СТАРА ЕВРОПА Е СМЪРТНО ОТРОВЕНА ОТ МЮСЮЛМАНСКИ РАДИКАЛИЗЪМ

Даря АСЛАМОВА
Печат

Брюксел като рай за терористите

Още от 60-те години на 20 век той винаги си е бил такъв. Кой ли не се е разполагал в него? „Червените бригади”, бойците на Ирландската републиканска армия, кюрдските партизани, „ОАС-овци” (противници на Де Гол). Тук до самата гара може да се купи всякакво оръжие, достатъчно е да знаеш точните хора. А дори и да не ги познаваш, известни са барове, в които влизаш, за да намериш посредници.

Фалшивите паспорти също са специализация на Брюксел. Наистина, да се направи качествен европейски паспорт сега, практически е невъзможно, но такъв не е и необходим. За преминаване през вътрешните шенгенски граници е достатъчна „вътрешна лична карта“. За професионалите това е играчка, а местните полицаи са възпитани хора. Даже след шумните атентати в Париж и Брюксел френско-белгийската граница не се контролира, във влаковете проверяват само билетите. Ако не превишаваш скоростта, ти си приличен гражданин, дори ако в багажника ти има труп и чифт гранатомети от централния парк на Брюксел.

А защо точно Белгия? Тази малка изкуствена държава-монархия, в която насилствено са въдворени две ненавиждащи се нации: валонци (говорещи изключително френски език) и фламандци (с по-голям лингвистичен багаж от три езика: холандски, английски и френски). Френски език фламандците изучават само за да докажат на инатливите валонци, че са хора прагматични, вежливи и са готови даже да научат и техния език.

Взаимната ненавист достига нечувани висини... Ако между араби и евреи браковете все пак съществуват, то фламандци и валонци категорично отказват да създават семейства. Всички опити на фламандците (милионен Брюксел в миналото е бил изцяло фламандски град, сега са останали 70 000 фламандци) да въведат ред в този бардак, се разбиват в нежеланието на френскоговорещата бюрокрация за промени. Та нали така доста безделници ще изгубят топлите си места с висока заплата?!

Ако ви се налага да се скриете, няма да намерите по-подходящо място от Белгия. „Терористите винаги са използвали преимуществото на географското положение на Белгия“ – казва професорът по геополитика Пиер Томан. Малка, богата страна, с раздут бюрократичен апарат, хубави пътища, големи пристанища, оръжеен трафик, снизходителна полиция. А недалеч от нея са огромните градове: Париж, Лондон, Амстердам, до които можеш да се добереш за броени часове. И главното – няма никакъв граничен контрол.

Тук средата е много привлекателна за международната престъпност. Неофициалната и удобна позиция е: „Добре дошли, терористи. Важното е да не извършвате престъпления на територията на Белгия“.

Започвайки с убийството на министъра на отбраната на Афганистан, легендарния Ахмад шах Масуд  в 2001 г., абсолютно всички световни терористични актове са имали някаква връзка с Брюксел, и по-точно с неговия квартал Моленбек.

Европейското гнездо на тероризма

В Моленбек в 11 часа преди обед цари мъртва тишина. Витрините на повечето магазини са затворени, прозорците на някои къщи – също. Не се чува детски смях, не мирише на кафе толкова характерно за арабските квартали. Прилични леки коли и чисти улици, по които се клатят бременни арабски матрони с бурки, тикащи детски колички. Мъже почти не се забелязват.

След като се доказа, че атентатите в Париж и Брюксел са замислени и организирани от жители на Моленбек, кварталът с 95-хилядно население опустя. Мнозина избягаха. „Трябва да напишат на стените „Все ушли на фронт. В Сирия“ - опитвам се да се шегувам аз. Но на преводача Рене моите думи изобщо не звучат шеговито. „Не сте далеч от истината. Ще прекарат известно време там и ще се върнат“.

