САЩ-Турция: БОГЪТ НА ДОЛАРА ОПИТВА ИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕВРАТ

Петко ПЕТКОВ
Печат

Случаят Брансън, обаче,бе раздухан по-късно и не може да обясни днешните изблици на анти-ердоганизъм в САЩ и на анти-американизъм в Турция, за който свидетелства неотдавнашната стрелба по сградата на американското посолство в Анкара, намираща се на булевард „Ататюрк“. Президентът Доналд Тръмп и група сенатори и конгресмени от  Републиканската и Демократическата партия не само одобриха икономическите санкции срещу Анкара, но и блокираха сделка за милиарди, по която Турция щеше да придобие над 100 изтребители F-35. Под въпрос беше поставено и участието на Турция в програмата за усъвършенстването на въпросните F-35. Да не говорим за удвояването от Тръмп на митата върху вноса от Турция на стомана и алуминий, които станаха 50% за стоманата и респективно 20% за алуминия. В отговор на това Ердоган призова сънародниците си да бойкотират американските електронни изделия и автомобили, да извадят изпод възглавниците доларите, които притежават и да ги обменят в турски лири, за да осуетят коварния план за икономически преврат. „Ако те имат долари, ние имаме Аллах“, заяви Ердоган, който след спечелването на президентските и извънредните парламентарни избори на 24 юни, на 6-тия редовен конгрес на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) спечели за шести път и председателския пост в основаната от него политическа формация. Някои медии и отделни журналисти все пак се осмелиха да запитат, защо са му на Ердоган техните долари, щом има Аллах? И дали и доларът си няма своя Господ? Може би  в лицето на Федералния резерв, който е монополизирал правото да печата долари? И Американският Конгрес има това право, но който президент се е осмелил да го приложи, намесвайки се в светая светих на частния банков картел, наречен Фед, или е бивал застрелян, или подложен на импийчмънт.

Реакцията на турците срещу опитите на Вашингтон да постави страната им на колене е достойна за уважение:

нито една партия, нито един политически лидер не призова Анкара за отстъпки спрямо администрацията на Белия дом. И, както каза Ердоган пред 6-тия редовен конгрес на ПСР: „Или ще бъдем, или ще умрем. Вървим към целта си. Няма да успеете да разделите народа и да срутите държавата ни. Не се предадохме и няма да се предадем на онези, които очевидно ни изглеждаха като стратегически партньори, докато с всяка стъпка, предприета от тях, се опитват да ни превърнат в стратегическа мишена!“

На свой ред Тръмп отправи от своя акаунт един туит, пълен със заплахи и обвинения срещу „стратегическия“ партньор Турция. Там се казваше, че Турция дълго време се е възползвала от САЩ, но сега Белият дом нямало да плаща „за освобождаването на един невинен, голям патриот и блестящ човек като пастор Брансън“, който представлявал своята страна. САЩ можели да наложат и други санкции на Турция и просто щели да понижат равнището на дипломатическите и други отношения с Анкара. („Джумхуриет“, 17.08.2018).

Размяната на подобни заплахи между лидерите на САЩ и Турция не подобава на „стратегически съюзници и партньори“. Но  Тръмп, според Гюнери Джъваоглу („Миллиет“, 17.08.2018), е като „слон в стъкларски магазин, който събаря всичко около себе си“. И, който се е скарал с една трета от света, включително със седем дювела (дювел е множественото число на девлет, тоест държава, б.а.). За него не е необичайно да наложи санкции на Китай, Иран, Сирия, Катар, Пакистан, Русия, Северна Корея, Либия, Венецуела, Куба и Колумбия, към които се прибави и Турция. Джъваоглу оценява като „лимонени“ и отношенията между САЩ и традиционно приятелски настроените към тях Канада, Англия и Мексико. Добавете и ЕС, когото Тръмп обяви за „съперник“ и дори „противник“ на САЩ, налагайки по-високи мита върху внасяните в САЩ европейски стоки, като стомана, алуминий и леки коли. Във връзка със заплахите на Белия дом към Турция, ако тя купи руските ЗРК С-400, бившият американски дипломат Джим Ятрас, цитиран в турския всекидневник вестник „Миллиет“(25.08.2018 г.), казва: „Ние нямаме съюзници, имаме слуги. Имаме и добър самолет. Добър е оня слуга, който прави онова, което му се каже. Но ако някоя страна не иска да действа като слуга, грабваме голямата тояга и започваме да я заплашваме. Мисля, че най-подходящият израз за политиката на принуждаване на САЩ ще е „гневът на санкциите““.

От Трабзон Ердоган отговори на Тръмп с традиционното „Хайде гюле, гюле“. („Хайде по живо, по здраво“). И добави: „Ето от тук, от Трабзон, обявявам: видяхме играта ви и ви предизвикваме. Няма да се предадем. Не можеш да накараш Турция да преклони глава!“.

