ИМА ЛИ ИЗХОД?

Д-р Радко ХАНДЖИЕВ 2018 - Брой 7 (2018)
Печат

Продължение от бр. 6

Криза на легитимността

Отсъствието на действащи институции обяснява в най-голяма степен кризата на легитимността.

Властта (по-точно властващите), напълно се е откъснала от проблемите на обществото; пропастта между властващи и народ все повече се задълбочава. Арогантността на властващите в най-висока степен се проявява в мълчаливия им отказ да изпълняват императивни разпоредби на Конституцията на Р България (КРБ), в суспендиране на неотменимите права на гражданите, разписани в глава Втора. На хилядите писма, сигнали, експертни доклади, законодателни предложения по чл. 45 от КРБ14 до председателя на НС, с копия до председателите на парламентарните комисии, няма никаква положителна реакция от страна на „компетентните органи”. Длъжностните им лица дори отказват да ни удостояват с отговор. Но не отказват ежемесечно да инкасират заплатите си, които им се изплащат от нашите пари, от данъците и таксите на данъкоплатците!

На многобройните автентични граждански сдружения и организации, които нямат външни „донори”, категорично се отказва и достъп до медиите. Дори до обществените медии, които също се издържат от данъците и таксите на данъкоплатците. А престъпните социално-опустошителните деяния на олигархичните мафии, подкрепяни от властта, продължават.

Как иначе да обясним загубата на близо една четвърт от населението на България през годините на „прехода”, ако не с действието или бездействието на властимащите, на цялата „политическа класа”? Може ли да се твърди тогава, че престъпните проявления у нас са институционализирани, че престъпността е единствената действаща институция?

„Организираната престъпност има корумпиращо влияние върху всички български институции, включително върху правителството, парламента и съдебната власт... Увеличила е влиянието си и е в състояние да действа буквално безнаказано”, сочи в доклад още през 2005 г. Джеймс Пардю, експосланик на САЩ в София, цитиран от в. „24 часа”.15

В първото по рода си у нас изследване на организираната престъпност авторите Лада Паунова и Пламен Дацов, съдии в Софийския апелативен съд, разкриват симбиозата между лица от организираната престъпност, държавния апарат и общините и повдигат алармиращи въпроси.16Държавата се управлява като бандитска шайка”, обобщава на страниците на в. „Труд” адвокатът-правозащитник Михаил Екимджиев.17 Васил Василев, виден общественик и основател на Съюза на работодателите в България, алармира: “Тоталитаризмът се промъква в обществения организъм и се намесва безцеремонно в икономиката, а оттам – навсякъде в обществения живот. Тази тенденция се наблюдава отдавна, отпреди повече от десет години, но придобива вече застрашителни размери”. 18

България е в ситуация на задълбочаваща се криза на легитимност не само защото през последните години на парламентарни избори участват под 49 % от имащите право на глас. Властта показва удивителна негодност да управлява; докато народът вече показва сериозни признаци на пробуждане. Критичната точка отдавна е премината: над 51 % от българските граждани, независимо от пъстротата на настроенията им, на идейните им, политически, професионални, възрастови, образователни и др. различия, се обявяват против статуквото, против системата, която убива. Те не желаят да участват в налагания им „демократичен” спектакъл. По примера на Махатма Ганди, те активно демонстрират пасивна съпротива срещу произволите на властта. Все повече български граждани си задават въпроса: „Защо Виктор Орбан в Унгария, както и останалите страни от т. нар. Вишеградска четворка, могат, а ние не можем?”

Мнозинството българи иска промяна, жаждува за възмездие и възстановяване на ограбеното, за възстановяване легитимността на управлението. Но това едва ли ще може да се постигне от сервилните към Брюксел партии. Необходимо е обединение на всички национално отговорни патриотични сили, на браншовите организации, които са подложени на корпоративния натиск на властта, на гражданските сдружения, които не се финансират пряко или косвено от правителства и фондации от соросоиден тип. Обединение в името на една цел, един идеал, една мечта!

Как да се обединим?

Това е реално изпълнимо, ако стотиците автентични правозащитни, професионални, патриотични, граждански организации и сдружения (които не получават пряко или косвено финансиране от правителства и правителствени агенции, от сивата икономика, от частни фондации от соросоиден тип у нас и чужбина), се обединят в името именно на такава цел. Да й дадат гласност. И гражданите – независимо от условията при които живеят, независимо от тяхната етническа принадлежност, религия, политически симпатии, образование, имуществено състояние, статус и т.н. – да се включат активно в процесите на вземането на решения. Гласът им да бъде чут по всички въпроси, които засягат битието и благосъстоянието им. Глобализацията да бъде обърната към хората, в интерес на народите, на глобуса.

