НЕКОНЮНКТУРНИ ИЗКАЗИ И ПРЕМЪЛЧАВАНИ ИСТИНИ

Митко ШОПОВ
Печат

• за Деня на храбростта и празника на Българската армия

 

Българската офицерска легия „Георги Сава Раковски” бе регистрирана със съдебно решение на Хасковския съд на 27.06.1990 г. като сдружение с идеална цел. Управителният съвет бе в състав: председател - подполковник Петко Неделчев Петков, секретар - старши лейтенант Красимир Узунов, и член - подполковник Митко Георгиев Шопов. Главната програмна цел на легията бе възраждане, развитие и закрила на националните ценности и интереси. За кратко време, благодарение на тези прогласени цели и поради упоритата и много напрегната организаторска работа на членовете на УС, в чийто състав бе избран и подполковник Румен Петков, в армията бяха изградени множество клубове на организацията. На по-късен етап, на общо събрание на легията, по предложение на УС бе решено за председател на легията да се издигне кандидатура на офицер от бойните части и бе избран военният пилот от Хасковския гарнизон капитан Дойчин Бояджиев. Той бе преизбран на тази длъжност и от Първата национална конференция, състояла се на 09.11.1990 г. Капитан Бояджиев работи всеотдайно до своята трагична гибел на брега на язовир Студен кладенец, при изпълнение на тренировъчен полет, на 28.01.1992 г. Под негово ръководство и с активната работа от страна на членовете на УС БОЛ „Раковски” стигна своя апогей и се утвърди като мощна и авторитетна организация за защита интересите на българското офицерство и закрила на националните ценности. Докато през 1991 г. царските офицери излизаха от анонимност и още нямаха своя организация, БОЛ „Раковски” вече имаше организационно изградени над 300 клуба в поделенията на армията с около 12 000 офицери членска маса. Организацията се радваше и на широко международно признание и през февруари 1992 г., в гр. Айзенщат, Австрия, бе приета за пълноправен член на Професионалната организация на военнослужещите от ЕС - “Евромил”. Това сме длъжни да подчертаем, за да изправим грешката на правилните медии и за да се запомни, че единствено БОЛ „Раковски” като най-мощната и авторитетна военно-патриотична организация по това време имаше потенциала да инициира, и което е по-важно, да отстоява идеята за празника, което и направи съвместно със Съюза на военноинвалидите и пострадалите от войните на покойния вече доктор Витан Анчев.

Съюзът на офицерите и сержантите от запаса тогава не ни подкрепи, неговото ръководство заемаше позицията на МО, което пък от своя страна правеше всичко, за да не допусне приемане предложенията на легията.

 

• „Сражението” за 6 май

 

На 03.05.1991 г. ръководството на българската офицерска легия „Раковски” изготви мотивирано предложение до Великото народно събрание (ВНС) за честване на 6 май - Гергьовден, като Ден на храбростта и празник на Българската армия. Тук следва да уточним нещо много важно! Това предложение и решение не беше само на управителния съвет на легията, както спекулативно заявяваше тогавашното ръководство на МО в лицето на генерал Йордан Мутафчиев. Това решение бе прието още на Първата национална конференция на легията (9 и 10 ноември 1990 г.). Тогава 6 септември бе утвърден като празник на БОЛ „Раковски” и бе прието решение 6 май да бъде отстояван като празник на Българската армия.

И още нещо много важно, което сме длъжни да кажем: решението 6-и май да бъде приет като Ден на храбростта и празник на БА, не бе просто робуване на идеята за възстановяване на старите празници.

 

То бе плод на дълго обсъждане със светилата на българската историческа наука - академик Илчо Димитров и проф. Николай Генчев, председателя на Съюза на българските писатели Николай Хайтов, председателя на Съюза на архитектите Христо Генчев, които гравитираха, сътрудничиха и вдъхновяваха с позициите си и патриотите от кръга „Зора” на Минчо Минчев, и авторите на вестник „Зора”. Това решение бе постигнато и с пълната подкрепа и решителна намеса на военния историк и политик, а впоследствие и министър на отбраната, Валентин Александров, както и на съветника на президента Желю Желев по проблемите на националната сигурност генерал-майор проф. Стоян Андреев. Те съдействаха безрезервно за осъществяване на идеята. На всички тях, които всеотдайно работиха и подпомагаха БОЛ „Раковски” в нейната патриотична мисия за възраждане, развитие и закрила на националните ценности и интереси, ние, и като офицери и граждани, оставаме длъжници.

При тези обсъждания постигнахме единодушие, че в нашата история няма дата, която да отразява точния исторически момент на създаване на българската войска. Българската войска не е създадена нито с връчване на Самарското знаме, нито след освобождението ни от турско робство, нито с указа за Земската войска, нито пък със Съединението на България. България има над 1300-годишна история, а войската е съществувала и преди държавата. Историческите податки от византийски източници ни дават основание да приемем, че е съществувала традиция в началото на м. май да бъдат провеждани прегледи на бойното умение на прабългарските воини. Тези прегледи са били съчетавани освен с проверка на военните умения, и с редица обреди и народни празненства. Именно тези съображения бяха основание и за нашето становище и предложение до МО и депутатите от ВНС.