Съветникът в кметството на Моленбек Айт Йетиг, член на Ислямската партия, мароканец по произход, ни посреща любезно и ни уверява, че той е белгиец-кореняк. Наистина, не ми подава ръка – религиозните му убеждения не разрешават. На чашка кафе слушам неговите безкрайни оплаквания за дискриминацията на мюсюлманите, за 50-процентната безработица сред младите, за ужасното образование. „Дискриминацията е нещо възмутително“ - съгласявам се аз. „Но по пътя към Моленбек видях много работници на пътя от България и Румъния, които копаеха в калните канавки под проливния дъжд. Наистина ли за такава тежка работа не взимат мюсюлмани?“ Г-н Йетиг елегантно избягва въпроса: “Да тук има много гастарбайтери, които са готови да работят за стотинки в тежки условия, защото в България заплатите са много малки. Но защо нашите хора, които са граждани на Белгия, трябва да се съгласяват на такова несправедливо трудово възнаграждение? Още повече между мюсюлманите има много дипломирани специалисти.“

На езика ми са стотина възражения, изцяло политнекоректни. Веднага си спомням думите на младия председател на влиятелната фламандска партия „Фламандски интерес“ Ван Гриекен:Европейските мюсюлмани се оплакват перманентно. Те никога не са виновни. Виновен е целият свят. Все не са им дали нещо, все не са ги донаучили и донахранили. Никога не поемат отговорност. Даже за терористични актове. Казват, че терористите били дискриминирани, попаднали като малки в лоша компания, обществото ги изоставило. Дрън-дрън-дрън.

На стр. 6-7

От стр. 5

В нашите затвори 40 % от затворниците нямат белгийски паспорти. С какво се занимават? С радикализиране на местните затворници. Вместо да бъдат екстрадирани... в тяхната родина. Не можело. Нашето общество е слабо и феминизирано, у нас цари култът към жертвата и самобичуването. За 10 години населението на Белгия се увеличи от 10 на 11 млн. души. Този един милион са само мигранти. И само не ми говорете за мюсюлмани с умерени възгледи. Всичките им лидери пропагандират шериата. /.../ Но обяснете ми този странен факт! Терористите от всички категории никога не бяха закачали Белгия. Това е тяхната база, тяхно леговище. Защо в самата Белгия изведнъж станаха терористични актове?” /.../ Израсна ново престъпно поколение, преминало през затворите, където от тях направиха фанатици. Мислите, че белгийската полиция не знаеше това? Но тя просто си затваряше очите и ушите. Знаете ли защо? Защото терористичните актове дадоха възможност на Белгия да изпрати свои войски в Сирия и Ирак за борба с ИДИЛ. Вие сте рускиня и помните Афганистан. Тогава аз бях млад и помня как тук в Белгия тренираха хора да отиват в Афганистан да воюват с руснаците. Същото се случва сега със Сирия. Идиловците са тренираните песове на Запада, който иска да промени границите на Близкия изток, но Асад им е пречка. Сирийските политици не идват в Еропа, за да говорят, че не харесват нашите президенти. А защо Франция и Белгия заявяват, че сирийският президент е лош? И изобщо кои са те, за да решават кое е добро и кое лошо за сирийците?”

Как саудитите превзеха Евросъюза

Всичко започна отново от малката Белгия.

В 60-те години, във френскоезичната Валония, процъфтяваха традиционните икономически отрасли: добив на въглища и черна металургия. „В Белгия тогава никой не желаеше да се захваща с мръсна или тежка работа - разказва бившият таен агент на френските служби Клод Моник. - Тогава белгийците импортираха от Турция и Мароко десетки хиляди хора. Турците уседнаха, но всичките им конфликти не излизаха от пределите на общината. С мароканците се получи по-сложно. Цели села и малки градчета бяха пренесени от Мароко и се превърнаха в гета. Цели племена запазиха своите съседски и роднински връзки, без да се съобразяват с факта, че вече живеят в друга страна. Следващото поколение, израснало в гетото, не знаеше нищо за исляма, въпреки че би искало.“

Тук Белгия отново се отличи - първа от европейските страни призна исляма за официална религия още през 70-те години. Разбира се, възникна проблемът с минаретата. В този момент на историческата сцена излезе белгийският крал Бодуен, който нямаше познания за исляма, но затова пък се интересуваше от петролните контракти със Саудитска Арабия. В парка намериха огромен изоставен изложбен павилион, който преобразиха в Брюкселска джамия, а ключовете й тържествено връчиха на саудитите. По тъкъв начин създадоха първата уахабитска територия в Европа.

Едва ли замисълът е бил злонамерен - размишлява френският разузнавач Клод Монике. - Кой по това време познаваше детайлно исляма? Логично беше да се предположи, че тези, които контролират Мека и Медина, са призвани да се занимават с възпитанието и на европейските мюсюлмани. Саудитските имами пристигнаха тук без изобщо да познават западния образ на живот, както и християнството. Даже техният арабски език доста се отличаваше от мароканския и алжирския диалекти.”

