...И кръвта им ще падне върху тях

Олга ЧЕТВЕРИКОВА
Печат

• „Новият свят“ на извращенците като всемирна содомска антицърква

communitarian.ru

(Със съкращения от glasove.com, 09.01.2018,
превод за “Гласове”: Екатерина Грънчарова. Заглавието е на редакцията на “Нова Зора”)

Олга Четверикова е доцент, кандидат на историческите науки, преподавател в МГИМО и автор на множество книги, изследвания и публикации в областта на политиката и религията. Завършила е международни отношения в МГИМО, после аспирантура, прави докторска дисертация, стажува в Брюксел и Льовен, пише и преподава. Нейните научни интереси обхващат основите и еволюцията на европейското религиозно съзнание, Римокатолическата църква в европейската геополитика, етнически и религиозни конфликти в Западна Европа в края на 20 и началото на 21 в., финансови механизми на европейската политика в най-ново време, религиозно-финансови аспекти на глобализацията, нови религиозни движения и корпоративна религия.
През последните две десетилетия светското общуване стремително потъва в състояние на древно езичество, характерно за онази епоха, в която Христос още не се е явил в света. Времето като че ли се е върнало назад и народите, решително отхвърляйки наследството на многовековното християнство, под лозунгите за свобода и прогрес, се връщат в допотопните времена, стараейки се във всичко да приличат на наследниците на Каин.
Характерно, че точно когато християните отбелязват 1700-годишнината от приемането на Миланския едикт (313 г.), утвърждаващ свобода на вероизповеданието в Римската империя и полагащ началото на християнизация на държавата, на Запад повсеместно се легализират содомитските бракове. Ако християнските императори Констанций II и Констант въведоха за содомитите смъртно наказание, то днешните европейски управници обявяват за престъпна не само всяка дискриминация спрямо извращенците, но дори и моралното им неприемане.
Макар и случващото се да изглежда като обективен процес, става дума за добре управлявана всеобща либертарианска революция, осъществявана от разбунтувано против Твореца общество от нехора и насочена към изменение на самата същност на човека, лишаването му от неговите духовни основи, естествени биологически корени, разрушаване на семейството и традиционните обществени връзки.
Решаващите промени в духовния живот на западното общество стават вече през втората половина на 20 век, което е свързано със започващата в Америка „сексуална и културна революция“, обявила открита война на всички традиционни ценности, норми и устои. Това също така съвпада с нова, вече по-мощна вълна на окултизма, представен от движението „Ню Ейдж“, приемник на предишните езотерични учения и претендиращо за създаването на последната световна синтетична религия, призвана да замени християнството.
Целта на „Ню Ейдж“ е тотално изменение на световния порядък
чрез духовно преустройство на човека до достигане на състояние на „божествено всемогъщество“, което да го направи способен да управлява света. Именно това учение дава най-развитото религиозно обосноваване на хомосексуализма, предлагайки свой път към спасението на човека. /.../ По този начин хомосексуализмът в трактовката на „Ню Ейдж“ не е просто предизвикателство към съвременното общество и неговия морал, той е подготовка към провъзгласяването и налагането на „религия на содомизма“, която в качеството си на нова икуменическа религия на Третото хилядолетие следва да замени християнството
Скривайки истината и духовния смисъл на своята програма, „Ню Ейдж“ използва възможностите на набиращи по онова време сила нови направления на социологията и психологията, обличащи техните идеи във формата на научни концепции и теории, напълно отговарящи и съответни на духа на времето. Сред тях най-голямо значение имала разработената в края на 60-те години от американската психология
джендър концепция,
формулирана за първи път от сексолога Джон Мани, специализиран в изучаването на интерсексуалността и транссексуалността. /.../ Именно той въвежда понятията „джендър“ и „джендърна роля“ като обозначения за „социалния пол“ на човека, разбирано като социално определима идентичност, която той отличава от „биологичния пол“, даден на човек от природата.
Създаденият с тази цел в САЩ „Фронт за освобождение на гейовете“ въвежда ново социално понятие – „лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални“ (ЛГБТ), за отличаването им като носители на особено самосъзнание и нова субкултура. През 1969 г. избухнали така наречените Стоунуолски бунтове и сложили началото на въстание на вече сплотеното ЛГБТ общество. В САЩ и други страни от Запада се формират многобройни организации, които, позовавайки се на правото си на „различност“ и използвайки като основно политическо средство натиска на ежегодните „гей паради“ (gaypride), преминават под лозунги за защита на „човешките права“ в пълномащабно настъпление. Разработеният за гей парада от американския художник активист Гилбърт Бейкър флаг с цветовете на дъгата се превръща в символ на движението. Фактически той възпроизвежда един от символите на „Ню Ейдж“: с помощта на дъгата там се обозначава мост между индивидуалната човешка душа и „всеобщият свръхразум“, тоест Луцифер1.
