АЗ ЗАЩИТАВАМ МИЛИОНИ ХОРА

Тодор ЖИВКОВ
Печат

26 февруари 1991 година,9:30 часа

Наказателно дело 1/1990

На Върховния съд

(Из съдебен протокол)

 

Тодор Живков: Ясно ми е обвинението,уважаеми госпожи и господа съдии.

 

Искам да подчертая главното.Зад този процес стоят политически сили и политически лица, които нашият народ рано или късно ще научи.

Как се събраха материалите за процеса, за следствието? Създаде се една комисия при бившето Народно събрание, под ръководството на Андрей Луканов, която призоваваше целият български народ, каквото има да каже срещу Тодор Живков. Минаваха дни, тази комисия работеше,трупаше изрезки от вестниците*,сензации, лъжи. И след това ги връчи на Главната прокуратура.

Слeдствието започна – за престъпления, както ги наричаха тогава, в качеството ми на държавен глава и генерален секретар на Българската комунистическа партия, следователно като политически деятел. Ето защо не пожелах да имам адвокат. Заявих на прокуратурата, че сам ще се защитавам. В най-активния период на разпит, може да се каже през цялото време на моя арест, аз съм разпитван без адвокат. И никой не ми е казал, че трябва да имам адвокат, независимо дали желая или не.

В този процес господа съдии, не защитавам самия себе си. Ако защитавах себе си, нямаше да говоря тук на трибуната. Аз защитавам милиони хора, български граждани, които през тези години саможертвено работеха. Работехме, грешахме,побеждавахме, пак грешахме. Но България вървеше напред.

Целия ход на следствието си беше в основата си политически. Нося главната политическа отговорност за всичко това, което е станало – лошо или добро. Но нямам прегрешения към народа.

 

И тогава, когато съм грешал, аз съм бил с дълбокото убеждение, че съм бил прав. Когато се разглежда един етап на един президент, не може да се вземат отделни факти и да се прави процес, без да се вземе предвид времето, епохата.

Аз съм в пълното си право сега да заявя, къде е обвинението за милиарди левове, по което бях разпитван няколко пъти? Милиарди левове, които бившия държавен глава Тодор Живков е изнесъл извън страната си и ги е вложил в чуждестранни банки. Защо не ме съдят за това? Пред целия български народ се разтръби, че Тодор Живков е изнесъл милиарди левове. Даже от трибуната на бившето Народно събрание господин Андрей Луканов в своя доклад – вземете и прочетете – говори, че има големи съмнения, че Тодор Живков е изнесъл тези милиарди, но поради банкови съображения за неразгласяване, трудно може да се разкрие. Този въпрос не е ликвидиран, господа съдии, и аз го оспорвам – да се потърсят тия 3-4 милиарда, къде са отишли. Аз съм готов да участвам в разкриването на това дело. Как може да се обвинява бившия държавен глава с месеци и месеци, че той изнася милиарди левове, а да заглъхва въпросът, кога фактически са липсвали, по една или друга причина, 3 до 4 милиарда годишно? За да стигнат до 10 милиарда лева след 10 ноември 1989 година.

Къде е обвинението, господа съдии, за моите мистериозни сгради и дворци, или вили, които аз и моето семейство сме построили по целия свят? Къде е това обвинение?

Къде е обвинението, че аз съм агент-провокатор? Колко пъти по време на следствието се занимавахме с този въпрос?

Къде е обвинението за причините на кризата до 10 ноември? Нека да седнем и да видим кой е причината за кризата. Дали Тодор Живков е причината за кризата или някой друг?

Къде е обвинението за политиката, която се водеше за сближаване със Съветския съюз? Заслужва си и по този въпрос да се говори.

Българският народ може да ме запита, той е в пълното си право – дали живя спокойно или живя в страх през годините, когато държавен глава беше Тодор Живков? Дали успя да изучи децата си? Дали допуснах политически убийства или погроми? Дали затворих очите на хората за култура за информация от Запада или от Изтока? Българският народ и международната общественост могат да бъдат запитани. Аз съм обиколил почти всички страни. Срещал съм се с почти всички президенти, с бизнесмени, с хора на науката, културата, на просветата. Ето въпросите по които още може да отговаря Тодор Живков.

Но сега по обвинението.

Цялото обвинение, което е предмет на този процес е изградено на лъжи и парадокси. Повтарям, лъжи и парадокси. За един държавен глава и генерален секретар на Българската комунистическа партия, какъвто бях до 10 ноември 1989 година, са важни две неща: Конституцията и Устава на Българската комунистическа партия. Това са двата документа, от които трябва да се изхожда, когато се оценява или съди държавен глава и генерален секретар на БКП.