„Постепенно саудитите установиха контрол не само над белгийските, но и над френските джамии - казва членът на ислямската партия Айт Йетиг. - Уахабизмът няма общо с мирния просветен ислям. Това е опасна секта, създадена с помощта на англичаните, които сключиха пакт със саудитите още през 19 век и им помогнаха да завладеят главните светини на мюсюлманския свят: Мека и Медина. Англосаксите оказват протекция на саудитските крале, а Европа - своята версия на исляма. Проблемът е, че финансирането на джамиите не е прозрачно. Никой не знае колко са парите, откъде е произходът им и за какво се използват. Официално те могат да идват от Турция, Алжир или Мароко, но всъщност това са пари от Катар или Саудитска Арабия.“

През 80-те години икономиката на Валония рухна. На практика добивът на въглища се прекрати и значението на черната металургия силно намаля. Икономическият център се премести във Фландрия с нейната развита химическа, нефтохимическа, фармацевтична и текстилна промишленост, туризъм и хай-тек. Най голямото пристанище – Антверпен, е световен център на търговията с диаманти. На практика Фландрия започна да изхранва Валония барабар с множество мигранти, които бяха станали белгийци и загубили работните си места, преминаха на пълна държавна издръжка.

Младите араби или се шляеха по улиците, продавайки наркотици и оръжие, за което попадаха в затворите, където тяхното „възпитание“ поемаха мюсюлманските фанатици, или наивните родители насочваха децата си безделници към джамиите (там на лошо няма да ги научат) и с обучението им се занимаваха имамите-уахабити. Новопосветените в началото изпращаха към Афганистан да се сражават с руснаците, после в Босна и Херцеговина, където режеха сръбски и хърватски глави, а след това натам, където избухваше нова война. Така към 2000 г. Белгия се превърна в главния европейски център на радикалния ислям.

Как мюсюлманите се превърнаха в европейска политическа сила

Всичко започна след Втората световна война. Победата на СССР над Германия и създаването на блока от социалистически държави имаше огромен ефект върху умовете в Европа. Станаха модни идеите на Маркс, Троцки и Ленин. Работническата класа в капиталистическите страни масово гласуваше за партии, които наричаха себе си социалистически и „леви“. Социалистите получиха властта навсякъде и де факто станаха главна политическа сила.

Но с течение на времето се наложи еволюция на „левите“ партии, разказва председателят на партията „Влаамс Беланг“ Ван Гриекен. Децата на „старите соациалисти“ се превърнаха в буржоазна бохема, която вдигаше наздравици с шампанско в ресторантите, обожаваше черния хайвер и разсъждаваше за световната революция в духа на Троцки. Те загубиха безвъзвратно връзката с действителността и със своите избиратели. Работническата класа и фермерите също загубиха доверието към социалистите и започнаха да гласуват за десните партии. Появи се проблем. За запазване на властта имаше нужда от нови избиратели. Точно тогава европейските социалисти заложиха на мигрантите. Те не само ги омайваха с обещания, че държавата ще поеме пълната им издръжка, но и на практика започнаха да поощряват масовата миграция в страната. В Белгия беше приет закон, според който всеки човек, даже незнаещ местния език, но живял в страната три години (макар и нелегално), има право да гласува на избори. Това е абсурд, но това стана практика. Арабите от мюсюлманските комуни отиваха на избори, без да знаят дума на местните езици, но с бюлетина в ръка с написаното име.

Излиза, че в тази ситуация мюсюлманите играят ролята на „полезни идиоти“?

„Няма такава нещо. Кой кого използва, е големият въпрос. Прочетете например Програмата на местната ислямска партия, която така ви впечатли със своята умереност.“

На лист хартия бяха точно изложени тезисите: „Божиите закони съществуват винаги, а законите за хората могат да бъдат променяни. Ние вярваме, че рано или късно, когато хората разберат, че само ислямът дава решението, ще направим това. Ислямът е нещо повече от религия, това е политика.Ислямът е нашата крайна цел. Ако повечето хора предпочетат да живеят по законите на шариата, то сме длъжни да поставим въпроса на референдум.“

И това става в християнска Белгия. И разбира се, в комуните, където мнозинството от хората са мюсюлмани, шариатът може да бъде налаган съвсем легално!

