Тържествувай, български народе! Великото се свърши!

Зора
Печат

Адрес болгарского народа Александру II
с благодарностью России
за освобождение Болгарии от турецкого иго

Ваше Императорско величество!
Великото събитие свърши: България възкръсна! Камъкът, който няколко века покриваше излезването й из мрачния гроб, твойте славни предци два века наред се мъчеха да отвалят. Техният народ проливаше за това реки от своята благородна кръв...
Българският народ обаче не преставаше да вярва, че слънцето на неговата свобода ще изгрее от далечния Север... Иска ли казване, че не само нашата памет, но и паметта на нашите далечни потомци до века твоето велико име ще им бъде най-голяма светиня! Трябва ли да се казва, че по дъбравите и недостъпните височини Балкански, по цветущите долини на Тракия, Македония, по бреговете на Дунава, Марица, Вардар и Българска Морава, до века ще се раздават хвалебни песни за тебе, наший спасителю... Руските братя с кръвта си ни дадоха възможност открито да носим на гърдите си християнския си кръст...
До века благодарний българский народ!..
4 април 1878 г.

Подписан, начело с Българския екзарх Йосиф и други видни духовници, и от 230 000 българи, адресът съдържа 4020 листа
Недописана хроника


Сан Стефано, 17,30 ч, 3 март 1878 г.

Руската армия застава застрашително пред самите врати на Цариград. Командващият Николай Николаевич е изпратил телеграма до Одеското параходство, с която иска да се съберат колкото се може повече кораби. В Главната квартира се замисля десант на другата страна на Босфора. Акцията трябва да се осигури и при евентуалното дебаркиране на английския флот.
На 24 януари император Александър Втори изпраща телеграма: “В случай на влизане на чуждестранен флот в Босфора, да се влезе в дружески отношения с началника на ескадрата и да се въдвори ред с общи сили.