Основен документ, по който може да се съди държавен глава, това е Конституцията на България. В член 1 на Конституцията, тогава беше записано, че БКП е ръководна и направляваща сила в обществото. Следователно, по ранг тя стоеше над всички. Нейните документи бяха ръководство за останалите държавни, обществени и прочее органи. Такива бяха разбиранията. Но също така е вярно, че от социалистическите страни първа БКП отрече този принцип. Отрече го. Затова бях упрекнат от от почти всички партии на социалистическите страни и бях извикан тогава в Москва, защо съм изменил тази основна ленинска теза, че партията не може да бъде етаж, не може да има ранг по-висок от държавните и обществени организации, избрани от широките народни маси.

Но тогава робувахме на този принцип.

 

 

Поставям един от главните въпроси по обвинението. Тодор Живков нарушил ли е поне един път колективния метод поне един път с нещо, нарушил ли го е? Шест месеца ме въртяха в прокуратурата да намерят нещо, което аз да не съм съгласувал или да не е решено от колективния орган, било от Централен комитет на партията, били от Политбюро,било от Секретариата, било от Министерския съвет или някакъв друг орган. Не можаха да намерят такова решение. Следователно, категорично възразявам, че съм нарушавал колективната воля. Моля, добре да се разбере това.

Що се касае до УБО. УБО е създадено по времето на Димитров. Разви се по времето на Червенков. Развиваше се и по времето на Тодор Живков.

Моля, на закрито заседание съдът или комисията при Народното събрание да изслушат , защо се създаде УБО и какво е вършило УБО. Такава организация съществува във всички страни, има я във всички държави. Съвсем не е организация за услуги, а е била необходима организация. И сега е необходима.

Аз бях председател на Националия комитет по отбраната. Дали ще бъде Тодор Живков или някой друг подобен, орган има във всяка държава – Източна или Западна.

УБО съгласуваше своята стопанска дейност, когато тя се разви, като всяка тогавашна социалистическа организация, със съответните компетентни органи, било Министерския съвет, било други. Никога Тодор Живков не се е занимавал с цени. Вие можете ли да си представите, държавният глава да се занимава с цени, като почнем от ракията, заленчука, строителни материали, та какво ли не? Как е възможно държавният глава да се занимава с такива въпроси?!

По повдигнатото срещу мен обвинение за продажба на леки коли – подчертавам: в стопанската дейност на УБО се месихме от гледна точка на икономия на валута, да не се разпилява конвертируема валута, с оглед да се ограничава вносът на коли. Това е истината, а не по други съображения. Що се касае до цената на колите, които са внесени, как са продавани, на кого са давани, Тодор Живков не се е занимавал с този въпрос. Никога.

Моят стил на работа беше такъв – да не се вмесвам в работата на министрите, на ръководителите, които водят секторите, а имах начин да се информирам, къде има провали и къде няма провали.

Аз съм подписвал решения на Секретариата на ЦК само, когато са съгласувани с Политбюро.

Господа съдии,

Минавам по следващия въпрос на обвинението – така наречените представителни пари и пари за храна. Господа съдии, аз бих поставил най-напред въпроса така – има ли държава в света – няма да намерите таква – където определен кръг ръководни хора да не получават представителни пари? Разликта е, че в България се е водила линия на икономии и това е било в по-тесен кръг. Следователно, непонятно е, защо срещу Тодор Живков се предявява такова обвинение, когато съществува такава практика по цял свят. Длъжен съм да опровергая клеветата. Вземете издръжката сега и издръжката от целия период на Тодор Живков. Проверете, моля, разбира се по сравними цени. Много моля, уважаемият съд да нареди да се направи една справка, колко е струвало управлението на държавата по времето на Тодор Живков и колко струва сега това управление на държавата и на българския народ (управлението днес – т.е Народното събрание, правителството, президенството и т.н и колко е струвало Народното събрание, Държавния съвет, Министерския съвет при Тодор Живков). Какви са разходите в социалистическите и в някои капиталистичски страни? Това е много важно, за да се види колко икономично е било управлението при Тодор Живков и колко раздуто е то сега. И нищо повече.

Но по същество, по-подробно. След Априлския пленариум през 1956 година въведохме най-напред лимит. Ограничихме контигента. Намалихме... лимитът не се оказа целесъобразен. Отидохме на контрол чрез лева. Линията е била на свиване, на икономии. Няма нищо скрито и нищо покрито. Такава практика беше възприета. Но въпросът е принципен. Как може сега да се иска от Тодор Живков, и то съдът да реши, да платя всички ония представителни пари, получени под една или друга форма от правоимащите тогава?! Добре, защо не поставите пред сегашния  президент същата задача, да плати на народните представители – тогава всички, получаващи представителни пари бяха 80 или 100 човека, сега са няколкостотин души – да плати тези представителни,които се дават. Не мога да разбера как сега може, а тогава не може! Само по това обвинение, както е формулирано тук, няма да остане нито един президент, нито един министър-председател по света. Всички ще отидат в затвора.