Поглеждам към господин Ван Гриекен. Това е неспасяемо! Те никога няма да се откажат от целите си. Вие губите. Вече десет години най-популярното име сред новородените в Брюксел е Мохамед. Аз дори не виждам наоколо надписи „Marry Christmas!“ Вие преставате да празнувате Коледа, защото мюсюлманите просто започнаха да изгарят коледните елхички.“

Да, сега празнуваме „Празник на зимата“, за да не накърняваме чувствата на вярващите мюсюлмани - саркастично отнръща Ван Гриекен. Думата „Коледа“ е забранена! И все пак надежда има. Ако ние, десните, дойдем на власт, ще затворим границата за мигрантите. Никакви мигранти, никакви отделни басейни в държавните училища, никаква специална храна в училищните трапезарии. Ще въведем забрана за бурките в държавните учреждения и ще прекратим финансирането на джамиите за сметка на държавата.

„А как ще стане с християнските храмове? питам аз. - За да осигурите тяхното поддържане официално, ще трябва да въведете в Конституцията християнството като държавна религия, а това означава напускане на ЕС. А нали точно Брюксел е столица на Европейския съюз.“

„Силно се надявам европейските народи да си върнат страните и отново да станат стопаните в тях. Ние се нуждаем от лидери като Путин, Марин льо Пен, Тръмп, Орбан. Следващата година може да поднесе доста изненади.“

Защо Европа извършва самоубийство

„Мама Меркел“, както мигрантите наричат германския канцлер, изглежда прагматична германска фрау, изцяло лишена от сантименталност. Останалите европейски лидери също не страдат от „любов към човечеството“, но упорито продължават да водят политика на масова миграция, която е просто убийствена за собствените им избиратели. Погледнато отстрани, това прилича на лудост.

Един пример е достатъчен: висш брюкселски чиновник, баща на 19-годишната германска красавица Марин Ледербургер, изнасилена и убита от афганистански бежанец, умолява всички съчувстващи на семейството му да не харчат пари за цветя, а да ги внесат като помощи за мигрантите. Наистина, човекът като че ли е мръднал, само че не в правилната посока.

„Политкоректността е болест, казва председателят на католическат партия „Сивитас“ Алан Ескада. - След терористичните актове в Париж и Брюксел Европейският парламент се опитва да прокара разширен закон за събиране на семействата, за да могат мигрантите да докарват със себе си не само жените и децата си, но и роднини: дядовци, баби, чичовци и братовчеди. С една дума, целият клан. На свой ред съгласно този закон всички новодошли ще повлекат след себе си цялото село и даже цялото племе. Следователно миграцията ще стане легална и непрекъсната. Европейската популация видимо се променя. Усилено се прокарват идеи за „позитивна дискриминация“ на коренните жители. Преди на държавна служба в Белгия можеха да работят само хора с гражданство, което беше съвсем естествено. Сега искат да въвеждат квоти за назначаване даже в армията и полицията на мигранти без белгийско гражданство. Т.е., млади бодри терористи без паспорти и дори със сирийски и иракски паспорти дружно ще пристигнат да служат в европейските армии?!“

Това е вярно. Позитивната дискриминация не разрешава на белгийските полицаи в Белгия да обискират брадат уахабит с раница на гърба. Разбира се, той може да бъде обискиран, но политкоректността налага по същия начен да бъде обискирана и белгийска бабичка, носеща чантичка!

Отдавна не е тайна кой стои зад вакханалията с миграцията. Това е Сорос и неговото „Отворено общество“. Неговата цел е предизвикване на тотален хаос и гражданска война в Европа, която да докара на власт световно правителство като спасител на всички. В Европа за масирано приемане на мигранти работят около сто неправителствени организации (НПО), повечето от които се спонсорират от ЕС, фондацията на Сорос „Отворено общество“ и вашингтонския „Институт за миграционна политика“. Имат и съвместен доклад, озаглавен „Как частното спонсориране може да спомага за приемането на бежанци в ЕС?“ Най известните НПО на Сорос в Европа са „Платформа на международното сътрудничество за нелегални мигранти“, която настоява за разширяване на достъпа на бежанците до социални услуги и юридическа защита, и екологичната организация “Oксфам”. Миналата година бях поразена колко добре беше организирано движението на бежанците. Във всеки град тях ги очакваха удобни помещения и бяха посрещани от групи доброволци със специална храна, играчки и топли дрехи.