Американската психиатрична асоциация (АПА) въпреки научния медицински подход престанала да отнася хомосексуализма към психическите заболявания2 и въпросът спрял да се обсъжда на научни конференции и симпозиуми. Тази диагноза била призната за „дискриминираща“, а на дискриминация били подлагани вече тези, които искали да се избавят от порока.
Основния си пробив ЛГБТ обществото извършило с разпада на Съветския съюз и сриването на двуполюсния свят, когато западната концепция за „правата на човека“ се утвърждава като единствено възможна ценностна система. На 17 май 1979 г., ориентираща се по АПА и подложена на най-силен натиск, и Световната здравна организация изключва хомосексуализма от списъка на заболяванията. Този ден сега се отбелязва от ЛГБТ обществото като Международен ден за борба с хомофобията.
Джендърът трябва да се определя според личния избор на човека, който може да се мени в зависимост от влечението – това и започва да се нарича
„джендърна идентичност“
(от англ. „performance”). Всички тези теории лежат в основата на проекта за тотална световна сексуална революция, насочена към „отчуждение“ на човека от неговия пол,
Най-последователен и безкомпромисен защитник на правата на извращенците става Европейският съюз.
Началото на неговата активна позиция по този въпрос е положено в 1994 г., когато Комитетът по гражданските свободи и вътрешните работи към Европарламента съставя и приема документа „Равни права за хомосексуалистите и лесбийките в ЕС“, чийто автор е Клаудия Рот, представител на Партията на зелените на ФРГ. След резултата от изслушването парламентът приема резолюция с препоръка към Съвета на министрите за забрана на всички форми на дискриминация според признака на сексуалната ориентация (включително сферата на партньорските отношения и осиновяването на деца), макар че съществуващият тогава Договор на ЕС не осигурявал съответстващата законодателна основа.
“Права за анти-човека вместо “Право на човека”
С началото на световната криза от 2008 г. и откритото провъзгласяване от световния елит на необходимостта от „нов световен ред“ политиката на утвърждаване на „правата“ на содомитите преминава на ново равнище. На първо място, тя достига световен мащаб; на второ място, под претекст за борба с хомофобията тя придобива форма на агресивен натиск и преследване на традиционните ценности.
През 2008 г. за първи път в историята ООН под давление на Франция, Холандия и редица други страни, на 63-ата сесия на Общото събрание на ООН се приема Декларация относно правата на човека и сексуалната ориентация и джендърната идентичност, подкрепена от една трета от държавите: към този момент тя е подписана от 68 страни (Албания, Германия, Андора, Аржентина, Армения, Австралия, Австрия, Белгия, Боливия, Босна и Херцеговина, Бразилия, България, Канада, Зелени нос, Чили, Кипър, Колумбия, Коста Рика (присъединила се през март 2010 г.), Хърватия, Куба, Дания, Еквадор, САЩ (присъединили се през януари 2009 г.), Испания, Естония, Македония, Финландия, Франция, Габон, Грузия, Гърция, Гвинея-Бисау, Унгария, Ирландия, Исландия, Израел, Италия, Япония, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Мавриций, Мексико, Черна гора, Непал, Никарагуа, Норвегия, Нова Зеландия, Парагвай, Холандия, Полша, Португалия, Централноафриканска република, Чехия, Румъния, Великобритания, Сан Мартин, Сао Томе и Принсипи, Сърбия, Словакия, Словения, Швеция, Швейцария, Тимор-Леще, Уругвай и Венецуела).
На 15 юни 2011 г. Съветът на ООН по Правата на човека приема резолюция 17 / 19, утвърждаваща равенство между хората независимо от тяхната сексуална ориентация или джендърна идентичност.
Текстът, предложен от Южна Африка, подкрепен от 39 страни и подписан от 86, потвърждава универсалността на човешките права и изисква до края на 2011 г. съставяне на доклад за дискриминационната практика по отношение на сексуалните малцинства3.
Следва първият официален Доклад на ООН по този въпрос, изготвен от Управлението на Върховния комисариат на ООН по правата на човека (УВКПЧ) и послужил за основа на експертна дискусия на Съвета през март 2012 г., което е първото обсъждане в рамките на междуправителствения орган на ООН по тази тема.
През 2009 г. Франция, Холандия и Норвегия създават първия в историята Фонд за международна подкрепа на „Правата на човека, сексуалната ориентация и джендърната идентичност“ за борба против хомофобията и трансфобията, управляван съвместно от държавите донори и неправителствени организации, специализирани в защита правата на човека.
През юли 2010 г. се създава първият управленски комитет, състоящ се от представители на спонсорите на фонда (посолствата на Холандия, Норвегия, Френското министерство на външните работи) и НПО („Амнести” на Франция, Международна федерация по правата на човека и специализирани НПО на ЛГБТ обществата).
През февруари 2011 г. от този комитет са разработени
три пилотни проекта,