Нека направим уточнение: какво точно разбираме под неправителствени граждански организации и сдружения (НПО)? Нямаме предвид граждански сурогати от рода на т.нар. ГОНГО сдружения (съкращение от GONGO - Government Organized Non-Government Organization), чиято основна задача е да бъдат „кучета-пазачи” на статуквото, да лобират за съхраняване господството на онези, които им плащат. Това са дейности, несъвместими с гражданските. Но трябва да изглеждат като граждански, неправителствени; да демонстрират загриженост по критични проблеми на правителствата (недемократични действия, корупция и т.н.); да организират дискусии и конференции; да посредничат или директно да участват в разработването на поръчкови проекти – най-често прикриващи щедро директно външно субсидиране – по специфични вътрешни или международни проблеми; да демонстрират защита на “ценности”, на “човешки права”, на “свобода на медиите”; да бъдат представяни за независим глас на “международната общност”, “демокрацията”, “пазарната икономика”; да обявяват за корумпирани всички правителства, които господарите на света искат да премахнат...

Такива ГОНГО-организации се финансират от външни спонсори със задача да влияят върху политическите процеси в дадена страна,19 плаща им се да отстояват определени политически интереси, да обезпечават данъчни облекчения за своите патрони; считат се за креации предимно на недемократични правителства.

Тук иде реч за автентичните граждански сдружения. От 80-те години на 20 век някои от тях успяха да завоюват сериозни позиции, да насърчават участието на хората в управлението на редица страни от Европа, Азия, Латинска Америка.

Философията на такива организации е, че хармония в управлението може да се постигне на базата на взаимодействие между трите главни субекта, трите кита на обществото: правителство, бизнес и граждани.

Колкото и да изглежда утопична тази идея, не може да се отрече, че тя е голямо предизвикателство. Впрочем всички големи идеи в историята на човечеството са били считани за утопични, преди да бъдат осъществени на дело.

Успехът на новия курс в Съединените щати през 30-те години (New Deal) до голяма степен се дължи на баланса между властта и корпоративните интереси; предоставяне правото на глас на уязвимите групи от населението, включително асоциациите на потребителите, организациите на работниците и на земеделските производители (фермерите), и на групите в неравностойно положение. Тази политика не е загубила значението си и днес, се сочи в доклада за 2017 г. на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD), призоваващ към отхвърляне на “неолибералните рецепти” и “пазарния фундаментализъм”.20

В правовите държави гражданите, чрез своите сдружения, активно участват в процеса на вземането на решения. Играят ролята на колективно съзнание. Посочват къде и какви са грешките на управлението. Как то да се подобри. Коригират и съответно подпомагат властта. И онези правителства, които могат да виждат отвъд всекидневните си проблеми, които могат да бъдат максимално обективни, са благодарни за критиките и подкрепата. За безплатните съвети. За здравословния тласък към усъвършенстване на гражданското общество. Защото в сложните процеси, които се извършват днес, организациите на гражданите могат да изпълняват изключително важна роля. Да осъществяват важни функции, които нито правителствата, нито бизнесът могат да изпълняват сами. В интерес на хората. В името на добруването и просперитета на своите народи!

Вярно е, че бизнесът днес е неимоверно силен. Правителствата, които по закон трябва да регулират взаимоотношенията, да се грижат за обществените интереси, все повече абдикират от задълженията си, забравят за обещанията си веднага щом дойдат на власт и започват да обслужват само и единствено корпоративните интереси. Но нито едно правителство не е оцелявало без продуктивен контакт, без честен диалог, без обратна връзка с обществото. Всички български правителства на прехода банкрутираха, защото, според нас, не успяха да спечелят доверието на гражданите, не допуснаха прякото им участие в процесите на вземането на решения.

У нас са налице граждански и професионални сдружения, представляващи милионната маса от пенсионери, военноинвалиди, резервисти, учители, лекари, и пр., които представляват мнозинството на българските данъкоплатци. Въпреки че не получават материална подкрепа за своето съществуване и дейност, в техните редици продължават да се творят идеи, предложения, програми за промяна. Много от идеите им разчитат на подкрепата на определени партии. Но да се бориш срещу статуквото чрез средствата на статуквото, е илюзия. Нещата ще се въртят в същия порочен кръг, откъдето са започнати.

Повечето от тези автентични сдружения и организации не отчитат реалните възможности за промяна, които предоставя на първо място КРБ. Просто посланията на Конституцията не се познават; а вещото тълкуване на нормите й, постоянното позоваване на правата, императивно разписани във върховния ни закон, предоставя неизчерпаеми възможности за гражданска мобилизация, за разголване на порочните практики на властта.

Друг фактор, който не се отчита, е, че България е член на НАТО и на Европейския съюз, с произтичащите от това задължения, но и права. Членството в тези две организации предоставя редица възможности за реализиране на промяната, стига обаче те да се познават. Струва ни се обаче, че и властта не ги знае. Или ако ги знае, няма политическата воля да се бори за тяхното отстояване и реализиране, за разлика от други страни-членки на Евросъюза и НАТО, най-вече страните от Вишеградската четворка.