После Катар обяви, че ще инвестира 16 млрд. долара в съвместни проекти в Турция и  между централните банки на двете страни бе подписано гигантско споразумение, предвиждащо взаимен обмен на национални парични единици, с които да се разплащат помежду си. Очаква се на първия етап да бъдат инвестирани 3 млрд. долара. Благодарение на това сривът на турската лира се забави и тя дори частично възвърна стойността си спрямо долара. Вбесен от това своеволие, Тръмп обяви, че обещаните 230 млн.долара за стабилизацията на Сирия ще бъдат използвани в други региони. А за възстановяването на Сирия вече щели да започнат да плащат Саудитска Арабия и богатите страни от Средния Изток. САЩ и по-точно администрацията на Обама провокираха „Арабската пролет“ и войната в Сирия, а Тръмп отказва да плаща за мира и възстановяването на разорената от войната арабска държава! Очевидно днес, за разлика от периода непосредствено след  Втората световна война, [САЩ могат само да рушат], без да се опитат да поправят причинените от тях щети. И, значи пастор Брансън е само повод, а не причина за кризата в турско американските отношения. Според коментар на английския вестник „Файненшъл Таймс“ (16.08.2018), Доналд Тръмп използва спора с Турция, за да сплоти евангелистите в САЩ и да обере техните гласове на междинните избори за Конгреса, които ще се проведат през ноември т.г.. Мизерна цел, преследвана с мизерни средства!

А на 7 септември в Истанбул, както обявиха Ердоган и Меркел, трябваше да се проведе четворна среща на върха с участието на лидерите на Русия, Германия, Франция и Турция. Кучетата си лаят, керванът си върви.. Меркел обяви, че Германия и Русия ще продължат реализацията на проекта „Северен поток-2“, без да се прекъсва газо подаването за Европа през Украйна, и  изрази загриженост за завръщането на сирийските бежанци в родината им. Обаче говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от турския всекидневник вестник „Джумхуриет“ (21.08.2018), е заявил, че срещата в Истанбул не е отменена, но няма да се състои. В същото време, докато в Германия продължават дискусиите относно евентуална финансова помощ на Турция, еврокомисарят по разширяването Гюнтер Йотингер казва, че ако на Турция е нужна финансова помощ, правилният адрес е МВФ. „Делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се“, казва героят на Илф и Петров Остап Бендер…

Връщайки се на турско американските отношения, не може да не споменем написаното от Кадри Гюрсел във вестник „Джумхуриет“ (17.08.2018): „Кризата не започна с Брансън, а на 13 май“. Авторът има предвид визитата на Ердоган в Лондон, по време на която той даде „свободно интервю“ пред „Блумбърг ТВ“. Свободно, в смисъл че журналистът беше подбрал въпросите, очаквайки Ердоган да победи на президентските избори. Според Гюрсел, заканата на Ердоган да се намеси в политиката на Централната банка е изплашила и отблъснала инвеститорите. И дори външни фактори да са повлияли за срива на турската лира, турската криза е изцяло формирана вътре в страната. Тоест, тя е структурна и е следствие от недоброто управление на икономиката и авантюристичната външна и вътрешна политика на Анкара. Необичайни са само темповете, с които се обезцени лирата, докато стигне до положението да не може да се търгува. През април т.г. един долар се разменяше за 4,20 турски лири, а през август за 6,90 турски лири. Това предизвика вълна от „икономически туристи“, включително от България, които хукнаха да пазаруват евтино в нашата югоизточна съседка. Пастор Брансън и тогава беше в затвора, но криза в отношенията Турция-САЩ не се забелязваше. Не и в днешните мащаби. Което не означава, че администрацията в Белия дом, Държавният департамент на САЩ и ЦРУ нямат връзка с опита за преврат от 15 юли 2016 г. Както и със свалянето на руския Су-24 над Сирия през ноември 2015 г., отговорност за което пое тогавашният турски премиер Ахмет Давутоглу. По-късно Ердоган приписа и този грях на Фетхуллах Гюлен, както и убийството на руския посланик в Анкара.

Ще припомним странното изявление на Държавния департамент на САЩ след опита за преврат в Турция от 15 юли 2016 г.. А именно, че САЩ се надявали на приемственост в политиката на Турция. Значи Белият дом и тогавашният му стопанин Обама са приели априори, че превратът е успял да свали Ердоган. Той, обаче е бил предупреден за готвеното покушение срещу него от самия Владимир Путин. Руският президент правилно е преценил, че свалянето на бомбардировача Су-24, убийството на катапултиралия над Сирия пилот, както и това на руския посланик в Анкара, са американска провокация, целяща да накара Москва и Анкара да си обявят война. А бившият председател на ДПС, днес лидер на ДОСТ Лютви Местан твърдеше, че руският бомбардировач бил нарушил въздушното пространство на НАТО..И най-умният си е малко прост!

