И АЗ СЪМ СВИДЕТЕЛ НА ИСТОРИЯТА

Д-р инж. Радославка КАЗАНДЖИЕВА
Печат

ОТКРИТО ПИСМО ДО МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

• НА ВНИМАНИЕТО НА МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ

• Относно: Програмата за оценяване и одобряване на учебници за 10-и клас

 

Уважаеми г-н Министър,

В раздела на учебниците за 10-и клас, с оглед запознаване на младите хора с т. нар. комунистически период от развитието на страната ни, няма ли да бъде обективно да бъдат включени и фактите, които ще предложа на вниманието Ви по-долу?

Преди всичко се налага следното важно уточнение, а именно: българският народ, моят народ, от който съм все още част, не е живял и не е преминавал през комунистически период. Периодите, на които съм свидетел, бяха следните:

1. Период на тежки следвоенни години, когато макар и много малка, разбрах какво е купонна система, какво е дефицит на стоки – майка ми ме пращаше за хляб срещу представяне на купон, а тя, за да ни облича със сестра ми, тъчеше сама плат, от който ни шиеше рокли.

2. Изграждане на социалистическо общество чрез индустриализация на страната и развитие на по-ефективно селско стопанство – този път премина през национализация на предприятия и създаването на трудово-кооперативните земеделски стопанства. Дали правилно е провеждана тази политика, не се ангажирам с преценка, защото може да не е обективна, но знам, че е ставало и по насилствен начин. Дали си е струвало това, мисля, че може да се прецени и след като се видят резултатите от следващия период, а именно:

3. Период на развито социалистическо общество, т.е. времето през 70-те и 80-те години на миналия век (позволявам си да отбележа, г-н Министър, че през този период Вие сте роден, а аз през този период се реализирах професионално успешно и живеех с чувството на гордост, като българка от развита страна).

4. Последвалият период е периодът на прехода, за мене най-разрушителният в цялата ни история, но за него младите хора сами ще направят преценка.

И така, да се говори за „комунистически период“ би било груба лъжа към историята ни и към младите хора днес. Моето поколение, когато бяхме млади, знаехме, че принципът на социалистическото общество е „на всекиму според труда“, а това значеше, че от нас се изисква много-много труд, за да участваме реално в развитието на страната ни. Да, наименованието на партията беше „Българска комунистическа партия“, но това беше идеалът, към който тази партия се стремеше и водеше народа си, идеал, реален или химерен, но той почиваше на принципа „всеки дава на обществото според възможностите си, но получава според потребностите си“. Дали е имало извращения? - сигурно е имало, но да се отрича изцяло един период, в който са създадени условия за това, за което накратко ще припомня по-долу, е необективно.

А сега за някои факти и постижения, за които не само учениците от 10-и клас, но и всички млади хора е добре и трябва да знаят.

Към края на 80-те години по технико-икономически показатели България беше на 29-о място в света. В света, не в Европа. По производство на електро- и мотокари- – на едно от първите места в света. Образователната система в България осигуряваше добри специалисти както със средно професионално образование и още повече с висше образование. Образованието беше не само безплатно, но при добър успех студентите получавахме стипендии.

В Световната организация за интелектуална собственост България участваше в групата на развитите страни. На кое място днес в Европа е Родината ни? Младите хора знаят, и на тях се разчита да я изведат от тази позорна позиция, да подобрят жизненото ниво на народа  и да му възвърнат достойнството!

За развитието на човечеството няма малки и големи народи.

Всеки народ може да има принос в общочовешкото развитие. Имаме ли и ние принос в този процес? (в посочените по-долу примери данните се отнасят към 1986 г., а страните са с наименованията си по това време).

1. Разработеният и внедрен „Метод за леене с противоналягане“, известен не само у нас, но и в много други страни като „Метода на Балевски – Димов“, е постижение с революционни последици за леярската техника и технология и за металознанието като отрасъл. Произведени са над 20 хил. т алуминиеви отливки и над 250 оригинални машини за промишлено прилагане на метода. Методът получава признание в СССР, Италия, ФРГ, Унгария, Полша, Румъния, Канада и др. Във Франция е създадено българско предприятие, което произвежда с български машини и по българската технология 250 хиляди алуминиеви джанти за леки автомобили годишно.