Ако целите на Сорос и стоящата зад него фондация на Рокфелер са донякъде разбираеми, то какъв е интересът за спонсориране на миграцията с парите на европейските данъкоплатци за самия Европейски съюз? Ето какъв е.

Суверенитетът като заплаха за глобализацията

Европейският политически елит отдавна не съществува като европейски. Това е глобален англоговорещ космополитен елит без зависимост от родния език. Знаменитият учен Самюъл Хънтингтън още в средата на 90-те години въведе термина „хора от Давос“, които контролират на практика всички международни институти, много правителства по света, а също така значителна част от световната икономика и военния потенциал. Те нямат нужда от лоялност към нацията и разглеждат националните граници като препятствия, които за щастие изчезват. Разглеждат националните правителства като остатъци от миналото, чиято единствена полезна функция може да се състои в това да оказват съдействие на техните глобални операции.

В Европа се води величава битка за националния суверенитет на отделната страна, казва бившият член на Европарламента Филип Клайс. ЕС разглежда масовата миграция като средство за контрол над своите страни членки. Евробюрократите ненавиждат концепцията за национална идентичност. Оттук идва идеята да се наводни Европа с колкото се може повече мигранти и по такъв начин да се приключи с понятието национална идентичност, да се изземе суверенитета на отделните страни, като им се оставят само административните функции. Колкото по-голяма става миграцията, толкова по-лесно за ЕС ще бъде да контролира страни като Унгария, да ги принуждава да приемат определена квота и да ги изхранва, дори ако унгарците няма да имат с какво да изхранват собствените си бедни граждани.

Евроелитът окончателно се е откъснал от реалността

Той живее в огромен сапунен мехур. Кметът на Антверпен заявява, че полицията е твърде бедна. Той се чувства виновен за това. Министърът на вътрешните работи се хвали, че на потенциалните терористи се отнемат задграничните паспорти, за да не заминат за Сирия. Но в същото време те не попадат в затвора, защото не са извършили престъпление. Значи, ще останат в Европа и ще подготвят терористични актове тук.

„Няма кой да ни защити. Аз бях последният човек в страната, преминал задължителна военна служба. Сега тя е отменена и младите хора не знаят какво е военна дисциплина и не могат да боравят с оръжие“ - продължава Филип Клайс.

Сблъсъкът на цивилизациите е бомба със забавено действие, казва професорът по геополитика Пиер Емануил Томан. Тя неизбежно ще избухне. Ние отидохме твърде далеко с масовата миграция и сега сме принудени да твърдим, че ислямът е съвместим с демокрацията. Несъгласието с този тезис означава гражданска война. И ние се примиряваме, за да заобиколим проблема. Ако кажете, че нацията трябва да стане силна, ще бъдете обвинени във фашизъм. В либерализма тон задава първа Германия. „Ние повече няма да воюваме, сега преподаваме на цяла Европа уроци по морал. Да, в миналото бяхме лоши, но сега сме намерили формулата на мира и смятаме да научим всички вас какво значи мир“. Тази идеология отслаби европейските нации и държави дотолкова, че ние не сме в състояние да контролираме движението на капитали и хора. Ето защо нас лесно ни манипулират. Властите твърдят, че повечето мюсюлмани са умерени, да, това е така. Но революциите и войните започват от агресивното малцинство. То е готово на саможертва и затова именно малцинството прави историята. Спомнете си болшевиките... Спомнете си стохилядната тълпа на майдана, която хвърли в хаос Украйна, страна с 47-милионно население...

Значи ни очаква война?

Мосю Томан налива чашка вино и казва: „По-добре изпийте чаша от това чудесно вино и почувствайте неговия необикновен букет!“

***

Седнала съм в чудесен удобен апартамент, подреден с голям вкус, с голяма библиотека и меки фотьойли, на които е толкова привлекателно да се цитират класици, да се води интелектуален разговор и да се обсъждат достойнствата на виното. Островче от отиващия си европейски живот, толкова обаятелен в своята безпомощност. Не са ли се чувствали по подобен начин аристократите в гостната на романтичния генерал Лафайет, когато над тях вече е надвисвала сянката на гилотината...

Спомням си отново думите на католическия лидер Алън Ескада:За всичко вече е твърде късно. Ние все още се надяваме, че ще се появят нови хора, десни партии и Европа ще бъде спасена. Нашият дом вече гори, а ние все още спорим кой да извика пожарникарите“...

Превод Румен Воденичаров