Днешната криза в Турция е обусловена от самия характер на турската икономика. Тя е експортно ориентирана, докато турската енергетика е зависима от вноса на петрол, газ и електричество. Турция няма собствен добив на енерго носители, освен въглищата, поради което е особено чувствителна към гръцко израелските сондажи за петрол и газ в морето край остров Кипър. Освен това големите инфраструктурни проекти, като третия мост над Босфора, евразийския тунел под Пролива и третото летище на Истанбул, погълнаха огромни ресурси и държавният дълг надхвърли 400 млрд.долара. А беше време, когато Ердоган се хвалеше, че е предложил заем от 5 млрд. долара на МВФ…При сегашната икономическа криза изграждането на канала Истанбул ще се отложи. Макар че, както отбелязаха някои медии: „Каналът Истанбул дойде с дъждовете“…

Според Кадри Гюрсел („Джумхуриет“, 17.08.2018), икономическата криза на Турция е изцяло вътрешно формирана, структурна, и в основата й лежат един режим и една криза на държавността. Изцяло е премахната независимостта на съда, а мнението му е сведено до нула. А, когато няма доверие в правосъдието, няма и доверие в контрактите. Тогава няма да дойдат и качествени инвестиции от чужбина. „Но най-лошото, продължава Гюрсел, е, че се мъчат зад гърба на Тръмп да скрият нашата собствена криза“.

Военната интервенция в Сирия и „борбата с терора“ вътре и извън самата Турция също допринесоха за кризата. А Ердоган планираше да купи от САЩ над 100 изтребителя F-35. И то, когато изселването на военните части от Анкара продължава. Неотдавна от Анкара в Ъспарта беше преместено Военно авиационното училище на Сухопътните сили. За разлика от САЩ, които блокираха сделката за изтребителите F-35, Русия декларира, че през 2019 г. ще започне да предава на Турция ЗРК С-400. Според турските медии този ход побърквал Белия дом.

Някои анализатори все пак продължават да смятат, че турската криза е следствие от поредния американски опит за „доларов преврат“. Може и да не е така, но от петте „военни намеси“, както в Турция наричат военните преврати след Втората световна война, само превратът от 27 май 1960 г. не ще  да е бил по вкуса на Вашингтон и ЦРУ. Защото той бе възмездие за корейската авантюра на премиера Аднан Мендерес и президента Джелял Баяр, при която изпратената под флага на ООН в Корея турска бригада беше изклана до крак от китайците. Мендерес и двама от неговите министри - Зорлу и Полаткан, бяха обесени, а президентът Джелял Баяр беше свален от поста. Излишно е да напомняме, че всъщност турската бригада се озова в ада на Корея по волята на Вашингтон, а не на ООН.

Въпреки готовността на Катар да помогне на Ердоган, кризата в нашата съседка  далеч не е приключила. От „Стандард енд Пуърс“ вече предупредиха Турция за очакваната инфлация и рецесия, понижавайки кредитната й оценка от „ВВ“ на „В+“. От „Мудис“ пък понижиха кредитната й оценка от „Ва2“, на „Ва3“ , а оценката за развитието на турската икономика от „застой“ на „негативна“. Дали приятелският жест на Катар ще доведе до трайно стабилизиране на турската икономика и на турската национална валута, времето ще покаже. Но е повече от ясно, че американският икономически, политически и военен натиск върху Анкара ще продължи. САЩ просто не могат да си позволят да загубят още един стратегически съюзник. Не и, когато в Средния Изток ври и кипи..Защото и доларът си има своя Господ – картелът от частни банки, наречен Федерален резерв. Впрочем, върху долара е изписано: „На Бога ние се уповаваме!“. На кой бог?

Пелин Юнкер припомня, че през последната година и китайският юан е поскъпнал с 42% спрямо турската лира. („Джумхуриет“, 06.08.2018). Значи проблемът не е в долара, а в лирата. Спадът на турската лира, според Юнкер, произтича много повече от основните проблеми в турската икономика и продължаващата преди и след изборите политическа несигурност, отколкото от глобалното засилване на долара. Причините за обезценяването на лирата според нея могат накратко да се изредят така:

1.Несигурността и неяснотата, които се усещат по отношение на управлението на икономиката;

2. Високата инфлация, нарастващите задължения и текущият дефицит;

3. Разследванията на лихвената политика на Централната банка;

4.Спадът в реалните лихви и нормализирането на паричната политика в САЩ;

5.Търговските войни, американските санкции и излизането на инвеститорите от развиващите се страни, които те намират за рискови.


Дали Турция е развита или развиваща се страна? Ако се съди по претенциите ѝ за пълноправно членство в ЕС, в очите на управляващите в Анкара ислямисти Турция е развита страна. Само че ако се съди по размера на държавния дълг, чупливостта на икономиката, (не)зависимостта на съда и положението с правата на човека, не можем да опровергаем изразените преди време оценки на западни анализатори, че Турция прилича повече на страна от Африканската лига. Във всеки случай много западняци я смятат за „африканска страна“, подобно на негъра, на когото покойният Тодор Колев като културен аташе към посолството ни в Канада обяснявал, че е от България, а той отвърнал: „И ние сме от Африка“.