В случай на чуждестранен десант в Константинопол, да се избегне стълкновение с него, като руските войски се оставят под стените на града.”
В същия ден английската флота получава заповед да влезе в Дарданелите. Във връзка с това лорд Дерби и лорд Карнарвън подават оставка. Султанът обаче настойчиво моли да бъде спряна флотата и държал да стане известно на русите, че това се прави против неговата воля.
31 януари, 18 часа. В Одрин е всеобща радост и ликуване! Подписан е протокол за т. нар. основания на мира между Русия и Турция. “Вашите войски са победоносни, народното чувство на русите е удовлетворено. На вас - радост и тържество, а ние сме длъжни да подпишем разрушението и смъртта на Отоманската империя” - казва Немик паша, и взима перото от Нелидов, за да се подпише под протокола на примирието. Това съобщава в своята кореспонденция Немирович-Данченко.
Междувременно граф Игнатиев вече е пристигнал в главната квартира в Адрианополис с инструкции за преговорите и в тях изрично се споменава, че Османската империя е длъжна да възвърне свободата на заточените в различни тюрми българи - целия този цвят на интелигенцията, така необходим на България за началото на новия й живот.
9 февруари. Сервер паша предупреждава великия княз Николай Николаевич, че шест английски кораба са получили заповед да минат Проливите. Това се правело за защита на английските поданици в Константинопол. От Петербург пристига ответна заповед: “Да се влезе в Константинопол на същите основания, каквито са на англичаните, ако те направят десант където и да е.” След тази заповед английската ескадра напуска Принцовите острови и пуска котва в залива Мудания.
18 февруари. Постига се съгласие по статиите, отнасящи се до България, но без да се определят нейните граници, за което Сафет паша чакал отговор от Константинопол. В помощ на руската делегация, при Игнатиев и Нелидов пристигат от Петербург Базили, Шчербачев и Вурцел. Към делегацията е включен и един голям приятел на България - младия княз Церетелев, който след Априлското въстание обикаля навсякъде овъглената българска земя и написва обстоен обвинителен документ против зверствата.
В хода на преговорите упълномощеният да ги води от турска страна Сафет паша, след като направил всичко възможно те да се проточат, заявява: “Не признавам подписите си, слагал съм ги в състояние на невменяемост.” Умората му била попречила да вникне в истинския смисъл на предлаганите условия, а сега бил съобразил всичко... И т. н. Великият княз Николай Николаевич, като освободил Сафет паша, гневно изрекъл: “Вървете си и помнете, че след двайсет и четири часа не получа ли отговор според нашите интереси и съответстващ на достойнството на Русия, аз ще внеса условията си в Цариград на щиковете на армията.”
В следващите дни русите решили да преместят мястото на преговорите по-близо до Цариград и се спрели на Сан Стефано. Николай Николаевич известил за това султана. Той бил съгласен русите да влязат в Сан Стефано, но не с десет хиляди, както му съобщили, а с 1 500, и те да се разместят в три пункта - Сан Стефано, Кючюк чешме и Буюк чешме. Главнокомандващият ядосано отвърнал на султанската телеграма, че на победителите не се поставят условия и че щом е така, той ще тръгне не с 10 000 войници, а с колкото намери за нужно.
24 февруари, 16 часа. Влакът на Николай Николаевич пристигнал в Сан Стефано, посрещнат от турски сановници. Към града князът яздел на кон, а отзад вървели пеш. С пристигането на русите в Сан Стефано турците станали по-отстъпчиви и вече “разбирали” всичко, каквото им казва граф Игнатиев.
В град Котел, същия ден. Духовете са объркани, защото ген. Столетов напуска Опълчението. Полковник Де Прерадович, команидр на бригада в Опълчението, пише: “Защо отстраняват човека, който сформира младата българска войска и даде блестящо доказателство, че тази войска в боевете с неприятеля не отстъпваше на руските войници?” Генерал Столетов, човекът, който с шепа мъже спря ордите на Шипка, е изпратен с изключително важна мисия в Афганистан.
28 февруари, вечерта. В Сан Стефано до последния момент нещата са доста объркани. Пратениците на султана дълго усуквали и накрая прекратили преговорите. Граф Игнатиев посъветвал Великия княз Николай Николаевич да направи на другия ден демонстрационно настъпление към Константинопол, с което главнокомандващият охотно се съгласил.
1 март, 10 часа. Войските се строили пред Сан Стефано с фронт към Константинопол. Пред тях била поставена иконата, която някога придружавала в походите Кутузов. Сега тя пътувала с главнокомандващия от Москва до Константинопол. Засвирила музиката, Николай Николаевич дал команда “Вперед!”. И войските тръгнали, извървели 300 крачки и спрели.
2 март. “Целият ден мина в тревога - пише Газенкампф. - По замислените лица на Великия княз и Непокойчицки личеше, че преговорите висят на косъм и всяка минута могат да пропаднат. Вечерта Великият княз лично беседва с пълномощниците на Портата (за какво - не зная), но на 3 март сутринта той телеграфира на господаря: “Вечерта доста поговорих с пълномощниците, работата тръгна.”
3 март. От 13 до 17 часа. Чакаше се обявяването на мира. Войските ту се строявали, те се разпускали. Николай Николаевич петнайсет пъти пращал адютанта си полковник Орлов до преговарящите. “Всичко беше позавършено още вечерта - пише Газенкампф, - за днес остана само да се направи един препис на мирния договор, но оцапали хартията и трябваше да се преписва целия лист.”
Най-после се задава каляската. Граф Игнатиев размахва мирния договор. Слиза, снема шапка и казва: “Мирът е подписан.” Умора личи по лицето на този знаменит човек, направил толкова много за България. Той ще отнесе със себе си сребърното перо, с което е била подписана свободата на България.
Великото се свърши.
Една невиждана и нечувана вест пронизала Отечеството и веднага завъртяла мегданите.
Този ден има и своите маратонци-вестоносци. Божил Гайтанджиев бягал от Пловдив до Сопот, там пийнал водица и сетне два часа скачал на хорото. Тичал от Бургас до Градец и бръснарският чирак Панайотчо, а Стоян ковача пял по вития път от Търново до Елена. “Народните увеселения в Казанлък - пише Константин Бозвелиев, - продължиха няколко дни. Огноьове горяха, гайди и цигулки свиреха. И както при всяко тържество, и сега пиенето беше бол.” А Де Прерадович, който този ден се намирал в Котел, отбелязва: “Няколко граждани донесоха със себе си картата на Балканския полуостров и започнаха да прокарват границите на освободена България. Увлечението беше общо”. За тази свобода, на този ден, учителят Иван Чунчев ще напише най-прочувствената възхвала на русите освободители: “Тържествувай и се весели, български народе!”