БЪЛГАРСКИЯТ БОГ

Иван Вазов
Печат

Жив е той, жив е!...

Хр. Ботев

 

 

Тревожни дни, велики дни ! Не знам

прекарвал ли е друг народ такива.

триумфи, слава! – а сърцата нам

змия гризе, отрова в тях излива.

Душмани грозни с низки врагове

обграждат ни. Стихия на коварство!

На адска завист демонът реве

към младото, великото ни царство!

И хищни птици яростно кълват

меса ни живи, кръв ручи от рани...

Затуй ли нашите свети герои мрат -

да бъдем грабени, разкъсвани, обрани?

Българио, треперя с твоя гнев,

треперя с твойта ярост безгранична,

треперя с яростта на бесний лев,

на кой, настръхнала, си днес прилична;

треперя с целий негодующ свет

пред тоз позор; с душите възмутени

на твойте храбри синове без чет

по бойните полета покосени.

Но жив е българският бог. Той нас

в най-мрачни векове пази: пази ни

при Шипка, Сливница, Люлебургаз –

и днес той бди въз нашите съдбини.

И днес той бди въз нас, невидим страж

народен, и не ще да ни остави.

О, жив е българский бог, богът наш

велик, и чудеса за нази прави.

Защото правдата е с наший меч

и имаме велико тук призванье

и славна рол в историята веч

съдбата предвидлива начърта ни.

И пак ще одолейм! И по-висок

ще бъде нашият полет свободни

въпреки всички сили преизподни!

О, жив е, жив е българският бог !

1913 г.