които са реализирани в течение на следващите две години. Първият е насочен към постигане на толерантност на всички нива с помощта на медийни кампании, законодателен натиск (посочване на противоречията между националните законодателства и международните конвенции) и непосредствена защита на хомосексуалистите.
Цел на втория става непосредствената работа с населението за настройването му в подкрепа на ЛГБТ обществата с прожекции на документални филми, провеждане на кинофестивали и демонстрации при отделяне на особено внимание на университетите.
Третият проект е посветен на юридическото признаване на асоциациите на хомосексуалистите, борещи се против дискриминация4.
В началото на 2013-а (февруари – март), за разработване на обща стратегия за борба с хомофобията и координиране на усилията на правителствата, на три континента се провеждат съответните конференции по правата на човека, сексуалната ориентация и джендърната идентичност – в Бразилия (Америка), Катманду (Азия) и Париж (Европа)5. А на 15–16 април на международна конференция в Осло, събрала 200 представители от 86 страни в света, били обсъдени резултатите от проведената работа и набелязани следващите стъпки за укрепване на позициите на ЛГБТ обществата6.
Както виждаме, содомитската мафия днес представлява мощна идейно-политическа сила, която използва все по-агресивни форми за установяване на свой контрол над ключови сфери от културно-обществения живот. Проникването й във високата световна политика се случи незабележимо, дълго време тя не беше възприемана сериозно, разглеждана като едно от много малцинства. И когато набра потенциал и създаде разклонение от подчинени организации и движения, и излезе на световната сцена, стана ясно, че в управляващите структури
„сексуалното малцинство“ вече отдавна представлява „сексуално мнозинство“,
твърдо диктуващо свои закони и норми. Действащо под прикритието на борба с дискриминацията и хомофобията (тълкувани крайно широко и произволно), те активно утвърждават свои изключителни права, постепенно превръщайки се в каста на неприкосновени.
В действителност, придавайки на своите права вече сакрален характер, содомитската мафия започва да придобива чертите на религиозно общество. Изтъквайки на преден план „уличния хомосексуализъм“ и прикривайки се зад научно-джендърна реторика, нейното окултно Ню Ейдж-ядро засега не се проявява открито, но твърдо преследва своите цели. Действайки в съответствие със сатанинската логика, то постоянно извършва подмяна на смисли и понятия, за да въвлече в мрежата си възможно най-широк кръг от хора, които, бидейки вече толерантни, не са в състояние да отличат лъжата от истината. Но колкото по-толерантно е обществото, толкова по-нетърпими са към него содомитите.
Прикривайки се зад „правата на човека“, те ликвидират този човек, създавайки вместо него безполово същество – анти-човек. Създавайки свои еднополови бракове, те ликвидират истинния брак, който може да бъде само съюз между мъж и жена, които те отричат.
Създавайки свои „семейства“, те ликвидират семейството, в което децата са плод на любовта между мъж и жена,
лишавайки присвоените от тях деца от род и племе.
Под прикритието на „любовта“ те унищожават истинната любов, като вместо семейството като „малка църква“, което се явява съюз на обичащи се един другиго хора, обединени от вярата в Бога, те създават „малка антицърква“, представляваща съюз на извращенци-нехора, обединени от смъртен грях и служещи на сатаната.
Те ще смучат соковете на тази система, докато тя им е нужна. И щом това общество достигне критична маса, то ще установи вече световна содомокрация и революцията ще завърши:
техният Содом ще стане единствената норма, а всичко друго – патология.
Норма ще станат всички пороци и извращения, ще се утвърди всеобща сексуална анархия, когато узаконяването на брака няма да има никакво значение, тъй като той ще бъде заменен от най-противоестествените форми на съжителство. Това, което се случва днес в Норвегия, е само един ескиз от платното, което те рисуват, а ръката им води сам сатана.
Содомският грях се разраства подобно на тумор, с който не бива да се договаряме, да търсим компромиси или да постигаме консенсус. Неговите метастази се добраха и до нашата страна и вече представляват за нас смъртна опасност. Но ние не сме Европа, ние имаме свой път, своя съдба, своя вяра, от която никога няма да се откажем.
Русия остава последната и единствена крепост на православната духовност, която единствена може да противостои на разпростиращата се мерзост. Стоящата пред нас заплаха изисква твърдо и ясно утвърждаване на нашата нравствена позиция, която на свой ред да осигури приемането на съответни законодателни, политически и социални решения, без които разпадът на обществото е неминуем.

Бележки:
1. Европа: похищение семьи. Зачем в Евросоюзе уничтожают основы общества? http://www.rg.ru/
2. Доклад Международной конференции по народонаселению и развитию. Каир, 5-13 сентября 1994 г.
3. http://www.franceonu.org/
4. Ibid.
5. http://www.diplomatie.gouv.fr/
6. http://www.dirco.gov.za/docs/2013/human-rights0417.html