За раздаваните от мен апартаменти. Кое е вярно? Вярно е по това обвинение, че със знанието на ръководството съм молил годишно 1 и 2 и по изключение може би 5 жилища да се дадат на нуждаещите се. Ето това е. Как така? Кметът може , а държавният глава не може? На никого не съм нареждал да два квартири, на никой не съм заповядвал да дава квартири, нито съм имал фондове. Молил съм да се провери случаят и ако действително има нужда да му се предостави квартира. Второ. Не съм съгласен с този списък. Този списък е неверен. По време на следствието този списък беше два пъти по-голям. Те го намаляваха. Повечето хора аз не ги познавам и не съм се срещал с тях. Сега имам сведение, че им е казано, че ще им се вземат квартирите, ако не кажат, че Тодор Живков ги е дал. Дано не е така. Даже ведомствени квартири, които трябва да ги раздава Централния комитет, като всяко друго ведомство, и те са записани на Тодор Живков. Вие не давате документ, а списък и нищо повече. Дайте документ! Не може без документи да се съди. Пред прокуратурата казах, че в моя кабинет работеше един човек, Тинко Воденичаров, и той беше уволнен за това, че се носеха слухове и те се оказаха верни, че раздавал апартаменти от името на кабинета, че той е взимал подаръци и още нещо, за което беше освободен. Веднага като казах това са го привлекли. Помолих да го доведат, за да потвърди пред мен лъжливите си сведения, които е дал на следствието. Не го доведоха, молих ги няколко пъти. Когато бях приведен под домашен арест го потърсих няколко пъти. Казаха ми, че е болен. От какво е болен? От нерви. След седмица казаха, че Тинко Воденичаров починал от инфаркт. Кой го уби Тинко Воденичаров?

Обвинението, че съм имал фондове, че съм ходил за да проверявам големи,малки квартири. Как можете да си представите господа съди, че мога да тръгна из София да търся квартири?!

За държавните вили. Най-напред трябваше в обвинението да се благодари на Тодор Живков,  че не е позволил да се разпилеят, да се разпродадат вилите в Бояна, които бяха построени още по времето на Червенков. По мое време строителството продължи. Имаше кандидати да купуват. Аз се противопоставих. Не разреших на никой да посегне на тези вили. Те и сега съществуват. Дадени са под наем за конвертируема валута. Две вили сега изплащат харчовете за всички вили там. Тодор Живков ги е запазил, сега те са на разположение. Що се касае до наема, в решението на Политбюро, не може да не е записано, че вилите се дават за безплатно ползване на този, който е правоимащ. Когато той напусне длъжността, която заема, напуска и вилата, предава колата. Ето това е. Обвинението твърди, че са ниски наемите и аз трябва да платя разходите, които са направени по тези вили. Защо се е взимало наем, аз не зная. Трябва да се пита началника на УБО. Не е трябвало да се взима наем. По цял свят е така. Вилите на правоимащите се дават безплатно. Те са нужни не само за работа, а и за почивка.

За получаваните от мен незаконно хонорари. Може да отидем до едно джентълменско споразумение. Аз съм дал стотици, стотици хиляди лева от тези хонорари на ЦК на БКП, нека ми ги върнат тях, аз ще дам тези 40 000 лева, за които ме съдите сега. Що за логика е това? Само, за да се вдига шум.

По отношение обвинението за моите деца, за моето семейство. Мислех да не отговарям по това обвинение за охраната на моето семейство. Но може би трябва да отговоря. Господа съдии, по цял свят, дали по писани или неписани закони, се подсигурява охрана. Няма случай и аз не зная такъв случай, член на семейството на президента да не се охранява. Тук има представители да чуждестранния печат, нека добре запомнят, за какво се обвинява бившия държавен глава на България! Не по моя инциатива децата ми са имали охрана, началникът на УБО отговаря по въпросите на охраната, той съгласуваше с министъра на вътрешните работи.  Той е началник на охраната, той си има тези права. Колко охрана съм имал през последните години, не мога да кажа. Аз не се занимавах колко охрана да има тоя или оня. Хората си знаеха. Знаеше се кой отговаря за всичко това, защо трябва да се вмесвам в тия работи. Моята линия е била линия на икономии.

