ПОРОЧНИЯТ КРЪГ

Илияна ВЕЛЕВА 2017 - Брой 5 (2017)
Печат

• Лъжата може да се погрижи за настоящето, но няма бъдеще

• “И все пак тя  се върти...” (Галилео Галилей след съда на средновековната Инквизиция)

На 23 януари т. г. Общобългарска фондация и център за изследвания на българите “Тангра ТанНакРа” изпрати Открито писмо до ръководителите на няколко български институции и организации. Това са Камен Балкански, изпълнителен директор на Националния филмов център към Министерството на културата, до Вяра Анкова, директор на БНТ, до създателите на филма “Народен дом на терора”, до президента на Р България Румен Радев, до вицепрезидента Илияна Йотова, до Бойко Борисов, председател на партия ГЕРБ, до Корнелия Нинова, председател на БСП, до евродепутатите на ГЕРБ Владимир Уручев,, Мария Габриел, д-р Андрей Ковачев, Ева Паунова, Емил Радев, Андрей Новаков, както и до евродепутатите на БСП Сергей Станишев, Момчил Неков, Георги Пирински.

Писмото е изпратено и на доц. Драго Михалев, председател на Съюза на репресираните от комунистическия терор в България, до Тодор Атанасов, председател на Съюза на репресираните, до Лиляна Друмева, председател на Съюза на репресираните “Памет”, до Симеон Игнатов, председател на Българския антифашистки съюз.

Откритото писмо стегнато и аргументирано обяснява историята на една меко казано манипулация, в чиято основа е продуцирането и съдържанието на филма “Народен дом на терора”, излъчен по БНТ на 1 февруари 2016 г.

Филмът е създаден по идея на историка Ангел Николов Филчев, сценарист е Стойчо Шишков, и както обясняват субтитрите към филма, със съдействието на Дянко Марков, Анжел Вагенщайн и др., чието мнение за творбата е подробно изложено в съответните приложения към писмото на „Тангра ТанНакРа”.

“Филмът провокира идеята да започнем работа по издаването на документална книга с работно заглавие “Жертвите на комунизма 9.09.1944 - 10.11.1989 г.” - пишат от “Тангра ТанНакРа.

В процеса на уточняването на документалните източници, използвани за книгата на Ангел Николов Филчев, както и за работата на филмовия екип, се установява, че Ангел Николов Филчев не посочва в своята брошура откъде са взети използваните документи и цитати. Нещо повече, брошурата, по която е направен филмът, се продава и като книга със заглавието “Призраци в къщата”. От “Тангра ТанНакРа” решават да закупят голям брой екземпляри и да ги предоставят на експерти по Нова българска история, за да се намерят източниците, използвани от автора. Но... книгата се оказва мистериозно изчезнала от пазара, а авторът не предоставя информация по тези въпроси. В разговор с представители на „Тангра ТанНакРа”, документиран надлежно, Анжел Вагенщайн пише, че “с името ми като “консултант” е злоупотребено, което не прави чест на авторите на филма”, а Дянко Марков не може да посочи откъде са ползваните цитати във филма.

 

Никола Георгиев Алтънков, доктор по история от Калифорнийския университет в Санта Барбара и професор в същия университет, магистър на изкуствата от Института за чужди науки в Монтерей, дава мнение, че “Народен дом на терора” е художествено произведение - което е отличителна черта на всеки филм, - и не би било справедливо позоваването на (филма) като доказателство или измама относно изнесените сцени, още по-малко относно тяхната трактовка. Проблем на историците, специализиращи в периода, за който става дума във филма, е да съберат документи, анализират и представят поглед върху събитията - без претенции, разбира се, за оповестяване на последна, безотказна дума или оценка на тогавашната историческа действителност”.

На какво основание тогава създателите на филма претендират, че той е документален? - питат от “Тангра ТанНакРа”.