 

• За разлика от БОЛ „Раковски”,

 

ръководството на МО, което беше политически обременено, действаше в голяма степен инерционно, импулсивно и дори ирационално, и винаги в противовес на усилията на легията. По негова команда социологическият център на МО спретна едно твърде съмнително проучване, с което трябваше, и се „доказа”, че военнослужещите не приемат 6-и май едновременно като Ден на храбростта и като празник на БА, че 54 % подкрепят непопулярната и почти непозната дата 15 юли (деня на създаването на българската Земска войска по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.). Скандалното в случая е, че социологическото проучване бе направено, след като предварително министърът на отбраната ген. Мутафчиев бе разпратил указания до войските, в които изрично се посочваше, че 6-и май следва да се празнува само като празник на храбростта и бе указал на командирите, че по-удачна дата за празник на армията е 15 юли. Опасявахме се, че ако тази дата бъде утвърдена от ВНС, скандалът щеше да се окаже невъобразим. На министър Мутафчиев не му правеше впечатление, че според неоспорими исторически факти за командир на Земската войска руското командване тогава е назначило капитан Димитър Ватикиоти, който сам се определя за грък, офицер, на руска служба.

 

• ...кой ще командва армията?

 

Как се развиха нещата със становището на УС на легията след 3-ти май? Още същия ден то бе предадено в МО и изпратено до председателя на ВНС, до председателя на Комисията по национална сигурност г-н Иван Неврокопски, както и до депутатите Петър Берон, Димитър Арнаудов, Драгомир Драганов и Тодор Бояджиев, които симпатизираха и честно и всеотдайно подпомагаха патриотичната мисия на БОЛ „Раковски”. В изказването си Иван Неврокопски прочете становището на легията, подкрепиха го с изказванията си депутатите, които се застъпиха за предложението на легията, но както се очакваше, редица други депутати се впуснаха в произволни екскурзии в историята и народопсихологията, търсейки политически дивиденти в спора за празника. Един бивш офицер тогава, изявяващ се като велик депутат, Димитър Йончев, най-накрая изплю камъчето: „Генералите ли ще командват армията, или легията?”, попита риторично той.

След всички тези спорове и препирни до решение в полза на нашето предложение не се стигна и Седмото Велико народно събрание определи компромисно за празник на войската датата 23 август – деня на решителните боеве при Шипка от 1877 г. Две години, 1991 и 1992, официално Българската армия честваше този паметен ден като свой празник, а БОЛ „Раковски”, вярна на своето решение, съвместно с Военно-историческия музей, ръководен от члена на легията полковник Петко Йотов, и с подкрепата на Светия Синод на БПЦ, организираше на 6-и май освещаване на бойните знамена и шествия по бул. „Витоша”. През 1993 г., след като Валентин Александров бе станал вече министър на отбраната, по негово предложение, с постановление на Министерския съвет № 15 от 27 януари отново бе възвърната датата 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската армия. И нека се знае, че тъкмо съвпадението на стремленията на министър Александров и целите на легията определиха датата 6 май за Ден на храбростта и празник на Българската армия. Връщането на основните символи, традиции и ценности на родната войска: Гергьовденският парад, освещаването на знамената, празниците на видовете въоръжени сили, възстановяването на историческите отличия и отношението към военно-патриотичните съюзи, всичко това е дело на единението между целите на българското офицерство и далече отиващия поглед на широко скроения човек министър Валентин Александров. Тук му е мястото да споменем за огромния му принос за укрепване на Българската армия, чиято численост по негово време беше 107 000 души с 2 млн. мобилизационен резерв, а доверието към нея достигна 76 %, съгласно социологическите проучвания от онова време, докато днес, благодарение на „риформаторите” и по команда отвъд океана, тя е сведена до 23 хиляди души, с резерв 700–800 души.

Министър Александров направи и много за преодоляване на напрежението в руско-българските военнополитически отношения и успешното подготвяне и подписване на рамково военно споразумение между Русия и България, което по-сетнешните и днешните управляващи и ръководство на МО загърбиха. Съзидателната и патриотична дейност на Валентин Александров по отношение на армията обаче не протичаше безпроблемно. Европеец по дух и демократ по убеждение, Александров не се радваше на атлантическо одобрение. В това следва да търсим логиката в поведението и отношението към него на тогавашната и днешната проатлантическа конюнктура и подчинените й медии, които правят всичко неговият принос за укрепването на армията и отбраната да бъде забравен.


• Деца на родний край...


Такива са умишлено премълчаваните и неудобни истини за политическата конюнктура и подчинените й медии, които бяхме длъжни да назовем, за да се знае и помни, а и за да дадем дължимото уважение и признание на онези, които бяха в центъра на тази борба, и скромно, вече около 20 години премълчават, а някои за съжаление не доживяха да чуят за участието и приноса си за връщането на основните символи, традиции и ценности на родната войска и за да се чества днес Гергьовден като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

В едно такова внезапно, по настояване на редакцията на „Нова Зора”, изложение, е възможно да съм пропуснал личности със заслуги и принос към общото дело. На всички тях искам да кажа, че не съм го сторил нарочно.

Българската офицерска легия „Раковски” беше създадена като еманация на българския национален дух, като сдружение за възраждане на воинските традиции, като опит за нова, по-здрава сплав между отричаното дотогава минало и задаващото се бъдеще, в което на България щяха да й са необходими онези офицерски кадри, които имаха ясни цели, отговорности и идеали. Кадри, които винаги са били мотивирани от неумиращия рефрен на страховития български призив и марш „Деца на родний край, пазете си земите!”.