2. Помни ли се все още името на Никола Райков Белопитов, с изключителен принос в създаването и развитието на нашата, родна електропромишленост?

Създадено от него изобретение решава проблема със смущаващите шумове в слаботоковите съоръжения. Друго негово и на колектива, с който работи, изобретение - „Метод и съоръжение за механизирано електроискрово напластяване на благородни, твърди и други материали“ е защитено с патенти в страни като САЩ, Франция, ФРГ, Италия, Швеция и др. и методът е известен в световната практика като „Метод на Белопитов“.

3. С развитието на машиностроенето в първостепенна задача се превърна създаването и усвояването в производството на комплектни задвижвания за металорежещи машини с цифрово-програмни устройства (ЦПУ) и за роботиката.

Колектив от Института по електропромишленост, в тясно сътрудничество със специалисти от заводите-производители „Динамо“ - Сливен, „Найден Геров“ - Русе и „Елпром“ - Троян, разработиха оригинални технически решения, защитени с 13 авторски свидетелства.

Създадените комплектни електрозадвижвания, освен в металорежещите машини с ЦПУ, намират приложение и при комплектуването на трансманипулаторите за складова техника и промишлените роботи в тежкото машиностроене. Осигурени са основните технически средства – сервозадвижванията, необходими за автоматизацията и роботизацията на нашата промишленост.

Променя се и структурата на промишлеността, като се преминава от производство и износ на единични изделия към производство и износ на комплектни системи с вложена висока наукоемкост и намалена металоемкост. Тук не може да не бъдат споменати имената на старши научните сътрудници Панчо Дундаров (с 21 изобретения, 4 от тях патентовани в чужбина), Енчо Попов (60 изобретения и повече от 20 патента в страни с развита промишленост), Румен Апостолов, Георги Георгиев, научните сътрудници Румен Атанасов (36 изобретения), Кръстю Станилов, проф. Христо Кацаров и др.

4. Български стъпални регулатори на напрежение работят в 35 страни от четири континента и заслуга за това има старши научен сътрудник 1-ва степен инж. Тони Драгомиров и колективът, с който той работи.

Създадени са серии от стъпални регулатори, като в тях са внедрени над 100 изобретения и това отрежда челно място на страната ни в света, както и специализация в производството им по линия на СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ, икономическа организация на социалистическите страни, съществувала от 1949 до 1991 г. - Бел. ред.).

Заводът за трансформатори в София е най-големият им производител сред специализираните фирми в света. Постигната е и продажба на лиценз за една от сериите на индийска фирма, клон на американската корпорация „Дженеръл Електрик“.

5. Българската система „Изаплан“ - за планетарно подаване на непрекъснат електрод при заваряване, създадена от Давид Самоковлийски и колектив, намира добър прием в много страни по света. Системата „Изаплан“ е отличена със 7 златни медала на международни изложби.

На световното изложение за заваръчна техника в гр. Есен, ФРГ, през 1977 г., “Изаплан” е призната за едно от най-големите постижения след създаването на покритите електроди.

През 1981 г. в Детройт е включена в листата на двадесетте най-представителни разработки, показвани в САЩ.

Давид Самоковлийски е автор на 23 изобретения, като за някои от тях са издадени 75 патента в 18 страни. Лицензии са продадени във ФРГ, САЩ, Швеция и Франция.

За качествата на системата „Изаплан“ говори и записаното в протокол на независимата изпитвателна лаборатория „Юнайтед лаборатори“, САЩ, а именно: „Изаплан“ превъзхожда. До 1989 г параметрите на българските изделия не могат да бъдат достигнати от нашите фирми, защото дори не сме ги заложили в програмите си“.

6. Около 10 млн. т електростомана годишно в света се произвежда с електроди, изработени по метода на българския изобретател Александър Вълчев.

Създадени са нови, напълно автоматизирани високопроизводителни машини за нанасяне на защитното покритие. Единадесет страни в света, между които СССР, ЧССР, Англия, ФРГ, Канада, Швеция и Франция закупуват лиценз от България и работят по технологията на Александър Вълчев и неговия колектив.