Историята на това търсене на истината е дълга. Събраната документация е огромна по обем, десетки и десетки специалисти, институции и обществени организации са алармирани от “Тангра ТанНакРа” за “полуистини и откровени измислици”, примесени с истини, които сатанизират ролята на новата власт в България след 1944 г. И нещо не по-малко тревожно - на 14 март 2016 г. в Европейския парламент в Брюксел се провежда  дискусия под наслов Знание за миналото - памет за бъдещето”, посветена на необходимостта от задълбочено изучаване на комунистическия режим в училище, организирана от евродепутата Андрей Ковачев, и с участието на Даниел Митов, тогава външен министър, депутати от ГЕРБ, историци и други. На тази среща е представена съкратена версия на въпросния “документален” филм.

Преди това, на 1 февруари 2011 г., с решение на Министерския съвет на Р България, е обявено, че този ден е Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим в България, и че 43-ото народно събрание е гласувало премахване на давността за престъпленията на комунизма.

През март 2016 г. образователният министър Меглена Кунева препоръчва “Народен дом на терора” на Стойчо Шишков да стане помагало в учебния процес, и “че познанието на историята трябва да се основава на историческите факти и извори”.

И ето, отново порочният кръг се затваря. Фактите от историята преднамерено и порочно се инкрустират в произведения от различни жанрове, но целта си остава една - българският народ да остане завинаги разделен по най-важните теми от историческото си битие.

Подробната документация, събрана от екипа на “Тангра ТанНакРа”, включва десетки писма, изложения, документи, протоколи, сценария на филма на Стойчо Шишков и Ангел Николов Филчев, както и редица свидетелства на очевидци от първо лице, които оформят съвсем различна панорама на близкото минало, а следователно и на бъдещето.

Става ясно, че събитията от този болезнен период са грубо деформирани в угода на концепцията, защитавана днес от лица като например Методи Андреев, и други “експерти по комунистическото минало”, заслужили си прозвищено рушители на България. Концепция, която прехвърля вината за страданията и злините на българския народ единствено в полето на всесилната Държавна сигурност и органите”, натоварени с цялата историческа вина за т. нар. възродителен процес и още десетки “престъпления”.

Порочният кръг на манипулираната история се затваря и не остава глътка въздух за истината, която не е нито черна, нито бяла, защото събитията са се случили, а дивидентите от тях - с късна дата - настояват да извлекат цяла кавалкада “борци за човешки права и демокрация”. Но те удобно забравят не само своята родова биография и история. С неизтощимо угодничество и користолюбие те настояват да се приеме именно тяхната версия, тяхната “истина”, но всички останали знаем, че тази тяхна упоритост си има ... опашка - трапезата е богата, но местата около масата не са безчет...

За изминалите почти трийсет години от началото на благонаричания “преход” или “промяна” у нас, все едно, бяха изравнени със земята най-важните опорни точки на историята на българите - земеделие, машиностроене, наука, култура... И едничката цел на това “мероприятие” бе никога занапред българинът да не си и помисля, че е “богоравен” на европееца (!), че държавата му на 13 века е химера и фалшификат, че той наистина е жалък и беден, оскотяващ продължител на онези „знаменити” “конекрадци от Долния Дунав”..., че българите и България нямат “сертификат” да са важен елемент от европейската цивилизация и че всъщност - да си дойдем на думата, - нямат право да искат каквото и да било от “партньорите по ЕС и НАТО”, а трябва само да козируват и да отговарят с “да”...

Историята на Държавата на духа, по красивия израз на Дмитрий Лихачов, е богата и изпъстрена с възходи и падения, с подвизи и предателства, с герои и мъченици. Вероятно такива неща има в историята на много други народи. Но това не отменя най-същностното изискване пред нас, българите, а то е, че тя непременно трябва да се изучава в цялото й великолепие, и независимо от меркантилността на днешния ден. Че по широкия й гръб не могат да се разхождат – и е недопустимо да се разтъпкват безнаказано всевъзможни наперени набедени търсачи на истината, псевдоисторици, псевдоинтелигенти, кухи интелектуалци, окупирали сега по най-варварски начин входа и изхода на действителния културно-исторически процес.

Тъкмо затова “Нова Зора” връща отново фокуса на вниманието на четящите и мислещите хора към казуса “Народен дом на терора”. Филмът, в чието създаване и пропагандиране се оглеждат всъщност дълбоките кървящи рани на българското битие, рани, които няма как да зараснат, ако непрестанно се разчовъркват. И защото така никога не може да се стигне нито до помирение, нито до прошка, нито до единение.