Точно тук може да бъде историческата мисия на обединените автентични граждански, професионални и патриотични сдружения. Да влязат в продуктивен диалог с правителствата, да ги подпомагат за възстановяване на баланса, за ревитализиране на демокрацията.

Разбира се, всичко зависи от гражданите, от самите нас. От нашата активност и готовност да отстояваме идеите си единни. Да изразяваме своето мнение, своя глас – единни! Да демонстрираме единство! Защото правителствата едва ли ще искат да разговарят поотделно със стотиците НПО.

Но ако се обединим за целите на ефективни действия, които да доведат до ефективни решения, ако успеем да се утвърдим като част от единен съзидателен конструктивен процес, правителствата ще бъдат принудени да разговарят с нас. Защото граждани винаги е имало и ще има, докато правителствата идват и си отиват! Защото след всеки мандат идват избори. А вот не се печели, ако липсва пълноценен и здравословен контакт с обществото. Защото

Сivis longa, imperium brevis!

Гражданите са вечни, властта е тленна!

Постигането на необратим граждански сектор според нас означава гражданите, чрез своите автентични организации, да поемат онези основни контролни и регулаторни дейности на обществото, които са извън трите власти; дейности, при осъществяването на които през последните две десетилетия правителствата най-вече се провалят; както и да наложат премахването на ония дублиращи дейности на властта, които се маскират като граждански.

Например какъв е смисълът от съществуването на Комисията за защита на потребителите, която разполага със солиден бюджет, щедро отпускан от властта, за да бъде в действителност неефективна бюрократична „пощенска кутия” на стотиците хиляди жалби срещу грабежа на монополистите?

В същото време имаме активна гражданска Федерация на потребителите, която разполага с експертен потенциал и действително се стреми да защитава потребителите, но разполага с оскъдни средства. Ако гражданският сектор е обединен в единен и мощен юмрук, властта ще бъде принудена да закрие фиктивната комисия и да предаде бюджета й на гражданската Федерация на потребителите!

Същото се отнася и до другите контролни и регулаторни дейности, които са извън трите власти, при осъществяването на които през последните две десетилетия правителствата най-вече се провалят (списъкът не е изчерпателен): Сметната палата; Националната здравно-осигурителна каса; Националния осигурителен институт; Агенцията по лекарствата; Националния статистически институт; Ветеринарно-медицинската инспекция; Комисията за защита на конкуренцията; Агенцията за метрология и технически надзор; всички регулатори (като КЕВР, СЕМ, КРС и др.); Висшия съдебен съвет и много други.

Всички те се финансират с парите на данъкоплатеца, но в действителност представляват неефективни бюрократични „пощенски кутии” за „измиване очите” пред Брюксел. От години тези организации са абдикирали от задълженията си да работят в интерес на гражданите и обществото – единственият интерес, който конституцията признава! А гражданите-данъкоплатци най-после трябва да осъществят правото си да знаят как властта харчи парите им! И да поемат в свои ръце тези контролни и регулаторни дейности!

Освен това повечето от посочените дейности не се осъществяват в съответствие с ЕС-регламенти и директиви, за което България търпи постоянни критики, а българският данъкоплатец – пасивите от изплатените глоби и неизплатените еврофондове. На трето място, съгласно ЕС-регламенти и директиви, повечето от изброените агенции, комисии, институти, регулаторни органи следва да бъдат независими публични организации, а не пряко или косвено част от властта.

Една от тях е КЕВР, членовете на която, съгласно императивните разпоредби наТретия енергиен пакет, считано от 3 март 2011 г., следва да се избират от учредения Граждански енергиен форум, а не от Народното събрание.

Обществената потребност тези контролирани от властта – на практика

фейк–организации, агенции, регулаторни органи и пр.

да се поставят непосредствено под контрола на Народа-Суверен чрез неговите легитимни сдружения, произтича от императива на чл. 1 ал. 2 на КРБ: когато органите, предвидени в Конституцията, не са в състояние или не желаят да осъществяват държавната власт при стриктно съблюдаване на Конституцията.

И народът-Суверен е в правото си да започне да осъществява държавната власт непосредствено!

В българския случай това е реално изпълнимо, ако обединеният граждански сектор добре осмисли и се научи да използва възможностите, които му предоставят КРБ и евросъюзните норми. Вярно, последните са с двойни страндарти, на „две скорости”, както се опитва да налага брюкселският консенсус; но пред нас е примерът на Вишеградската четворка, Унгария - на първо място, които, при същите условия, успяват успешно да наложат благоприятни, национално-отговорни решения за страните си.

Какъв е изходът?