7. Българската технология „Преномит“, дело на изобретателя Георги Митов, създава ново направление в развитието на текстилната наука и практика.

Методът „Преномит“ е отличен със златни медали на изложения в Пловдив, Загреб, Женева, Брюксел. За него са издадени над 40 патента в много страни в света, а за пет от тях са продадени лицензии на фирмите „Гемил и Дънсмур“, Англия, и „Заурер-Алма“, ФРГ. Произведената по лиценза машина на фирмата „Заурер-Алма“ през 1981 г. е обявена от специализираните списания за машина на годината.

8. Нови предачни технологии, нови машини, нови асортименти прежди, платове и трикотаж – така накратко може да се обобщи резултатът от творческата дейност на изобретателя Митко Димитров. Той заменя традиционните класически вретена и „преде“ по нов начин – не чрез усукване на влакната, а чрез слепване чрез широко известната и революционна  технология „Предима“.

Митко Димитров е автор на 7 изобретения, като четири от тях са патентовани в 27 страни. Продадена е лицензия на италианската фирма „ЧИТ“.

9. На базата на създадения от българския изобретател Борис Македонски метод за абразивно-магнитна обработка (АМО) са разработени и внедрени принципно нови металорежещи машини от серията АМО с различно предназначение - за обработка на външни и вътрешни ротационни повърхнини, на равнинни и други повърхности.

Тези машини предизвикват интерес сред много водещи фирми в света. Японските специалисти откриват принципно нова възможност за окончателна обработка на корпусите на милионите часовници, които се произвеждат в страната им. Фирмата „Тойо Кеймазей“ закупува от България „ноу-хау“, за да произвежда машини с широко предназначение.

Още едно признаване за българската технология е създаденото българо-японско дружество „Тохбу-М.Х.“ за производство и реализация на български машини.

Разработката АМО е отличена със златни медали на редица изложения, а през 1985 г. на изложбата „Изобретено в София“ получава златния медал на Световната организация за интелектуална собственост.

10. Цианакрилатните, или т. нар. секундни лепила, създадени от проф. Кабаиванов и неговите сътрудници, са широко известни в практиката под наименованието „Каноконлит“. Техни главни предимства са универсалната адхезия, високата скорост на залепване, голямата якост на лепилната връзка, опростената технология.

Този адхезив се среща в различни разновидности. „Каноконлит Е“ е с голямо приложение в електрониката, електротехниката, приборостроенито, фината механика и оптиката, космическите изследвания. „Каноконлит Б“, или медицинско тъканно лепило, се използва успешно и има редица предимства пред зашиването на различни живи тъкани и органи. „Каноконлит Т“ се отличава с повишена устиойчивост на лепилната връзка в широк температурен интервал.

 

Уважаеми г-н Министър,

Изнесените дотук данни са напълно достоверни и доказуеми.

Мога да продължа с поне още няколко десетки примера на създадени и внедрени значими разработки, допринесли за развитието у нас на цветната металургия, химическата промишленост, фармацевтичната промишленост, както и с достиженията на българската школа селекционери, заели челни места в световната селекция на нови сортове продукти, стига да счетете, че такава информация е полезна и да отделите време да запознаете с нея т. нар. авторски колективи, които пишат учебниците по история за децата на България. За нейните колонизатори и местни съсипатели тези истини са неприемливи. Но за историята на България, за нейното бъдеще и за правдата те са мярката, по която трябва да се равняваме. Убедена съм, че истината ще настигне лъжата. И винаги съм вярвала, че правдата ще победи.

А сега си позволявам да поставя моите риторични въпроси.

Въпроси, които ме вълнуват и не ми дават спокойствие. Но те не само към Вас, а към всички, допринесли за състоянието на страната ни през последните 28 години.

• Къде е днес българската наука и създадени ли са условия за нейното решаващо значение за развитието на страната ни? (БАН и ВУЗ-овете създаваха 70 % от изобретенията, а те годишно бяха над 4000 спрямо 220-250 в последните години.)

• Къде са днес заводите ни, внедряващи и произвеждащи научните ни постижения?

• Къде е днес България в общото научно и технико-икономическо развитие на света?

 

С уважение, но и с дълбоко разочарование

Д-р инж. Радославка

КАЗАНДЖИЕВА, София