В обвинителния акт е написано за стюардесите. Ако Вие проверите,ще видите, че в повечето страни, а може би във всички, държавният глава има на разположение самолети. Такова нещо в България нямаше. Ние имахме няколко самолета, пилоти и стюардеси, които бяха военизирани, специално звено под наблюдение. Научих в следствието, че камериерките са получавали по 50 лева и по 100 лева медицинските сестри,поради това, че... Ето с какво може да се спекулира и се спекулира. През последните години моето семейство се разби. През 1971 година почина моята съпруга, след 10 години – моята дъщеря. С нейната смърт, моето семейство се разби. Останах сам и отидох да живея в Банкя. Ето това е положението. Това е човешка трагедия, която сега някой от прокуратурата използват в този съдебен процес.

Тези,които са ме обслужвали, работеха денонощно. Едно възнаграждение с 50 лева – какво престъпление е това? Началникът на УБО също така е увеличил заплатите на охраната, доколкото разбрах. Научих за това в следствието. До тогава не съм знаел какво получават и получават ли извън заплатата допълнително възнаграждение. Какво значи това съгласувано с мен?

Всички обвинения по така нареченото съгласуване не могат да бъдат обект на съдебен процес. Мое разпореждане значи да си сложа подписа.

Какво би могло в заключение да се каже. Това са проблеми не за държавен глава. Това са проблеми на изпълнителната власт и всички подлежат на контрол. Процесът и всички обвинения не са адресирани към тези,които,ако действително са допуснали престъпления,следва да отговарят.

Господа съдии, в обвинителния акт не се прави никаква характеристика за политическата и държавната дейност на Тодор Живков, докато на един обикновен престъпник му се прави подробна характеристика. На бившия държавен глава и генерален секретар на Българската комунистичска партия липсва тази характеристика. Затова, позволете да съобщя някои допълнителни факти,които моля съдът да има предвид. През целия този период, когато бях председател на Министерския съвет, а след това и на Държавния съвет, имах право на представителни 20 хиляди лева годишно. Не съм взимал тези представителни пари, нито като член на Народното събрание, нито като председател на Държавния съвет, а това в обвинението не се съобщава. Второ, подарил съм всичките ми подарени коли на държавата, между които две оборудвани медицински линейки. Всички подаръци във връзка с моите 60-годишнина и 70-годишнина и подаръци от чужбина, събирани, са предадени на държавата от мен с документ. Всички подаръци! Оценяваха се на няколкостотин милиона долара. Предложих да се състави единна комисия и да участва един от членовете на моето семейство, с оглед да се опишат, да се видят тези подаръци, да не се разнесат. И евентуално да се продадат на  търг. Ако те се предложат на международен търг, то държавата може да вземе, аз съм сигурен в това, не по-малко от един милиард долара и с тези пари да се построи една детска клиника, образцова болница. Аз съм дал и всички трофеи, които съм придобил,като ловец. Те се оценяват на няколко милиона долара. Само за един трофей японски бизнесмен ми даваше 500 хиляди долара. Аз му казах, че тези трофеи са национално богатство. Защо не се съобщи една такава подробност, че Тодор Живков не притежава нито жилище, нито кола, нито телефон. Нищо освен дрехите. Имах едно одеало, но при тия местения се загуби. Не е откраднато, просто пропаднало е някъде. Защо не се провери моя офис? И като председател на Министерския съвет, и като председател на Държавия съвет, какво е сервирано, когато е бил Тодор Живков – кафе, чай, храна и т.н. И да се сравни с офиса, може би на някои други.

Аз се заявих и още един път искам да заявя, господа съдии, повече по този процес не мога да кажа, тъй като обвиненията не се отнасят до държавния глава и не се отнасят до генералния секретар на БКП. Това са въпроси, за които са отговаряли и отговарят пред закона съответните компетентни органи. В центъра и по места. И не може един бивш държавен глава да бъде съден за деяния, които са извършени от изпълняващите, които са имали изпълнителна власт в ръцете и са се разпореждали с бюджет, с права. Имали са права, имали са и отговорност. Вие твърдите, господин прокурор, че процесът не е политически. Ако Вие, господин прокурор, желаете да превърнете съда в пародия, аз се отказвам по-нататък да говоря.

 

Що се отнася, господа съдии, до по-нататъшното ми участие в процеса, отчитайки, че фактичското изясяване на въпросите, повдигнати от обвинението, са били в компетенцията на други лица и органи и по своя характер са тенденциозни за един държавен глава, то моля, почитаемият съд да има предвид, че до края на процеса няма да отговарям на обвинението към мен. Това ще направят моите адвокати.

Непростимо е един държавен глава да бъде разпитван за факти и обстоятелства, недостойни за престижа на една институция и един народ.

Благодаря за вниманието!

 

 

В този процес господа съдии, не защитавам самия себе си. Ако защитавах себе си, нямаше да говоря тук на трибуната. Аз защитавам милиони хора, български граждани, които през тези години саможертвено работеха. Работехме, грешахме,побеждавахме, пак грешахме. Но България вървеше напред.