НЯМА НАРОД, ПО-ИЗМЪЧЕН ОТ БЪЛГАРСКИЯ

Злата САРИЕВА
Печат

Уважаеми г-н Минчев

Извинявам се за моята писмена атака, но така е в живота - човек има нужда да се изкаже пред някого, да се изплаче, да се изповяда.

Знам, че сте презает и може и да не дойде ред на моето писмо... Затова изпращам копие от него до народни представители, които много уважавам. А това, което искам да кажа, искам и да се знае, защото е самата истина, самата точност и автентичност.

Аз съм вече в години и е редно онова, което ми мина през главата от детство, да се знае. Защото истината се преиначава, изопачава и дори се осмива въпреки фактите. Става дума за едно предаване по „Канал 3“, една рубрика с твърде помпозно име: „Факторът Кошлуков“. Интересно ми е, какъв „фактор“ би могъл да бъде той...

Борец“ за демокрация – от прогимназиална възраст, представете си! Сега вече и „фактор“, но как му изглежда демокрацията? На 9 април, с ирония и сарказъм, запита представител на БСП: „Защо не спирате да крадете?! Навремето крадяхте кашкавал и мандри, а сега крадете собствената си партийна класа!“ Ако беше действително „фактор“, подобни въпроси нямаше да задава... А да се подготви за предаването.

Затова - ето какво искам да кажа. Аз съм от едно пастирско, полубалканско село, чието препитание беше животновъдството. Освен това съм много добре запозната с този поминък и с приходите от него. По време на войната, от Гергьовден до Свети Илия, докогато се доят овцете, млякото се взимаше от мандрите, правеше се кашкавал и се изпращаше за Източния фронт. Ето как!

Селото имаше триста къщи. Поне двеста от тях разполагаха с каруци, коне, волове... На всяка къща се налагаше да закара по две каруци кашкавал на жп гара Стрелча, на рампата. Оттам го товареха на вагони, и кашкавалът заминаваше право на Източния фронт. Така ни казваха железничарите. И така си беше!

Баща ми, Георги Сариев, три месеца след началото на войната, го взеха запас, след което в черни роти, след това – в лагери. И на 9 септември се върна от село Гиген, на река Дунав. Беше много измъчен. Маларии, болести... Почина на 54-годишна възраст.

Но ще кажете защо е бил по лагерите?! На 22-ри юни, когато бе обявена войната, хората от селото бяха излезли на работа. Нашето семейство тогава отидохме по-рано на полето, ама минаха хора край нивата ни и казаха, че войната е започнала, и ние оставихме полето и се прибрахме в село.

На мегдана хората заобиколиха баща ми и го запитаха: „Джоро, какво ще кажеш?“ „Какво да кажа?! Ще си счупи Хитлер главата. Той няма хора да окупира тази необятна страна!.. Къде е тръгнал?!“

Баща ми нямаше завършена гимназия, но беше много буден, много четеше и много го уважаваха селяните. Сега, когато съм на толкова години, си давам сметка, какъв стратег е бил баща ми... сигурно е надминавал и Ромел, Кайтел, Паулус...

Аз останах глава на семейството и трябваше да изпълня наряда – да закарам две каруци кашкавал до рампата на Стрелчанската жп гара... А кашкавалът отиваше на Изток – за крайната победа. На нас, селяните „прости“, се даваше не кашкавал, а цвик – за свинете! След това половината месо отиваше пак за крайната победа. Така че няма народ, по-измъчен от българския!

И мизерията не ме подтискаше толкова, колкото сега водещите по разни предавания... Такива като „Факторът“ Кошлуков и „демократът-посланик“ Александър Йорданов. През последните години обаче да сте чули лоша дума за фашизма – или пък напоследък! – от медии, телевизии, преса? Оплакват се само жертвите на холокоста, а българските жертви – курбан!

Нека питат мен – тогава бяха 13-14-годишна, пребиха ме от бой да кажа, кои са в ремса. А аз наистина не знаех. Ток, бой... „мръсни комунисти... ще измрете, но не се предавате“.

Изпекоха ме от ток и дори се чудя как стигнах тези старини. Няма изказило за жестокостта на фашизма! Остана само и да го възхваляват. И още не могат да простят на Русия, и на Сталин, че победи кафявата чума. А както казва баба Стоя – „на Славянството ще се падне тежестта да победи черната чума!“

 

Злата САРИЕВА, 10 април 2016 г., с. Кръстевич