Днес ситуацията е различна. В България, не само в Европа и света!

За първи път от четвърт век, с внушителното мнозинство на българските гласоподаватели, за президент е избран независим от партиите кандидат. Именно това мнозинство прави президентската институция единствено легитимна, за разлика от законодателната власт (и производните й изпълнителна и съдебна власт), която не се подкрепя от повечето гласоподаватели, от мнозинството от народа.

Ситуацията е различна и защото онова, което медиите упорито и от години отказват на гражданите, днес едва ли може да бъде отказано на президента.

За разлика от длъжностните лица в изпълнителната, законодателната и съдебната власти, които рискуват остракиране или уволнение, ако правят публични изявления срещу корупцията и престъпността, дори в лично качество, президентът е напълно освободен от подобни страхове. Мажоритарният вот пък го освобождава от зависимости или потребността да търси партократична подкрепа. Впрочем, партийна подкрепа едва ли му е необходима, след като получава подкрепата на гражданите, на народа, на върховния суверен на Република България!

Съгласно чл. 98 на КРБ, президентът има правото да отправя обръщения към народа и Народното събрание. Като лице извън трите власти обаче, президентът е също като нас – обикновен гражданин, част от Цялото, наречено Върховен суверен, и може да се ползва от правото на жалби, предложения и петиции до държавните органи, включително – да прави законодателни предложения! Това право, което е неотменимо, “бащите-съставители” на демократичната ни конституция императивно са разписали в чл. 45 на КРБ. Ползвайки се от това право, президентът може да дава гласност и да подкрепя антикорупционните граждански законодателни предложения. Медиите не могат да откажат на гражданина-президент да дава гласност на подобна гражданска подкрепа! Поне едва ли ще се опитат!

Досега българските президенти не са се възползвали от това си конституционно право. Не се оказаха на висотата на отговорностите да работят в интерес на гражданите и обществото – единственият интерес, който конституцията признава. Не доказаха, че са изпълнители на волята и интересите на нацията. Вероятно са искали да полетят, но са се озовали под масата, допълзели до уюта на дребните сметки и неутолимите страсти. Някои от тях дори не правеха и опит да прикриват зависимостта си от „мейнстрийма” и партократичните си пристрастия.

Отново подчертаваме: днес ситуацията е различна.

Гражданите-данъкоплатци са на път да изградят консолидиран и необратим граждански сектор за единни действия в името на целите и задачите, в които гражданинът-президент също се е врекъл. В името на възраждането на България! Защото това са общодемократични, общохуманни, общонационални цели и задачи.

Подкрепяйки исканията на цялото Цяло, на Народа, на автентичните граждански сдружения, правозащитни, професионални и патриотични организации, които не получават пряко или косвено финансиране от правителства и правителствени агенции, от сивата икономика, от частни фондации у нас и в чужбина, президентът по такъв начин ще съдейства за създаване на условия, които да генерират идеи, годни да мобилизират всички сегменти на обществото. Целият народ да се включи активно в процесите на вземането на решения.

И най-важното: кой друг, ако не автентичният граждански сектор може да осъществи на дело правовата държава, да реализира идеала, записан от “бащите-съставители” на демократичната ни конституция, именно, решимостта „Да създадем демократична, правова и социална държава!”

 

Бележки

14. „Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи” (чл. 45 от КРБ).

15. Безлов, Тихомир, Безнаказаната мафия ще е катастрофа за следващите правителства, в.„24 часа” 21.03.2011<http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=825803>[10.10.2016]; Българската организирана престъпност. Пълен текст на грама 05SOFIA1207 от Wikileaks първоначално публикувана в редактирана версия на сайта на в. „Гардиън” 02.05.2011<https://bivol.bg/05sofia1207>[10.10.2016];

16. Паунова, Лада и Пламен Дацов, 2010, Организирана престъпна група, С., изд. „Сиела”.

17. в. „Труд”, 26.04.2013 <http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1948156>[30.04.2013; архивът на trud.bg e в процес на прехвърляне към новия дизайн на сайта и в момента е недостъпен];

18. в. “Труд”, 27.06.2011 г.

19. примери за такива мними НПО вж в: Moisеs Naim, Democracy’s Dangerous Impostors, in: The Washington Post, April 21, 2007;

20. Trade and Development Report 2017, http://unctad.org/en/pages/PublicationWebflyer.aspx?publicationid=1852; също публикацията на агенция „Ройтерс”, озаглавена: U.N. calls for global economic makeover to replace neo-liberalism http://www.reuters.com/article/us-un-economy/u-n-calls-for-global-economic-makeover-to-replace-neo-liberalism-idUSKCN1BP2IR?utm_campaign=trueAnthem:+Trending+Content&utm_content=59bacab004d30115c47a2ac4&utm_medium=trueAnthem&utm_source=twitter