Картината бе потресаваща

Адв. Владимир ШЕЙТАНОВ
Печат

• За агресивното невежество
като начин на употреба в държавното
управление на България

Сутринта на 7 март т. г. българското общество бе “почерпено” с поредна порция “управленски талант” от екрана на българската телевизия.
Картината бе потресаваща!
Откровено казано, трудно ми е да определя кое точно преобладаваше в тази политическа изява.
Не приемам смехотворните партийни оправдания, че това било лично мнение на някакъв гражданин. Този гражданин е заместник-министър председател на Република България. Никой не е в състояние да ни убеди тук, в България, да не говорим да убеди чужда държава, че вицепремиерът на България си сменя официалното и личното качество като каскет с овчи калпак.
Признавам - безсилен съм да поема подобни огромни дози на „управленски умения“ и „дарби“. Огромен, неизчерпаем импровизаторски талант всеки път изригва вулканично подобно на Етна...
По-лошото обаче е, че моята България вече рядко реагира. Загубила е имунната си система, унесена в кошмара на трудното си битие.
Ще си спестя усилията и няма да анализирам въпросното изказване на един български вицепремиер за патриарха на Руската православна църква.
Обикновените думи са безсилни. “Разровиш ли го, ще мирише и ще горчи като отрова“... Тук дори Вапцаров ще бъде безсилен.
Ще си позволя само правната оценка:
Публично изказване на вицепремиер, пред екрана на една от най-големите български телевизии, съдържащо многобройни обидни квалификации и опозоряващи твърдения, които не могат да бъдат доказани пред съд, против когото и да е, да не говорим - против главата на Руската православна църква, за негови действия в изпълнение на служебните задължения (официални държавнически функции), представляват квалифициран състав на деяние по чл. 147 и чл. 148 от НК на Република България.
От гледна точка на международното право, това е изключително сериозно нарушение на принципа на международната вежливост. Нанесена е обида на държавник от много висок ранг, след края на официално държавническо посещение в България по случай 140-ата годишнина от освобождението на България от турско робство.
Това е непростима грубост, извършена от втория човек в българското правителство. Държава, която уважава себе си и собствените си граждани, която е доказала, че е готова да заплати всяка цена, за да защити своето национално достойнство, която се възпитава под звуците на “Ленинградската симфония” и “Ставай, страна огромная”, такава държава няма да преглътне подобна неприятелска проява.
Българското правителство съвсем скоро ще получи протестна вербална нота от Руската федерация. В нотата ще бъде дадена политическа оценка на действията на вицепремиера. Поведението му ще бъде квалифицирано най-вероятно като грубо неуважение, нарушаване на принципите и нормите на международното право. Не бих се учудил, ако действията на вицепремиера бъдат квалифицирани като открит неприятелски акт.
Ще прочетете това във всеки учебник по международно право за студенти, във всяко ръководство по дипломатически церемониал и протокол.
А може би вербалната нота вече е получена ... По-любопитните могат да се обърнат за информация към българското дипломатическо ведомство.
Сигурен съм, че Руската федерация ще поиска официално извинение от българското правителство. Ако не го поиска – това е още по-сериозен сигнал, че това правителство е лишено от дори капка уважение от родината на Толстой и Достоевски, една от 5-те постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, най-близкостоящата до нас.
И България ще трябва да го поднесе, точно така, както го поднесе турският президент Реджеп Ердоган за сваления руски Су-24 през ноември 2015 г.
Последиците ще бъдат сериозни, да не кажа катастрофални за двустранните отношения.
А нашият политически титан ще слезе от власт, ще си отиде, където отиде Асен Мичковски..., но последиците ще останат да тегнат на гърба на българския народ.
Всеки народ носи отговорност за своите държавници и политици. И ако днес българи търсят отговорност от руския народ за войната на Александър II – Царя Освободител (наречен така и на паметника на пл. „Народно събрание”), с която бе  извоювано българското освобождение през 1878 г., то българският народ трябва да потърси отговорност за поведението на неговия вицепремиер, обидил и наклеветил главата на Руската православна църква навръх националния ни празник.
Тук лично извинение от страна на виновника не е достатъчно. Подозирам даже, че такова извинение няма да бъде прието, дори да си въобразим,  че този вицеприемиер се научи да се извинява за грешките си. Декларация на правителството, че се разграничава от действията на своя вицепремиер, също няма да бъде достатъчна.
В дипломацията има непростими неща.
Публичното неуважение и обиди от екрана на телевизията пред лицето на 7 млн. българи и още толкова в чужбина, и пред цялата телевизионна общност, не се прощава. да не говорим, че не се забравя.
Защо канихме патриарх Кирил на нашия най-голям национален празник - нима за да го обиждаме? Ами да бяхме поканили главите на националните църкви на останалите държави-освободителки... Остава да уточним списъка на тези държави, ако изобщо  такива има. Или да си бяхме празнували сами. Кой ни пречеше?
Наистина, България сама преценява на кого да изразява благодарност за своето освобождение през 1878 г., както заяви наскоро един бивш президент. Но преди да благодари, България трябва да уважава чувствата на онези, чиито деди със стотици хиляди са сложили глави, за да я има нашата държава. Паметта за пролятата кръв на онези Пушкиновци, Толстоевци, Пироговци, Вревски и десетки хиляди други заслужава уважение и почит според историческите заслуги, а не според съвременната международна конюнктура. Защото утре тя ще се промени, като всяка конюнктура. И ние ще си останем със собственото морално падение, изправени пред самотата на дребни конюнктурници.
След първия подобен казус с обидите над немския евродепутат, днес ни се поднася нов, още по-срамен и по-втрещяващ. Очевиден рецидив. Вулканичният самороден дипломатически талант изригна против поредния чуждестранен политик... Не можем да отречем, че всеки път жертвата е все по-високопоставена и по-влиятелна. Не ми се мисли за следващия чужденец - горкия.
От памтивека личните обиди и агресия против държавен глава на чужда държава са водили до дълги и кръвопролитни ответни войни, стрували живота на милиони невинни хора. За нашия вицепремиер войни в света няма да се водят. Няма да го удостоят дори с внимание. Но ще съхранят леката насмешка и дълбокото презрение.
Република България няма друг полезен дипломатически ход освен незабавна оставка на вицепремиера заради уронване името и престижа на България, за увреждане на двустранните отношения с Руската федерация (което неминуемо ще последва), за неизбежните негативни последици в политически, икономически и духовен аспект. След казуса с неуважението на Азербайджан, това е следващият огромен грях на този политик на международната арена.
С подобен стил на управление ние твърдо кандидатстваме за канавката на международните отношения.
Много се надявам това да бъде чуто от председателя на Съвета на Европейския съюз: да се отнасяш вежливо към гостите на държавата, не е само вековна традиция-закон на българския народ, но и задължение по международния обичай (втория по сила регулатор в международните отношения).
Изхождайки от битието си на бивш български дипломат, на български юрист, на български гражданин, изхождайки от собственото си възпитание, и не на последно място - от чувството си на себеуважение и уважение към своя народ, считам, че изходът е само един - уволнение!!!
Няма друга мяра на оценка!
Не желая, не приемам, отказвам да изпитвам исторически срам като българин заради подобен вицепремиер... и да нося последиците от неговите грехове..., а те са доста тежки. Агресивното невежество като управленски похват е нелечимо заболяване.
Докога?
Време е за преоценка.