропейският бюрократичен хегемонизъм

Европейският  парламент отправи предложение, което тепърва подлежи  на приемане от Европейския съвет на държавите членки. Не вярвам да се постигне единодушие. Непочневана заплаха за спиране на  евро-фонодовете за Унгария не съответства на основните европейски договори. Унгария възрази, че отделянето на пари за страната, по никакъв начин не е обвързано с въпроса за бежанците. Мисленето на еврократите обаче е в друга посока. Стигаме до извода, че днес брюкселския бюрократичен хегемонизъм е сред водещите генератори на антиевропеизъм. Брюксел не допусна пълноценен общоевропейски дебат по т.нар. „мигрантски квоти”. „Успях да отменя имиграционните квоти за шест месеца", се бе похвалил чешкия премиер Бабиш. "Главната заслуга за това е моя и на унгарския премиер Виктор Орбан. Ние бяхме тези, които се борихме против квотите в Брюксел. Постигнахме отмяната на тази безсмислена система". Трета година в ЕС се натрапва абсурдното словосъчетание „вторична миграция”. Уж-бежанецът влязал в една държава, а отишъл, моля ви се в съседната. Няма никакъкъв порядък – възмущава се евробюрократът. А може би става дума за свободни хора,  пък били те и мигранти? Като свободни, те веднъж допуснати до ЕС могат да се придвижват свободно, с редовно издадените им документи. Въпросът, защо в Европа са допуснати хора, които очевидно не са бежанци е ключовият, но той не се допуска.

Десничарството си е порок

Една от най –големите неистини, изказвани от Виктор Орбан е, че „лявото притежава интерпретационния монопол в Европа”. Истината е противоположна. ...

Орбан  гледа на себе си, като автентичния глас на унгарците, които се "борят с лявата конспирация, спонсорирана от ЕС". Театрално греши Виктор Орбан, не е Левицата – нито унгарската, нито общоевропейската, тази, която продуцира „антинационално-държавни политики”...  Няма да оспоря, че по мигрантския въпрос, някои леви дейци съвсем се объркваха... Но завоят към една, много по-затворена, евроелитарна политика, дори в сравнение с онази, от преди 1989г., не бе извършена по команда от ляво. Обратно – през последните три- четири десетилетия именно десницата толерираше своите радикално десни.

В Обединена Европа, днес големият въпрос е

„Кой е антиевропеец?”

Онзи, който продуцира неразрешими конфликти в Европейските общества или онзи който се опитва да ги преодолее?

Брюксел дължи отговор на всеки европейски гражданин „как стана възможно това?” – в разрез с международното бежанско право и с националните правни режими, повече от един милион души, без правни основания да пристигнат в сърцето на Европа.

Идеите да се предостави защитата на национланите граници на ФРОНТЕКС среща  отпор от Орбан, „Четворката” и вероятно Италия. Според Унгария „планът е, тъй като Унгария не може да бъде принудена да приема мигранти, да й бъдат отнети правата да защитава границите си“, заяви Орбан  „Те искат да изпратят тук наемници от Брюксел и да отнемат това ... от нашите унгарски синове... които защитават границите.

Орбан  има своите грехове, но  не е „антиевропеец”. Войната срещу Орбан е война  срещу еврореализма. Европа се нуждае от реалистичен прочит на своите проблеми и на практиката на Брюксел за тяхното решаване. Въпросът е, че всяко аналитично разсъждение се схваща  като оскърбително. Анализатори твърдят, че след евроизборите през май 2019 г., националистическите партии в Европа ще получат доминиращи позиции. Мисля, че това не е реалистично, но че ролята им ще се усили многократно е безспорно. Значителна част от еропейските граждани са убедени, че евроинституциите не работят в интерес на еврогражданите. В Източна и Централна Европа, делът на тези хора е доста висок.

 

Еврореалистите са много различни и не биха могли да се консолидират като  политически блок, но обновлението на ЕС неизбежно включва някаква форма на единодействие и консолидация именно на еврореалистичните сили – леви, центристки и десни. Най-естественото е процесите да се развият и вътре в основните  партии. Буквалното следване на модела на Орбан, в страна като България, би било грешка. Но че няма как нещата да продължат по досегашния начин, мисля е безспорно.

Божията заповед бе „не си твори кумир!” Брюкселската администрация , очеводно не би моглаа да продължава да бъде Кумир на Европа.